МОТИВИ към решение №389/15.07.2011г. по
НАХД №383/2011г.
по описа на Районен Съд -
Димитровград
С постановление от 23.06.2011г., прокурор при Районна Прокуратура-Димитровград, предлага да бъде
освободен от наказателна отговорност И.С.И. ***, ЕГН ********** – за извършено престъпление по чл.191, ал.1 от НК- за това, че от 06.06.2010г. в
гр.Димитровград, Хасковска Област, като пълнолетно лице, без да е сключил
граждански брак заживял съпружески с лице от женски пол- ненавършило 16-годишна
възраст, а именно С.Ш.С.- родена на ***г.
Предложението е да бъде освободен
обвиняемият от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно
наказание на основание чл.78а от НК.
Прокурорът
поддържа предложението, пледира обвиняемият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, като на основание чл.78а от НК същият бъде освободен
от наказателна отговорност с налагане на предвиденото административно
наказание. По отношение на размера на предвиденото наказание –„глоба”, становището
на прокурора е размерът да бъде определен в минималния предвиден, като по този
начин счита, че щели да бъдат постигнати целите на чл.36 от НК.
Обвиняемият
И.И., заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен и дава
кратки обяснения за случилото се. Обяснява, че заживял с въпросното лице на
съпружески начала, тъй като я обичал, искали да създадат семейство, имали дори
и дете. Моли за минимално по размер наказание.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
През лятото на 2010 година,
обвиняемият И.И. бил на гости при леля си в гр.Свиленград. При предишните си
гостувания се запознал със непълнолетната св.С.Ш.С. от гр.Свиленград. На
06.06.2010 година двамата решили да заживеят като семейство, като св.С. скрила
това намерение от родителите си и без да я уведоми майка си- св.К. С.,
последвала обв.И. ***. Обв.И. знаел, че С. е непълнолетна, но заявявя, че по
ромския обичай това не било пречка да живеят заедно. След като двамата заявили
намерението си пред родителите на обв.И., баща му св.С.Д. се свързал по
телефона с майката на С. и я е уведомил, че дъщеря й е била в тях и че ще се
жени за техния син. След няколко дни св.С. наела кола и заедно с брат си
пристигнала в дома на св.Д. с намерение да си прибере дъщерята. Обяснили й, че
тя вече е била загубила девствеността си, а по ромския обичай според С. това
било голям грях и затова дала съгласието на дъщеря си да се омъжи, макар и
много малка. Тази фактическа обстановка се потвърждава от разпитите на всички
установени по делото свидетели- приобщени към доказателствения материал на
основание чл.283 от НПК.
Така от лятото на 2010 година
обв.И.И. заживял на съпружески начала без да сключи брак с непълнолетната св.С.
С.. На 14.04.2011г. им се родило дете. Според представения по делото социален
доклад (л.19) е видно, че св.С. С. живее в здравословна среда и при полагане на
добри грижи за нея от страна на обв.И. и от неговите родители.
Горната фактическа обстановка,
съдът приема за установена от писмените материали- приложени по дознание №324/2011г.
по описа на РУП-Димитровград, приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и
кратките обяснения на обвиняемия в с.з.
Може да се подчертае непротиворечивостта на събраните
доказателства, които установяват описаната по-горе фактическа обстановка.
Доказателствата са последователни и безпротиворечиви, поради което и съдът ги
възприе и кредитира.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира за безспорно установено, че обв.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.191, ал.1 от НК - а именно, че от 06.06.2010г. в гр.Димитровград, Хасковска Област,
като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак заживял съпружески с
лице от женски пол- ненавършило 16-годишна възраст, а именно С.Ш.С.- родена на ***г.
При осъществяване на
престъпното деяние обв.И. е действал умишлено- съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е последиците
и е искал тяхното настъпване.
Обвиняемият
И.С.И. е роден на ***г***, живущ ***, циганин, български гражданин, с начално
образование, неженен, неосъждан, трудово зает, ЕГН **********. Характеристичните
му данни са положителни.
За извършеното от обвиняемият престъпление законодателят
е предвидил наказание „Лишаване от свобода” за срок до две години или с „Пробация”, както и „обществено
порицание”, с разследваното деяние не са причинени имуществени вреди,
извършителят му И. нито е осъждан за престъпление от общ характер, нито е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава осма на
НК. Съдът счете, че
са налице всички предпоставки за приложението на чл.78а от НК - института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
При определяне размера на административното наказание,
съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанието
на обвиняемия, критичното отношение към постъпката, чистото съдебно минало,
положителните характеристични данни. В случая не се откриха отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Съдът
счете, че на обв.И.И. следва да бъде наложено административно наказание глоба в
минимален размер. Ето защо, Съдът определи на обвиняемия минимално възможния за
случая размер на наказанието- а именно „глоба” в размер на 1000 (хиляда)
лева.
При определяне вида и размера на така наложеното
наказание съдът взе предвид невисоката общественост опасност на самото деяние,
липсата на такава у самият деец, наличието единствено на смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Съдът намери, че с така наложеното наказание
ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се въздейства
предупредително и възпитателно, както по отношение на обвиняемия, така и по
отношение на останалите членове на обществото.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
