Решение по дело №38/2023 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 24.04.2023г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на десети април две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря В. Русева и с участие на прокурор Яна Николова при ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Кр. Борисова КАНД № 38 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на А.М.А.,***, депозирана чрез адвокат Сн. Т. от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 377/22.11.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1790/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 180869-002389 от 16.10.2018г. издадено от ВПД началник сектор „ПП“ към ОД на МВР - Шумен, с което на А.М.А., са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, за нарушение на  чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че наказващият орган е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като не е изложил правилно фактическата обстановка. Поддържа се и аргумента за изтекла погасителна давност. Навежда и доводи за „маловажност“ на деянието. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно заседание А.А. се представлява от адвокат Т..

Ответната страна, началник сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Ив. С., която счита, че към датата на провеждане на откритото съдебно заседание пред касационната инстанция е изтекла регламентираната абсолютна погасителна давност. Моли за редуциране на адвокатското възнаграждение, дължимо на жалбоподателя при уважаване на отменителната му претенция.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 27.08.2018г., след 10, 00 часа свидетелите П.П. и М.М. - служители в РУ при ОД на МВР гр. Шумен, били изпратени от дежурния на пътя от с. Златна нива към с. Царев брод и гр. Шумен за движение на автомобил без регистрационни номера. По този път, между кръговото движение за кв. „Макак“ и отбивката за кв. „Макак“, двамата свидетели видели лек автомобил без регистрационни номера и му подали сигнал за спиране.

Автомобилът бил марка „***“, а негов водач бил жалбоподателят А.А.. Свидетелите П. и М. повикали за съдействие екип на сектор „Пътна полиция“ за да вземе отношение. На место пристигнал свидетелят И.Х.Д.– служител на сектор „ПП“ при ОД на МВР Шумен, който също прегледал предоставените му документи на водача и на лекия автомобил. Свидетелите П. и М. обяснили на свидетеля Д. какво са установили и видели. За така установеното административно нарушение, свидетелят Д. съставил на водача А. АУАН серия Д, бл. № 473220 за управление на нерегистрирано МПС. Тъй като според промените в НК, управлението на нерегистрирано МПС вече било престъпление по чл. 345, ал. 2, материалите за това били изпратени в Районна прокуратура - Шумен, за което било образувано БП № 1082/2018г. по описа на РУ Шумен.

С Постановление на ШРП от 04.09.2018г., влязло в законна сила на 24.09.2018г., наказателното производство по БП № 1082/2018г. по описа на РУ Шумен, водено срещу А.А. за престъпление по чл. 345, ал. 2 във връзка с чл. 345, ал. 1 от НК било прекратено. Препис от постановлението било изпратено на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР - Шумен с оглед преценка наличието на основания за налагане на административно наказание на виновния водач.

Въз основа на Постановление от 04.09.2018г. на ШРП за прекратяване на наказателното производство, влязло в законна сила на 16.10.2018г., на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН ВПД началник сектор „ПП“ към ОД МВР - Шумен издал Наказателно постановление № 18-0869-002389, с което на жалбоподателя били наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, за нарушение на  чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 27.08.2018г. около 10, 30 часа край гр. Шумен по път трети клас № 7003 на км. 48+781, в посока от кв. Макак към кръговото с път I – 2 управлява лек автомобил „*** К.„“ с рама № ***, собственост на "2 FOCUS BVBA", регистриран в Белгия с рег. № ***, но е без поставени регистрационни табели.

Препис от НП бил получен от А.А. на 17.08.2022г.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН, като НП е издадено от компетентен орган, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Съдебният състав приел също, че приобщените доказателства установяват с категоричност, че на 27.08.2018г. жалбоподателят е управлявал МПС без поставени регистрационни табели, при което съдът приел, че посоченото в НП нарушение е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. Предходната инстанция отклонила претенцията на жалбоподателя за отмяна на правораздавателния акт поради изтекла погасителна давност, констатирайки наличие на предприети действия от органите на МВР, осъществени на 08.07.2021г. и на 30.12.2021г., при които нарушителят е бил търсен на посочения адрес, с които на основание чл. 81, ал. 2 от НК давността е била прекъсвана, като към датата на постановяване на своя съдебен акт районният съд счел, че не е изтекла и абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК от 4 години и 6 месеца. Районният съд изложил и мотиви, с които възприел становището, че процесната деятелност не разкрива белезите на „маловажна простъпка“, поради което потвърдил атакувания пред него санкционен акт.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

При извършената проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав, намира за правилен извода на въззивния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на НП, като в тази връзка не споделя твърдението на касатора за порочността на наложеното му наказание, поради несъответствие на постановлението с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Правораздавателният акт пределно ясно и изчерпателно описва нарушението и обстоятелствата по неговото извършване.

Касационната инстанция споделя и позицията на районния съд, че органите на МВР са предприели действия, за което са представени доказателства по делото, с които на основание чл. 81, ал. 2 от НК са прекъсвали регламентираната в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК давност. Независимо от това, решаващият състав на Административен съд – Шумен намира, че към датата на постановяване на настоящото съдебно решение е изтекла абсолютната погасителна давност за административнонаказателното преследване на конкретното провинение. Давността в наказателното производство е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността и се прилага служебно. В ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на  чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност за прекратяване на наказателното преследване, като тази празнина се преодолява с приложението на  чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, както изрично е посочено и в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по тълк. д. № 1/2014г. на ВКС, ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Чл. 11 от ЗАНН препраща към разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е уредено друго и по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността. Именно като такова обстоятелство е възприето изтичането на абсолютната давност за наказателно преследване, уредена в  чл. 81, ал. 3 от НК, която по силата на тълкувателното постановление следва да намери субсидиарно приложение и в административно наказателното производство по ЗАНН. Независимо от спирането и прекъсването на давността, административнонаказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който е 3 години за всички други наказания, неизброени в предходните точки, т. е. отнася се и за наказанията „глоба“ и „лишаване от правоуправление“. Изтичането на абсолютната давност се прилага за престъпления, които са противоправни виновни наказуеми деяния с по-висока степен на обществена опасност от административните нарушения /каквито са и тези по ЗДвП/, поради което същата следва да се прилага и за административни нарушения, които са противоправни виновни наказуеми деяния с по-ниска степен на обществена опасност. Деянието, за което е ангажирана отговорността на касатора в настоящото производство е възприето за извършено на 27.08.2018г. Абсолютната давност за прекратяване на наказателното преследване, която е 4 години и половина, считано от тази дата, е изтекла на 27.02.2023г. При това положение, към датата на постановяване на касационното решение административнонаказателната отговорност на А.А. е погасена по давност и това налага извод за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. По изложените съображения следва да бъде отменено и решението на районния съд.

С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, доказано по основание и размер, ОД на МВР – Шумен следва да бъде осъдена да заплати на А.М.А., ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено процесуално представителство в хода на ВНАХД № 1790/2022г. по описа на РС – Шумен. Възражението на процесуалния представител на наказващия орган за неговата прекомерност е неоснователно. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие с № ********** от 30.08.2022г. лицето е заплатило уговорената сума, която съответства с приложимата към този момент редакция на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 377/22.11.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1790/2022г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 180869-002389 от 16.10.2018г. издадено от ВПД началник сектор „ПП“ към ОД на МВР - Шумен, с което на А.М.А., са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, за нарушение на  чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Шумен да заплати на А.М.А., ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено процесуално представителство в хода на ВНАХД № 1790/2022г. по описа на РС – Шумен.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                              

                                                                                                 2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 24.04.2023г.