№ 360
гр. Петрич, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230101724 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
ЕООД „Н. – Г.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. П., обл.
Бл., ул. “К. Н. П.“ № **, представлявано от управителя Н. М. Б. срещу „О.Б.Б.“
АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.С., район „Тр.“ бул.“В.
№ **, представлявано от изпълнителните директори С. А. Г. и Т. В. М. и
срещу Г. К. З., ЕГН ********** от гр. П., ул.“С.“ № **.
Ищецът сочи, че през месец януари 2023 г. е сключил в качеството на
купувач договор за продажба на гориво за дизелови двигатели „Б6“ с
продавача „С.“ ЕООД ЕИК ****, на стойност 57 171,79 лева с ДДС. Сочи, че
след получаване на стоката продавачът издал фактура № ********** /
23.01.2023 г. Съгласно постигнатите договорености ищецът - купувач се
задължил да заплати покупната цена - 57 171,79 лева с ДДС, по банков път. В
изпълнение на договора, на 01.02.2023 г. дружеството - ищец чрез свой
служител - Г. К. З., наредил банков превод на сумата от 57 171,79 лева, от
сметка на дружеството, открита в „И.А.Б.“ АД по сметка на ЕООД „С.“, ЕИК
****, открита в „О.Б.Б.“ АД, а именно IBAN BG** UBBS *********. Още
същия ден дружеството - ищец установило, че при превода е допусната
1
техническа грешка при изписване на IBAN на получателя, за което веднага
била уведомена „И.А.Б.“ АД, а последното уведомило „О. б. б.“ АД. Въпреки
това преводът бил извършен. Твърди се, че на 02.02.2023 г. ищецът, действащ
чрез управителя подал Искане за връщане на нареден превод в лева и валута
до „И.А.Б.“ АД, поради сгрешен IBAN на получател по превод с референция
2612966/01.02.2023 г. в размер на 57 171,79 лева. В тази връзка служител на
банката изпратил официално Искане за връщане на превода до „О.Б.Б.“ АД, но
до момента на депозиране на исковата молба в съда такова /връщане/ не било
извършено.
С гореизложеното обосновава теза, че в случая са налице всички
предпоставки за реализиране отговорността на ответниците по чл.49 от ЗЗД.
Твърди, че противоправното поведение на дружеството - ответник се изразява
в това, че въпреки уведомяването от страна на „И.А.Б.“ АД за допусната
техническа грешка при превода и официално Искане на банката -издател за
възстановяване на сумата по превода, сумата не е възстановена, с което е
причинила материални щети на ищеца в размер на 57 171,79 лева. Твърди, че
вредите са причинени вследствие на противоправно поведение на служители
на дружеството - ответник, при изпълнение на техните служебни задължения.
Твърди, че противоправното поведение на ответника-физическо лице се
изразява в това, че физически е извършил банковия превод на 01.02.2023 г.,
като служител при дружеството - ищец. Въз основа на горното мотивира
становище за солидарна отговорност на ответниците за вредите, причинени на
ищеца в размер на 57 171, 79 лева и обосновава правния си интерес от
предявяване на претенцията за 1 000 лева като част от общия размер вреди.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди „О.Б.Б.“ АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление гр.С., район „Тр.“ бул.“В. № **,
представлявано от изпълнителните директори С. А. Г. и Т. В. М., както и Г. К.
З., ЕГН ********** от гр.П., ул.“С.“ № ** да заплатят СОЛИДАРНО на ЕООД
„Н. – Г.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. П., обл.Б.,
ул.“К. Н. П.“ № **, представлявано от управителя Н. М. Б., сумата от 1 000
/хиляда/ лева - предявена като частичен иск, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на противоправно поведение –
извършен на 01.02.2023 г. банков превод на сумата от 57 171,79 лева, с
наредител „Н. – Г.“ ЕООД, ЕИК ****, от банкова сметка на последния, открита
в „И.А.Б.“ АД и получател ЕООД „С.“, ЕИК ****, по сметка IBAN BG**
2
UBBS *********, открита в „О. б. б.“ АД.
Ищецът представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.
Претендира съдебни разноски.
В законоустановения срок ответникът З. депозира писмен отговор, с който
заявява становище за неоснователност на предявения срещу него осъдителен
иск. Признава, че е работник в дружеството - ищец, както и че в това си
качество е извършил банковия превод, описан в молбата на ищеца. Признава,
че при банковия превод е допуснал техническа грешка, за която не носи
отговорност. Прави искане за отхвърляне на претенцията като неоснователна.
Не прави доказателствени искания.
Ответникът „О. б. б.“ АД депозира чрез пълномощник, писмен отговор, с
който заявява становище за недопустимост на иска. Твърди, че в случая не са
налице предпоставките, визирани в чл.121 от ЗЗД за възникване на солидарна
отговорност. Сочи, че сгрешаването на IBAN – не е реализирано с участието
на дружеството /ответник/. Релевира твърдения за липса на предвидените в
чл.49 от ЗЗД предпоставки за реализиране на отговорност на дружеството да
заплати на ищеца обезщетение за процесните вреди. Оспорва релевираното от
ищеца противоправно поведение на банката[1]ответник. Сочи чл.90, ал.2,
чл.89 и чл.85, ал.5 от ЗПУПС. Сочи също, че искането на ищеца чрез неговата
банка за възстановяване на сумата по процесната операция е от 02.02.2023 г., а
датата на заверяване на сметката е 01.02.2023 г., поради което нареждането е
било неотменимо. С изложеното обосновава искане за отхвърляне на
предявения иск като неоснователен. Не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание за ищеца се явява договорен процесуален
представител, който поддържа предявения иск. Сочи доказателства. Оспорва
като неоснователни и недоказани твърденията и доводите, с които
ответниците обосновават позицията си по исковете. Пледира за уважаване на
претенциите като доказани и основателни, претендира съдебни разноски
съгласно списък по чл.80 ГПК, ведно с доказателства. Релевира възражение за
прекомерност на претендираното от ответника- юридическо лице
възнаграждение за процесуален представител. Пълномощникът на
дружеството –ищец представя писмена защита.
Ответникът – физическо лице не се явява, не изпраща процесуален
представител, не изразява становище по проекта на доклад по делото, както и
3
по останалите доказателствени искания на ищеца, и претендираните от
последния разноски.
За ответника – юридическо лице в съдебно заседание се явява юрисконсулт,
който поддържа отговора на исковата молба. Представя писмени
доказателства. По същество на делото пледира за отхвърляне на предявения
срещу банката иск като недоказан и неоснователен. Представя писмена
защита. Претендира съдебни разноски. Релевира възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани представените от страните, както и събраните от съда
по искане на страните, писмени доказателства, допусната и назначена е
съдебно-счетоводна експертиза, същата е приобщена към доказателствената
съвкупност по делото, вещото лице е изслушано в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че през месец януари 2023 г. дружеството – ищец е
сключил в качеството на купувач договор за продажба на гориво за дизелови
двигатели „Б6“ с продавача „С.“ ЕООД ЕИК ****, на стойност 57 171,79 лева с
ДДС. В тази връзка след получаване на стоката от купувача, продавачът е
издал фактура № ********** / 23.01.2023 г., която купувачът се задължил да
заплати по банков път. В изпълнение на постигнатите договорености по
гореописаната облигационна обвързаност ищецът/купувач възложил на
лицето Г. К. З., а последният наредил от името на възложителя, на 01.02.2023
г. в 09:03 часа банков превод на сумата от 57 171,79 лева, от разплащателна
сметка на ищеца, открита в „И.А.Б.“ АД - IBAN BG**IABG******* по
банкова сметка в „ОББ“ АД с IBAN BG**UBBS***** с получател „С.“ ЕООД.
Съгласно съгласно съдебно-счетоводното заключение, което съдът изцяло
кредитира с доверие като компетентно, обективно и необорено от останалите
доказателства по делото нареденият превод е заверен автоматично по
посочения в нареждането IBAN сметка на получателя на 01.02.2023 г. в 09:03
часа.
Не е спорно по делото, че на същия ден /01.02.2023 г./ дружеството - ищец
установило, че при изготвяне на банковия превод Г. З. е допуснал техническа
грешка при изписване на IBAN на получателя - бил изписан IBAN различен
4
от този на продавача по процесния договор за покупко -продажба на гориво -
„С.“ ЕООД.ЕИК ******. В тази връзка на същата дата ищецът уведомил
„И.А.Б.“ АД за допуснатата грешка и заявил искане за възстановяване на
сумата. В тази връзка, на 02.02.2023 г. в 14:32 часа „И.А.Б.“ АД е отправила
искане до „О.Б.Б.“ АД, обслужваща банковата сметка, по която е постъпила
процесната сума от 57 171,79 лева, за връщане на наредения на 01.02.2023 г.
