Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 83

 

гр. Силистра, 10.07.2018 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

            Силистренският административен съд, в публично заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

    Председател: Павлина Георгиева

при секретаря Р. Пенева, при участието на прокурор от ОП-Силистра Стефка Ганчева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 39 по описа за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Р.М.А. с ЕГН **********, чрез адв.Н. срещу Областна дирекция "Земеделие“-Силистра с искане за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5 550,93 лв., изчислени под формата на рента, понесени в резултат на нищожен административен акт - решение № 14 от 30.03.2000 г.на ПК-Дулово,с което наследниците на М***Ш***,сред които е и ищецът, вместо със заявеното за възстановяване право на собственост върху земя, са обезщетени с компенсаторни бонове.

С главния иск е съединен иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 555 лева, което е заявено за периода от 26.03.2013 г.-датата, на която ищецът е узнал за решение № 14 / 30.03.2000 г., до 18.12.2017 г.-датата, на която е издадено решение № 1/12.12.2017 г.  за възстановяване правото на собственост върху 16,421 дка зем.земя и съответно върху 16,579 дка зем.земя в землището на с.Паисиево,община Главиница.

Моли се и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът –ОД “Земеделие“ - Силистра, не се представлява и не ангажира становище по исковете.

Представителят на Прокуратурата счита предявените искове за неоснователни и недоказани.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е един от наследниците на М*** А***Ш***./л.19-21/

С Протокол N 97 от 28.12.1993 г на ОПК Дулово на наследниците на М***А***Ш*** е отказано възстановяване на правото на собственост върху 33 дка земеделска земя ,находяща се в землището на с.Орешене.

Със съдебно решение N 258 от 20.12.1996 г. постановено по гр.д.№ 376/1994 година по описа на Районен съд Дулово този Протокол N 97 от 28.12.1993 г на ОПК Дулово е отменен/л.6/.

С решение № 14 от 30.03.2000 г. на основание чл.19, ал. 7, т.2 от ППЗСПЗЗ за обезщетение на наследниците на М***А***Ш*** са определени 20 955 броя поименни компенсационни бонове за 33 дка земеделска земя на стойност 20 955 лв. по преписка № 14097/2000 г на ПК/ОСЗ/Дулово/л.9/.

С Решение № 219/19.12.2014 г по гр. д.28/2014 г. по описа на Районен съд Дулово, влязло в сила на 08.04.2015 г.,Решение № 14 / 30.03.2000 г. е прогласено за нищожно.

С решение № 257 от 25.04.2017 г. Общински съвет Дулово е дал съгласието си наследниците на М***А***Ш***, заявители по преписка с вх. № 270/17.08.2016 г. на ОСЗ-Дулово, да бъдат обезщетени с 33 дка земеделска земя от общинския поземлен фонд в землището на с.Паисиево, № на имота 100436, V категория в местността „Коджа екинлик“ .

С решение № 1 от 12.12.2017 г. ОСЗГ- Дулово е възстановено правото на собственост на наследниците на М***А***Ш*** съгласно план за земеразделяне в землище на с.Паисиево както следва : изоставена нива от 16.421 дка пета категория в м. "Коджа Екенлик" имот № 100446 при граници и съседи: имот № 028041,100447,000267, и изоставена нива от 16.579 дка,пета категория в м. "Коджа Екенлик" имот № 100448 по плана за земеразделяне при граници: имот N°100447,028012,028061,028060,028014,028023,028059.

На 18.12.2017 .г решението е вписано в Агенцията по вписванията с вх.Рег.№ 2311,Акт N 124,том 8.

Назначената по делото ценова експертиза посочва, че средното рентно плащане за землището на с.Паисиево за периода от 26.03.2013 г. до 18.12.2017 г.за 33 дка земеделска земя възлиза на 5 550,93 лева./л.66/.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

За да се уважи предявения основен иск по настоящото дело с правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативното осъществяване на следните елементи от фактическия състав на претендираната отговорност: отменен като незаконосъобразен административен акт, настъпила вреда-реално причинена щета и/или пропусната полза в правната сфера на ищеца, която вреда следва да е пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт.

