№ 8821
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110150303 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците Т. ХР. АН. , ЕФТ. ХР. ЦВ. / в качеството на наследници на П. ЕФТ. П./ и срещу
М. В. К. , ХР. В. К. и СТ. В. К. / в качеството им на наследници по право на заместване на
починалия си наследодател-В.Х. К. да заплатят на ищеца „ФИРМА“ ЕАД при условията на
разделна отговорност , както следва : при квоти от по 3/9 за Т.А. и Е.Ц. – или всяка една от
тях да заплати сума от по 642,67лева главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м. 05.18г.- м. 04.20г., 77,64лв. мораторна лихва за забава от
15.09.19г. до 11.06.21г., сума за дялово разпределени ев размер на 11,64лева главница за
периода м. 05.18г.- м. 04.20г., както и 2,12лв. лихва за периода 30.06.18г.- 11.06.21г., ведно
със законна лихва върху главниците от датата на исковата молба до окончателно изплащане
на вземанията; и за осъждане на М.К. , Х.К. и С.К. по 1/9 част , а именно сумите от по
214,22лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м. 05.18г.- м. 04.20г., 25,88лв. мораторна лихва за забава от 15.09.19г. до 11.06.21г., сума за
дялово разпределение в размер на 3,88лева главница за периода м. 05.18г.- м. 04.20г., както
и 0,71лв. лихва за периода 30.06.18г.- 11.06.21г., ведно със законна лихва върху главниците
от датата на исковата молба до окончателно изплащане на вземанията Сумите се
претендират по отношение на топлоснабден имот в гр. София , АДРЕС , аб.№***
В срока по чл. 131 ГПК ответниците депозират отговор на исковата молба, с който
оспорват предявените искове като неоснователни. Твърдят, че не са пасивно легитимирани
да отговарят по исковите претенции, доколкото не се установява качеството им на
наследници по отношение на имота. Оспорват исковете по същество относно тяхното
1
основание и размер. Релевират възражение за погасяване на вземанията по давност.
Претендират разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи 1/ съществуване на облигационно (продажбено)
отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се
е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на ответника в
качеството му на потребител на енергията е възникнало корелативното задължение за
заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „ФИРМА“ ЕАД да
предостави съответното количество топлоенергия до имота..
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания, за което те не сочат доказателства.
По делото е установено от заключението по СТЕ , че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата-етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
От приложените по делото доказателства, съдът намира, че ответниците са
собственици на процесния имот. Видно от договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредба за държавните имоти на 07.03.94г. П. ЕФТ. П. е придобила
процесния имот , като след нейната смърт ответниците са наследили последната при
посочените с исковата молба квоти. Няма данни и не се твърди същите да са се отказали от
наследството.
От изложеното следва, че ответниците са битови клиенти на топлинна енергия и между
тях и ищцовото дружество е налице облигационно правоотношение, касаещо
топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
2
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между тях и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода 01.07.16г.-30.04.19г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението на вещото лице
се установява, че за процесния период в имота е доставяна и отчитана топлинна енергия за
отопление на имот, за доставка на битово горещо водоснабдяване (БГВ) и топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация. Установява се, че размерът на потребената
топлоенергия за процесния период възлиза на стойност 1869,67 лв.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена с оглед наведеното възражение за
изтекла погасителна давност в отговора на исковата молба.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на исковата молба. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 30.08.2018 г., са погасени по давност. По отношение на процесния период
3
са приложими ОУ на „ФИРМА“ ЕАД от 2016 г., като съгласно чл. 32, ал. 1 от тях е клиентът
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася. Следователно, задълженията за периода от м. 05-м. 06.2018г.
вкл. , са погасени по давност – за последния месец от посочения период задължението е
станало изискуемо след изтичане на тригодишната погасителната давност за него. Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза, потребената топлинна енергия за
периода от м. 05.18г. до 04.20г. е в размер от 1869, 67 лв. Непогасената по давност главница
за периода м. 07.18г.- м. 04.20г. възлиза на 1725,81 лв. За тази сума предявеният иск за
главница за топлинна енергия е основателен, като за разликата до пълния предявен размер от
1928,01 лв. и за периода м. 05 и м. 06.18г. включително искът следва да бъде отхвърлен.
По този начин, дължимото от Т.А. и Е.Ц. възлиза на по 575,27 лв. за периода м. 07..2018г.-
м.04.2020г, а дължимото от М.К., Х.К. и С.К. възлиза на по 191,75лева .
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2
и чл. 36 от ОУ от 2014 г., чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ФИРМА“ ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда-етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Извършването на услугата се установява от
приложените по делото протокол от ОС на ЕС за сключване на договор с разпределителното
дружество, договор на ЕС с последното, договор между ищцовото дружество и „ФИРМА“
ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение, както и заключението по СТЕ.
Исковата претенция за цената на услуга дялово разпределение се явява основателна за
периода от м.07.2018г. до м.04.2020г., т.е. извън този период се явява погасена по давност .
Съгласно представените по делото писмени доказателства стойността на услугата за
непогасения по давност период възлиза на общо 32,11 лева , при което ответниците Т.А. и
Е.Ц. следва да заплатят по 10,70лева , а М.К. , Х.К. и С.К. - по 3,56лева.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба-30.08.2021 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага установяване от ищеца
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат
погасяване на дълга на падежа.
За процесния период приложение намират Общите условия на ищеца от 2016г.,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от
11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016г. Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на
ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
4
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от
Общите условия, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС изравнителните
сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на връчването на изравнителните
сметки се удостоверява с подпис на упълномощеното лице, а последното информира
клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата на получаването и връчва
индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването –
чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача
да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до
момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи, съдът
приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не
би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т. е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване
на действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за периода
/отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ.
осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно
настоящият съдебен състав приема, че задължението за заплащане на стойността на
действително потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответниците са в забава, считано от 16септември на съответната година.
Съдът установи, че вземанията за периода от м. 05.18г. и м. 06.18г. са погасени по
давност, предвид което и по арг. от чл. 119 ЗЗД мораторна лихва върху тях не се дължи или
такава се дължи върху вземанията за главница за целия отчетен период м. 07.2018 г.-
м.04.2020г. като с оглед момента на изпадане в забава лихва се дължи за периода
16.09.2019г.-11.06.2021г. , която изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК надвишава по
размер претендираната. При тези изводи исковите претенции за лихва за забава върху
главница за топлинна енергия за непогасения по давност период подлежат на
уважаване в цялост.
5
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба и касаеща процесния период, поради
което предявеният акцесорен иск за обезщетение за забава върху задължение за цена на
такса за услуга дялово разпределение за исковия период се явява неоснователен и следва да
се отхвърли изцяло.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски разполагат и
двете страни съобразно уважената, респективно отхвърлената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски
съразмерно с уважените претенции в размер на 522,99лв., включващи платена държавна
такса , юрисконсултско възнаграждение ( определено от съда в минимален размер от 100
лв.) и депозит за вещо лице . Разноските се дължат от ответниците, съобразно
притежаваните от тях квоти, т.е. от Т.А. и Е.Ц.- по 174,33лева , а от М.К. , Х.К. и С.К. – по
58,11лева.
Ответниците претендират разноски за исковото производство за адвокатско
възнаграждение , платимо на адвоката за осъществено безплатно процесуално
представителство на всеки един от ответниците на осн. чл. 38, ал.2,ЗА. Съразмерно на
отхвърлените искове ,на адвокат Т.С. П. от САК следва да бъде заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 184,35лева от ищеца по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, Т. ХР. АН. , ЕГН
**********, да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, АДРЕС следните суми: сумата от 575,27 лв, представляваща цена на потребена
топлинна енергия за периода от м. 07.2018г. – м. 04.2020г., ведно със законната лихва за
периода от 30.08.2021г. до окончателното й заплащане, сумата от 77,64 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2019г. до
11.06.2021г., сумата от 10,70 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода
от м.07.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва за периода от 30.08.2021г. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за потребена ТЕ за
разликата над 575,27 лв. до пълния предявен размер от 642,67 лв. и за периода м. 05- м.
6
06.18г. вкл, иска за главница за дялово разпределение за разликата над уважения размер от
10,70лв. до пълния предявен размер от 11,64лв. и за периода м. 05.18г.- м. 06.18г. вкл. , както
и изцяло иска за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 2,12
лв. за периода 30.06.2018г.-11.06.2021г.
ОСЪЖДА на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, ЕФТ. ХР. ЦВ. , ЕГН
********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, АДРЕС следните суми: сумата от 575,27 лв, представляваща цена на потребена
топлинна енергия за периода от м. 07.2018г. – м. 04.2020г., ведно със законната лихва за
периода от 30.08.2021г. до окончателното й заплащане, сумата от 77,64 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2019г. до
11.06.2021г., сумата от 10,70 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода
от м.07.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва за периода от 30.08.2021г. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за потребена ТЕ за
разликата над 575,27 лв. до пълния предявен размер от 642,67 лв. и за периода м. 05- м.
06.18г. вкл, иска за главница за дялово разпределение за разликата над уважения размер от
10,70лв. до пълния предявен размер от 11,64лв. и за периода м. 05.18г.- м. 06.18г. вкл. , както
и изцяло иска за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 2,12
лв. за периода 30.06.2018г.-11.06.2021г.
ОСЪЖДА на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, М. В. К. , ЕГН
********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, АДРЕС следните суми: сумата от 191,75 лв, представляваща цена на потребена
топлинна енергия за периода от м. 07.2018г. – м. 04.2020г., ведно със законната лихва за
периода от 30.08.2021г. до окончателното й заплащане, сумата от 25,88 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2019г. до
11.06.2021г., сумата от 3,56 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода
от м.07.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва за периода от 30.08.2021г. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за потребена ТЕ за
разликата над 191,75 лв. до пълния предявен размер от 214,22 лв. и за периода м. 05- м.
06.18г. вкл, иска за главница за дялово разпределение за разликата над уважения размер от
3,56лв. до пълния предявен размер от 3,88лв. и за периода м. 05.18г.- м. 06.18г. вкл. , както и
изцяло иска за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 0,71 лв.
за периода 30.06.2018г.-11.06.2021г.
ОСЪЖДА на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, ХР. В. К. , ЕГН
********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, АДРЕС следните суми: сумата от 191,75 лв, представляваща цена на потребена
топлинна енергия за периода от м. 07.2018г. – м. 04.2020г., ведно със законната лихва за
периода от 30.08.2021г. до окончателното й заплащане, сумата от 25,88 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2019г. до
11.06.2021г., сумата от 3,56 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода
от м.07.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва за периода от 30.08.2021г. до
7
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за потребена ТЕ за
разликата над 191,75 лв. до пълния предявен размер от 214,22 лв. и за периода м. 05- м.
06.18г. вкл, иска за главница за дялово разпределение за разликата над уважения размер от
3,56лв. до пълния предявен размер от 3,88лв. и за периода м. 05.18г.- м. 06.18г. вкл. , както и
изцяло иска за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 0,71 лв.
за периода 30.06.2018г.-11.06.2021г.
ОСЪЖДА на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, СТ. В. К. , ЕГН
********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, АДРЕС следните суми: сумата от 191,75 лв, представляваща цена на потребена
топлинна енергия за периода от м. 07.2018г. – м. 04.2020г., ведно със законната лихва за
периода от 30.08.2021г. до окончателното й заплащане, сумата от 25,88 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2019г. до
11.06.2021г., сумата от 3,56 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода
от м.07.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва за периода от 30.08.2021г. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за потребена ТЕ за
разликата над 191,75 лв. до пълния предявен размер от 214,22 лв. и за периода м. 05- м.
06.18г. вкл, иска за главница за дялово разпределение за разликата над уважения размер от
3,56лв. до пълния предявен размер от 3,88лв. и за периода м. 05.18г.- м. 06.18г. вкл. , както и
изцяло иска за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 0,71 лв.
за периода 30.06.2018г.-11.06.2021г.
ОСЪЖДА Т. ХР. АН. , ЕГН ********** и ЕФТ. ХР. ЦВ. , ЕГН ********** да
заплатят на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, всяка една от тях, сумата от по 174,33 лв.,
разноски в производството.
ОСЪЖДА М. В. К. , ЕГН ********** , ХР. В. К. , ЕГН ********** и СТ. В. К. ,
ЕГН ********** да заплатят на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, всеки един от тях сумата
от по 58,11лева ., разноски в производството.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б да заплати на адвокат Т.С. П. от САК с адрес на упражняване на
дейност гр. София , бул. „Витоша“№1А, ет.2, офис 236 , на осн. чл. 38,ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 184,35лева , за осъществено от адвоката безплатно
процесуално представителство на ответниците.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „ФИРМА“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9