банков превод в размер на 57 171,79 лева. Тъй като не постъпил официален
отговор на искането, на 14.02.2023 г. „И.А.Б.“ АД е отправила повторно
искане чрез МТ199 до „О. б. б.“ АД. В отговор, на 15.02.2023 г. „ОББ“ АД е
изпратила до „И.А.Б.“ АД уведомление, че клиентът - „Д.Е.“ ЕООД титуляр на
сметка в „ОББ“ АД с IBAN BG**UBBS*****, е уведомен за искането за
връщане на наредения от ищеца на 01.02.2023 г. банков превод в размер на 57
171,79 лева.
Съгласно заключението на вещото лице датата на вальора за задължаване на
разплащателната сметка в „И.А.Б.“ АД с IBAN BG**IABG******* с титуляр
ЕООД „Н. – Г.“ ЕООД, ЕИК **** е 01.02.2023 г., а датата на вальора на
заверяване на сметката, посочена в процесния нареден от ищеца банков
превод - сметка с IBAN BG**UBBS***** в „ОББ“АД, е 01.02.2023 г., т.е. е
една и съща дата.
Не се спори от страните, а съдебно-счетоводното заключение установи по
несъмнен начин, че получената на 01.02.2023 г. по банкова сметка на „Д.Е.“
ЕООД в „ОББ“ АД с IBAN BG** UBBS ***** сума, наредена като превод от
ищеца на 01.02.2023 г. е била наредена служебно от „ОББ“ АД на 03.02.2023
г., в своя полза, по банкова сметка с IBAN BG**UBBS**** – „Реализация на
финансово обезпечение“.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са допустими, предвид обстоятелствата на които са
основани.
По основателността на претенциите.
По иска срещу ответника – юридическо лице:
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно обезпечителна.
В качеството си на доставчик на платежни услуги на получателя на
5
средствата по процесния превод по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за
платежните услуги и платежните системи, ответната банка носи отговорност
за виновните действия или бездействия на своите работници и служители, на
които е възложена работа по предоставяне на платежни услуги. Съгласно
императива на чл.45 от ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму“. Непозволеното увреждане е сложен
юридически състав, елементите на който са : деяние /действие или
бездействие/, вреда /неблагоприятно засягане имуществената сфера на
увредения/, противоправност на деянието /несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение/, причинна връзка между
противоправното поведение и вредата и вина, за която е въведена законова
презумпция и тя се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.
Отговорността по чл.49 ЗЗД включва и още един елемент – виновното лице е
причинило вредите при или по повод изпълнение на възложената работа.
С оглед на така изяснения правопораждащ фактически състав в тежест на
ищеца бе да установи в процеса, че служител на ответната банка, виновно е
провел обработка на платежната процедура противоправно, от което на
дружеството -ищец са нанесени имуществени вреди в размер на 1 000 лева
като част от вреди в общ размер 57 171,79 лева.
В случая ищецът твърди, че бездействието на ответника - банка, изразило се
в неизпълнение на искането, отправено на 02.02.2023 г. от „И.А.Б.“ АД и
получено от „ОББ“ АД на същата дата в 14:32 часа, за връщане на наредения
от ищеца на 01.02.2023 г. в 09:03 часа банков превод в размер на 57 171,79
лева, както и действията на банката- ответник, изразили се в служебно
усвояване на 03.02.2023 г. в своя полза на сумата от 57 171,79 лева, постъпила
в резултат на процесния банков превод, извършен от ищеца на 01.02.2023 г., от
банковата сметка на получателя „Д.Е.“ ЕООД по банкова сметка „Реализация
на финансово обезпечение“, е противоправното виновно деяние на банката-
ответник, от което е произтекла имуществена вреда за ищеца, които
противоправно поведение и вреда са в причинно следствена връзка. В
подкрепа на тезата си ищецът сочи писмени и гласни доказателства, от
съвкупния анализ на които съдът прави извод за неоснователност на
претенцията.
Конкретно съдът намира, че в случая не се доказа деликтно поведение на
6
определено физическо лице / лица при или по повод на изпълнение на
възложената от ответника-банка работа във връзка с процесния банков превод,
което от своя страна изключва гаранционно –обезпечителната отговорност на
възложителя /ответника-банка. Не се установи противоправно действие или
бездействие на служители на ответната банка в противоречие с ЗПУПС и
Регламент 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20.05.2015 г.
относно информацията, придружаваща преводите на средства, от който
имуществото на ищеца е увредено.
Съгласно нормата на чл.90, ал.1 от ЗПУПС нареждането се смята за точно
изпълнено по отношение на получателя, посочен с уникалния идентификатор
когато платежното нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него
уникален идентификатор. Легалното определение на този термин е дадено с
разпоредбата на § 1, т. 59 от ДР на ЗПУПС, според която „уникален
идентификатор е комбинация от букви, цифри и символи, съобщена от
доставчика на платежни услуги, която трябва да бъде предоставена от
ползвателя на платежни услуги, при изпълнение на платежна операция, за да
може еднозначно да бъде установен другият ползвател на платежни услуги
и/или неговата платежна сметка.
Съгласно чл.90, ал.2 от ЗПУПС доставчикът на платежни услуги не носи
отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на платежна
операция при неточност на посочения от ползвателя на платежни услуги
уникален идентификатор, като в ал.4 е посочено, че в случаите по ал.2 и ал.3
доставчикът на платежни услуги е длъжен в рамките на дължимата грижа да
положи усилия за възстановяване на сумата по платежната операция.
Следователно банката не носи отговорност при преводи, изпълнени в
съответствие с въведения от платеца IBAN /международен номер на банкова
сметка/, изпълненото в съответствие с посочения в него уникален
идентификатор винаги се смята за точно изпълнено, а по силата на чл.7 от
Наредба № 13 от 18.08.2016 г. за прилагането на международен номер на
банкова сметка, издадена от БНБ, задължение на клиента – ползвател на
платежни услуги е да посочи пълно и точно IBAN, което е най– съществената
информация, необходима на доставчика на платежни услуги с цел
осъществяване на превода. Установи се от процесното платежно нареждане
/номер на е-документ 2612966/01.02.2023 г./, че дружеството ищец като
наредител, чрез ответника Г. З. е посочил за банкова сметка на получателя
7
IBAN BG**UBBS*****, по която обслужващата платеца банка - „И.А.Б.“ АД,
е изпълнила в 09:03 часа на 01.02.2023 г. превода.
В допълнение на гореизложеното следва да се посочи, че с чл.90, ал.1 и ал.2
ЗПУПС се транспонират разпоредбите на чл.88, параграф 1 и 2 от Директива
/ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. за
платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви
2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент /ЕС/ № 1093/2010 г. и за
отмяна на Директива 2007/64/ЕО, в които е предвидено, че ако платежното
нареждане се изпълнява в съответствие с уникален идентификатор, то се счита
за точно изпълнено по отношение на обозначения с уникалния идентификатор
получател, както и че ако уникалният идентификатор предоставен от
ползвателя на платежни услуги е неточен, доставчикът на платежни услуги не
носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на
платежната операция. Уникалният идентификатор представлява комбинация
от букви, цифри или символи, която доставчикът на платежни услуги
съобщава на ползвателя на платежни услуги и която трябва да бъде
предоставена от ползвателя на платежни услуги, за да може при платежна
операция еднозначно да бъде установен друг ползвател на платежни услуги и
/или платежната сметка на този друг ползвател на платежна услуга /§ 1, т.59
от ДР на ЗПУПС/.
В Регламент 2015/847 не се съдържа задължение за доставчика на платежни
услуги на получателя да извършва проверка за съответствие между посочения
от наредителя в преводното нареждане име на получателя и уникалния
идентификатор /IBAN/.
По делото не се спори, че сумата по процесната платежна операция е
постъпила по банкова сметка на трето лице, вместо по сметка на контрагента
на ищеца, доколкото в нареждането, получено от банката, надлежно оформено
и подписано със съответния инструмент за подписване, е била посочена
сметка с валиден международен номер /уникален идентификатор IBAN –
чл.90, ал.2 ЗПУПС. При тези обстоятелства не може да се приеме, че
банковата операция е била неразрешена по смисъла на чл.70, ал.1, изр. 2
ЗПУПС, доколкото до банката /обслужваща платеца/ е достигнало и
регистрирано изявление на законния представител на дружеството-ищец за
плащане, подписано от него с предоставения му инструмент за достъп до
8
платежни нареждания, в които е посочен валиден международен номер на
банкова сметка.
Съгласно чл.70, ал.1 от ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако
платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. Съгласно чл.70,
ал.4 от ЗПУПС нареждането или съгласието на платеца за изпълнение на
платежна операция може да се оттегли от платеца по всяко време, но не по-
късно от момента, в който платежната операция е станала неотменима
съгласно чл.85 от същия закон. В чл.85, ла.1 от ЗПУПС е предвидено, че
ползвателят на платежни услуги не може да отменя платежното нареждане
след получаването му от доставчика на платежни услуги на платеца.
В случая по несъмнен начин се установи, че ищецът – платец по процесната
банкова операция е дал съгласие за извършване на паричен превод в размер на
57 171,79 лева в полза на лицето –титуляр на посочената в платежното
нареждане банкова сметка с уникален идентификатор, т.е. несъмнено се
установи, че в случая не се касае за неразрешена банкова операция. Не се
установи при обработката на входящия паричен превод, предмет на спора,
служители на банката - ответник да са допуснали нарушение на приложимите
нормативни разпоредби.
Относно събраните по делото писмени доказателства сочещи на
осъществена размяна на книжа/кореспонденция между банката – доставчик на
платежни услуги на платеца /ищеца/ и банката – ответник като доставчик на
платежни услуги на получателя на сумата по процесния превод /третото лице/
съдът прави извод за неотносимост към спора, доколкото в случая не се
установи основание за приложение на чл.72 от ЗПУПС – за коригиране на
грешки, допуснати при платежни операции. Съгласно цитираната законова
разпоредба, в случаите, когато доставчикът на платежни услуги на платеца
носи отговорност пред платеца за неточно изпълнена платежна операция, при
която средствата погрешно са постъпили по чужда сметка, доставчикът на
платежни услуги на платеца има право да поиска от доставчика на платежни
услуги на получателя извършване на служебен коригиращ превод от сметката
на получателя, по която грешно са постъпили средствата. В настоящият казус,
както бе посочено по-горе, по безспорен начин се установи, че доколкото
банката – доставчик на платежни услуги на ищеца е изпълнило процесния
банков превод в съответствие с посочения в платежното нареждане уникален
9
идентификатор, е налице точно изпълнение, поради което банката - доставчик
на платежни услуги на получателя не носи – във връзка с последващо
предприетите действия по служебно усвояване на сумата, отговорност за
вреди от превода.
Противоправността като обективен юридически факт, включен във
фактическия състав, обуславящ отговорността за непозволено увреждане,
представлява по своето естество несъответствие между предписаното от
уредените нормативни или общоприети правила за поведение и фактическо
осъщественото от дееца. Именно на ищеца принадлежи доказателствената
тежест за установяване чрез пълно и главно доказване, както предписва
правната норма на чл.154, ал.1 ГПК, противоправността на вредоносното
поведение на служител при ответното търговско дружество. В настоящия
казус ищецът не доказа по безспорен, несъмнен начин, че вредоносните
последици са резултат от противоправно поведение на служител на ответника
„ОББ“ АД. При преценка на събраните по делото доказателства не се установи
поведение на служители на ответника- дружество, отклоняващо се от
общоприетите правила за поведение. Ето защо, поради недоказаност на един
от елементите на фактическия състав, визиран в чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД, искът
срещу ответника – дружество е недоказан и неоснователен, и като такъв
следва да се отхвърли.
По отношение на иска срещу ответника- физическо лице:
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината
се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено
увреждане по чл.45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили
вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се
поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус бе
безспорно установено.
Искът по чл.45, ал.1 ЗЗД е за непозволено увреждане и е осъдителен. С него
увреденото лице търси по съдебен ред обезщетение за причинените му от
непозволеното увреждане вреди. Чрез този иск се реализира деликтната
отговорност на причинителя, възникнала поради неизпълнение на общото
задължение да не се вреди другиму.
10
Уважаването на иск по чл.45, ал.1 ЗЗД предполага кумулативно наличие на
няколко елемента:
деяние - във формата на действие или бездействие /лицето е било
задължено да извърши дадено действие, но не го е сторило/. Следва да се има
предвид, че ако за лицето няма задължение за действие бездействието не може
да бъде основание за предявяване на иск, дори и с бездействието да са
причинени вреди;
противоправност на деянието –да нарушава закона. Следва да се има
предвид, че при определени, предвидени в закона хипотези деянието, макар и
вредоносно, не е противоправно. Такива са случаите на:
неизбежна отбрана /чл.46, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.12, ал.1 НК/; крайна
необходимост /чл.13 НК във връзка с чл.46, ал.2 ЗЗД/; когато вредите са
настъпили вследствие на изпълнение на законови разпоредби или заповед;
когато деянието е извършено със съгласието на пострадалото лице /в случаите,
когато не се нарушават други законови забрани/; когато вредите са настъпили
в следствие на непреодолима сила – събитие, което ответникът не е могъл и не
е бил длъжен да предвиди и предотврати;
вреда – пряка и непосредствена последица от противоправното деяние.
Вредата може да бъде имуществена –претърпяна реална загуба и/или
пропусната полза и неимуществена – претърпени болки и страдания
/психически или физически/;
причинна връзка между деянието и вредата – следва да се докаже от
увредения;
вина – във формата на умисъл или непредпазливост. Вината се предполага
на доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/ и в тежест на причинителя на
вредата е да докаже, че не е причинил вредите виновно.
Имайки предвид изложеното и съобразявайки установената от
доказателствата по делото фактическа обстановка, съдът счита предявената от
ищеца претенция срещу Г. З. за обезщетение в размер на 1 000 лева, предявена
като частична, от обезщетение в размер на 57 171, 79 лева, за причинени
имуществени вреди в резултат на грешно изписване на IBAN сметката на
получател в процесния банков превод за недоказана и неоснователна и като
такава следва да се отхвърли.
11
Безспорно установеното по делото обстоятелство, че на 01.02.2023 година в
09:03 часа ответникът Г. З. в качеството на лице, на което дружеството –ищец
е възложило, е наредил от името на последния банков превод за сумата от 57
171,79 лева, от разплащателна сметка на дружеството, открита в „И.А.Б.“ АД
по банкова сметка в „ОББ“ АД АД с IBAN BG**UBBS***** и с получател
„С.“ ЕООД ЕИК ****, на основание договор за покупко- продажба от месец
януари 2023 г. Безспорно се установи, че изписаната от З. сметка IBAN на
получател не е с титуляр „С.“ ЕООД ЕИК ****, а с титуляр „Д.Е.“ ООД, т.е. е
била грешно изписана от З.. Така установеното от съда и неоспорено от
страните поведение на ответника З. във връзка с процесното нареждане на
банковия превод не сочи в казуса на противоправно, деликтно поведение по
смисъла на чл.45 от ЗЗД, което от своя страна изключва отговорността му за
претендираната от ищеца сума – предмет на предявения иск.
С оглед на гореизложеното не е налице основание за обсъждане на
релевираните от ищеца доводи за солидарна отговорност на ответниците
относно претендираното вземане.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски имат ответниците.
Ответникът З. не претендира съдебни разноски, поради което и такива не му
се присъждат.
Ответникът „ОББ“ АД претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер 200 лева, съгласно списък по чл.80 ГПК и пълномощни, което съдът
счита за доказано и основателно. С оглед естеството на предявената срещу
този ответник претенция, вида и обема работа, извършена от процесуалния
представител на „ОББ“ АД, съдът намира за адекватен претендирания от
страната размер на възнаграждение за участвалия по делото процесуален
представител, поради което стореното от ищеца възражение за прекомерност
като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от ЕООД „Н. – Г.“
ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. П., обл. Бл., ул. “К. Н.
12
П.“ № **, представлявано от управителя Н. М. Б. срещу „О.Б.Б.“ АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление гр.С., район „Тр.“ бул.“В. № **,
представлявано от изпълнителните директори С. А. Г. и Т. В. М. и срещу Г. К.
З., ЕГН ********** от гр. П., ул.“С.“ № ** искове за осъждане на ответниците
солидарно да заплатят на ищеца сумата от 1 000 /хиляда/ лева - предявена
като частичен иск, от сумата 57 171, 79 лева обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на извършен на 01.02.2023 г. банков превод на
сумата от 57 171,79 лева, с наредител „Н. – Г.“ ЕООД, ЕИК ****, от
разплащателна банкова сметка на последния, открита в „И.А.Б.“ АД и
получател ЕООД „С.“, ЕИК ****, по сметка IBAN BG** UBBS*******,
открита в „О. б. б.“ АД.
ОСЪЖДА ЕООД „Н. – Г.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. П., обл. Бл., ул. “К. Н. П.“ № **, представлявано от управителя
Н. М. Б. да заплати на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр.С., район „Тр.“ бул.“В. № **, представлявано от
изпълнителните директори С. А. Г. и Т. В. М. сумата от 200 /двеста/ лева
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Б. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
13