№ 608
гр. Сливен, 21.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
Сложи за разглеждане докладваното от Свилена Ст. Давчева Наказателно
дело частен характер № 20212230201241 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Тъжителят, В. М. АН., редовно призован, се явява лично и с адв. Дилян
Д. от АК-Сливен и адв. М.Р. от АК - Сливен, редовно упълномощени, с
пълномощни представени по делото.
Подсъдимият АС. П. СЛ., редовно призован, се явява лично и с адв.
С.С. от БАК, редовно упълномощена, с пълномощно представено по делото.
Подсъдимият К. АН. СЛ., редовно призован, се явява лично и с адв.
С.С. от БАК, редовно упълномощена, с пълномощно представено по делото.
Адв.Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото. Ще присъствам в съдебна зала, но в
14.00 часа трябва да се явя в Окръжен съд – Сливен по дело за мярка за
неотклонение.
Адв.С.: Да се даде ход на делото. Не се противопоставям.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фаза съдебно следствие.
1
САМОЛИЧНОСТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ:
Г.С. МИТЕВА – 71 г., българска гражданка, със средно образование,
вдовица, пенсионер, неосъждан, без родство с подсъдимите.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля.
СВИД.Г.С.: Предупредена съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз не съм очевидец на пристъплението. К. на
съпруга ми е първа братовчедка, както и бащата на В.. Познавам ги и тримата.
К. като се върнаха от гробищата беше разстроена и дойде в вкъщи. Ние с
мъжа ми който почина си бяхме вкъщи и те дойдоха от гробищата и дойдоха
у нас. К. беше разплакана и каза, че някой човек преди това е минал и им
казал - Вий ходихте ли на гробищата. Като са отишли на гробищата са
видели, че паметната плоча на бащата на К. я няма. В този гроб има двама
човека – дядото на В. и бащата на К. е един и същ човек – М.А..
Адв. Дилян Д. напусна залата в 13.44 часа.
Разпита на свидетеля продължава: В този гроб е погребан и бащата на
В., който е и брат на К.. К. като отива на гробищата и вижда, че паметната
плоча я няма. На мястото на плочата на дядо си В. е сложила плоча на баща
си. К. и А. дойдоха у нас разстроени и казаха, че отиват в Сливен да питат В.
къде е плочата и защо го е направила без знанието на К.. След като тръгнаха
К. се обади на мъжа ми М.Н.М., за да му каже, че продължава да е разстроена
и че не може да го приеме, че плочата на баща й липсва. Някъде към 18 часа
К. отново се обади на съпруга ми и каза, че са изчакали до 17 часа, оттогава
започвало свободно влизане в отделението. Потърсили са В. и тя е излязла. К.
казала на мъжа ми, че В. я попитала – „Какво искаш ма“ и излязла от
отделението.
След това те се върнаха отново на село - П.. Като се върнаха
доразказаха, че са влезли навътре, за да питат колежките на В. понеже ние
знаем, че тя много добре се разбира с тях и си споделя с тях да питат дали В. е
сложила плоча на баща си и къде е плочата на дядо й. Влезли навътре, защото
В. е тръгнала и затова те са влезли вътре в отделението. В. не им е обърнала
2
внимание. Доколкото си спомням тази жена, която ги е посрещнала в
коридора на отделението, но не знам коя е, им е казала, че не може В. да е
махнала плочата на дядо си , когато са попитали дали знаят, че В. е махнала
плочата. Доколкото знам тази жена е била санитарка. Не съм чула от тях да са
казвали, че са се срещали с други хора в отделението. Не знам дали са
разговаряли с други хора там, освен с тази санитарка. Тази история са ми я
разказвали много пъти. Знам, че имаха дела за подялба на вещи. Отношенията
им се влошиха откакто стана това нещо с паметника и подялбата. Те водиха
дела за подялба мисля, че от миналата година. А това с паметника беше след
Ковида, но не знам коя година. На В. бащата почина през 2019 г. и паметника
го сложиха за годината, не знам кога почина точно.
Същият ден, в който отидоха в Сливен до отделението и в същия ден се
върнаха у нас и ми разказаха това, което ви разказах преди малко, че се е
случило. Сега там има само една плоча отгоре е написано името на бащата на
В., а там долу на цокъла пише името на дядо й. К. се чувства според мен
осквернена и обидена, че В. е взела паметната плоча на бащата на К..
Адв.С. : Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде
освободена от залата.
Адв.Р. : Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде
освободена от залата.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
Адв.С.: Моите подзащитни желаят да дадат обяснения.
ПОДСЪДИМАТА К.С.: На 30.09.2018 г.почина моя брат– бащата на В..
Никой не ме пита къде да бъде погребан брат ми. От В. разбрах къде ще го
погребат. През 2019 г. разбрах, че В. на своя глава е сменила паметника на
баща ми с паметник на брат ми. Това го видях на 29.10.2019 г., когато отидох
на гробищата. Това стана без мое съгласие и знание. Тогава решихме с А. –
сина ми, да отидем в болницата където работи В., за да я попитам защо е
махнала паметника на баща ми. Към пет без нещо отидохме в болницата.
Преди това бяхме в къщата на моя братовчед Митьо. Отидохме в болницата
видяхме се с нея в пет часа. Тя излезе и аз я попитах защо е махнала
паметника на моя баща. Тя замълча. Втори път я попитах и тя ми каза – „Ти
коя си да ми казваш какво ще правя аз.“ и избяга в един коридор. Тогава ние
3
решихме да влезем в отделението да питаме колежките й, тъй като винаги е
казвала, че си споделят. В. беше заминала. Влязохме няколко крачки и излезе
една жена, за която после разбрах, че е санитарка. Попитах за сестринската
стая и излезе една госпожа отляво и тя ни пресрещна. И аз се представих, че
съм леля на А. и тази жена беше Д.И.. Попитах я дали знае, че В. е махнала
паметника и тя ми каза, че това е невъзможно и казах, че В. е изнесла
бащинията ми от къщата, това беше първо и после попитах за паметника. Не
ми повярва. Говори и със сина ми. И. говори и със сина ми, той ще ви каже
какво. Каза да отиваме да се оправяме в дома на В.. С никой друг не сме
говорили. Не съм наричала В. „крадла“, „лицемерка. Това не мога да го
кажа.Единствено с Д. сме говорили, а с другите свидетелки, които бяха тук по
делото те въобще не бяха там. С тях въобще не сме говорили.
Старата плоча преди четири дни разбрах къде е - плочата на моя баща.
Оня ден разбрах от сестрата на В., че плочата на баща ми е заровена в гроба.
Това беше плоча с изобразен кошер, дата, пчелар, а сега няма дати и годината
е объркана.
Адв.Р.: Нямам въпроси.
Адв.С.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ А.С.: Докато преди вуйчо да почине, който е баща на
В., имахме отлични отношения с В.. Него много го уважавах и го обичах. На
четиридесето на вуйчо станаха проблемите с В., заради едни 1500 лева.
Оттогава се влошиха отношенията. Не са я питали като първа наследница
къде да бъде погребан баща им. Това е неуважение към майка ми, като първа
наследница. Цялата работа стана като видяхме, че паметникът на моя дядо и
баща на майка ми го няма и отидохме да питаме къде е паметника. В пет и
една минута тя излезе от отделението на болницата в Сливен. Майка я попита,
а тя тръгна. Понеже сме чували, че тя е много близка с нейните колежки и
влязохме да питаме къде е паметника на моя дядо колежките й. Тогава ни
пресрещна една госпожа, която изскочи отляво както каза майка ми - Д.И..
Вътре видяхме само една жена. Майка й каза, че В. била продала пчелите за
3 000 лева изнесла е бащинията и сменила паметника на моя дядо. Д. каза, че
това не е вярно, че В. не може да направи такова нещо. Този разговор го води
майка ми и Д.И. като вървяхме обратно към вратата. Аз казах на Д.И. две
4
изречения. Единственото, което аз казах още когато майка се представи на
Д.И. понеже Д.И. попита - Вие братовчеда от Карнобат ли си, а аз й казах - Не
от Айтос съм. И след като Д.И. каза - А тя В. много хубави работи е говорила
за вас, а аз казах - „Беше“. Твърдо и категорично заявявам, че не съм наричала
В. „крадла“ и „лицемерка“. Никой в такова лечебно заведение няма да каже
такива обидни думи. Никакви обидни думи не съм казвал. Две изречения
размених с Д.И. и тръгнахме към вратата. След това майка започна да говори
с Д.И., кой познава В. и колко. И излязохме навън и Д. каза – „Отивайте да се
разправяте у тях“. След това майка се обади на М.Н. на леля Г. мъжа, който е
братовчед на майка. И му се оплакала. След срещата в болницата отидохме и
до къщата на М.Н. и разказахме на него и на леля Г. какво се е случило. Не е
вярно това, че сме влезли между три и четири в отделението. Аз се наслушах
на лъжливи свидетелски показания от тяхна страна – Д., Д. и третата. Само Д.
видяхме. Д. и третата свидетелка не сме ги виждали в отделението.
Водим други дела с В.А. за едни вещи, които за изнесени от къщата на
майка ми. Това е нейната бащиния. Има и решение на съда.
Адв.Р.: Нямам въпроси.
Адв.С.: Нямам въпроси.
Адв С.: Представям за сведение решение № 222 от 01.04.2022 г., в което
е постановено, че В.А. и нейния приятел са осъдени да заплатят вещите,
които са изнесли и разноските.
АДВ. Р.: Не възразявам да се приеме за сведение.
ПОДСЪДИМАТА С.: Искам да дам допълнителни обяснения, Една
жена срещнахме само в отделението. Тя излезе отляво и това е Д.И.. Нямало
е две жени в отделението. Това съм го заявила на разпита и при предходния
съдия. Тази санитарка е Д.И..
Адв.Р.: Нямам въпроси.
Адв.С.: Нямам въпроси.
Адв.Р.: Няма да соча други доказателства.
5
Адв.С.: Няма да соча други доказателства.
ПРОЧЕТЕ И ПРИОБЩИ към доказателствения материал по делото
всички писмени доказателства, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото и ги ПРЕДЯВИ на страните.
Адв.Р. : Запознати сме с предявените писмени доказателства и нямаме
възражения по тях. Няма да сочим други доказателства.
Адв.С. : Запознати сме с предявените писмени доказателства и нямаме
възражения по тях. Няма да сочим други доказателства.
Съдът ПРИКАНИ страните към помирение с оглед изявленията им че
нямат искания за събиране на други доказателства.
Адв.Р.: Не може да постигнем помирение
ТЪЖИТЕЛЯТ: СъглА. съм с адвокат ми.
Адв.С.: Не можем да се помирим.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Не можем.
ПОДСЪДИМАТА СЛАТИНКА: Не можем.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на устните
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я :
Адв.Р.:Уважаема госпожо председател,моля да постановите присъда, с
която да осъдите подсъдимите за извършеното от тях престъпление. Считам,
че от събраните по делото доказателства безспорно се установи виновното
6
деяние. Както е известно делото се разгледа за втори път и то се разгледа при
вече постановена присъда, но заради допуснати процесуални нарушения на
съда. Както стана ясно от събраните свидетелски показания и дадените
обяснения, подсъдимите са силно засегнати от паметната плоча и действията
върху нея, както стана ясно кошери, общи вещи, наследствени вещи, изнасяне
на бащиния. Това е довело до постъпката им да потърсят тъжителката на
работното й място. Не считам, че е нормално на работното място да се случи
това. Поради всичко, което изложих и самото психическо напрегнато
състояние на подсъдимите доказват и събраните по делото доказателства, че
именно те са извършили на твърдяното престъпление. Моля да присъдите
разноски.
ТЪЖИТЕЛЯТ А.: Нямам какво да допълня. Придържам се към казаното
от адвоката ми.
Адв.С.: Уважаема госпожо съдия, моля да оправдаете изцяло
подсъдимите АС. П. СЛ. и К. АН. СЛ. по повдигнатите срещу тях обвинения
за клевета, тъй като в свидетелските показания се появиха съществени
противоречия, неточности и най-вече се появиха противоречия в твърдяното
от тъжителя обстоятелство, че тя се е върнала в отделението и е видяла как
подсъдимите говорят с колежката й Д. Павлова И. и дори самата тъжителка не
споменава никъде в тъжбата си, че тя виждайки това, са говорили с други от
нейните колеги, тъй като казва, че колежката я е защитила с хубави думи и я
помолила да напуснат. Никъде в тъжбата не се споменават имената на
останалите свидетели. Освен това тъжителката твърди, че тези думи
„мръсница“, „крадла“, „двуличница“, „лъжкиня“, „лицемерка“ са обидни
думи насочени към нея. Тя не твърди, че е станала свидетел на клевети
споделени с колегите й. В предходно съдебно заседание две от свидетелките
Д.И. и Д. М. изразиха колебания по отношение на свидетелските показания,
като Д.И. каза – „пишете каквото искате“, а Д. М., каза че не по собствена
воля е тук и желае да се откаже от показанията си. Това ме навежда на
мисълта, че техните показания не кореспондират с истината. Моля като
оправдаете подсъдимите да присъдите разноските в това производство.
Съдът ДАВА право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия С.:
ПОДСЪДИМИЯТА.С.: Поддържам това, което казах като обяснение.
7
Съдът ДАВА право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия С.:
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Искам да ме оправдаете, тъй като няма никаква
истина в това, което казаха свидетелките и нямат право да се опетняват моето
име.
Съдът ДАВА право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата С.:
ПОДСЪДИМАТА К.С.: Поддържам, това което дадох като обяснения.
Съдът ДАВА право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата:
ПОДСЪДИМТА К.С.: Искам да бъда оправдана, тъй като нямаше
никакви обидни думи. Не искам да бъда опетнена.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и след съвещание
ОБЯВИ присъдата си, като разясни на страните правото на жалба.
Съдът ОБЯВИ, че мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл.308, ал. 2
от НПК.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 15.00 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
8