№ 202
гр. Стара Загора, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Мавродиева
Членове:Николай Ил. Уруков
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20235500500200 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от И. К. П.
против решение № 623 от 22.12.2022 г., постановено по гр.д. № 2118/2022 г.
на Районен съд - Казанлък.
Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно
поради противоречие с материалния закон и поради необоснованост на
решаващите изводи на първоинстанционния съд, които били обусловили
изхода на спора по същество. Счита, че формираните от съда изводи, че
ищците са наследници и притежават посочените в диспозитива на решението
идеални части от правото на собственост върху процесните делбени имоти, не
произтичат от събраните писмени доказателства и противоречат на
установените по делото релевантни факти и обстоятелства. Излага
съображения в подкрепа на този извод, касаещи идентичността на
наследодателката на ищците и липсата на удостоверение за наследниците й.
Твърди, че ищците не са доказали твърдените от тях права на собственост
върху допуснатите до делба имоти, респ. че са съсобственици с него на тези
имоти. Излага съображения и за това, че ищцата С. А. К. не е наследник на
З.М. и притежаваната от нея идеална част би могла да бъде наследена само от
низходящите на починалия преди ней неин син. Поради това счита, че
решението относно определените квоти е неправилно. Иска се съдът да
постанови решение, с което да отмени изцяло като неправилно решението на
КРС и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска за делба.
Евентуално се иска съдът да отмени като неправилно решението относно
1
квотите на ищците.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите чрез
адв. И. Д., с който се оспорва въззивната жалба кано неоснователна и се
излагат съображения в подкрепа на това становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
а по същество - неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск за делба. Ищците Р.
Х. К., С. А. К., Х. С. Х. и А. С. К. са твърдели, че в периода от 1996 г. до 1998
г. на наследниците на А.С.К. била възстановена собствеността на 7 броя ниви
и една ливада, находящи се в землището на с. М., ***, а именно: 1. ПИ с
идентификатор 47101.95.7, представляващ нива с площ от 3299 кв.м,
находяща се в м. ГОРЕН ЧАКЪЛ; 2. ПИ с идентификатор 47101.23.10,
представляващ нива с площ от 1321 кв.м, находяща се в м. ДО СЕЛО; 3. ПИ с
идентификатор 47101.93.3, представляващ нива с площ от 5309 кв.м,
находяща се в м. ДОЛЕН ЧАКЪЛ; 4. ПИ с идентификатор 47101.76.13,
представляващ нива с площ от 1500 кв.м, находяща се в м. МОГИЛАТА; 5.
ПИ с идентификатор 47101.85.18, представляващ нива с площ от 6002 кв.м,
находяща се в м. ДОЛЕН АЛЧАК; 6. ПИ с идентификатор 47101.53.8,
представляващ нива с площ от 8789 кв.м, находяща се в м. ВЪРБАТА; 7. ПИ
с идентификатор 47101.48.1, представляващ нива с площ от 5991 кв.м,
находяща се в м. ГЕРИЗА; и 8. ПИ с идентификатор 47101.68.6,
представляващ ливада с площ от 3000 кв.м, находяща се в м. КАРАОРМАН.
Тези имоти били възстановени с решения на Поземлена комисия - П.б. №
80/06.03.1996 г.; 81/06.03.1996 г. и 3/24.02.1998 г. След смъртта на А.С.К. на
*** г. негови наследници били З.М.А. - съпруга; Р. Х. К. - син; О. Х. К. - син и
С.А.К. - син. Всеки от тях наследявал по 1/4 идеална част от посочените
имоти. На *** г. С.А.К. починал и оставил за свои наследници С. А. К. -
съпруга, Х. С. Х. - син и А. С. К. - дъщеря, които общо наследявали неговия
дял в съсобствеността. З.М.А. починала на *** г. Нейни наследници били
синовете й Р. Х. К. и О. Х. К., както и наследниците на С.А.К. (починал преди
своята майка), които го заместват в наследяването. По този начин след
смъртта на З.А. през 2006 г. Р. Х. К. станал собственик на 1/3 идеална част от
имотите, О. Х. К. също на 1/3 идеална част от тях, а С. А. К., Х. С. Х. и А. С.
К. - на по 1/9 идеална част. През 2012 г. О. Х. К., дарил своята 1/3 идеална
част от описаните имоти на И. К. П., за което бил съставен н.а. за дарение на
недвижими имоти № 95, том II, рег. № 1154, н.д. № 216/2012 г. на нотариус
М.П.. Искали са съдът да постанови решение, с което да допусне до делба
процесните имоти между страните по делото, при следните квоти: за И. К. П.
2
- 3/9 идеални части; за Р. Х. К. - 3/9 идеални части; за Х. С. Х. - 1/9 идеална
част; за С. А. К. - 1/9 идеална част и за А. С. К. - 1/9 идеална част.
Ответникът И. К. П. не е изпратил писмен отговор в срока по чл.131
ГПК, но със становище, депозирано пред съда преди първото с.з., е заявил, че
ако от доказателствата по делото бъде установено, че ищците са придобили и
притежават твърдените от тях наследствени дялове и идеални части от
правото на собственост върху всеки от 8-те поземлени имота, предявеният
иск би бил основателен и съдът би следвало да постанови решение, с което да
допусне делбата.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че с решение №
80/06.03.1996 год. на ПК П.б. за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. М., ***,
на наследниците на А.С.К. е възстановено правото на собственост на
следните имоти: ПИ с № 04801, представляващ нива с площ от 5,994 дка,
находяща се в м. ГЕРИЗА; ПИ с № 05308, представляващ нива с площ от
8,793 дка, находяща се в м. ВЪРБАТА; ПИ № 06806, представляващ ливада с
площ от 3,001 дка, находяща се в м. КАРАОРМАН; ПИ № 085018,
представляващ нива с площ от 6,003 дка, находяща се в м. ДОЛЕН АЛЧАК;
ПИ № 093003, представляващ нива с площ от 5,311 дка, находяща се в м.
ДОЛЕН ЧАКЪЛ, а с решение № 81/06.03.1996 г. също на ПК П.б. - ПИ №
023010, представляващ нива с площ от 1,325 дка, находяща се в м. ДО СЕЛО.
Приел е за установено, че за имоти с идентификатори 47101.76.13 и
47101.95.7 не е открито решение № 3/24.02.1998 г., с което са възстановени,
но в регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ към ОСЗ, гр. П.б., в
историята за собствеността, те (нива с площ от 3,299 дка, в м. Горен чакъл и
нива с площ от 1,500 дка в м. Могилата) са записани със собственик към
настоящия момент ответника И. К. П., а бивши собственици – наследници на
А.С.К., бивш жител на с. М., въз основа на решение № 3/24.02.1998 г., изд. от
ПК П.б., с регистрация на имотите на 10.07.1992 г.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че З.А. е с предишно
име З.С.. А.С.К. е починал на *** г. и е оставил наследници по закон: З.М.А. -
съпруга, поч. на *** г.; Р. Х. К. – син; О. Х. К. – син; С.А.К. – син, поч. на ***
г. и оставил наследници: С. А. К. – съпруга; Х. С. Х. – син и А. С. К. – дъщеря.
Приел е за установено, че с н.а. № 95, том II, рег. № 1154, дело № 216/2012 г.
на нотариус М. П. на 10.09.2012 г. О. Х. К. дарил на И. К. П. 1/3 от имотите,
предмет на иска за делбата.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че искът е
основателен и делбата следва да се допусне по отношение на всички
съделители. Приел е, че представените по делото решение № 80/06.03.1996
год. и решение № 81/06.03.1996 год. на ПК П.б. за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне доказват,
че е налице съсобственост между страните по отношение на шест от
процесните имоти, тъй като по силата на чл. 17, ал.1 ЗСПЗЗ влезлите в сила
решения, придружени със скица, удостоверяват правото на собственост и
3
имат силата на констативни нотариални актове за собственост. Приел е също
така, че от цялостната история на имотите, получена от регистъра на
земеделските земи, гори и земи в ГФ към ОСЗ-П.б., поземлен имот с
идентификатор 47101.95.7, представляващ нива с площ от 3299 кв.м.,
находяща се в м. ГОРЕН ЧАКЪЛ и ПИ с идентификатор 47101.76.13,
представляващ нива с площ от 1500 кв.м, находяща се в м. МОГИЛАТА са
записани като собственост на наследниците на А.С.К., б.ж. на с. М., ***, на
основание решение № 3/24.02.1998 г. на издаден от ПК гр. П.б., с дата на
регистрация 10.07.1999 г. Приел е , че съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 от
ЗН, съпругата и децата на наследодателя го наследяват по равно - по 1/4 ид.ч.
Наследниците на починалия С.А.К. – съпруга и две деца наследяват неговата
¼ ид.ч. поравно, а всички наследяват починалата на *** г. съпруга на общия
наследодател, З.М.А.. Така наследниците стават собственици на процесните
имоти, както следва: Р. К. – 1/3 ид. част; за О. К. – 1/3 ид. част; С. К. – 1/9 ид.
част; Х. Х. – 1/9 ид. част и А. К. – 1/9 ид. част. На 10.09.2012 г. дарява
наследената от него 1/3 идеална част от процесните поземлени имоти на
ответника И. К. П.. Затова делбата е допусната при тези квоти.
Въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно. Пред
първоинстанционния съд не е било спорно, че на общия наследодател А.С.К.
е било възстановено правото на собственост върху описаните по-горе
поземлени имоти, включително и върху нивата с идентификатор 47101.95.7
от 3299 кв.м, находяща се в м. ГОРЕН ЧАКЪЛ, и нивата с идентификатор
47101.76.13 от 1500 кв.м, находяща се в м. МОГИЛАТА. Не е било спорно, че
А.С.К. е починал на *** г. и е оставил за наследници съпругата си З.М.А.,
поч. на *** г., и синовете си Р. Х. К.; О. Х. К. и С.А.К., починал на *** г. и
оставил наследници съпругата си С. А. К. и децата си Х. С. Х. – син и А. С. К..
Не е било спорно и това, че с договор за дарение от 10.09.2012 г., обективиран
в н.а. № 95, том II, рег. № 1154, дело № 216/2012 г. на нотариус М. П., О. Х.
К. е дарил на ответника И. К. П. (сега въззивник) 1/3 от наследствените
имоти.
Въззивната жалба е неоснователна. Производството за делба е особено
исково. Според разпоредбата на чл. 342 ГПК, в първото заседание всеки от
наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в
делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти
в делбената маса. Тази норма е специално правило, което указва срока, в
който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове
между съделителите и това е най-късният момент, в който страната може да
направи възраженията си (така Р-18-2015, I г.о.; Р-124-2015 г., I г.о.; Р-51-2016
г., II г.о.). Във въззивната инстанция не може да се правят правоизключващи,
или правонамаляващи възражения за първи път. Съдът не може да повдига
въпроси, които не са били спорни между страните при условията на
ограничен въззив, освен ако не се касае за приложението на императивна
правна норма. Това важи и за делбеното производство. Могат да се
представят нови доказателства за установяване на нови обстоятелства само
4
при условията на чл. 266 ГПК, т. е. ако не е могло да ги представят в срок
пред първата инстанция - ал. 1. Могат да се представят нови доказателства за
установяване на нови обстоятелства само ако страните не са могли да ги
узнаят, посочат и представят до подаване на възивната жалба, респективно на
отговора или ако те са възникнали в хода на възивното производство – ал. 2.
Третата възможност за събиране на нови доказателства във въззивната
инстанция е когато тя поправя допуснати процесуални нарушения от първата
инстанция – чл. 266, ал. 3 ГПК. Тези ограничения за възивното производство
по действащия ГПК важат и за особеното делбено производство. Ако за
формирането на извод относно участниците в делбата, имотите, за които ще
се извърши, и частта на всеки един съделител не е направено възражение от
съделител в срока по чл. 342 ГПК, въззивната инстанция не може да обсъжда
подобно възражение, заявено за първи път във въззивната жалба.
В случая по делото пред първоинстанционния съд не се твърдят и не се
установяват каквито и да било възражения срещу иска за делба, включително
и такива по чл. 342 ГПК. Такива не са направени от ответника (сега
въззивник) до края на първото съдебно заседание и съответно в предмета на
делото не е бил включен въпросът относно квотите на страните,
идентичността на наследодателката З.М., както и относно собствеността
върху ПИ № 47101.95.7 и 47101.76.13. Затова възраженията, изложени във
въззивната жалба са преклудирани като направени след срока по чл.342 ГПК
и по тях въззивният съд не дължи произнА.не. И тъй като съгласно чл.269
ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата по отношение на
правилността на обжалваното решение, намира, че тя е напълно
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Друг е въпросът, че и разгледана
по същество въззивната жалба е неоснователна, тъй като безспорно по делото
е установено от доказателствата, че е налице съсобственост между страните,
която следва да бъде ликвидирана посредством делба, защото никой не може
да бъде заставен да стои неподелен. Искът за делба не се погА.ва с давност и
всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, независимо от
противни уговорки или нежеланието на някой от съсобствениците. Квотите
на съделителите са определени в закона и не се оспорват - дори въззивникът
не претендира, че делът му е по-голям или по-малък. Неоснователно е и
твърдението, че идентичността на съпругата на общия наследодател не е
установена. То е и несъстоятелно, след като самият въззивник черпи права от
наследник, който от своя страна пък е придобил права по силата на
наследственото правоприемство след смъртта на З.М..
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че описаните по-
горе имоти са съсобствени между страните при определените от
първоинстанционния съд квоти. Затова намира обжалваното решение за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. На
въззиваемите следва да бъдат присъдени направените пред въззивната
инстанция разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв.
Воден от горните мотиви, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 623 от 22.12.2022 г., постановено по
гр.дело № 2118/2022 г. на Районен съд - Казанлък.
ОСЪЖДА И. К. П. от гр. К., ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р.
Х. К., ЕГН **********, С. А. К. с ЕГН **********, Х. С. Х. с ЕГН
********** и А. С. К. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес в гр. К.,
***, сумата от 500 лв. за направените пред въззивната инстанция разноски за
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6