Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Пазарджик, 10.04.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV
състав, в публичното заседание на 30.01.2020 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа
докладваното от съдия Бишуров АНД № 2351/2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Община Белово, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***,
представявана от кмета К.Г.В. против НП №
446614-F483644 от 08.07.2019 година на директора на ТД на
НАП-Пловдив, с което на основание чл.5 ал.1 от ЗОПБ и за нарушение на чл.3
ал.1, т.2 от ЗОПБ е наложена имуществена санкция в размер на 3250 лв. /три
хиляди и двеста и петдесет лева/.
Релевираните
в жалбата обстоятелства се свеждат до това, че издаденото НП е материално и
процесуално незаконосъобразно,
като се иска неговата отмяна.
В
съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален представител,
който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на НП.
Въззиваемата
страна – АНО, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба, респ. - потвърждаване на НП.
Съдът провери основателността на жалбата,
като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и взе
предвид следното:
Общината жалбоподател е санкционирана за
нарушение на ЗОПБ при следната възприета от АНО фактическа обстановка:
Община Белово е извършила плащане в
брой на сумата от 6500.00лв., от които данъчна основа - 5416.67лв. и начислен
ДДС - 1083.33лв., по Фактура № **********/
Сумата в размер на 6500.00лв. е платена
в брой на
С извършване на плащането в брой, а не
чрез превод или внасяне по платежна сметка, Общината е нарушила чл.3, ал. 1, т.
2 от ЗОПБ, която правна норма разписва, че плащанията на територията на
страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато
са на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по
договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Датата на плащане в брой на сумата е била
и дата на извършване на нарушението - в настоящия случай
Нарушението е било установено на
По повод на всичко това на 23.04.2019г.
против Общината бил съставен АУАН в отсъствие на нарушителя, на основание
чл.40, ал.2 от ЗАНН. Актът бил предявен и връчен на кмета, представляващ общината,
на 08.05.2019 год.
Нарушението било извършено за първи път
и се потвърждавало от приложените доказателства: Договор № АРД-88/11.12.2017г.;
Фактура № 28/02.11.2018г.; фискален бон и Аналитичен регистър.
Въз основа на акта било издадено и
атакуваното НП, което било връчено на кмета на общината на 27.11.2019 година. Жалбата
против НП била подадена чрез наказващия орган на 03.12.2019г., т.е. в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН. При това положение е несъмнено, че въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените доказателства
приети по делото и показанията на актосъставителя - св. А.Н..
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата не е основателна.
Съображенията на съда в тази насока са
следните:
Според настоящия съдебен състав в хода
на административнонаказателното производство, със съставения АУАН и издаденото
НП не бил нарушен материалният закон и не са допуснати съществени процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита, което де е основание за отмяна на НП.
Това е така, защото издаденото НП отговаря на императивните изисквания на чл.57
ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в него се съдържа подробно, ясно и точно описание
на нарушението, време и място на извършване, обстоятелствата, при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават.
Категорично се установи по делото от
неопроверганите гласни и писмени доказателства, че между Община Белово /възложител/
и „Б.“ ЕАД /изпълнител/ е бил сключен Договор за възлагане на обществена
поръчка № АРД-88/11.12.2017г., чиято обща стойност е била 959639.14лв. с ДДС,
като в раздел II, т.2.5 от него е предвидено, плащанията да се извършват по
банков път. Не е спорно и това, че към посоченият договор е сключен анекс от
08.01.2018г., според който общата стойност може да достигне 1193924.03лв. с
ДДС, като в раздел II, т.2.4 отново е
изрично упоменато, че плащанията се извършват по банков път.
Изясни се несъмнено и това, че на
02.11.2018г. Община Белово е извършила
плащане в брой на сумата от 6500.00лв. по Фактура № **********/
При това положение правилно Общината,
бидейки юридическо лице, е санкционирана по
административнонаказателния състав на чл.5 ал.1 от ЗОПБ, предвиждащ, че който
извърши или допусне извършването на нарушение на чл.3, се наказва с имуществена
санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане ако е
юридическо лице.
Както се посочи и по-горе, вмененото административно
нарушение е по чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ, която норма регламентира императивно, че плащанията на територията на страната се
извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност под 10 000 лв., когато сумата представлява част от парична престация
по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв., както е и в настоящия казус.
Не могат да бъдат споделени възраженията във
въззивната жалба, доразвити и в писменото становище на пълномощника на
жалбоподателя, в смисъл, че нямало никакви доказателство относно това, че
плащането на процесната сума били във връзка с цитирания в НП договор и анекс
към него, както и че въпросният договор за възлагане на обществена поръчка бил
„рамков“ и от него не можело да стане ясно за кое конкретно СМР, респ. на кой
обект/улица в общината какво точно плащане се дължи. При това положение се
твърди, че всяко плащане са разглеждало като самостоятелно такова, а не като
частично по рамковия договор за обществена поръчка.
Първото, което следва да се каже по
повод тези възражения е, че Община Белово е едноличен собственик на капитала на
„Б.“ ЕАД, където е акционер със 100% участие. Процесното плащане в брой от
Община Белово на сумата от 6500 лв. по Фактура № 28/02.11.2018г., което плащане
е част от парична престация /свързани плащания/ на едно и също основание - Договор
за възлагане на обществена поръчка № АРД-88/11.12.2017г., изменен с Анекс №
АРД-4/08.01.2018г.Размерът на плащането и датата на плащането са доказани от
фактурата и Дневен финансов отчет № 1000011/02.11.2018г. Плащането е отразено
от „Б.“ ЕАД по Сметка 501 - Каса в левове - Приходен касов ордер /ПКО/ №
11/02.11.2018., като Община Белово плаща в качеството си на клиент /Счетоводна
сметка 411 - Клиенти/ на „Б.“ в касата /Счетоводна сметка 501 - Каса/.
Отделно от това, от показанията на
актосъставителя Н. стана ясно, че през 2018г. дружеството „Б.“ ЕАД е имало един
единствен клиент - Община Белово, както и че между тях през този период не е
имало никакъв друг сключен договор, предполагащ плащания, освен гореспоменатият
за обществена поръчка, изменен с анекс досежо цената на поръчката. Това се
установява категорично и от отразеното в приетия като писмено доказателство Акт за регистрация по
ЗДДС № 130421900380421/13.02.2019г. на ЕАД „Б.“, където също е отразено, че
това дружество има един единствен клиент - Община Белово т. е. оборотът му е
реализиран от плащания по цитирания по-горе договор за обществена поръчка. Ето
защо е следвало всички свързани плащания по договора да се извършват по банков
път.
Въпросният
договор за обществена поръчка в никакъв случай не е рамков що се отнася до
цената на поръчката, т.е. дължимата престация за плащане от страна на
възложителя, която е фиксирана в размер 959639.14лв.
с ДДС, а след това е сключен анекс от 08.01.2018г., според който общата
стойност може да достигне 1193924.03лв. с ДДС. От това следва недвусмислено, че
въпросният договор, респ. частичните плащания по него, попадат в обхвата на ЗОПБ.
Деянието не може да се квалифицира като
маловажен случай. При проверката на материалната законосъобразност на
наказателното постановление съдът има задължение да извърши преценка дали
конкретното нарушение попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН /арг. от Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС
по тълк. дело № 1/2007 г. /. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на
понятието "маловажен случай"
следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9
от НК, съгласно които „маловажен
случай“ - този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната
съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат
способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите
и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.
е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират
деянието и дееца.
В конкретния казус не би могло да се
говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото
нарушение е формално - на просто извършване и за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е
налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно „други
смекчаващи обстоятелства“, които да редуцират степента на обществена вредност
на нарушението съпоставима с нарушенията от същия вид. В тази връзка, принципно
вярно е, че за наличието на съставомерност по чл. 3, ал. 1, т. 1 З. не се
изисква настъпването на вредни последици, извън плащането в брой на стойност,
равна на или надвишаваща 10 000 лв., но макар и формално по своята конструкция,
неизпълнението на посоченото правно задължение не разкрива формална по степен
обществена опасност, имайки предвид, че в случая целите на закона са свързани с
възможността за проследяване на плащанията и предотвратяването на евентуални
финансови злоупотреби, включително и увреждащи интересите на взискатели на
плащащия в брой, са тотално компрометирани. Що се отнася до факта, че
нарушението е извършено за първи път, то посоченото обстоятелство е отчетено
при налагането на санкцията, тъй като при повторно нарушение същата е 100 на
сто от размера на направеното плащане /арг. от чл. 5, ал. 2 ЗОПБ/.
С оглед на
всичко казано до тук обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Относно
направените искания за присъждане на разноски:
Предвид
изхода на делото – потвърждаване на обжалваното НП, то искането на пълномощника
на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се
явява неоснователно и не може да бъде уважено.
Пак с оглед изхода на делото и предвид
направеното своевременно искане от страна на процесуалния представител на АНО
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, то последният има
право на такива с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на Националната агенция за приходите, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП-Пловдив, чийто представител е издал обжалваното и потвърдено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция. Възнаграждението следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препиращата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел и не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63
от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАДАВА
НП № 446614-F483644 от
08.07.2019 година на директора на ТД на НАП-Пловдив, с което на Община
Белово, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявана от
кмета К.Г.В., на основание чл.5 ал.1 от
ЗОПБ и за нарушение на чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ е наложена имуществена санкция в
размер на 3250 лв. /три хиляди и двеста и петдесет лева/.
ОСЪЖДА
„Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.Белово, обл.Пазарджишка, представлявано от изп.
директор М.С.В.ДА ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите разноски в
размер на 80 лв. /осемдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: