Р Е Ш Е Н И Е
№ 331 11.12.2017 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Десислава Вълканова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1292 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от “Хебросоптик” ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Харманли, ул. „Бубарска” № 16, представлявано от управителя М.В.Д. срещу Наказателно постановление № 289513 – F326400 от 29.09.2017 г. на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив, с което на основание чл. 53, вр. чл. 27 /чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 лева за нарушение на състава на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството. В подадената жалба се релевират оплаквания за направилност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се навеждат конкретни аргументи за съставомерност на нарушението именно по чл. 38, ал. 1 от ЗСч, но въпреки това не бил приложен от административнонаказващия орган материалния закон и конкретно текста на чл. 28 от ЗАНН, каквата хипотеза била налице, тъй като случаят се явявал маловажен. Съображения в тази насока са конкретно изложени в жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател,
редовно призовано, не изпраща представител по делото. В представено писмено
становище подадената жалба се поддържа и се заявяват аргументи за нейната
основателност и в подкрепа на направеното в нея възражение за хипотеза на
маловажен случай по чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган - Директора на ТД на НАП, град Пловдив, чрез упълномощения по делото представител – ст. юриск. К. оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
Въз основа на Писмо с вх. № 12 – 00 – 307 от 19.07.2017 г. от Агенцията по вписванията, била предприета проверка от свид. Г.В.Д., на длъжност ст. инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково извършила проверка по отношение на „Хебросоптик“ ЕООД, град Хасково. В хода на проверката било установено, че дружеството – жалбоподател извършвало дейност през 2016 г., видно от подадена в ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл. ЗКПО с вх. № 2600И0101577/20.02.2017 г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността. Съгласно данните в Част V от цитиранат декларация, нетните приходи от продажби за 2016 г. бил 10008.00 лева. След като достигнали до извод за допуснато нарушение по чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, въз основа на изложените факти, доколкото, от страна на „Хебросоптик“ ЕООД, град Харманли като предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, не бил публикуван към дата 01.07.2017 г. годишен финансов отчет за 2016 г. като такъв до 30.06.2017 г. не бил заявен за вписване и не бил представен за обявяване в Търговски регистър, на 31.08.2017 г., срещу дружеството бил съставен, от свид. Г.Д., Акт за установяване на административно нарушение № F326400/31.08.2017 г.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен в отсъствие на законния представител на „Хебросоптик“ ЕООД, град
Харманли, тъй като изпратената до дружеството
Покана изх. № 023-1020/15.08.2017 г. за съставяне на акта на адреса по чл.
8 ДОПК била връчена на управителя М.В.,
но в указания срок законният представител не се е явила. Фактът на съставяне на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е
удостоверен с подписа на свидетеля Р.Г.С. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково,
като междувременно, на 22.08.2017 г. бил заявен за вписване и представен за
обявяване в Търговски регистър към Агенцията по вписванията ГФО на дружеството
– жалбоподател за 2016 г.
Срещу така съставения акт за установяване на административно нарушение не е постъпило в рамките на законоустановения срок възражение от страна на дружеството - жалбоподател.
При издаване на наказателното
постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на
основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството наложил процесната
административна санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по
– горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът
кредитира показанията на свидетелите Г.В.Д. относно обстоятелствата, изложени в
АУАН и тази около неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал, поради което съдът ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи. Следва да се даде вяра и на показанията
на свид. М.Н.Б. и свид. Р.Г.С. за изнесените от тях обстоятелства около
съставяне н АУАН и че това е станало при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: т. 1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Според чл. 74, ал. 1 ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на „Хебросоптик“ ЕООД, град Харманли, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в отсъствие на законния представител на санкционираното дружество - „Хебросоптик“ ЕООД, град Харманли, след като се констатира от съда наличието на предпоставките за това. Препис от АУАН е надлежно връчен на управителя на дружеството. Факт, удостоверен с неговия подпис в разписката, съдържаща се в самия АУАН. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин.
Доказано е, че дружеството – жалбоподател е упражнявало търговска
дейност, като подадената годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2016 г. е
с половителен финансов резултат.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т.
1 от Закона за счетоводството, както
правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, тъй като
с оглед гореизложеното за дружеството – жалбоподател е възникнало задължението
да заяви и обяви в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията при МП
годишен финансов отчет за 2016 г. и това е следвало да бъде сторено най – късно
до 30.06.2017 г. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване чрез
неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, в хипотези
като настоящата, когато търговец по смисъла на Търговски закон следва да заяви и представи за обявяване в
ТР в съответния срок годишен финансов отчет за 2016 г., а именно до 30.06.2017
г.
В случая не са представени доказателства за изпълнение на това задължение в съответния законоустановен срок или доказателства за наличие на обективна причина, възпрепятствала точното изпълнение на задължението, като възраженията на представляващия дружеството - жалбоподател в обратна насока и в контекста на възражението, съдът счита за несъстоятелни. Деянието, обявено от чл. 74, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. за наказуемо се изразява в неизпълнение задължението чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистърна ГФО, в срок до 30 юни на следващата година, което за ГФО за 2016 г, означава до 30.06.2017 г. Същото от обективна страна се осъществява чрез бездействие. Нарушението действително е извършено за първи път и с него няма данни да са настъпили допълнителни неблагоприятни последици, като същото два месеца по – късно е отстранено със заявяване за обявяване в ТР на ГФО за 2016 г., но въпреки това съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Самото нарушение по своя характер, както вече бе отбелязано, е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Процесното деяние обаче, не би могло да се приеме, че се отличава от останалите нарушения от този вид, като се приеме че обществената му опасност е явно незначителна. Срокът за публикуване на годиния финансов отчет не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил по-продължителен и е следвало да бъде спазен, като за процесното закъснение не е налице обективна и изключваща отговорността причина. Поради това, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността на дружеството – жалбоподател, като не е допуснато нарушение от наказващия орган и в дейността по индивидуализиране на административната санкцията, съобразно установения специален минимум, предвиден в наказващата норма в хипотезата, когато се ангажира отговорността на предприятието, отчитайки всички отразени по – горе обстоятелства от значение за преценката.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 289513 – F326400 от 29.09.2017 г. на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.