№ 10
гр. Пазарджик, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
в присъствието на прокурора В. М. М.
като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Частно наказателно дело
№ 20235200200027 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 12 от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане насъдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от
свобода /ЗПИИСАНЛСМВЛС/.Образувано е във връзка с изпратено от
Водеща старша прокурорка на Д. Федерална република Германия
удостоверение по посочения закон относно решаване на въпросите, свързани
с приемане и изпълнение на присъда на областен съд гр. Д. от 10.03.2020г. , с
което българския гражданин Е. Р. Ю. е осъден за престъпления по чл.212 ал.1
от Наказателния кодекс на Федерална република Германия, на десет години
лишаване от свобода.
В съдебно заседание представителят на ОП-Пазарджик изразява
становище за признаване на присъдата на съдебните власти на издаващата
държава и приемане за изпълнение на наложеното на Е. Р. Ю. наказание.
Служебният защитник на засегнатото лице заявява, че искането е
основателно и следва да се признае присъдата, като се приеме за изпълнение.
Видно от справката от НБД Население, постоянният адрес на осъдения Е.
Юсени е в гр. Пазарджик поради което компетентен да разгледа делото по
смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е Окръжен съдПазарджик.
Представеното Удостоверение е съставено по образец, съгласно Приложение
№ 1 към чл. 3 ЗПИИСАННЛСМВЛС, в писмена форма, придружено от
превод на български език, издадено е от компетентен орган и отговаря на
изискванията, залегнали в разпоредбите на закона, като съдържа
необходимата информация, съответстваща на данните в приложената присъда
ведно с мотивите, чието признаване и изпълнение се иска.
1
Видно от удостоверението, с присъда № 35Ks-131 Js 126/19-16/19
постановена на 10.03.2020г. влязла в сила на 01.07.2020 г. Окръжният съд на
гр. Д. , българският гражданин Е. Р. Ю. е бил осъден за извършено
престъпления убийство на пострадалата З.М. по чл.212 ал.1 от Наказателния
кодекс на Федерална република Германия . Издаващата държава е отбелязала
в Удостоверението, че деянието е убийство. Вида на наложеното наказание е
"лишаване от свобода", с обща продължителност 3650 дни, съответстващи на
десет години, като издаващият орган е посочил в удостоверението, че лицето
е задържано на 12.07.2019г. и наказанието ще се изтърпи на 12.07.2029г.
Приложен е протокол от съдебно заседание за изслушване на лицето
като същото не е дало съгласие за предаването на българските власти.
Изразило е становище, че семейството му живее в Германия и иска да търпи
наказанието си там. Съдът е отразил, че Е. Ю. не владее немски език, не може
да се социализира в Република Германия и няма как да бъде превъзпитан.
Отразено е, че поради езиковата бариера Ю. не контактува с други лишени от
свобода и спрямо него не може да се указва възпитателно въздействие.
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдебните актове,
постановени в друга държава членка, се признават и изпълняват на
територията на Република България, когато се отнасят за деяния, които
съставляват престъпления и по българското законодателство, когато
независимо от разликите между съставите им техните основни признаци
съвпадат. В случая инкриминираното деяние съставлява престъпление и по
българското национално законодателство - по чл.115 от НК. Отделно от това
за деянието убийство двойна наказуемост не се изиска. В конкретния случай
са налице и двете хипотези.
Съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 15, ал. 1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС за отказ от признаване и изпълнение, доколкото:
удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е достатъчно пълно;
лицето е български гражданин с постоянно местоживеене в България,
признаването не е в противоречие с принципа "ne bis in idem"; съдебният акт
е постановен за деяние, които е престъпление и по българското
законодателство, а същото е визирано и в чл. 8, ал. 2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС; изпълнението на определеното със съдебния акт
наказание не е погасено по давност, съгласно българското законодателство;
осъденото лице не се ползва с имунитет по българското законодателство;
съдебния акт е постановен спрямо лице, което съгласно българското
законодателство е наказателно отговорно за деянието, за които е постановен;
налице е условието на чл. 15, ал. 1, т. 9, б. "в" от ЗПИИСАННЛСМВЛС; не са
налице условията на чл. 15, ал. 1, т. 10, т. 11 и 12 от цитирания закон. Липсват
и такива за частично признаване и изпълнение съобразно чл. 16 от същия
закон.
Няма основание и не е необходимо наложеното в издаващата държава
наказание да бъде приспособявано, тъй като срокът на същото не надвишава
максималния такъв по българското законодателство.
Не се изисква съгласие на осъденото лице, тъй като съгласно чл. 22, ал.
2
2, т. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдебните актове са изпратени в държава
членка – Р. България, чийто гражданин е Е. Ю. и в която има
местоживеене.От друга страна е налице и разпоредбата на чл. 22, ал. 2, т. 2
от ЗПИИСАННЛСМВЛС.С необжалвана и влязла в сила заповед на Кмета
на гр. Дуисбърг от 18.11.2021г. на Е. Ю. е отнето правото за влизане и
пребиваване във Федерална република Германия съгласно чл.6 ал.1,
изречение 1 от Закона за свободно движение/ЕС. Освен това е обявено, че е
длъжен да напусне територията на Федерална република Германия и е
заплашен с депортиране в България.
Изложените фактически и правни изводи сочат, че са налице
основанията за признаване и приемане за изпълнение присъда № 35Ks-131 Js
126/19-16/19 постановена на 10.03.2020г. влязла в сила на 01.07.2020 г. на
Окръжният съд гр. Д. с което българският гражданин Е. Р. Ю. е бил осъден
за извършено престъпления убийство на пострадалата З.М. по чл.212 ал.1 от
Наказателния кодекс на Федерална република Германия е наложено
наказание "лишаване от свобода" за срок от десет години.Съобразно
правилото на чл. 57, ал. 1, т. 2 б.“а“ от ЗИНЗС санкцията следва да се изпълни
при първоначален строг режим, като на основание чл. 12, ал. 9 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС от общия срок на наказанието се приспадне срока на
изтърпяната част от него, временното му задържане считано от
12.07.2019г.Предвид изложеното и на основание чл. 12, ал. 8 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в Република България
присъда № 35Ks-131 Js 126/19-16/19 постановена на 10.03.2020г. влязла в
сила на 01.07.2020 г. на Окръжният съд гр. Д. с което българският
гражданин Е. Р. Ю. с постоянен адрес гр. Пазарджик ул. "Т.“№38, е наложено
наказание "лишаване от свобода" за срок от десет години , за извършени от
него престъпления по чл.212 ал.1 от Наказателния кодекс на Федерална
република Германия, съответстващи на престъпления по 115 от НК на
Република България.
Постановява първоначален "строг " режим за изтърпяване на
наказанието в Р. България.
ПРИСПАДА на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС срока
на изтърпяната част от наказанието до момента на фактическото предаване на
осъдения Е. Р. Ю. в Република България за изпълнение на присъда ,
временното му задържане, както и периода през който Е. Ю. е бил с МНО
"Задържане под стража" считано от 12.07.2019г.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд-гр.
Пловдив в 14-дневен срок от днес.
След влизане на решението в сила заверен препис от него да се изпрати
на Върховна касационна прокуратура на Република България за трансфер на
3
осъденото лице по реда на чл.26 от ЗПИИСАННЛСМВЛС както и на
Министерство на правосъдието.
Да се изпрати,заверен, превод на решението на издаващата държава,
Федерална Република Германия Водеща старша прокурор на Д..
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4