Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1523                           06.05.2016  година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

административно дело номер 1299 по описа за 2015 година.

 

            Производството е образувано по жалба на Й.Н.Й. против Решение 99АЩ от 21.04.2006г., постановено от ОСЗГ „Родопи”. Твърди се, че това решение е нищожно тъй като е постановено не по заявление, подадено по реда на чл.11 ЗСПЗЗ, а служебно след представяне на скица и удостоверение издадени Община „Родопи”. Жалбоподателят обосновава правния си интерес с обстоятелството, че е собственик на съседен недвижим имот като при попълване на кадастралната основа с възстановения съгласно атакуваното решение имот се е оказало, че част от възстановения имот навлиза в имотните граници на притежавания от жалбоподателя Й. УПИ. Поддържа се още, че решението е постановено извън материалната компетентност на ОСЗГ без да е сезирана от наследниците на правоимащо лице. Прави се искане да бъде прогласена нищожността.

         Въззивваемият Общинска служба „Земеделие и гори”- „Родопи” – Пловдив счита, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес тъй като жалбоподателят не е бил адресат или страна по развилото се административно производство по ЗСПЗЗ, в което е постановено решението. Възразява, че евентуалният спор за материално право при колизия между правата на наследниците на Н.и Б. Ч., на които е възстановена земеделска земя с посоченото Решение от 21.07.2006г. и жалбоподателя Й., следва да се разреши по общия исков ред, а не по повод обявяване нищожността на административен акт. Поддържа се още, че срещу същото решение е била заведена и жалба от друго лице Х. Г. Х. по която е било образувано адм.дело № 17515/2011г. по описа на РС – Пловдив, което е прекратено поради липса на правен интерес и наличие на колизия на права. Поради това се прави искане да бъде оставена без уважение жалбата и прекратено производството.

         Заинтересованите страни Х.Ч., Е.Д. и Л.Ч. считат, че подадената жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение като развиват подробни доводи в писмена защита.

         Съдът намери за установено следното:

         С оспореното Решение от 21.07.2006г. ОСЗГ „Родопи” – Пловдив е възстановило на наследниците на Н. и Б. И. Ч.правото на собственост върху земеделски имот, находящ се в границите на населеното място в с.Храбрино, община „Родопи” , обл. Пловдив, а именно: имот от 1,340 дка от V категория, находящ се в строителните граници на с.Храбрино, в местността „******”, съставляващо имот № 9, кадастрален район 6 от кадастрален план, изработен през 1969 г. при граници и съседи: север и запад – Б. И. Ч., изток и юг път и имот № 5. Видно от Решението /лист 41 от делото/, същото е постановено по преписка образувана по заявление вх. № 99АЩ от 04.12.1991г., подадено от Б.И.Ч. /лист 121 и лист 100 от приложеното гр.дело № 320/2008г. на ПРС, Х гр.състав/. Със заявлението е поискано да бъде възстановена собствеността върху земеделски земи, които са били собственост на общите наследодатели Б. И. Ч. и Н. И.Ч.. С молба вх.№ 10-29/9 от 28.06.2006г. заявителят Б. И. Ч. ***/13.06.2006г. и удостоверение № 643/20.06.2006г., издадени от Община „Родопи” на основание чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ /лист 69-61 от настоящото дело/. С молбата е поискано да бъде постановено решение за възстановяване на имот в границите на населено място с площ от 1,345 дка. В приложената скица № 1021/13.06.2006г. имотът е обозначен като № 9 съгласно кадастралния план на с.Храбрино, Първа вилна зона, одобрен със Заповед № 200/1969 г. като е отбелязано, че той попада в границите на урбанизирани територии, определени с устройствен план и е записан в разписния лист на името на наследници на Н. И. Ч. и Б. И. Ч..

         По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства - нот. акт №***, том ІХ, дело 2939/81г. на Нотариуса при ПРС и договори от 26.12.1990г. и от 17.09.1997г./ лист 16 -18/, че жалбоподателят Й. е собственик на ½ ид.ч. от дворно място – парцел Х, в кв.6 *************** зона, обл. Пловдив. Този имот е съседен на възстановения с оспореното решение на ОСЗГ. Видно от приложеното гр.д. №320/2008г. на ПРС, в производството по попълване на кадастралния план с възстановения имот № 9 е възникнал спор относно собственост с друг съсед  - собственик на УПИ VІ в кв.6 по плана на с. Храбрино.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

За да обоснове искането си за прогласяване на нищожност на административния акт на ОСЗГ жалбоподателят Й. се е позовал на липса на материална компетентност на административния орган. Обосновал е този свой довод с липсата на надлежно сезиране от страна на заявителя Б.Ч.. Тези доводи не могат да бъдат споделени, предвид представените по настоящото дело доказателства, от които е видно, че е налице заявление подадено от Б. Ч. / лист 121 и лист 100 от приложеното гр.дело № 320/2008г. на ПРС, Х гр.състав/ с което е поискано да бъде възстановена нива с площ 4 дка в местността „****”. Налице е Решение №*** **** 29.10.1996г. с което е определено за въстановяване правото на собственост върху заявената нива от 4 дка в м. „****”, като не са описани границите, доколкото въпросният имот попада в урбанизирана територия и спрямо него е относима хипотезата на чл.11 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ в приложимата към момента на издаване на решението редакция -  (ДВ, бр. 48 от 1995 г.) Поземлената комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в строителните граници на населените места, включително в стопанските дворове на трудовокооперативните земеделски стопанства и на държавните земеделски стопанства или на части от тях, които не са застроени със сгради, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради, въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6. Скицата и удостоверението се издават от съответната общинска администрация в отделно производство, което има за цел да установи границите на имота и наличието или липсата на застрояване, както и другите обстоятелства от значение за възстановяването. Едва при приключване на тази процедура става възможно да се определят съгласно кадастрален план границите на имота и да се постанови възстановяването му по реда на чл.14ж, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ. Този извод се налага от обстоятелството, че съгласно тези разпоредби в решението следва да се опишат както размерът и категорията на имота, така и неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. От това следва, че с подадената от заявителя Б. Ч. молба от 28.06.2006г. / л. 42 от настоящото дело/ административният орган не е бил сезиран с ново искане, а само са му били представени необходимите документи, които той не е изискал служебно, тъй като възможността за това е въведена по-късно, след постановяване на решението с което имотът е признат за възстановяване. Това е станало с изменението на чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ обнародвано в ДВ, бр. 122 от 1997г.. При липсата на изрично уреден в ЗСПЗЗ и ЗСПЗЗ срок на произнасяне на ПК / сега ОСЗГ/ и на доказателства, че на заявителя Илиев са били давани указания за представяне на документите по чл.13 ППЗСПЗЗ, и му е определян срок за това, подадената от него молба от 28.06.2006г. следва да се приеме само като искане за приключване на реституционната процедура във връзка с конкретния имот. Следователно, в случая е налице валидно сезиране на ОСЗГ, като произнасянето й е в рамките на възложената й със закона – чл.14, ал.1 т.1 ЗСПЗЗ материална компетентност.

При служебната проверка на оспорения административен акт, настоящият съдебен състав намери, че освен издадено от компетентния по материя, място и време орган, решението е постановено в предвидената за това писмена форма и при спазване на административно –производствените правила за издаването му.

С оглед на всичко изложено подадената от Й.Й. жалба съдържаща оспорване на решение № 99АЩ от 21.04.2006г., постановено от ОСЗГ „Родопи” е неоснователна.

Предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да заплати на заинтересованите лица, сторените от тях деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: на Х.Ч. и Е.Д. – сумата 400 лева, а на Л.Б.Ч. – сумата 300 лева, съгласно приложените договори за правна защита / л. 114 и  129 от настоящото дело/.  

Водим от горното, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Н.Й. с адрес *** с която се иска да бъде обявена нищожността на Решение №99АЩ от 21.04.2006г., постановено от Общинска служба „Земеделие и гори”- „Родопи” – Пловдив.

 

         ОСЪЖДА Й.Н.Й. с адрес *** да заплати на Х.Н.Ч. и Е.Н.Д. сумата 400 /четиристотин/ лева, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА Й.Н.Й. с адрес *** да заплати на Л.Б.Ч. сумата 300 / триста/ лева, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Живко Желев

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Н.Н.