Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С присъда по НЧХД № 538/2012г. на ГОРС подсъдимият И. А. Г. е признат за виновен в това, че на 09.08.2011 г. в гр. Г. О., в писмена жалба с вх. № ...../09.08.2011 г., адресирана до Министъра на здравеопазването и до Директора на РЗОК - В. Т., разгласил позорни обстоятелства за д-р В. Б., приписвайки му престъпление с изразите: „А то били тези неговите отровни лекарства. През нощта получих отравяне и легнах на легло две седмици”, „А моят личен лекар д-р Б. ме отрови с неговите лекарства, за да може да ми вземе 160 лв.”, като клеветническите твърдения са разпространени по друг начин -чрез депозиране на писмена жалба – престъпление по чл.148 ал.ІІ вр. ал.І т. 2 пр. 2 вр. чл. 147 ал.І НК. На основание чл.304 от НПК подсъдимият И. А. Г. е признат за невинен и оправдан в частта от обвинението относно изразите: „Д-р Б. не ми дава направление, като ми казва аз ще ги промия, започна да ги промива, но не можа да ги промие и даде лиенчето на медицинската сестра Д.”, „Накара ме да се съблека, понеже знаял да лекува и това, той бил лекар на всичко ...”, „Нямаше никакъв апарат за изследване на сърцето”, „След като беше разкрит ... д-р Б. ми казва: „Аз ще те прегледам, събличай се” и „д-р Б Б. постоянно ме тормози – нарича ме хулиган, непристойно съм се държал”, „.. а д-р Б Б. понеже го разкриха каква далавера е разкрит, да взема много пари от Здравната каса, като е наел медицински сестри да му работят за него”, както и за това, че клеветата е извършена публично, чрез печатно произведение и по отношение на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата му. На основание чл. 78 А НК И. А. Г. е освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. чл.148 ал.ІІ вр.ал.І т. 2 пр. 2 вр. чл. 147 ал.І НК и му е наложена глоба в размер от 1000 лв. в полза на Държавата. Подсъдимият И. А. Г. е осъден да заплати на В. Й. Б. сумата от 500 лв., причинени неимуществени вреди, в резултат на извършеното деяние, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2011 г. до окончателното заплащане на сумата и направени по делото разноски в размер от 1042 лв., от които 12 лв. за внесена държавна такса и 1030 лв. за платено адвокатско възнаграждение, като е отхвърлен иска в останалата част до пълния предявен размер от 1000 лв. лв., като неоснователен и недоказан. Подадена е въззивна жалба от подсъдимия И. А. Г. против присъдата в осъдителната наказателна и гражданска част. Наведено е оплакване за неправилност. Навеждат се доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят моли да се отмени присъдата в осъдителната й част, като се постанови нова такава, с която да бъде признат за невинен по цялото обвинение и се отхвърли изцяло предявения граждански иск. В съдебно заседание жалбоподателят И. А. Г. поддържа жалбата. Защитникът му доразвива оплакванията. Въззиваемият частен тъжител В. Й. Б. чрез повереника си заема становище да се потвърди присъдата. В правото си на последна дума жалбоподателят И. А. Г. моли да бъде признат за невинен по обвинението за извършено престъпление. Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция като обсъди направените в жабата оплаквания, становището на страните, събраните доказателства и извърши цялостна служебна проверка на правилността на присъдата по реда на чл.314 НПК, прие за установено следното : Подадената въззивна жалба е частично основателна.При извършената служебна проверка по реда на чл.314 НПК не се констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, както и при постановяване на атакуваната присъда и мотивите към нея. От тук се налага обсъждане на обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на атакувания съдебен акт. Това налага обсъждане на събраните по делото доказателства. От тях се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият И. Г. е с постоянен адрес в с.П., Община гр.Г.. Същият е развен пенсионер на 78 години. Подсъдимият е осъждан, като е реабилитиран по съдебен ред. Въззиваемият тъжител В. Й. Б. е завършил Медицински институт в гр.П. със специалност „Медицина” и признати такива „Вътрешни болести” и „Обща медицина”.Същият е общопрактикуващ лекар в гр. Г., както има разкрита практика и в с. М., Община Л. От месец декември 2004г. подсъдимият бил пациент на въззиваемия тъжител. Първият страдал от заболявания, свързани с напредването на възрастта. Същият бил диспансеризиран с основна диагноза „Застойно сърдечна недостатъчност ІІІ” с придружаващи заболявания „Предсърдно мъждене и трептене” и „Хипертонична болест на сърцето”.