№ 294
гр. Пловдив, 12.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Т. Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно
търговско дело № 20245001000231 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:47 часа се явиха:
За жалбоподателите-ищци Г. А. Х., П. П. К. и М. П. К. не се явяват и не
се представляват, редовно призовани.
За жалбоподателя-ответник ЗД "Б.И." АД се явява адв. М. М.,
преупълномощен от адв. М. Г., представя се пълномощно за
преупълномощаването.
Третите лица-помагачи Й. Х. К. и Т. С. К. не се явяват. Не се явява и
техен процесуален представител, редовно призовани.
Адв.М.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото.
Делото е образувано по две въззивни жалби, подадени срещу решение
№ 6/4.01.2024 г., постановено по т.д. № 471/2022 г. на ОС-Пловдив. Първата
въззивна жалба е подадена с вх. № 2982/25.01.2024 г. от ищците по спора М.
П. К., Г. А. Х. и П. П. К.. С нея решението на окръжния съд се обжалва в
1
частите му, с които са отхвърлени предявените от Г. А. Х. и П. П. К. против
ЗД“Б.И.“АД-гр.С. искове за осъждане да заплати на всеки един от тях сума
над 160 000 лв. до пълния предявен размер от по 200 000 лв. като обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря им Р.
П.а К., настъпила в резултат на ПТП на 19.12.2020 г. в с. Ч. по вина на водача
на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №**********, за който е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ЗД“Б.И.“АД, на основание чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 4.03.2022 г. до окончателното
изплащане на основание чл. 429,ал.3 във вр. с чл. 86 от ЗЗД, и е отхвърлен
изцяло предявеният от М. П. К. срещу ЗД“Б.И.“АД-гр.С. иск за заплащане на
сумата 120 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от смъртта на сестра му Р. П.а К., настъпила в резултат на ПТП на
19.12.2020 г. в с. Ч. по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. №**********, за който е имало сключена задължителна застраховка 1
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗД“Б.И.“АД, на
основание чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 4.03.2022 г. до окончателното изплащане на основание чл. 429,ал.3
във вр. с чл. 86 от ЗЗД, както и в частта му за разноските. Жалбата е подадена
в срок и е редовна с оглед изискванията на чл. 262,ал.1 от ГПК. В жалбата е
заявено доказателствено искане – да бъдат приети представени с жалбата и
описани в нея писмени доказателства, - като не са изложени съображения
относно обстоятелства по чл. 266 от ГПК.
От ответника по тази жалба ЗД“Б.И.“АД-гр.С. не е подаден отговор.
От третите лица-помагачи на ответното по спора застрахователно
дружество Й. Х. К. и Т. С. К. не е подаден отговор на тази жалба.
Втората въззивна жалба е подадена с вх. № 4090/2.02.2024 г. от
ответника по спора ЗД“Б.И.“АД-гр.С.. С нея решението на окръжния съд се
обжалва в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на Г. А. Х. и
П. П. К., на всеки един от тях, сумата над 80 000 лв. до 160 000 лв. като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на
дъщеря им Р. П.а К., настъпила в резултат на ПТП на 19.12.2020 г. в с. Ч. по
вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №**********, за
който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
2
отговорност“ на автомобилистите при ЗД“Б.И.“АД, на основание чл. 432,ал.1
от КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 4.03.2022 г. до
окончателното изплащане на основание чл. 429,ал.3 във вр. с чл. 86 от ЗЗД,
както и в частта му за разноските.
В жалбата не са заявени доказателствени искания.
От ответниците по тази жалба М. П. К., Г. А. Х. и П. П. К. е подаден
отговор, с който не са заявени доказателствени искания.
От третите лица-помагачи на ответното по спора застрахователно
дружество Й. Х. К. и Т. С. К. не е подаден отговор на тази жалба.
Адв. М.: Поддържам подадената от ЗД „Б.И.“ АД въззивна жалба като
отново подчертавам, че ние обжалваме решението в частта му, с която
дружеството е осъдено да заплати на Г. Х. и на П. К. сумата на всеки от тях
над 80 000 лв. до 160 000 лв., съответно с лихви и разноски и молим да бъде
отменено като неправилно в тази негова част. Респективно оспорваме
жалбата на ищците в първоинстанционното производство и на тримата. Няма
да сочим нови доказателства и нямаме нови доказателствени искания.
Запознал съм се с приложените епикризи, но не е обяснено тяхното значение
за спора и не е посочено защо се представят чак с въззивната жалба.
Възразявам да бъдат приети, още повече, че не е посочено кои относими по
спора факти иска да установи с тях ищцовата страна.
Във връзка със заявеното във въззивната жалба на жалбоподателите-
ищци М. К., Г. Х. и П. К. искане за приемане на представени, описани в
жалбата в 14 точки писмени доказателства, съдът констатира, че и до
момента от тези жалбоподатели не са изложени съображения относно
обстоятелства по чл. 266 ГПК. Констатира се, че всички писмени
доказателства, а именно тези под номера от 1 до 13 с изключение на това под
№ 14 са с дати, които са предхождащи последното по делото съдебно
заседание, проведено в окръжния съд, а именно датата 04.12.2023 г.
Единствено документът под № 14 - амбулаторен лист от 03.01.2024 г. е
издаден след посочената дата.
При тези обстоятелства по отношение на документите приложени към
жалбата и описани в нея под номера от 1 до 13 не се констатират основания
по чл. 266 ГПК за приемане на тези документи. Такова основание се
3
констатира единствено по отношение на документа под № 14, който следва
сега да бъде приет като доказателство по делото.
Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното в подадената от
жалбоподателите М. К., Г. Х. и П. К. въззивна жалба искане за приемане като
писмени доказателства във въззивното производство на документите,
представени с въззивната жалба и описани в нея под номер от 1 до 13 като
неоснователно.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото като писмено доказателство
амбулаторен лист от 03.01.2024 г.
Адв. М.: Не представям списък на разноски, тъй като претендираме
единствено за присъждане на държавна такса.
Съдът като взе предвид, че не се правят искания за събиране на
доказателства, намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което по подробно изложените във въззивната жалба на доверителите ми
съображения да отмените първоинстанционното осъдително решение в
частта, в която на двамата ищци Г. Х. и П. К. са присъдени обезщетения над
80 000 лв. до уважения размер от 160 000 лв., ведно със законните последици.
Моля да оставите въззивната жалба на тримата ищци, а именно на П. К., Г. Х.
и М. К. без уважение, като съвсем накратко ще маркирам пред Вас. Общо
взето по двете жалба, които са насрещни, на Г. Х. и на П. К., спорът се свежда
до правилното приложение на чл. 52 ЗЗД и определянето на справедливо
обезщетение и жалбата на доверителя дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата Р., тяхна дъщеря, която се е
качила при водач, който е бил в тежка фаза на алкохолно опиянение. По
първия въпрос относно приложението на чл. 52 първоинстанционният съд е
4
намерил, че справедливо обезщетение за претърпените от ищците болки и
страдания е сумата от 160 000 лв. Във въззивната жалба сме посочили, че не
става ясно как от схематичните показания на сестрата на ищцата Г. Х. и на
нейния съпруг и свидетелите Б., първоинстанционният съд е достигнал до
извода, че те са толкова задружно и сплотено семейство и не е ценил техните
показания при условията на критичност, тъй като самото изложение на
фактите в исковата молба показва начина на живот, който е водело това 17-
годишно момиче, което е пострадало при пътния инцидент. Тя от повече от 5
дни не се е прибирала при своите родители, а е обикаляла по различни села
със свои приятелки по различни мероприятия. Още повече, начинът й на
живот, на купон, при който се е качила при Х. К., който е бил тежко
алкохолно повлиян показва какъв е бил нейният начин на живот и считам, че
определеното обезщетение от 160 000 лв. за ПТП, което е настъпило през
2020 г. е доста силно завишено. В този смисъл сме посочили и практика както
на окръжен съд, така и на Апелативен съд Пловдив, която считаме, че въз
основа на схематичните показания на свидетелите неправилно се е отклонил
от юриспруденцията, която е създадена в района при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди. Още по-съществено според нас е
допуснато нарушение от първоинстанционния съд, който не е приел за
доказано възражението за съпричиняване. Разпитаната по делото свидетелка е
заявила, че е била видяла Х. да употреби една единствена бира. Очевадно е, че
нейната памет е доста селективна, тъй като от постановлението за
прекратяване на наказателното производство, тъй като и Х. е починал в ПТП-
то изрично е заявила, че всички са употребявали заедно и бира и уиски, т.е.
всички са употребявали различен по вид и в голямо количество алкохол.
Починалата Р. се е качила при младо момче на 21 години, който е бил
съобразно СМЕ с 2,34 промила, но това е било към момента, в който е взета
кръвната проба. Нищо чудно преди два часа, когато е настъпило ПТП-то
вземане на пробата тази концентрация наистина да е превишавала 2,5
промила, което е тежка степен на алкохолно опиянение. При условие, че той е
бил младо момче, което е на 20 год., нормално е такава висока концентрация
на алкохол в кръвта да е била видима и да е ясна за всички. Не можем да
споделим доводите на първоинстанционния съд, че доверителят ми не е
доказал нейното знание, че водачът е употребил над 0,5 промила. Никой няма
задължението когато се качва да проверява водача с дрегер. Самият факт, че
5
те заедно са били на купона, заедно са пили значително количество алкохол
доказва нейното знание, че тя се е качила при алкохолно повлиян водач. Още
повече, че съобразно показанията на свидетелите тя е била дълго време в
колата с него. Какви са били техните отношения ние няма да ги изследваме,
тъй като са без значение. В този смисъл моля да постановите решение, да
уважите въззивната жалба на доверителя ми и да присъдите само държавната
такса, която претендираме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Съдът обяви, че ще обяви решението си в срок до 12.07.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14.00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6