Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ................/13.05.2022 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през 2022 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 13204 по
описа за 2020 година, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 129415 от 23.06.2020 г., постановено
по гр.д. № 56821/2019 г. на СРС, 47 състав, е признато за установено на основание чл.124, ал.1 във
връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, че М.И.С. ***ЕАД
сумата от 63,07 лева главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от м.06.2016 г. до м. 04.2018 г. за реално
потребена енергия, отразена в общи фактури, 6,98 лева лихва за забава за
периода от настъпване изискуемостта на всяко едно месечно вземане след м.06.2016
г. до 18.02.2019 г, както и 27,23 лева главница за дялово разпределение за
периода от м.06.2016 г. до м.04.2018 г. и 4,89 лева лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от м.06.2016 г. до 24.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК - 09.05.2019 г. до окончателното й плащане, като са отхвърлени
исковете до пълните предявени размери. С решението първоинстанционният съд се е
произнесъл и по разноските.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ООД като помагач на страната на ищеца.
Това решение е обжалвано в
срок от ответника М.И.С. чрез пълномощник адв.Е.Г., в които исковете срещу него
са били уважени. С въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на
решението като постановено при нарушение на материалния и на процесуалния
закон. Моли решението да се отмени в уважените части и исковете отхвърлят
изцяло, претендира за присъждане на разноските по делото. Конкретно
се правят оплаквания за неправилност поради липса на доказателства за топлоснабдяване
на процесния гараж, тъй като била прекъсната връзката му с абонатната станция,
за установяването на което е допуснато и събрано от въззивния съд ново
доказателство- заключение на съдебно-техническа експертиза.
Въззиваемата страна-ищец „Т.С.”
ЕАД и третото лице-помагач „Т.С.”
ЕООД не са дали писмен отговор по въззивната жалба. Въззиваемата страна-ищец „Т.С.”
ЕАД с писмена молба след този срок,
подадена за откритото съдебно заседание пред СГС, оспорва жалбата, претендира
разноски за въззивната инстанция за защита от юрисконсулт.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, а в обжалваните части и допустимо.
Въззивната жалба на ответника е насочена срещу
първоинстанционно решение в частите, в които исковете срещу него са били
уважени.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати нарушения
на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както
и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предметът на проверка
на въззивния съд е очертан от оплакванията с въззивната жалба относно
преценката на събраните по делото доказателства за установяване факта дали
процесният гараж е топлоснабден.
Не се установи при
въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми по въпроса
за наличие на облигационна връзка между страните по делото. Първоинстанционният
съд е основал решението си на база приетите по делото доказателства за
качеството потребител на ТЕ на ответника като собственик на гараж в сградата
съгласно договор за дарение на недвижим
имот, оформен в нот.акт№ 16/2010 г., за установяване размера на дължимата ТЕ
полагаща се за собствения на ответника имот в сграда –етажна собственост, за наличието
на облигационна връзка между ищеца и ответника по доставка на топлинна енергия
/ТЕ/ при договор при Общи условия,
обвързващи ответника като собственик на имот в топлоснабдена сграда-етажна
собственост, и за размера и цената на ТЕ - а именно само такава за сградна инсталация, установен размера от
приетата по делото съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза и писмени доказателства за изравнителни сметки, представени от
третото лице-помагач. Съобразено е и направеното от ответника възражение за
погасяване вземанията по давност, при което исковете за главница –цена на ТЕ,
за дялово разпределение и за лихви за забава върху двете главници, са били
уважени частично.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по
повод оплакванията с въззивната жалба на ответника, се добавя и следното:
Ответникът е собственик на гараж
№ 2 в подземно хале № 2 в сградата на ЖСК „Промищшлен строител“ в гр.София, ул*********заедно
с припадащите се към този гараж 0,654 % ид.части от общите части на сградата и
толкова ид.части от правото на строеж върху мястото, съгласно нот. акт за
дарение от 2010 г. За този гараж при
ищеца се води партида на името на ответника с аб.№ 332528. Сградата в гр.София, ул*********е топлоснабдена,
удостоверено от приетите и неоспорени по
делото доказателства- протокол от ОС на
ЕС на адреса от 25.06.2002 г., договор от 26.07.2002 г. между тази ЕС и Т.С.ЕООД,
като в списъка на етажните собственици към протокола на ОС на ЕС, в който
списък като етажен собственик за гараж с горепосочения абонатен номер, е вписан
праводателя на ответника- М.Ж.С.с положен подпис. Това сочи, че ответникът се
явяват потребители на ТЕ за битови нужди съгласно пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ до
изм. с ДВ, бр.54/2012 г., т.е. по силата на закона, независимо дали е подал
искане до ищеца за сключване на нарочен договор. Така изградената договорна е
продължила да съществува и за исковия период поради липсата на доказателства,
че е била прекъсната, т.е не е доказано ответникът да е загубил правото си на
собственост. Съгласно
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, облигационната връзка - договор за
продажба на топлинна енергия - се създава по силата на закона.
Установява се от приетата по делото пред въззивния съд СТЕ, че процесният гараж се намира в пристройка към многоетажната жилищна сграда на адреса, в която пристройка няма налична инсталация на топлопреносната мрежа- нито хоризонтални тръби, нито вертикални щрангове и същата пристройка с гаражи няма топлопроводна връзка с абонатната станция, която абонатна станция била разположена във сутерена на блока. В самия гараж няма отоплителни тела.
Ответникът, като етажен собственик по силата на
придобитото наред с правото на собственост върху гаража и ид. части от общите
части на сградата и правото на строеж, дължи цената на ТЕ за отопление на
общите части, също и за сградната инсталация като обща част на ЕС. В този
смисъл съдът съобрази т.2 от ТР № 2/ 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 Г.,
ОСГК на ВКС и ТР № 2/2017 г. по т.д.№ 2/82016 г. на ОСГТК на ВКС, сочещи на липсата на противоречие на ЗЕ с чл.62 от ЗЗП,
вр. пар.1 от ДР на ЗЗП, съобразно което в сградите-ЕС, присъединени към
топлопреносната мрежа за битови нужди, етажните собственици са задължени да
плащат цената на реално потребената ТЕ, вкл. и за общите части на сградата. Приетата
СТЕ сочи че за исковия период ТЕ отдадена от сградната инсталация, е изчислена
съгласно приложимата методика на Наредбата за топлоснабдяването, при измерване
на количеството ТЕ в абонатната станция с годни средства за измерване (СИ). Не
е налице и противоречие с правото на ЕС, доколкото с решение на СЕС от
5.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 е постановено, че се допуска с националните
правни уредби на държавите-членки уредба, според която собствениците на
апартаменти в сграда-етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, да са длъжни да участват в разходите за ТЕ за общи части и за
сградна инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставка на
отопление и не го използват за своя апартамент, както и сметките за ТЕ за
сградна инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Въпреки че в процесния
гараж няма монтирани радиатори, щранг-лири или други отоплителни тела, за ответника
е налице задължение да заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация съгласно чл. 145, ал. 3 ЗЕ, независимо дали ползва ТЕ за самия
притежаван от него гараж, в който смисъл е и чл.153, ал.6 от ЗЕ. Няма
твърдения, нито доказателства по делото, пристройката, в която се намира
процесният гараж, да е самостоятелна сграда в мястото гр.София, ул*********при
което същата се счита част от сградата на ЖСК на същия адрес, какъвто извод
следва и от съдържанието на горепосочения нотариален акт за дарение от 2010 г.
Установено е по делото, че сградата на този адрес е топлоснабдена от 2002 г.
най-късно, като няма данни топлоснабдяването на сградата да е било
преустановено по решение на ОС на ЕС по чл.153, ал.2 от ЗЕ. Съгласно чл. 38, ал.1 от Закона за
собствеността, при сгради в режи на етажна собственост- каквато е сградата гр.София,
ул*********общи на всички собственици са и земята, върху която е построена
сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между
отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и
избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползуване. Не се твърди, нито доказа в процеса, за
пристройката като част от сграда в етажна собственост, да е било взето решение от ОС на ЕС на
сградата в гр.София, ул.*************по реда на чл.38, ал.2 от ЗС тази
пристройка да бъде обща само на лицата, които притежават гаражи в нея, или да е
било взето решение от ОС на ЕС за тази пристройка с гаражи нея да не се прилага
системата за разпределение на топлинната енергия и ТЕ за сградата да се разпределя само между
етажните собственици във високата част на сградата. Ето защо, независимо от
факта, че пред въззивния съд се установи, че пристройката, в която е гаража на
ответника, няма видима връзка с абонатната станция, то доколкото тази
пристройка е част от сградата в етажна собственост, то по силата на чл.38, ал.1
от ЗС обща за всички етажни собственици в сградата, са стълбищата, коридорите и
топлопреносната инсталация, наред с другите общи части на ссградата, при което
ответникът като етажен собственик на гараж- самостоятелен обект в сградата и на
ид.ч. от общите части на сградата, се явява и задължен да заплаща и ТЕ отдадена
от сградната инсталация и общите части на сградата, независимо че не ползва ТЕ
за гаража, респ. пристройката в която е гаража да няма връзка с абонатната
станция с основната част на сградата.
С въззивната
жалба не са направени оплаквания относно размера и периода на задълженията за
главница цена ТЕ и дялово разпределение и за лихвата за забава върху тях, за
които размери и периоди исковете са били уважени и са предмет на въззивна
проверка, при което въззивният съд, при ограничението по чл.269, изр. второ от ГПК ,не може да приеме различно от това с обжалваното решение по дължимостта на
посочените размери и периоди на вземанията, за които исковете са били уважени.
Ето защо решението в обжалваните части в които
исковете са били уважени, подлежи на потвърждаване поради съвпадане изводите на
двете инстанции по основателността на исковете в тези части, вкл. и в частта за
разноските, определени с оглед изхода на спора.
По разноските за въззивната инстанция : Съобразно
изхода на спора, направените от въззивника-ответник разноски остават в негова тежест, тъй като жалбата не се уважава.
Съгласно чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и изхода на спора, въззиваемата страна-ищец
би имала право на разноски пред въззивната инстанция, които се определят от
съда, а не от страната, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, ако беше осъществена по
делото защита от юрисконсулт съобразно характеристиките на защита според Закона
за адвокатурата. В случая обаче, в полза на въззиваемото дружество-ищец, не
следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к.
единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване
на бланкетна молба, след сроковете за отговор по въззивната жалба, с която иска
жалбата да се отхвърли и възлагане на разноски, което не може да се счита
осъществена защита по делото, за която да се дължи заплащане от противната
страна. Искането за разноски на ищеца не може да се уважи за въззивната
инстанция.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 129415 от 23.06.2020 г.,
постановено по гр.д. № 56821/2019 г. на СРС, 47 състав В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в
които са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу М.И.С. искове.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за разноски
за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.2, т.1, предл.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.