РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Радомир, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20231730200090 по описа за 2023
година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
С електронен фиш, серия К № ., издаден от ОД МВР, гр. Перник, на жалбоподателката Р.
Н. М., с ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева
за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП.
Недоволна от така наложеното ú наказание жалбоподателката е обжалвала същото, като по
изложени в жалбата съображения, моли съда да отмени атакувания електронен фиш изцяло, като
незаконосъобразен.
Въззиваемата страна – ОД МВР – Перник, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима
и съдът дължи разглеждането ù по същество.
От фактическа страна:
В представения и атакуван в настоящото производство електронен фиш е отразено, че на
1
процесната дата – 02.11.2019 г., в 12,20 ч., в община Радомир, АМ „Струма“, км 34+900, изхода от
с. Старо село, с посока към гр. Дупница, при ограничение от 120 км/ч, въведено с ПЗ „В 26“,
жалбоподателката, като водач на МПС „П..“, с рег. № ..., е управлявала МПС със скорост 137 км/ч.
В хода на съдебното следствие, предвид представените по делото писмени доказателства от
административнонаказващия орган в административнонаказателната преписка, се установява, че
атакуваният в настоящото производство електронен фиш е издаден въз основа на заснет снимков
материал с автоматизирано техническо средство, а именно автоматизирано техническо средство,
тип „ARH CAM S1“, с идент. № ., което се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР -
Перник. Тези обстоятелства се установяват от протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № ..../05.11.2019 г.
По делото безспорно се установява, че на 02.11.2019 г., в 12,20 ч., в община Радомир, АМ
„Струма“, км 34+900, изхода от с. Старо село, с посока към гр. Дупница, се е движело МПС - л. а.
„П.“, с рег... № ... В същия район, в община Радомир, АМ „Струма“, км 35, с автоматизирано
техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № ... се е извършвало измерване на скоростта
на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. Разрешената в
този участък на АМ „Струма“ скорост е 120 км/ч, което се установява от приетото по делото писмо
с рег. № ..../06.06.2023 г. от Областно пътно управление – Перник и приложената към него схема
на организацията на движението. В 12,20 ч. през обсега на АТСС преминал и горепосоченият
автомобил. След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол/приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
След справка в ЦБД КАТ - МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението, е собственост на жалбоподателката Р. Н. М., в качеството ú на законен
представител на „НМ Х. М.“ ЕООД. Затова и с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, срещу
нея бил издаден електронен фиш, серия К № 3135614 на ОД МВР - Перник, с който на основание
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП ú е наложена глоба в размер на 50,00
лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. След връчване на електронния
фиш жалбоподателката не е упражнила правата си по чл. 189, ал. 5 и 9 от ЗДвП.
От правна страна:
По делото безспорно е доказано, че на процесната дата нарушенията в процесния участък
от АМ „Струма“ са установявани и заснемани с автоматизирано техническо средство, тип „ARH
CAM S1“, с идент. № .., с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, може да се установяват и
заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес“.
Приетите по делото протокол за използване на АТСС, с рег. № ./05.11.2019 г. и протокол №
./30.09.2019 г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
2
разпознаване на номера и комуникации, тип „ARH CAM S1“ на Българския институт по
метрология, безспорно доказват, че средство за измерване - автоматизирано техническо средство,
тип „ARH CAM S1“, с идент. № .., съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания,
като грешките не превишават максимално допустимите.
Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което са установявани и заснемани
нарушенията на датата, визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде
използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Безспорно доказано е, че жалбоподателката е собственик на превозното средство, описано в
електронния фиш.
Освен това, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със Заповед № Iз -
305 от 04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна.
Независимо от изложеното обаче, настоящият съдебен състав е на становище, че
обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен, като в тази връзка намира възражението на
жалбоподателката за изтекла погасителна давност за административнонаказателно преследване за
основателно.
Погасителната давност ограничава във времето възможността на държавата чрез
съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца. Давността за преследване
започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението (чл. 80, ал. 3 от НК) и тече до
реализирането на наказателната/административнонаказтелната отговорност на дееца с влязъл в
сила акт.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в
административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от
ЗАНН. Институтите на преследвателната давност по НК са приложими в
административнонаказателното производство не само относно абсолютната давност, но и относно
обикновената давност за преследване. В процесния случай това безспорно е така, тъй като
специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те
регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният
фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка в чл. 189, ал. 14 ЗДвП не се отнася за
електронните фишове. Напротив, разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН предвижда, че доколкото в
този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на
ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не
съдържа.
Поради това, относно института на погасителната давност за административнонаказателно
преследване, по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, са приложими разпоредбите на
общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (ред. ДВ, бр.
26/2010 г.), а именно 3 години.
Процесното административнонаказателното преследване е било възбудено със съставянето
3
на ЕФ срещу жалбоподателката. Това процесуално действие е от категорията на тези по чл. 81, ал.
2 от НК, прекъсващо давността, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно
деяние, т. е., има необходимата предметна и персонална насоченост. Доказателствата по делото
установяват, че ЕФ срещу М. е издаден на 02.11.2019 г., т. е. в срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
спрямо датата на нарушението. Съгласно нормата на чл. 81, ал. 2 от НК след свършване на
действието прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност. От доказателствата
по делото се установява, че след издаване на ЕФ структурата на МВР е предприела действия за
връчването му на административнонаказателноотговорното лице. Въпреки своевременно
предприетото действие за връчване на електронния фиш, същият е достигнал до адресата едва на
15.03.2023 г., на която дата е връчен. Следователно, от последното прекъсващо давността действие
– 02.11.2019 г., до датата на връчване на електронния фиш – 15.03.2023 г., е изминал срок по-дълъг
от три години.
При тези обстоятелства, изтеклата към 15.03.2023 г. тригодишна давност за преследване по
чл. 81, ал. 2, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН има за последица отпадане на
възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде завършено започналото
административнонаказателно преследване с реализиране на отговорността му за констатираното
административно нарушение.
Предвид изложеното, единствена законосъобразна последица от констатираното изтичане
на срока на обикновената давност за преследване в хипотезата на чл. 81, ал. 2, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН (в периода между издаването и връчването на ЕФ), е отмяна на
обжалвания административнонаказателен акт.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН въззиваемата страна следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателката направените от последната разноски в размер на
400,00 лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К № ... на ОД МВР - Перник, с който на основание чл.
189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на Р. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.ул.
„С.“, бл. ., ет. ., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, ...ДА ЗАПЛАТИ на Р. Н. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. „Ст.“, бл. ., ет. . сумата от 400,00 (четиристотин лева),
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Перник в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5