Подсъдимият често посещавал кабинета на лекувация си лекар.Първият искал предоставяне на направление за специалист. Въззимаемият тъжител следвало да изслуша оплакванията на пациента и да извърши първоначалния преглед, за да прецени необходимостта от посещение при специалист. Подсъдимият се отнасял скептично и отказвал извършването на преглед от личния лекар, тъй като се страхувал да не „бъде повреден”. Подсъдимият започнал да изразява недоволство от обслужването, което получавал от своя лекар. Първият проявявал претенции към качеството на предоставяните здравни услуги и към организацията на работа на лекаря. По тази причина посещавал многократно директора на РЗОК-В. Т. в приемния му ден и подавал писмени жалби до Министъра на здравеопазването и до други институции. Между въззиваемия тъжител и подсъдимия възникнал конфликт. Това наложило първият да поиска втория да се отпише от неговата пациентска листа и се впише при друг лекар. Подсъдимият отказвал да стори това, като в обясненията си заявява, че не знаел, че има такава възможност. На 15.09.2009г. въззиваемият тъжител подал жалба до ГОРП против подсъдимия, в която се оплакал от пореден скандал, устроен от подсъдимия в кабинета му. Образувано било досъдебно производство за извършено престъпление по чл.325 НК. С постановление от 04.03.2010г. на блюдаващия прокурор същото било прекратено, поради липсата на извършено престъпление по чл.325 ал.1 НК. На 12.01.2011г. подсъдимият подал тъжба до ГОРС срещу въззиваемия. В същата се съдържали оплаквания за неверните, обидни и клеветнически твърдения, изложени в жалбата на въззиваемия до прокуратурата. Образувано било НЧХД № 47/2011г. по описа на ГОРС. С разпореждане от 18.01.2011г. съдия-докладчик прекратил наказателно производство, тъй като тъжбата била подадена след изтичане на 6-месечния срок от узнаване на престъплението. През месец януари 2011 г. подсъдимият поискал от въззиваемия тъжител да му предостави направление за посещение при специалист уши-нос-гърло. Вторият отказал, като започнал да прави промивка на ухото на първия при асистиране на медицинска сестра св. Г. Подсъдимият изпитал силна болка, като решил, че интервенцията, която се извършва е довела до спукване на тъпанчето му. Поискал да бъде спряна манипулацията. Въззиваемият тъжител дал направление за съответния специалист. Подсъдимият посетил св. А., специалист уши, нос и гърло. Същият извършил нужната манипулация. Св.А. уверил подсъдимия, че няма перфорация на тъпанчето, като в последствие му бил поставен слухов апарат. На 09.08.2011 г. подсъдимият изготвил поредната си жалба, адресирана до Министъра на здравеопазването и до Директора на РЗОК-В. Т. с вх. № .../09.08.2011г. против въззиваемия тъжител. В същата се съдържали множество оплаквания на първия против втория. Подсъдимият посочил, че това била втората по ред жалба за сериозен случай „да бъда отровен от лекарствата на моя личен лекар ... Д-р Б. не ми дава направление, като ми казва аз ще ги промия, започна да ги промива, но не можа да ги промие и даде лиенчето на медицинската сестра Д.….. Накара ме да се съблека, понеже знаял да лекува и той бил лекар на всичко ...”. „…Нямаше никакъв апарат за изследване на сърцето. …..След като беше разкрит… д-р Б. ми казва: „Аз ще те прегледам, събличай се!” Аз му отговорих, че той е неопитен и ще ме повреди повече ... д-р Б. постоянно ме тормози – нарича ме хулиган, непристойно съм се държал ..., а д-р Б. понеже го разкриха каква далавера е разкрит, да взема много пари от Здравната каса, като е наел медицински сестри да му работят за него ... Д-р Б. веднаги ми направи хитрини, като ме заблуди ….аз съм кардиолог по-добър от д-р П.…..А то били тези неговите на д-р Б. отровни лекарства. През нощта получих отравяне и легнах на легло две седмици ... А моят личен лекар д-р Б. ме отрови с неговите лекарства, за да може да ми вземе 160 лв.” По повод подадената жалба директорът на РЗОК-В. Т. издал заповеди с № ...