РЕШЕНИЕ
№ 4322
гр. София, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110201901 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Пауърстой“ ЕООД с ЕИК срещу
наказателно постановление (НП) № 22-2200442/11.11.2022 г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на основание
чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда КТ) на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ.
В жалбата се претендира незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, като се твърди, че АУАН и НП са издадени от
некомпетентни органи. Твърди се, че са допуснати нарушения на чл. 52, ал. 4
и чл. 53 от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че отношенията между него и Е
Е Р са уредени с граждански договор, за което са представени доказателства
пред контролните органи. Твърди се и допуснато процесуално нарушение при
издаване на НП, свързано с посочване на датата и мястото на извършване на
твърдяното нарушение. Според жалбоподателя тъй като АНО не му е връчил
в тридневен срок от издаването препис от НП, то срокът за връчване
/определен в жалбата като преклузивен/ е изтекъл и НП не може да породи
правни последици. Поддържа се, че като не е изследвал въпроса дали са
постъпили възражения, не е споменал и обсъдил същите АНО е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че
нарушение не е извършено, а отделно от това, че наложената имуществена
1
санкция е прекомерна и неправилно определена. От съда се иска отмяна на
НП, алтернативно намаляване на размера на наложената имуществена
санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят „Пауърстой“ ЕООД редовно
призован не изпраща представител.
Въззиваемата страна – директора на дирекция „Инспекция по труда“ –
София редовно призована се представлява от юрк. К с представено
пълномощно, който счита, че събраните по делото доказателства установяват
по несъмнен начин извършването на процесното нарушение и същото не е
маловажно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните
доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
Във връзка с получен на 29.07.2022 г. в ДИТ София сигнал за
работници, които подготвят терен за асфалтиране без да имат сключени
трудови договори на същата дата свидетелят С. Д. Л. – старши инспектор в
ДИТ – София и неговият колега А П извършили проверка за спазване на
трудовото законодателство на обект на контрол – „автомобилен път“,
находящ се в с. Казичене, ул. „Траянов път“, където се извършвали
строително – монтажни работи от дружеството – жалбоподател. На място
проверяващите заварили работници, сред които и Е Е Р, който полагал труд,
облечен с работно облекло като подготвял пътното платно за полагане на нов
асфалт. Пред проверяващите Е Е Р попълнил декларация, в която посочил, че
работи в „Пауърстрой“ ЕООД от 27.07.2022 г. на длъжност „строителен
работник“ на обект „Траянов път“ с работно време от 08.00 до 17.00 часа с
почивки в работния ден от един час и с почивни дни събота и неделя. Р
посочил, че получава трудово възнаграждение в размер на 200 лева седмично,
като последното получено от него трудово възнаграждение било в размер на
200 лева за месец юли 2022 г. При попълване на декларацията Р отбелязал, че
има сключен граждански договор.
По време на проверката на техническия ръководител на обекта била
връчена призовка по чл. 45, ал.1 от АПК с указания да представяне на
документи, вкл. трудовите досиета на заварените на обекта работници, вкл. и
на Е Е Р. В хода на проверката от страна на дружеството – жалбоподател бил
представен проект на договор от 21.07.2022 г. за изпълнение на строителни и
монтажни работи на строеж кв. Казичене, ул. „Траянов път“ и ул. „Цар Борис
III” между „Пауърстрой“ ЕООД, като възложител и Е Р като изпълнител,
който не бил подписан от страните. След приключване на проверката
резултатите от нея били обективирани в протокол за извършена проверка №
ПР2224895/15.09.2022 г.
Въз основа на установеното при извършената проверка свидетелят С. Л.
приел, че към 29.07.2022 г. дружеството - жалбоподател „Пауърстрой“ ЕООД,
в качеството на работодател не е уредило отношенията при предоставяне на
работна сила от страна на Емил Емилов Райко като трудови правоотношения
чрез сключване на писмен трудов договор, поради което на 15.09.2022 г. и в
присъствие на упълномощен представител на „Пауърстрой“ ЕООД съставил
срещу последното акт за установяване на административно нарушение № 22-
2200442/15.09.2022 г. Актът бил предявен за запознаване на представителя на
дружеството, който го подписал без възражения. Такива не постъпили в срока
2
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН на 11.11.2022 г. изпълняващият
длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда“ София издал
обжалваното наказателно постановление, с което наложил на „Пауърстой“
ЕООД имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено
административно нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. На
03.02.2023 г. по пощата била подадена и жалба срещу наказателното
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля С. Д. Л.,
протокол за получен устен сигнал в офис на ИА ГИТ/ДИТ вх. №
22087545/29.07.2022 г., протокол за извършена проверка № ПР
2224895/15.09.2022 г., декларация от Емил Емилов Райков, призовка по чл.
45, ал.1 от АПК, проект на договор и договор с дата 21.07.2022 г. за
изпълнение на строителни и монтажни работи на строеж кв. Казичене, ул.
„Троянов път“ и ул. „Цар Борис III”, пълномощно, заповед № З-
0693/15.08.2022 г., заповед № ЧР - 1526/03.10.2022 г., всичките на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С. Л., тъй като същите са
обективни, информативни и добросъвестно депозирани. Свидетелят изложи
пред съда личните си възприятия относно извършената проверка и
направените констатации, като същият изясни, че при посещението си в
проверявания обект на място е заварил няколко работника, сред които и Емил
Емилов Райков да полагат труд, като подготвяли пътното платно за полагане
на нов слой асфалт. Свидетелят посочи, че всички заварени на място лица са
били облечени с работни облекла, а някои от тях имали инструменти, за които
заявили, че са им предоставени от дружеството „Пауърстрой“ ЕООД.
Кореспондиращо със заявеното от свидетеля е и представената по делото
декларация от Е Е Р в която лично завареното да полага труд лице е
декларирало елементи на трудово правоотношение – длъжност – строителен
работник, работно време от 08:00 до 17:00 часа, почивни дни – събота и
неделя, почивки в работния ден – 1 час и трудово възнаграждение в размер на
200 лева/седмично, като последното получено е за месец юли 2022 г. В
декларацията е посочено, че лицето работи от 27.09.2022 г. при „Пауърстрой“
ЕООД, с което дружество има сключен граждански договор.
Основното възражение на дружеството-жалбоподател „Пауърстой“
ЕООД се съсредоточава в твърдението, че между него и Е Е Р не са били
налице трудови, а гражданскоправни отношения, поради което и не е било
необходимо сключване на трудов договор. Съдът намира, че представения по
делото договор за изпълнение на строителни и монтажни работи на строеж
кв. Казичене, ул. „Траянов път“ и ул. „Цар Борис III”, сключен между
„Пауърстрой“ ЕООД, като възложител, и Емил Емилов Райков – изпълнител
не отразява действителното правоотвошение между лицата към 29.07.2022 г.
и посоченият договор е изготвен изцяло за нуждите на
административнонаказателното производство. На първо място следва да се
подчертае, че макар в административнонаказателното производство да не е
въведена преклузия за представяне на доказателства, то моментът на
ангажиране на такива има значение при преценка на тяхната достоверност. В
този смисъл не може да се пренебрегне обстоятелството, че в хода на
3
проверката по документи пред инспекторите от ДИТ – София е бил
представен неподписан от двете страни договор за изпълнение на СМР, тоест
представен е единствено проект на договор, който обаче на може да се
приеме, че е бил сключен, тъй като не е бил подписан нито от една от
страните по него. До датата на съставяне на АУАН – повече от месец по –
късно дружеството „Пауърстрой“ ЕООД все още не е представило подписан
договор за СМР пред контролните органи, а такъв е представен едва с жалбата
срещу НП. Съдът намира, че ако към 29.07.2022 г. между „Пауърстой“ ЕООД
и Е Е Р е имало подписан граждански договор, то дружеството-жалбоподател
е разполагало с достатъчно време да извърши справка и проверка в
деловодството/счетоводството си и да представи подписан такъв договор. На
следващо място при съпоставка на вписаните в договора клаузи и отразеното
от Е Р в попълнената от него на 29.07.2022 г. декларация се констатират
съществени несъответствия. На първо място в договора е посочено, че
същият е от 21.07.2022 г., а в декларацията Райков е отразил, че работи за
„Пауърстрой“ ЕООД от 27.07.2022 г. В договора е отразено, че срокът за
изпълнение на възложените СМР е 10 календарни дни, разпределени както
следва: полагане на първи пласт асфалт – от 25.07.2022 г. до 29.07.2022 г., а на
втори пласт от 22.08.222 г. до 26.08.2022 г. От показанията на свидетеля Л. се
установява, че по време на проверката теренът се е подготвял за полагане на
нов асфалт, вкл. изхвърляне на стар асфалт тоест не са били изпълнени
дейностите свързани с полагане на първи слой асфалт. Същевременно Райков
е отразил в декларацията, че вече е получил възнаграждение в размер на 200
лева, но очевидно то не е било за извършената съгласно договора работа
свързана с полагане на първи слой асфалт. Съгласно чл. 2, ал. 3 от
представения договор плащането на уговорената цена /300 лева за всички
СМР/ ще бъде изплатена на части съобразно допълнително споразумение
между страните и с оглед реално изпълненото, удостоверено с протоколи или
приемо-предавателни протоколи. В хода на проверката обаче не са
представени нито приемо-предавателни протоколи, нито допълнително
споразумение, нито каквито и да било документи, установяващи
извършването и приемането на възложената работа към 29.07.2023 г., на база
които да е заплатено посоченото от Райков възнаграждение, поради което
съдът приема, че изплатеното на Р възнаграждение е за престиран от него
труд, а не за постигнат трудов резултат. С оглед изложеното съдът намира, че
от данните по делото относно уговореното между жалбоподателя и Е Е Р, а
именно работно време, почивни дни, почивка в рамките на работния ден,
възнаграждение за престиран труд, а не за резултат се установява наличието
на трудово правоотношение между тях.
Съдът кредитира представените по делото заповеди на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“, от които се установява компетентността на
административнонаказващия орган.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол. В разпореждането за насрочване съдът е
изложил подробни мотиви относно срочността на подадената от
„Пауърстрой“ ЕООД жалба. В съдебно заседание отново бяха изложени
такива в отговор на искането на представителя на въззиваемата страна за
прекратяване на делото поради подаване на жалбата след изтичане на
преклузивния срок за обжалване, поради което не е необходимо тяхното
4
повтаряне и в настоящия акт. Единствено следва да се посочи в резюме, че не
е доказана датата на връчване на препис от НП на наказаното лице, поради
което и съдът прие, че жалбата не е просрочена и е процесуално допустима.
Тук е мястото да се отбележи, че е несъстоятелно възражението на
жалбоподателя, относно изтичането на преклузивен срок за връчване на
наказателното постановление. ЗАНН не предвижда какъвто и да било срок за
връчване на наказателното постановление на наказаното лице, като
несвоевременното връчване би могло да доведе до изтичане на давностните
срокове за административнонаказателно преследване, което обстоятелство е в
полза на нарушителя. В процесния случай е видно, че давността не е изтекла –
от издаването на НП до подаването на жалбата са изминали по-малко от три
месеца. Смисълът на връчването на НП е наказаното лице да бъде уведомено
за наложеното му административно наказание и да се постави началото на
течението на срока за обжалване. В процесния случай, макар да не е
установена точната дата на връчване на препис от НП на „Пауърстрой“
ЕООД, то дружеството е упражнило правото си да обжалва НП, съдът е
приел, че жалбата не е просрочена, и жалбоподателят е упражнил в пълен
обем правото си на защита като е оспорил НП пред съда. Изрично следва да
се посочи, че срокът по чл. 61, ал. 1 от АПК е неприложим в производството
по ЗАНН.
Разгледана по същество подадената жалба е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери изцяло законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът извърши дължимата проверка и констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни за това административни органи, противно
на доводите на жалбоподателя. Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ актовете за
нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни
органи, каквито съгласно чл. 399, ал.1 от КТ са ИА „Главна инспекция по
труда“ и нейните подразделения, включително Дирекция „Инспекция по
труда“ – София, чийто служител – старши инспектор С. Л. е съставил
процесния АУАН. На следващо място видно от т. 4 от заповед № З-0693-
15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ГИТ директорите на Дирекции
„Инспекция по труда“ са оправомощени да издават наказателни
постановления. Същевременно със заповед № ЧР- 1526/03.10.2022 г. на
лицето, издало обжалваното наказателно постановление В В е възложено,
считано от 03.10.2022 г. да изпълнява длъжността директор на дирекция
„Инспекция по труда“ – София, следователно тя е била компетентна да
издаден процесното НП. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН.
Съдът намира, че АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени
съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
праното на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано ясно, точно и
недвусмислено, като му е дадена съответстваща на фактическото описание
правна квалификация. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е
налице неяснота относно твърдените от АНО дата и място на извършване на
нарушението и установяването му. Както в АУАН, така и в НП ясно и
5
конкретно е посочено кога се твърди да е извършено нарушението –
29.07.2022 г. на обект „автомобилен път“ находящ се в с. Казичене, ул.
„Траянов път“. Логично е, че нарушението е установено на по-късна дата,
когато е потвърдено липсата на сключен трудов, а и граждански договор.
Значението на датата на установяване на нарушението е с оглед преценка
спазване на давностния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, който в случая не е
нарушен.
На следващо място съдът намира, че АНО не е допуснал нарушение на
чл. 52, ал.4 и чл. 53 от ЗАНН. В принципен план разпоредбата на чл. 52, ал.4
ЗАНН вменява задължение на АНО да прецени възраженията срещу АУАН,
но не и да излага подробни мотиви относно причините, поради които тези
възражения са счетени за неоснователни. В конкретния случай – няма данни
срещу АУАН да са постъпили възражения, чиято преценка да е била
необходима. Не се сочи кои спорни обстоятелства АНО не е изяснил.
Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията по предоставяне на работна сила
следва да се уреждат само като трудови, със сключване на предвидения в чл.
62, ал. 1 КТ писмен трудов договор преди постъпването на работа на
работника. Това е така, когато работникът е подчинен на работодателската
власт на физическо или юридическо лице, което определя условията, при
които ще работи. Трудовите правоотношения имат специфични признаци,
които определят техния характер като такъв, а именно работно място, работно
време и почивка, уговорено възнаграждение на работника или служителя за
положения труд, работодателска власт и т.н.
С тълкувателно решение № 86/27.02.1986 г. на ОСГК на ВКС са
посочени разликите между трудов и граждански договор, като основаната
такава се извлича от предмета на сключения договор, а именно дали е
уговорено престиране на работна сила или се дължи определен трудов
резултат. Когато се уговори престиране на определен трудов резултат, то
сключеният договор не е трудов, а граждански, регламентиран от
разпоредбите на ЗЗД. Когато предметът на сключения договор е престиране
на работна сила и са изпълнени следните условия: работникът или
служителят има определено работно време, работно място и трудово
възнаграждение; работата се извършва чрез личния труд на работника или
служителя; работата, която се извършва е свързана с предмета на дейност на
възложителя; работникът или служителят изпълнява указанията на
работодателя за това кога, къде и как да работи; работата се извършва
съгласно реда и последователността, определени от работодателя, е налице
трудово правоотношение (трудов договор), което се урежда от разпоредбите
на КТ.
Съдът намира, че след анализ на събраните по делото доказателства –
показанията на свидетеля Л. и декларацията от Е Е Р се установи, че са
налице основните елементи на трудовото правоотношение между
„Пауърстрой“ ЕООД и Райков. Последният е имал конкретно уговорено
работно време - от 08:00 до 17:00 часа, почивни дни – събота и неделя,
почивка в рамките на работния ден – 1 час, било е уговорено трудово
възнаграждение за положения труд /а не трудов резултат/, изплащано
седмично. Както вече беше посочено, съдът намери, че представеният
договор за изпълнение на строителни и монтажни работи от 21.07.2022 г. е
съставен за целите на административнонаказателното производство и съдът
не го кредитира. Дори и да се приеме обаче, че именно изложеното в
6
договора е било уговорено между страните, то анализът на конкретното
съдържание на договора води до извод, че се касае за уговорено престиране
на работна сила, а не за дължим конкретен резултат. От чл. 1 ал. 2 от
договора е видно, че Р се е задължил да полага труд като изпълнява следните
дейности: полагане на асфалт на участък от кв. Казичене, ул. "Траянов път" и
ул. "Цар Борис III" - 2 пласта; ръчно почистване на строителната площадка от
строителни отпадъци и събирането им на конкретно определено от
възложителя място на обекта; ръчно изпразване на палета с материали и
оборудване, предназначени за обекта, както и да извърши всяка друга
подобна на гореописаните обща дейност на строителната площадка,
подходяща за ръчно извършване, без необходимост от специализирани
знания и ползване на механизация. От изложеното се установява, че
изпълнителят не дължи определен резултат, а дължи полагане на труд. Ето
защо съдът намира, че за „Пауърстрой“ ЕООД в качеството на работодател е
възникнало задължение да уреди престирането на труд от страна на
работника Р в писмена форма със сключване на трудов договор, но не е
сторил това, с което от обективна страна е осъществил състава на вмененото
му нарушение.
С оглед обстоятелството, че отговорността на юридическото лице е
обективна и безвиновна, то въпросът за субективната страна на деянието не
следва да се обсъжда.
Според чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
Съдът намира, че правилно е приложена санкционната разпоредба, доколкото
се установи именно извършване на нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал. 2
КТ. Нарушението не може да се квалифицира като „маловажно“ по смисъла
на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като същото не е отстранено веднага след
установяването му, а от друга разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично
изключва приложението на ал. 1 по отношение нарушение на чл. 62, ал. 1 от
КТ. Видно от мотивите към тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по т.
д. № 7/2010 г. на ВАС „специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на
„маловажно” административно нарушение по чл. 415в КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН“. Отделно от това
съдът намира за нужно да посочи, че неуреждането на правоотношения по
предоставяне на работна сила като трудови съществено засяга правата на
лицето, полагащо труд и същото не може да ползва правата си по КСО и КТ,
поради което няма как такова нарушение да бъде квалифицирано като
маловажно.
Обстоятелството, че се касае за първо нарушение на КТ от страна на
дружеството-жалбоподател /не са ангажирани доказателства от АНО в
обратната насока/ следва да бъде взето предвид при определяне размера на
имуществената санкция и представлява основание същата да бъде минимална.
Макар в протокола за извършена проверка контролните органи да са
установили още три случая на полагане на труд без сключени трудови
договори доколкото по отношение на тези нарушения не са налице влезли в
сила наказателни постановления и при спазване презумпцията за невиновност
съдът намира, че размерът на наложената имуществена санкция е завишен и
същият следва да бъде намален до законовия минимум от 1500 лева. С оглед
7
изложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено
досежно размера на имуществената санкция, като същата бъде намалена от 3
000 лева на 1 500 лева.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза
на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лева, поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше
разпитан един свидетел.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т. 4 вр. ал. 7 т. 4 и чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-2200442/11.11.2022 г.,
издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на
основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда на дружеството-жалбоподател
„Пауърстой“ ЕООД с ЕИК е наложена имуществена санкция в размер на 3000
/три хиляди/ лева за нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ като
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 3 000 /три хиляди/ лева
на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „Пауърстой“ ЕООД с ЕИК да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. София сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8