По делото е безспорно, че първият елемент от фактическия състав на претендираната отговорност е налице – прогласен за нищожен административен акт – решение № 14 / 30.03.2000 г.на ОСЗ-Дулово.

В процесния случай нищожният акт определя обезщетение чрез компенсаторни механизми-компенсаторни бонове на стойност 20 955 лв.за 33 дка зем.земя. Законодателят е регламентирал, че посочените механизми материализират имуществени права. По делото не е установено тези облигационни права да са по-ниско стойностни спрямо вещното право на собственост. По тази причина не е ясно защо имуществото на ищеца ще е намаляло, респ. защо ще е налице пропусната полза с получаването на посочените права.

Вредите, като институт на правото, не се предполагат. Не е налице законова или житейска презумпция, по силата на която да се приеме, че след като определено лице притежава право на собственост, то то ще реализира и имуществена облага като със сигурност ще сключи договор при средната за региона цена на правото на ползване. В тежест на ищеца е да докаже, че само незаконосъобразният административен акт е попречил на сигурното и предвидимо събитие – сключването на договор за рента през релевантния период.По делото не е представен предварителен договор или доказателства, че всички или по-голямата част от съседните имоти са отдадени реално под аренда. „Имуществените вреди, като пропуснати ползи, са неосъществено увеличение на имуществото, като следва да съществува сигурност, че това увеличение ще настъпи, както и че в процесния случай това обстоятелство не е било доказано. Липсват представени от касатора доказателства, че би получил доходи под формата на рента от земеделските земи. Наличието на изготвена експертиза в тази насока не обосновава извод за бъдещо сигурно събитие, свързано със сключване на договор за аренда, изпълнението му от страна на евентуален арендатор и получаване на доход от М*** в точно установен размер. Предвид описаното, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че по отношение на претендираното за присъждане обезщетение за имуществени вреди не са налице материално правните предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и исковете са неоснователни“-Р № 7713 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2380/2016 г., III о.

Пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението /в този смисъл е и тълкувателно решение № 3/12.12.2012 на ВКС по т. дело № 3/2012 г./. С оглед на това, за да се претендира успешно обезщетение за пропуснати ползи от неотдаването под аренда на земи, които се дължат в обезщетение на ищеца, то следва да се установи по несъмнен начин, че на ищеца не е била заплатена аренда в точно определен размер единствено по причина на твърдяния незаконосъобразен акт, каквато конструкция по делото не е налична.

Ищецът е един от наследниците на общия наследодател, но претендира обезщетение за цялата възстановена площ от 33 дка зем.земя като обяснява, че съразмерно ще изплати на останалите собственици съответна припадаща им се част. Така оформената претенция е неоснователна. Ищецът би могъл да предяви свои права пред съд. Не се твърди и не са налице основания да се приеме наличие на процесуална субституция/заместване.

Съдът не обсъжда института на погасителната давност, тъй като чл.285,ал.2 от АПК въвежда забрана за служебното й съобразяване.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че за ищеца не е възникнало субективното право на обезщетение за имуществени вреди, причинени от прогласения за нищожен административен акт – решение № 14/30.03.2000 г.на ПК-Дулово, поради което основната искова претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Предвид неоснователността на основния иск неоснователен се явява и свързания с него иск за обезщетение по чл.86 от ЗЗД.

 Предвид изхода от делото неоснователно се явява искането за присъждане на разноски по делото.

Водим от горното Административен съд - Силистра

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р***М***А*** с ЕГН **********, чрез адв.Н*** срещу Областна дирекция "Земеделие“-Силистра за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5 550,93 лв., изчислени под формата на рента, понесени в резултат на нищожен административен акт Решение № 14 от 30.03.2000 г., с което наследниците на М***Ш***, сред които е и ищецът, вместо със заявеното за възстановяване право на собственост върху земя, са обезщетени с компенсаторни бонове.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р***М***А*** с ЕГН **********, чрез адв.Н*** срещу Областна дирекция "Земеделие“-Силистра за присъждане на обезщетение в размер на 555 лева, представляващи законна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД за периода от 26.03.2013 г. до 18.12.2017 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на Р***М*** за присъждане на разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

СЪДИЯ: