№ 4122
гр. С., 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110119431 по описа за 2024 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. ............., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът А. К. П., ЕГН ********** и
адрес гр. С., ............, дължи следните суми: 828,51 лева цена на доставена топлинна енергия
за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 07.12.2023 г.
до изплащане на вземането, 161,75 лева мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
29.11.2023 г., 28,88 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 07.12.2023 г. до
изплащане на вземането, 6,86 лева мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 29.11.2023
г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 67530/23 г. на СРС. Поддържа, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
битови нужди като собственик на топлоснабдения имот – апартамент №2 в гр. С., ..............
Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ,
обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия, чиято цена не е
платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася.
Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Т. с.” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли за уважаване на исковете и
присъждане на разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който не оспорва исковете и
представя сключено споразумение и доказателства за частично плащане.
Ищецът не оспорва плащането, като в съдебно заседание признава пълното погасяване на
задълженията и претендира неплатените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С оглед признанието на ищеца на неизгодния за него факт на плащане, следва да се приеме,
че всички претендирани суми за главници и лихви, включително законната лихва до датата
на плащане, както и разноските за държавна такса и в заповедното производство са платени
след подаване на исковата молба. Съобразно извършеното плащане, исковете за признаване
дължимостта на вземанията за главници и лихви следва да се отхвърлят като погасени с
плащане след завеждане на делото
Относно разноските:
Ищцовото дружество има право на неплатените разноски по делото. В случая не е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си ответниците са дали повод за
завеждане на делото. Съобразно с това ищецът има право на разноски за представителството
му от юрисконсулт в исковото производство. Съдът определя размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ и съответно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК не допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело,
определен по реда на чл. 37, ал. 2 от Закона за правната помощ. По аргумент от обратното,
законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под
минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска /Определение №
518/03.12.2019 г. на Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия,
Четвърто гражданско отделение по гр. д. № 4461 по описа за 2019 г./. В случая делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, като е приключило в две съдебни заседание без
събиране на нови доказателства предвид изършеното плащане по сключеното между
страните споразумение. Ето защо следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 60 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасени с плащане след завеждане на делото, предявените от „Т. С.”
ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. ............., искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
2
установено, че ответникът А. К. П., ЕГН ********** и адрес гр. С., ............, дължи следните
суми: 828,51 лева цена на доставена топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 07.12.2023 г. до изплащане на вземането,
161,75 лева мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 29.11.2023 г., 28,88 лева цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 07.12.2023 г. до изплащане на вземането, 6,86 лева мораторна
лихва за период от 16.12.2020 г. до 29.11.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67530/23 г. на СРС.
ОСЪЖДА А. К. П., ЕГН ********** и адрес гр. С., ............, да заплати в полза на “Т. С.”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ............, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, разноски в исковото производство в размер на 60,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т. с.” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3