-.../22.08.2011г., с № РД-..../22.08.2011г. и с № РД-..../22.08.2011г., с които назначил отделни комисии в състав от финансови инспектори и от лекари-контрольори. Същите следвало да извършат тематични проверки по жалбата в практиката на въззиваемия тъжител по изпълнението на договора, сключен между него и РЗОК. Проверките от органите на РЗОКприключили със съставяне на констативни протоколи. В същите било прието, че в практиката на въззиваемия тъжител не били констатирани извършени финансови нарушения, злоупотреба с финансови средства при ръководене на медицинската практика и упражняване на дейността му. При проверката, извършена от лекарите-контрольори било установено, че в периода от 01.08.2010г. до 01.08.2011г. д-р Б. е прегледал 31 пъти подсъдимия, като му е издавал направления за различни специалисти и му е предписал назначеното от тях лечение. При приключване на проверката не са посочени препоръки за подобряване дейността му в медицинската практика. С писмо № 94-00-1316/25.08.2011г. Директорът на РЗОК уведомил подсъдимия, че е извършена проверка на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ –д-р В. Б.. С оглед многобройните жалби и изгубено доверение между лекар и пациент първият препоръчал на втория да се избере друг лекар. През 2011г. подсъдимият подавал устни и писмени жалби и до РЗИ В. Т.. Същият се оплаквал, че въззиваемият тъжител като негов личен лекар отказвал да му дава медицинско направление за посещение при специалист. Подсъдимият се срещал с директора- св. Л.. В присъствието на св. Л., подсъдимият се оплакал, че личният му лекар отказал да му даде медицинско направление за посещение при ортопед. Двете свидетелки се уверили, че действително съществувал здравословен проблем при подсъдимия. Свързали се с въззиваемия тъжител, който посочил ден и час, в които подсъдимият следвало да се яви, за да му бъде предоставено направление. Срещата не се състояла. Подсъдимият не се явявил в уговореното време, след това лекарят имал други ангажименти. Подсъдимият отново се срещнал със св. Л.и Л., като за пореден път се оплакъл от доктора. Същите го посъветвали да смени личния си лекар. Подсъдимият посещавал кабинета на св.П., поради заболяването, заради което е диспансеризиран. Първият многократно се оплаквал на втория от неразбирателство и влошени отношения с личния си лекар, както и че му било отказвано предоставяне на направления за посещение при специалисти. При прегледите на подсъдимия и проверка на документацията св. П. не е констатирал отклонения от терапията, която препоръчвал и която следвало да бъде изпълнявана от личния лекар, като издаване на амбулаторен лист и вписване на медикамента за закупуване в рецептурна книжка. В РЗИ не били постъпвали сигнали за получено натравяне на подсъдимия от медикаменти, предоставени от личния му лекар и за престоя му в болнично заведение за лечение. Такива оплаквания за натравяния с медикаменти не били правени от първия при посещенията си при св.П. Описаната фактическа обстановка се извежда от събраните по делото гласни и писмени доказателства. От същите се установявапо несъмнен начин, че въззиваемият тъжител е общопрактикуващ лекар със специалности. Подсъдимият е бил вписан като негов пациент. Последният многократно е посещавал лекарския кабинет, като е искал направления за специалист. Подсъдимият започнал да изразява недоволство от обслужването, което получава от личния си лекар. Първият проявявал претенции към качеството на предоставяните здравни услуги и към организацията на работа на личния си лекар. По тази причина подсъдимият посещавал многократно директора на РЗИ, подавал писмени жалби до директора на РЗОК и до Министъра на здравеопазването. Отношенията между лекуващия лекар и пациента се влошили, като възникнал конфликт. Първият подал жалба против втория до РП за извършено престъпление от общ характер. Въз основа на същата било образувано досъдебно производство. Същото било прекратено, поради липсата на престъпление от общ характер. Като ответна реакция, подсъдимият подал тъжба до РС за образуване на наказателно производство от частен характер за клевета срещу въззиваемия. Същото било прекратено, поради изтичане на изискуемия срок за подаване на тъжбата. Посочените обстоятелства се установяват от събраните гласни и писмени доказателства, както и не се оспорват от страните. Конфликтът между двамата се е задълбочил, като подсъдимият е подал инкриминираната жалба, адресирана до Министъра на здравеопазването и до Директора на РЗОК гр.В.Т.. Същата включвала оплаквания и оценки за дейността на въззиваемия тъжител като общопрактикуващ лекар. По жалбата на подсъдимия са издадени три заповеди за извършване проверки от финансови инспектори и от лекари-контрольори в практиката на личния лекар. Същите са приключени като не са констатирани извършени финансови нарушения, злоупотреба с финансови средства при ръководене на медицинската практика, както и такива, свързани с упражняване на медицинската дейност. В проверките липсват препоръки за подобряване на практиката на въззиваемия тъжител като лекар. Констатациите от проверките са в противовес с изложените в жалбата твърдения от подсъдимия. В подкрепа на същите са и показанията на св. Л., П. и А.. От тук се налага извод за неверността на по- горе цитираните твърдения от подсъдимия. За същия е предвидена възможност за ангажиране доказателства за установява достоверността им, съгласно чл.147 ал.2 НК. Подсъдимият е отправил твърдения за отравянето му от въззиваемия тъжител. По този начин е приписал на последния извършването на престъпления, като опит за убийство, умишлено причиняване на телесна повреда, както и причиняване на смърт или телесна повреда, поради немарливо изпълнение на лекарската си дейност. От събраните доказателства е установено по несъмнен начин, че въззиваемият тъжител като общопрактикуващ лекар не е извършил такива деяния. Следва да се приме, че твърденията на подсъдимия отправени по негов адрес имат клеветнически характер. Същите са узнати от неопределен кръг от лица, тъй като жалбите са адресирани до Директора на РЗОК и до Министъра на здравеопазването и въз основа на тях са извършени проверки в практиката на д-р Б.. От тук е налице съставомерният резултат на престъплението по чл.147 ал.І от НК, а именно узнаване на клеветническите твърдения от повече лица. Твърденията за дадено лице, като извършител на престъпление се отразяват отрицателно както на доброто му име в обществото, така и на честта и достойноството му. По този начин се формира една негативна оценка за него, като личност и като специалист. При така изяснената фактическа обстановка и установени въз основа на нея констатации, въззивният съд счита, че следва да се приеме за установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл.147 ал.1 НК. На 09.08.2011 г. в гр. Г.О.. в писмена жалба с вх. № .../09.08.2011 г., адресирана до Министъра на здравеопазването и до Директора на РЗОК - В. Т. същият разгласил позорни обстоятелства за д-р В. Б., приписвайки му престъпление с изразите: „А то били тези неговите отровни лекарства. През нощта получих отравяне и легнах на легло две седмици”, „А моят личен лекар д-р Б. ме отрови с неговите лекарства, за да може да ми вземе 160 лв.”. Подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. С настоящата присъдата подсъдимият е признат за виновен да е извършил горното деяние, като разпространението е извършено чрез писмена жалба, изпратена по пощата до адресатите описани в нея, т.е. налице е квалифициращият признак – клевета, разпространена по друг начин, различен от печатно произведение. Престъплението е квалифицирано като такова по чл.148, ал.2 вр. ал.1 т. 2 пр. 2 вр. чл. 147 ал.1 от НК. Въззивният съд счита, че присъдата в тази част следва да се отмени, като подсъдимият бъде признат за невинен по обвинението в тази част. При първоначалното разглеждане на делото същият е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.147 ал.1 НК. Подсъдимият е оправдан по обвинението за извършването му при наличието на квалифициращи елементи, неправилно посочени в тъжбата по чл.148 ал.1 т.1, т.2 и т.3 НК. Подадена е въззивна жалба от подсъдимия против присъдата. Същата е отменена от въззивната инстанция, като делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. При повторното разглеждане на делото, съдът е признал подсъдимия за виновен и по квалифициращ елемент от обвинението. При липсата на въззивна жалба от частния тъжител и отмяна на присъдата само по жалба на подсъдимия, при повторното разглеждане на делото не следва да се налага по-тежко наказание, както и да бъде осъден за по-тежко наказуемо престъпление, дори и да е имало такова обвинение. При новото разглеждане не е спазен принципа reformation in pejus. По тези съображения присъдата следва да се измени, като се отмени в частта, с която подсъдимият е признат за виновен да е извършил клевета, разпространена по друг начин- престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1 т. 2 пр. 2 НК. С присъдата подсъдимият е оправдан по обвинението за извършено престъпление по отношение изразите: „Д-р Б. не ми дава направление, като ми казва аз ще ги промия, започна да ги промива, но не можа да ги промие и даде лиенчето на медицинската сестра Д.”, „Накара ме да се съблека, понеже знаял да лекува и това, той бил лекар на всичко ...”, „Нямаше никакъв апарат за изследване на сърцето” и „След като беше разкрит ... д-р Б. ми казва: „Аз ще те прегледам, събличай се” …„д-р Б. постоянно ме тормози – нарича ме хулиган, непристойно съм се държал” „… а д-р Б. понеже го разкриха каква далавера е разкрит, да взема много пари от Здравната каса, като е наел медицински сестри да му работят за него”. Първоинстанционният съд е приел, че в тях не се съдържат данни за престъпления или позорни обстоятелства, като посредством тях не се осъществява съставът на престъплението клевета. В тази част присъдата не е атакувана пред въззивната инстанция. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че в инкриминирания случай липсват квалифициращите признаци клеветата да е извършена публично, да е разпространена чрез печатно произведение, както и да е извършена по отношение на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му. На основание чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по обвинението по посочените три квалифициращи признака. Присъдата не е атакувана в тази част. Обществената опасност на деянието не е висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на чувство за лично достойнство и самооценка на човека. Обществената опасност на дееца следва да се преценява с оглед обстоятелството, че следва да се счита неосъждан, поради реабилитирането му по съдебен ред. Същият е пенсионер, както и е в напреднала възраст. Подсъдимият дава обяснения, като съдейства за разкиване на обективната истина. Същият не проявява критично отношение към извършеното деяние. Първоинстанционният съд е признал подсъдимият за виновен, като е приел, че са налице основанията на чл.78 А НК за освобожването му от наказателна отговорност и налагането на административно наказание. За извършеното деяние се предвижда наказание глоба и обществено порицание. Подсъдимият се счита неосъждан, както и не е освобождаван от наказателна отговорност. От извършеното престъплението не са причинени имуществени вреди. При определяне на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянието и дееца, причините и подбудите за извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Същото е наложено в минималния размер от 1 000лв., предвиден в санкцията на чл.78 А НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Подсъдимият е пенсионер в напреднала възраст. Същият е със затруднено материално положение, като източникът му на доходи е негова пенсия. Предявеният граждански иск от въззиваемия тъжител против подсъдимия се явява доказан по основание. По несъмнен начин е установено, че подсъдимият е приписал извършването на престъплене в подадена жалба до компетентните органи. Същите са станали обществено достояние, като са били извършвани проверки. По този начин с приписването на престъпление, което не е доказано въззиваемият тъжител да е извършил, са му нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в опозоряване на името му и накърняване на достойнството му. С оглед вида и характера на причинените му неимуществени вреди, а така също и материалното положение и статус на подсъдимия, съдът е определил размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на въззиваемия тъжител. Същото е в размер на 500 лева, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Предявеният иск е отхвърлен за разликата до 1 000лв., като недоказан. По тези съображения присъдата следва да се измени, като се отмени в частта, с която подсъдимият е признат за виновен да е извършил деянието чрез разпространение по друг начин- престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1 т. 2 пр. 2 НК и се потвърди в останалата част. Водим от изложените съображения и на основание чл.337 ал.1 т.2 и чл.338 НПК, О. съд Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА ПРИСЪДА № .../15.11.2012г. по НЧХД № .../2012г. на Г. РАЙОНЕН СЪД, като отменява в частта, с която подсъдимият И. А. Г. е признат за виновен клеветническите твърдения да са разпространени по друг начин -чрез депозиране на писмена жалба, като на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1 т. 2 пр. 2 НК. ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |