Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и девети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 15042 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба Б.Б.П. твърди, че на 28.05.2017г., около 08.20ч, на първокласен път I-4 /София-Варна/, км. 69+600, в землището на с.Миладиново, Ловешка област,
посока В.Търново към София, настъпило ПТП причинено виновно от И.Л.И., при
управление на л.а. марка „Опел Астра 1.7 ТД“, с рег.
№ ********, който нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1,
чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, в резултат на което настъпил удар с
движещият се насрещно, в насрещната пътна лента л.а. марка „БМВ“, модел „525“,
с рег. № ********, управляван от К.И.И., вследствие
което по непредпазливост причинил смъртта на пътуващият като пътник в л.а.
марка „БМВ“, модел „525“, с рег. № ******** Ц.В.П., с който ищцата живеела на
съпружески начала, чиято отговорност била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.В.И.Г.“ АД, със
застрахователна полица с № BG/03/117000137713,
валидна до 05.01.2018г.
За ПТП бил съставен констативен протокол и образувано досъдебно
производство.
Твърди, че съжителствала в едно домакинство с починалия Ц.В.П. в последните 14 години преди смъртта
му на съпружески начала. Заедно, като свои отглеждали неговите две и нейното
дете, а след като децата напуснали домът в него останали само двамата. Между
тях били установени фактически семейни
отношения топли и близки, изпълнени с обич, привързаност и взаимна подкрепа.
Имали общи цели, интереси и мечти за бъдещето. Починалият бил стожер на
семейството, опора и радост за ищцата. Твърди, че в резулта
на смъртта му претърпял изключително интензивни болки и страдания. Отказвала да
повярва, че е починал едва на петдесет години, в разцвета на живота си,
непрестанно плачела, изпадала в тежка депресия, привиждал и се образът на мъжът
и, сънувала го и говорела с него. Отказвала да живее дори в името на децата си.
Твърди, че на 20.07.2017г. поискала извънсъдебно от ответника да и изплати застрахователно
обезщетение, но получила отказ.
Претендира присъждане на сумата 200000,00лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от
21,10,2017г, от когато изтича тримесечният срок за доброволно, извънсъдебно
плащане от страна на застрахователя, до окончателното и изплащане.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Опел Астра
1.7 ТД“, с рег. № ********, управляван от И.Л.И., валидно към датата на ПТП,
както и, че на твърдяната дата е настъпило ПТП с пострадал Ц.В.П..
Оспорва механизма на ПТП и твърдението за изключителна вина на И.Л.И. водач
на л.а. марка „Опел Астра 1.7 ТД“, с рег. № ********.
Възразява, че вина за настъпване на ПТП има и водача на л.а. марка „БМВ“, модел
„525“, с рег. № ******** - К.И.И..
Навежда довод за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия Ц.В.П. с възражението, че е пътувал на задна
седалка, в средата, без поставен обезопасителен
колан, като в л.а. марка „БМВ“, модел „525“, с рег. № ******** са пътували
петима души.
Оспорва активната материалноправна легитимация на
ищцата.
Възразява, че не е налице причинна връзка между ПТП и твърдяните
неимуществени вреди, а в отношение на евентуалност техния интензитет и
проявление.
Оспорва претенцията по размер.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва
възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с която
възраженията и доказателствените искания се
поддържат.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Предявените искове са с
правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в
сила от 01,01,2016г./, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: активната
си материалноправна легитимация по иска; към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни
вредоносен резултат.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че отговорността на водача на л.а. марка „Опел Астра
1.7 ТД“, с рег. № ******** е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със
З. „Б.В.И.Г.“ АД, със застрахователна полица с № BG/03/117000137713, валидна до 05.01.2018г., респ. към датата на ПТП.
Съдът намира показанията на
разпитаните свидетели Н.С.С., В.Ц.П.– дъщеря на
починалия Ц.В.П. и Б.Р.В.– дъщеря на ищцата, за обективни и безпристрастно
дадени, в резултат на преки, непосредствени впечатления, затова ги кредитира
изцяло. Тези на свидетеля В.Ц.П.цени при условията на чл. 172 ГПК и им дава
вяра, т.к. са вътрешно непротиворечиви и във връзка с показанията на останалите
свидетели, приетите експертизи и писмени доказателства по делото. Намира
заключенията по приетите СПЕ, СМЕ и САТЕ за обективни и безпристрастно дадени и
като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло.
Въз основа заключението на САТЕ, СМЕ, показанията на свидетеля Н.С.С. и приетите и неоспорени писмени доказателства приема за
установени елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние извършено от
И.Л.И., виновно и противоправно, в нарушение на
правилата установени в ЗДвП, а именно – чл. 16, ал. 1 ЗДвП – „На пътно платно с
двупосочно движение, на водача на ППС е забранено когато платното за движение
има две пътни ленти, да навлиза и се движи в лентата за нарсрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне“, чл. 20, ал. 1 ЗДвП –
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват“, чл. 20,
ал. 2 ЗДвП – „Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на ПС, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, в
резултат на което настъпил удар с движещият се насрещно, в насрещната пътна
лента л.а. марка „БМВ“, модел „525“, с рег. № ********, управляван от К.И.И., вследствие което по непредпазливост причинил смъртта на
пътуващият като пътник в л.а. марка „БМВ“, модел „525“, с рег. № ******** Ц.В.П.,
с който ищцата живеела на съпружески начала.
Приема, че ПТП е настъпило в лентата за движение на „Опел Астра 1.7 ТД“, след навлизане в насрещното движение на
същия и предприетите с цел да се избегне удара маневри – завои надясно и наляво
от него и насрещно движещият се л.а. марка „БМВ“.
Приема и, че причина за ПТП е поведението на водача на л.а. „Опел Астра 1.7 ТД“, допуснал навлизане в лентата за насрещно
движение. За настъпване на ПТП е допринесъл и К.И.И.
- водач на л.а. марка „БМВ“, т.к. вместо да предприеме спиране и да завие
надясно, дори да навлезе в десния банкет, е завил наляво и е навлязъл в лентата
за движение на л.а. „Опел Астра 1.7 ТД“. Установеният
принос от страна на водача на л.а. „Опел Астра 1.7
ТД“ не променя извода за наличие на пасивна материалноправна
легитимация на ответника З. „Б.В.И.Г.“ АД, т.к. в случая последния отговаря
солидарно със застрахователя на л.а. марка „БМВ“ за причинените вреди.
Съдът намира за доказано възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалият Ц.В.П.. Въз основа приетите
заключения на СМЕ и САТЕ приема за установено, че Ц.В.П. е пътувал на задна
седалка, в средата на л.а. марка „БМВ“, без поставен обезопасителен
колан, при наличен двуточков такъв. В тази връзка
съдът кредитира заключението на СМЕ независимо, че в.л. сочи местоположение на
починалия към момента на ПТП – предна седалка до шофьора, т.к. заключението в
тази част е изготвено въз основа съждения извлечени от спецификата на
получените травматични увреждания довели до смъртта, които по съществото си
изцяло отговарят да са получени идентични в случай, че починалият е бил на задна
седалка, в средата, без поставен обезопасителен
колан. Съобразно заключенията по СМЕ и САТЕ в случай, че починалият е бил на
задна седалка в средата но с поставен обезопасителен,
двуточков колан, последният би ограничил свободното
движение на тялото му, за което няма данни да е с ръст над средният за пола, по
начин, че не би могъл да получи
нараняванията по главата и разкъсването на аортата, станало причина за смъртта
му. Налице е поведение на пострадалия, което се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди.
С оглед изложеното, настоящия състав определя 50% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от
страна на починалият Ц.В.П..
Въз основа показанията на свидетелите В.Ц.П.и Б.Р.В., и заключението на СПЕ
приема за установено, че между ищцата и починалия Ц.В.П., с когото е живяла в
едно домакинство, на съпружески начала, заедно с неговите и своите деца, са се
развили особено близки, топли, изпълнени с обич, привързаност и взаимна
подкрепа отношения. Починалият бил стожер на семейството, опора и радост за
ищцата. Внезапната му загуба е станала причина за интензивни болки и страдания.
Продължителни отрицателни усещания за тъга, изоставеност,
безнадежност, отказ да приеме реалността, затруднения
във взаимоотношенията с близките.
Поради изложеното съдът приема, че ищцата е в кръга на лицата посочени в
Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, живяла във фактическо
съжителство с починалия, чиито продължителни и интензивни негативни емоции и
страдания, преобърнали целият и живот е справедливо да бъдат възмездени.
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на предявеният
иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от 100000,00лв. След приспадане от размера на определеното обезщетение от
100000,00лв. на сума съответна на степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца или на 50000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата 50000,00лв., за
претърпените неимуществени вреди. За сумата 50000.00лв. представляваща горница над присъдените 50000,00лв. до определеният размер от 100000,00лв.,
предявения иск следва да бъде отхвърлен поради установено съпричиняване,
а за горницата от 100000,00лв. до пълния предявен размер от 200000,00лв. следва
да се отхвърли, като неоснователен.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: починалият е лице, с което
ищцата е живяла на съпружески начала, като между двамата са установени близки,
топли взаимоотношения, с изградена трайна и дълбока емоционална връзка,
отличаваща се с обич, привързаност и взаимопомощ. Двамата са живели заедно,
помагали са си един на друг и при отглеждане на своите деца. Нормално и
житейски обосновано е да се приеме, че загубата на близък, с когото е
установена дълбока и трайна емоционална връзка, е много тежка загуба, неоценима
в пари.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главницата за неимуществени вреди. Същата следва да се присъди с начален момент
след изтичане на срока по чл. 405 КЗ, не по дълъг от три месеца от предядяване на претенцията извънсъдебно пред
застрахователя, сторено на 20.07.2017г. или в случая считано от 10.08.2017г.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и
разноски в производството, но е сторил разноски в размер на 100.00лв. за разпит
на свидетел.
Претендираните от ищеца разноски са в
размер на 6500,00лв., формирани от дължим за защита от адвокат хонорар, на
основание чл. 38 ЗА, като и 100.00лв. разноски за събиране на гласни
доказателства.
Ответникът е направил разноски в размер на 700.00лв. за депозит за вещи
лица и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание на чл. 78, ал. 8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр.
8 от 24.01.2017г.) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати
на процесуалният представител на ищеца сумата 1625,00лв., на ищеца сумата
25.00лв., а ищеца на ответника сумата 175,00лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 2000,00лв., както и сумата от 375,00лв. - заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от
иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Триадица“, пл. „******, представлявано от К.Р.и Н.Ч.– изп.директори,
ДА ЗАПЛАТИ на Б.Б.П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, р-н „Сердика“, ул. „********, адвокат Н.М.–
САК, сумата 50000,00 /петдесет
хиляди/лв., която е част от претендираната в
размер на 200000,00 /двеста хиляди/лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания, които се намират в пряка причинна
връзка с ПТП настъпило на 28.05.2017г., около 08.20ч, на първокласен път I-4 /София-Варна/, км. 69+600, в землището на с.Миладиново, Ловешка област,
посока В.Търново към София, настъпило ПТП причинено виновно от И.Л.И., при
управление на л.а. марка „Опел Астра 1.7 ТД“, с рег.
№ ********, който нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1,
чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, в резултат на което настъпил удар с
движещият се насрещно, в насрещната пътна лента л.а. марка „БМВ“, модел „525“,
с рег. № ********, управляван от К.И.И., вследствие
което по непредпазливост причинил смъртта на пътуващият като пътник в л.а.
марка „БМВ“, модел „525“, с рег. № ******** Ц.В.П., поч.
на 28.05.2017г., с който ищцата живеела на съпружески начала, чиято отговорност
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена със З. „Б.В.И.Г.“ АД, със застрахователна полица с № BG/03/117000137713, валидна до 05.01.2018г., ведно със законната лихва върху
нея считано от 10.08.2017г. до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата 50000.00 /петдесет хиляди/лв. представляваща горница над присъдените 50000,00 /петдесет хиляди/лв. до определеният размер от 100000,00 /сто
хиляди/лв., поради установено съпричиняване, а за
горницата от 100000,00 /сто хиляди/лв. до
пълния предявен размер от 200000,00 /двеста хиляди/лв., като неоснователен, на
основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от
01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Триадица“, пл. „********, представлявано от К.Р.и Н.Ч.– изп.директори ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Н.М.– САК, в качеството на процесуален представител на Б.Б.П., ЕГН **********, сумата
1625,00 /хиляда шестотин двадесет и пет/лв., представляващи
възнаграждение за защита от адвокат съобразно уважената част от иска, на
основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Триадица“, пл. „********, представлявано от К.Р.и Н.Ч.– изп.директори ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Б.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес:***, р-н „Сердика“, ул. „********, адвокат Н.М.– САК, сумата 25.00 /двадесет и пет/лв.,
представляваща сторените пред СГС съдебни разноски.
ОСЪЖДА Б.Б.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:***,
р-н „Сердика“, ул. „********, адвокат Н.М.– САК ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, р-н „Триадица“, пл. „********, представлявано от К.Р.и Н.Ч.–
изп.директори сумата
175,00 /сто седемдесет и пет/лв.,
представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Триадица“, пл. „********, представлявано от К.Р.и Н.Ч.– изп.директори ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 2000,00 /две хиляди
/лв., представляваща държавна такса, както и сумата 375,00 /триста седемдесет и пет/лв. - заплатени
възнаграждения на вещи лица и разпит на свидетели от бюджета на съда, съобразно
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: