Р Е Ш Е Н И Е №260
гр. Русе,....28 юни ..... 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД...........................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
в публично
заседание на.........31 май 2019г..……………………...в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
при
СЕКРЕТАРЯ.............МАРИЕТА ЦОНЕВА........………...и
в присъствието
на ПРОКУРОРА.....................................…..................…………..като
разгледа
докладваното
от............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА......…..…В.гр.д.
N295 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.258 и сл.
от
ГПК.
„Д***”-ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление
гр.Д***, представляван от управителя В.Р., е обжалвало решение №275 от 22.02.2019г.
на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№7768/16г. по описа на съда, в
частта, с която искът на първата ищца за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е уважен в размера над 40000лв.,а исковете на втория,
третия и четвъртия ищци са уважени над сумите от по 25000лв. за всеки от тях,
както и в частта за разноските.Излага оплаквания за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон. Навежда доводи, че съдът не е съобразил
проявената груба небрежност от страна на наследодателя на ищците при
съпричиняване на трудовата злополука, като основание за намаляване
отговорността на работодателя. Иска съдът да отмени решението и да намали
размера на присъденото обезщетение, на основание чл.201, ал.2 от КТ, при
законните последици.
Въззиваемите Й.И.М.,***,
А.Е.А.,***, В.Е.М. и Х.Е.М.,***, изразяват становище, че жалбата е
неоснователна.
Третото лице помагач З*** – АД, застрахователно
акционерно дружество със седалище М***, Г***, рег.съд М****, запис ХРБ ***, данъчен номер ****, чрез
пълномощника адв.И.И., изразява становище за основателност на жалбата.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирани лица в законоустановения
срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано
по искова молба на Й.И.М., А.Е.А., В.Е.М. и Х.Е.М. с която са предявили искове
за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди причинени от смъртта на
наследодателя им Е.А.М. при трудова злополука, в размер на 100000лв. за първата
ищца, предявен частично от 120000лв. и по 50000лв. за всеки от останалите ищци,
предявени като частични от общо дължими обезщетения по 80000лв. за всеки. С
обжалваното решение ответното дружество е осъдено да заплати на основание
чл.200 от КТ на първата ищца сумата от 80000лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на злополуката –
25.12.2014г. до окончателното й изплащане
и 619,13лв.разноски по делото и е отхвърлил иска в размера над 80000лв.,
като неоснователен. С решението ответникът е осъден да заплати и по 50000лв. на
всеки от останалите ищци, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди и по 386,96лв. разноски,
както и да заплати държавна такса по сметка на РРС. Решението е обжалвано от
ответника в частта, с която искът на първата ищца е уважен в размер над
40000лв., а исковете на всеки от останалите ищци- в размер над 25000лв. за
всеки един от тях, както и в частта за
разноските.
По делото не е било спорно и от представените писмени доказателства се
установява, че наследодателя на ищците – Е.А.М. и дружеството- жалбоподател, са
били в трудово правоотношение, като М. е заемал длъжността „****“ по силата на трудов договор
от 31.07.2014г./вж. препис от договора на л.281 от гр.д.№7768/16г. на
РС-Русе/.От данните по длъжностната характеристика за процесната длъжност е
видно, че екземпляр от същата е бил връчен на М. при сключване на договора – на
31.07.2014г./л.279/. С подписа си служителят е удостоверил и обстоятелството,
че е запознат с Правилника за вътрешния
трудов ред на "Д***" ЕООД. От данните по Книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа за проведен инструктаж с екипажа на кораб "D****", може да се направи извод за
проведен инструктаж с екипажа на този кораб.По делото не е било спорно, че
наследодателят на ищците Е. М. е бил **** на
кораба.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства е установено, че на 25.12.2014г., вечерта, по време на управление
на кораба, М. напуснал кормилния пост и не се върнал повече на мостика.С исковата
молба е представен препис от протокол №2/29.12.2014г. за резултатите от извършеното разследване на
злополука, станала на 25.12.2014г., в който е отбелязано, че преди изчезването
си М. е управлявал кораба. Корабът се намирал в австрийската част на р.Д****, пред шлюз М***. Около 21.00ч **** наредил на щурмана да следва курса, защото той самият
отива до тоалетната. След малко време механикът на кораба потърсил ****, но не го намерил на мостика. Започнали да го
търсят на кораба, но безуспешно. Впоследствие уведомили за изчезването му и
полицията и корабните служби.С декларация №001/29.12.2014г.,
вх.рег.№9188/29.12.2014г. по описа на ТП на НОИ-Д***, „Д***“-ЕООД като
осигурител на пострадалия Е. М., подал декларация за трудова злополука.От
данните по приложеното ДП№СлО-2920/14г. по описа на РОП е установено, че на
1.06.2015г. прокуратурата на Кремс-Р Австрия е била уведомена, че в австрийския
участък на р.Д**** в А**** е намерен труп и след изготвени
експертизи е констатирано, че това е тялото на Е.А.М..С разпореждане № 82 от
2.08.2016г.на директора на ТП на НОИ Д***, след извършено разследване, на
основание чл.60,ал.1 от КСО, декларираната злополука вх.№9188 от 29.12.2014г.
от осигурителя „Д***“-ЕООД, станала с Е.А.М., е приета за трудова по чл.55,ал.1
от КСО.Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.От показанията на свидетелите Б. и К., близки на семейството на
ищците, се установява, че след смъртта на М. съпругата му била съкрушена, а
децата трудно изживяват голямата загуба.При определяне размера на обезщетението
първоинстанционният съд е съобразил изложеното от свидетелите, че между ищците
и техния съпруг и баща са съществували отношения на обич, взаимна привързаност
и взаимопомощ.
Определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и
страданията, които преживяват близките на починалия.Следва да се
посочи, че болките
и мъката на ищците от смъртта на техния наследодател
не се ограничават само до изживените в момента на смъртта скръб и тъга, а
продължават и след това. Възможно е дори в течение на времето чувството за
загуба, липса и тъга, да се увеличат.Ето защо наведените
от ответника доводи за прекомерност на определените обезщетения, са
несъстоятелни.Въззивният съд не обсъжда размера на обезщетението, определено за
първата ищца, съпруга на пострадалия, тъй като решението в отхвърлителната част
не е обжалвано.
Въззивният съд намира възражението за съпричиняване
за основателно.
Съгласно чл.201,ал.2 от КТ, при трудовата
злополука обезщетението може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. В съдебната
практика се приема, че съзнаваната небрежност /самонадеяността/
в наказателното право и грубата небрежност
в гражданското право са несъотносими. В наказателното право самонадеяността е
форма на небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно
значение, докато грубата небрежност в
гражданското право е степен на небрежността. Небрежността в гражданското право
е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на
определена категория лица /добрия
стопанин/ с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й. Грубата небрежност
не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата
злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност – вж.мотиви на Р№ 135 от
8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4075/2013 г., IV г. о. В настоящото производство, в отговора на исковата молба работодателят-ответник
по делото, е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като
твърди, че пострадалият е допуснал груба небрежност. Възражението за
съпричиняване се поддържа и във въззивната жалба.Ответникът е посочил, че на
25.12.2014г. членове на екипажа, вкл. и **** и то по негова инициатива, са употребявали алкохол и непосредствено преди
застъпване на вахта **** е бил в състояние, силно повлияно от алкохола.Твърди,
че здравословното състояние на М. е било силно увредено и от хроничното му
каридологично заболяване, за което не е уведомил работодателя, а това е било
установено впоследствие.В тази насока по делото са приети писмени и гласни доказателства
и съдебно-медицинска експертиза. Представени са
писмени обяснения за случилото се на 25.12.2014г. от някои от членовете
не екипажа.В обясненията си П. В.-на длъжност ****, е посочил, че около 14.00ч **** М. ги почерпил по 50-100гр ракия по повод имения
ден на сина му.Според обясненията на Д. А.-п****, на
25.12.2014г. около 15ч, Е. М. провел разговор със служител на шлюз А****. Бил в нетрезво
състояние, говорел несвързано и не могъл да даде точна позиция на кораба.
Шлюзмайсторът нееднократно му направил забележка, след което **** слязъл от
мостика. Застъпил вахта в 20 часа, когато приел управлението на кораба – качил се на мостика заедно с щурмана А..Според обясненията на А., в 14.00ч на посочената дата се почерпили с по 50гр ракия, тъй като **** казал,
че синът му има имен ден.Първоинстанционният съд е съобразил принципа за
непосредственост при събиране на доказателствата и е разпитал в производството
по делото като свидетели А. А., Д. А. и П.В..Свидетелят А. си спомня, че на 25.12.2014г. обядвали около 14-14.30ч, като изпили по
една ракия – синът на **** имал имен ден.След това
свидетелят си легнал. В 18.00 А. отишъл да готви вечеря и видял,
че М. спи на диван в общия салон. Свидетелят твърди, че в 19.00 **** станал от сън и му предложил да отиде с него на
вахта. Когато в 20.00ч застъпили на вахта, **** бил добре, „не изглеждал
пиян“…шегували се. Свидетелят Д. А. е по-конкретен в показанията си. Той установява, че на 25.12.2014г. е бил
на вахта първо от 5ч до 8ч, а след това от 14.00ч до 20.00ч.Свидетелят не знае
по каква причина към 15.00ч **** взел телефона и започнал да говори с ****. От разговора станало ясно, че М. не може да определи
точната позиция на кораба – **** три пъти му повторил, че греши.По принцип не било възможно да се сгреши положението
на кораба предвид скоростта му и разстоянието до шлюза.Свидетелят е
категоричен, че **** е миришел на алкохол. Свидетелят П. В. си спомня, че още на
24.12.2014г., след като заредили гориво във В****, екипажът отбелязъл Бъдни вечер, като след 1.00ч изпили по едно питие. На
25.12.2014г., по обяд-14.00-14.30ч, ****
ги почерпил по 50-100гр ракия.Свидетелят твърди, че след обяда той отишъл да
спи и не знае какво е правил М. през това време. Към 18.00ч В. станал да приготвя вечерята и видял, че **** спи,
но около 19.30-20.00 **** си приготвил кафе и после се качил на мостика. В
показанията си този свидетел изнася данни, че Е. М. е пушел много - по кутия,
кутия и половина на ден. Свидетелите,
посочени от ищците и свидетелите, посочени от ответника, споделят, че не са
виждали М. да приема медикаменти.
Във връзка със здравословното състояние на
пострадалия са представени преписи от различни медицински документи. В
свидетелство за медицинска годност, издадено на 6.08.2014г. и валидно до
6.08.2015г. е удостоверено, че Е.А.М. е годен да изпълнява задълженията си като
****, без ограничения.-вж.л.л.161-166.В амбулаторните
листи, издадени през периода 6.11.2013г.-29.10.2014г. е удостоверено, че М.
страда от есенциална хипертония/ хипертония, когато причината за високото
налягане на кръвта не е известна/.При прегледа на 6.11.2013г. се е оплаквал от
главоболие, виене на свят, гадене, повишено е било кръвното му налягане и се е
съгласил да бъде диспансеризиран. В амбулаторния лист от 4.04.2014г., който
предхожда свидетелството за медицинска годност от 6.08.2014г., освен основната диагноза Есенциална
хипертония е вписано и придружаващо заболяване – стар инфаркт на миокарда.От
приетата комплексна медицинска експертиза се установява, че приживе
наследодателят на ищците Е. М. е страдал
от следните заболявания: генерализирана атеросклероза; есенциална хипертония;
исхемична болест на сърцето – коронаросклероза, цикатрикси от стари
микроинфаркти, миокарден инфаркт; хроничен панкреатит - мастна дегенерация и
фиброза на панкреаса; инфектирано хидроцеле; орхит, епидидимит и
орхиепадидимит; плеврални сраствания; срастванияна черва; стари счупвания на
четвърто и пето ребра в ляво.Според
вещите лица причина за
смъртта е механична асфиксия при удавяне. В експертизата и в съдебно заседание експертите са разяснили, че влиянието на алкохола върху централната нервна система
на човека зависи от концентрацията на алкохола в кръвта, привикналостта на
индивида, придружаващи заболявания и други индивидуални обстоятелства.Изразяват становище, че неприемането на медикаменти би
довело до прогресия и влошаване заболяванията на Е. М.. В устните
обяснения в.л.д-р Х. уточнява, че и малки количества алкохол – под 25гр
концентрат, водят до разширяване на кръвоносните съдове /Както беше посочено,
свидетелите изнасят данни за консумация от 50-100гр./Вещите лица са
категорични, че по отношение позиции 2/високо кръвно/, 3/сърдечно или съдово заболяване/ и 38/известно
ли е на лицето да има здравословни проблеми/ в частта „Декларация на обследваното лице“ от „Свидетелство за медицинска
годност“, Е. М. е заявил неверни данни. Според експертите, не е възможно да се установят критериите, въз основа на
които е вписана констатацията „сърце –
нормално“, при положение че към 06.08.2014г.
М. е имал сърдечно – съдово заболяване.Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено, че пострадалият е
нарушил разпоредбата на чл.25,т.9 от
Правилника за вътрешния трудов ред, която предвижда задължения да се явява на
работното си място в състояние,
позволяващо да изпълнява възложените му задачи, да не употребява по време на и
преди работа алкохол и други упойващи средства. Предвид
изложеното от в.л.д-р Х. може да се направи извод, че в конкретния случай, с оглед спецификата на
заболяванията на пострадалия, употребата на алкохол, дори в малки количества, е
било недопустимо, още повече че възложените му трудови задължения, отговорности и правомощия
изискват пълна концентрация и адекватност във всеки момент.Забраната да
се употребява алкохол е изрично предвидена в чл.78,ал.3 от Наредбата
за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на
екипажа на кораба и корабопритежателя, задължаваща членовете на екипажа да се
явяват на работа в състояние, което им позволява да изпълняват възложените им
задачи, и да не употребяват през работно време алкохол
или друго упойващо вещество. Нарушена е и разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от Наредбата за
спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд при
изпълнение на трудовите задължения.С допуснатите
съществени нарушения на правилата за безопасни и здравословни условия на труд
пострадалият е създал предпоставки за настъпването на злополуката и е налице
съпричиняване до степен на 1/5 за настъпване на вредоносния резултат, поради
което присъдените обезщетения следва да се намалят с 1/5. Първият иск следва да
бъде уважен до размер на 64000лв., а исковете на втория, третия и четвъртия
ищец до размер на по 40000лв. за всеки. Решението на първоинстанционния съд
следва да се отмени в частта, с която исковете са уважени над посочените
размери, а в останалата част да бъде потвърдено, като правилно.
Предвид изхода на
делото, жалбоподателят дължи на ответниците по жалбата разноски за въззивната
инстанция, както следва – 2400лв. за първата от въззиваемите и по 1680лв. за
всеки от останалите.Въззиваемите не дължат разноските на жалбоподателя за
държавна такса.
Предвид изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 275 от 22.02.2019г.
постановено по гр.д.№7768/16г. на
Русенския районен съд в частта, с
която „Д***”-ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление
гр.Д***, представляван от управителя В.Р. е осъдено да заплати на Й.И.М.,***
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Е. А.М.,***,
настъпила при трудова злополука, в размера над 64000лв. за разликата до
80000лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на Й.И.М.,*** за сумата над 64000лв.
ОТМЕНЯ решение № 275 от 22.02.2019г.
постановено по гр.д.№7768/16г. на
Русенския районен съд в частта, с която „Д***”-ЕООД,
ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.Д*** е осъдено да заплати
на А.Е.А.,*** обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на наследодателя му Е. А.М. при трудова злополука,
в размера над 40000лв. за разликата до 50000лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Е.А.,*** за сумата над 40000лв.
ОТМЕНЯ решение № 275 от 22.02.2019г.
постановено по гр.д.№7768/16г. на
Русенския районен съд в частта, с която „Д***”-ЕООД,
ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.Д*** е осъдено да заплати
на В.Е.М.,*** обезщетение за
неимуществени вреди причинени от смъртта на наследодателя й Е. А.М., настъпила
при трудова злополука, в размера над 40000лв. за разликата до 50000лв. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Е.М.,*** в размера над 40000лв.
ОТМЕНЯ решение № 275 от 22.02.2019г.
постановено по гр.д.№7768/16г. на
Русенския районен съд в частта, с която „Д***”-ЕООД, ЕИК****,
със седалище и адрес на управление гр.Д*** е осъдено да заплати на Х.Е.М.,***
обезщетение за неимуществени вреди причинени от смъртта на наследодателя му Е.
А.М., в размера над 40000лв. за
разликата до 50000лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска на Х.Е.М. за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, в размера над 40000лв.
ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която „Д***”-ЕООД,
ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.Д*** е осъдено да заплати по
сметка на РС-Русе държавна такса в размера над 7360лв. за разликата до 9200лв.
ОСЪЖДА
„Д***”-ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.Д*** да
заплати на Й.И.М.,*** разноски за въззивната инстанция в размер на 2400лв.
ОСЪЖДА
„Д***”-ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.Д*** да
заплати на А.Е.А.,В.Е.М. и на Х.Е.М. разноски за въззивната инстанция по
1680лв. за всеки от тях.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението може да
се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
В частта, с която „Д***”-ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление
гр.Д*** е осъдено да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на
Й.И.М. в размер на 40000лв., а на А.Е.А., В.Е.М. и на Х.Е.М. – по 25000лв. за
всеки от тях, като необжалвано, е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :