Определение по дело №2805/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1877
Дата: 5 ноември 2020 г. (в сила от 5 ноември 2020 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20207180702805
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1877

гр. Пловдив, 05.11.2020 година

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ - ХХVІII състав, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

като разгледа частно административно дело № 2805/2020 година по описа на съда, докладвано от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.88 ал.3 от АПК

Образувано е по постъпила частна жалба от К.Н.Т. ЕГН********** *** против Акт за прекратяване № Ц 1040-15-76/19.10.2020г., издаден от Директора на ТП на НОИ-Пловдив по отношение на административното разглеждане на подадена жалба с вх. № Ц1012-15-281/21.09.2020г. срещу Разпореждане №********** /протокол №3045-15-5/06.02.2019г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Пловдив за възстановяване на недобросъвестно получени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в общ размер на 119918.18 лева, от които главница 71781.74 лева и лихва в размер на 48136.44 лева, изчислена към 06.02.2019г.. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Подробно се излагат съображения, с които се оспорва връчването на посоченото разпореждане по реда на чл.10 ал.9 от НПОС и направените от административният орган изводи, че не е спазен срока, предвиден в разпоредбата на 117 ал.2 от КСО, респ. чл.84 ал.1 от АПК. Иска се да бъде отменен издадения акт за прекратяване и преписката върната за ново разглеждане по съществото и на административният орган.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, не взема конкретно становище по жалбата и по съществото на спора. Прилага писмени доказателства.

Съдът, като прецени изложените становища от страните и съобразно материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, в рамките на предвидения за това срок и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна, поради следните съображения:

За да постанови оспореното в настоящото производство решение, Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е приел следното от фактическа и правна страна:

С Разпореждане №********** /протокол №3045-15-5/06.02.2019г./, издадено от Ръководител ПО при ТП на НОИ-Пловдив е разпоредено К.Т. да възстанови недобросъвестно получени суми за неправилно отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, които са в общ размер 119918.18 лева, от които главница 71781.74 лева и лихва в размер на 48136.44 лева, изчислена към 06.02.2019г.. Така издаденият административен акт е следвало да бъде връчен на осигуреното лице на основание чл.114 ал.3 изр.3-то от КСО. Липсват приложени доказателства, че след издаването на административният акт е предприета процедура по неговото лично съобщаване на осигуреното лице. Приложени са по преписката доказателства за изпратени пощенски пратки с поставени бар кодове, които са от датата 11.02.2019г./л.64-66/, които не са надлежно оформени от съответните пощенски служители, с което да се удостовери причините да не бъдат връчени. Така на разписките към тези пратки не е отбелязана причината, поради която не е осъществено връчването на издадения административен акт на К.Н.Т., като те са върнати едва на 05.03.2019г.. Независимо от тези нередовности на изпратените пощенски пратки, повлияни от предишни изпратени пощенски пратки, непотърсени от лицето и доклади за невъзможност да се установи неговото местопребиваване, от страна на органите по социално осигуряване са предприети действия за изпълнение на процедурата по чл.10 ал.9 от НПОС (изм., бр. 40 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.отм., бр. 74 от 2020 г. , в сила от 21.08.2020г.), която определя, че в случайте, когато разпореждането за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии не може да бъде връчено по реда на ал. 8, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение на НОИ, на страницата на НОИ в Интернет или в общината или кметството и в този случай разпореждането се смята за връчено след изтичане на 7-дневен срок от поставяне на съобщението. Затова те изготвили Съобщение №2156-15-9–08.03.2019г., което поставили в 12 часа съгласно Протокол №1/08.03.2019г. и свалили в седмодневен срок съгласно Протокол №2/08.03.2019г.. С писмо изх.№1029-15-13562/12.04.2019г. те изпратили уведомление до Т. за предприети принудителни действия за събиране на вземането, за което липсват доказателства за неговото връчване. Към приложената към делото разписка за връчването на процесното Разпореждане от 06.02.2019г. се установява, че това е станало на упълномощено от жалбоподателят лице, което лично е получило на 14.09.2020година копие от издадените разпореждания на името на титуляра. Едва след тази дата и издаденото разпореждане е било обжалвано пред ответният административен орган с посочената жалба № Ц1012-15-281/21.09.2020г., който в акта си за прекратяване е приел, че същото е влязло в сила на 02.04.2019г. след изтичане на срока на обявяването му чрез поставяне на съобщение за изготвянето му на определено за целта място в ТП на НОИ-Пловдив.

При така изложената фактическа обстановка, на база събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен атакувания акт, като постановен при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.61, ал.3 от АПК, регламентираща предпоставките за съобщаване на издадения административен акт в административното производство по издаване на индивидуален административен акт. Разпоредбата на чл.114, ал.3, изр.III -то от КСО изисква тези разпореждания да се връчват лично на лицата, спрямо които те са издадени. Съобразно общото правило на чл.110 ал.4 от КСО разпореждането следва да се съобщи лично на адресата, респ. се връчват лично срещу под­пис на лицето или по пощата с обратна разписка. Ако лицето не бъде намере­но на постоянния му адрес, или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в ТП на НОИ, интернет страницата на НОИ или в Общината или Кметството. От приложените към делото разписки по връчването не се установява лицето да не е намерено на неговия постоянен адрес, а е попълнена само графата „преместен“. По отношение на връчването по постоянен адрес, то безспорно се установява от приложените от жалбоподателят доказателства- справка за постоянен  адрес негов и жената, с която явно съжителства, акт за раждане на дете, че той пребивава на него- гр.Пловдив бул.Христо Ботев №95 ет.1. Фактическото му ненамиране на адреса не означава, че на този адрес не могат да му бъдат връчени издадените административни актове. Още повече, че неговото отсъствие действително може да се дължи на влошено здравословно състояние в предвид представените по делото Експертни решения на НЕЛК. След като К.Т. не е получил лично съобщението за издаване на обжалвания в последствие акт, то за негот не е за­почнал да тече установения за това срок за обжалване пред горестоящия административен орган, което оспорване е задължително. Още повече, че са налице доказателства, че той е предприел постъпки за упълномощаване на друго лице да действа от негово име и то лично е получило на 14.09.2020година копие от издадените разпореждания на името на титуляра. Така подадената до Директора на ТП на НОИ-Пловдив жалба с входящ номер от 21.09.2020година вече е била в срока за обжалване, което е станало от действителното връчване на издаденото разпореждане от 06.02.2019година. В този случай очевидно и органите на ТП  на НОИ нямат вина, че в предвид влошеното здравословно състояние на лицето, той не пребивава редовно на посочените от него адреси в страната. В хода на извършваните проверки е било изградено убеждението, че известието със съобщението за изготвения административен акт не би могло въобще да бъде доставено и връчено лично на К.Т. или упълномощеното от него лице, поради ненамирането му на известните адреси. Независимо от положените усилия за установяване на жалбоподателят, те преценили, че е необходимо да се проведе единствено процедура по чл.10 ал.9 НПОС (изм., бр. 40 от 2019г., в сила от 1.01.2019г., отм.,ДВ бр. 74/2020г. , в сила от 21.08.2020г.), който извод е споделен и от административният орган, издал обжалвания административен акт. В конкретният случай не са били налице предпоставките, да се приеме, че подадената до Директора на ТП на НОИ-Пловдив жалба е просрочена, защото от момента на връчване на актовете на упълномощеното лице, е започнал да тече и срока за обжалването им, който е бил спазен. С оглед изложеното, обжалвания Акт за прекратяване следва да се отмени и пре­писката се изпрати на Дриектора на ТП на НОИ - Пловдив за произна­сяне по същество по жалбата на К.Н.Т. срещу разпореждането на долустоящия административен орган.

По отношение на разноските, не са направени искания от страните за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи и съответното произнасяне по тях.

В предвид на изложеното и на осн. чл.88 ал.3 от АПК Съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба на К.Н.Т. ЕГН********** *** Акт за прекратяване № Ц 1040-15-76/19.10.2020г., издаден от Директора на ТП на НОИ-Пловдив по отношение подадена жалба с вх. № Ц1012-15-281/21.09.2020г. срещу Разпореждане №********** /протокол №3045-15-5/06.02.2019г./ на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Пловдив за възстановяване на недобросъвестно получени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ИЗПРАЩА административната преписка, образувана по жалба на К.Н.Т. с вх.№ Ц1012-15-281/21.09.2020г. срещу Разпореждане №********** /протокол №3045-15-5/06.02.2019г./ на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Пловдив на Директора на ТП на НОИ-Пловдив за продължаване на административното производство по нея.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

СЪДИЯ: