Номер 55606.11.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПазарджикIX Наказателен състав
На 29.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
Секретар:Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20205220201217 по описа за 2020 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е.С.К.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Асеновград, ж.к. Северна индустриална зона, Асфалтова база „Пътища”,
представлявано от управителя А. В. М. против Наказателно постановление № 13- 002128 /
03.08.2020г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, което на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на
основание чл. 413, ал.2 от КТ.
С жалбата се заявява незаконосъобразност, претендирана за НП с доводите за
материално-правна неизправност.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, чрез представителя си, настоява да се
отмени НП по изложените в жалбата съображения, вкл. и по ангажирани доказателствени
средства..
Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител, настоява да се потвърди НП.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение,
ръководейки се от закона, установи:
На 13.03.20г. на строителен обект: «Път 1-8 Пазарджик - Пловдив от км. 191 до км. 206”,
км. 199,40, възникнал инцидент с пострадал работник, за който бил подаден сигнал на
ЕЕНПС 112. Информацията била подадена незабавно до ДИТ Пазарджик и изпратени
инспекторите св. Д. и св. М..
На място те установили около пет-шест лица, които отливали канавка с бетон.
1
Предоставени били декларации, в които лицата да отразят личните си данни, за кого работят,
на каква длъжност, с какво работно време, какво възнаграждение получават. Едно от лицата,
попълнило декларацията била С. П. ( л. 29), който се представил в декларацията като „общ
работник, при П.М., работещ от 11.03.20, от 8-17ч с почивка от 12-12.30 и за възнаграждение
610 лева“. След като прегледал предоставените му книги за инструктажа, св. Д. установил, че
по отношение на С. П. не бил проведен начален инструктаж.
Поради това и св. Д. съставил против дружеството- жалбоподател процесния АУАН за
нарушение по „чл. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда
за провеждане на периодичното обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на ЗБУТ и т.1.4 от Споразумението за съвместно осигуряване на
ЗБУТ при извършване на СМР, сключено между „ П.И М.“ ЕООД и „Е.С.К.” ЕООД .
Актът бил надлежно предявен, , с връчен също срещу подпис препис.
Въз основа на него е издадено и атакуваното НП.
Претенции за процесуална неизправност и акта ,въз основа на който е издадено не се
правят. Такива не се установих и в хода на съдебния контрол. Актът и НП имат съдържание,
което отговаря на изискванията съответно на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. ясно и достатъчно
детайлно е описанието на нарушението, което е получило и своята съответна правна
квалификация.
Органите издали двата административни акта са действали в рамките на надлежна
компетентност и са спазили процедурите по съставяне, връчване и предявяване на съответния
административен акт.
По същество фактите не се оспорват и следват от всички доказателствени източници-
показанията на двамата инспектори, декларацията, представените договор за строителство и
допълните споразумение към него, представените книги за инструктаж. Установено е, че
посоченото лице С. П. е бил към момента на проверката на работа, престирайки труд на
процесния обект, без по отношение на него да е бил проведен начален инструктаж.
Установено е също , че лицето е било наето на работа от ЕООД „П.И М.“ . в тази връзка се
прави основателния довод, че санкционираното дружество неоснователно е възприето като
работодател, а същевременно е санкционирано именно в това си качество. Тези твърдения са
напълно верни. В акта и в НП е възприето, че дружеството- жалбоподател е работодател, в
каквото качество всъщност е ангажирана отговорността му. Таков качество обаче то няма по
отношение на посоченото лице С. П., който е служител на изпълнителя на СМР - „П.И М."
ЕООД, тоест - именно това дружество е негов работодателя.
Вярно е, че между възложителя ( дружеството - жалбоподател) и изпълнителя („П.И М."
ЕООД) на СМР е имало споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ ( л. 25 по делото), с което те са се
уговорили как точно да се осигуряват здравословните и безопасни условия на труд . Но - тези
2
уговорки касаят начина на изпълнение на задълженията по предоставяне на здравословните и
безопасни условия на труд и в т.4 от процесното споразумение ( цитирана в акта и в НП) е
приповторена нормативната забрана да се допускат работници, които не са преминали
начален инструктаж, който следва да осигури изпълнителя. Така задължението за такъв вид
инструктиране на работници на изпълнителя е поето да се изпълнява от възложителя чрез
длъжностното му лице по ЗРБ и ПАВ. Тази уговорка е напълно нормативно съобразена с
възможностите по чл. 18 от ЗЗБУТ.
Тя обаче не променя ( и не може да промени !) субекта на отговорността, който
продължава по смисъла на чл. 415в, ал.1 от КТ да бъде единствено и само работодателя.
Качеството на работодател се придобива в една от легално установените хипотези на §1т.1 на
ДР на КТ : Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение,
както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и
за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.Задължение именно на
работодателя е, чрез съответното длъжностно лице по ЗБР и ПАБ, да осигури начален
инструктаж ( виж чл. 11 , ал.1 Наредба № РД-07-2 ; виж и Решение № 731/7.11.2019 г. ,
КАНД № 897 / 2019 – АС Пазарджик – относно предвиждането на ал.2 , която не е
тълкувана вр. Ал.1 ). Това задължение не може да бъде прехвърляно на изпълнителя на
строежа чрез споразумението по чл. 18 от ЗБУТ. Тази норма предвижда възможността
„Когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно
място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно
по писмена договореност да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, да се
информират взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване
на работещите от тези рискове.“ С това споразумение, което създава една облигационна
връзка, не може да се промени законодателното и нормативно установено решение по
чл.11, ал.1 от Наредбата - работодателят да осигури провеждането на инструктажа.
Договорките в споразумението , вкл. и тази по т. 1.6 ( виж на л. 18), че ако изпълнителят не
уведоми възложителя за постъпили лица на обекта с цел на същите да бъде направен
инструктаж от длъжностното лице на възложителя, изпълнителят носи пълна
отговорност, имат значение не по отношение промяна субекта на задължението, респ.на
отговорността, а гарантира възможност за възложителя ( работодателя) за търси вредите от
неизпълненото задължение по споразумението.В този смисъл е установена константна
съдебна практика - виж Р 2802/2014 по канд 7157/13 на АС София ; Р 2228/19 по канд
2400/19 на АС Бургас; Р 1452/16 по канд 1329/16 на АС Варна и др.)
Нормата на чл. 415в, ал.1 от КТ ( административно-наказателна ) не може да се тълкува
нито разширително с оглед уговорката на страните от споразумението на л. 25. На
отговорност по смисъла на тази санкционна норма е подлежал само работодателя, какъвто в
случая по отношение на П. не е дружеството- жалбоподател.
3
Неправилното решение на наказващия орган в обратния смисъл е погрешно и следва да
се коригира с отмяна на издадения незаконосъобразно санкционен акт и следващото от това
присъждане на част от сторените от дружеството разноски за юрисконсулт, претендирани в
размер над законодопустимия 150 лева. Следва да се присъди, предвид чл. 27е от наредбата за
заплащане на правна помощ , вр. Чл. 3 ЗПП и предвид броя на съдебните заседания и обема
на доказателствения материал, максимално допустимото възнаграждение за юрисконсулт -
120 лева ( в горна граница,).
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият
районен съд :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13- 002128 / 03.08.2020г. на
директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, което на „Е.С.К.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ж.к.
Северна индустриална зона, Асфалтова база „Пътища”, представлявано от
управителя А. В. М. е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева
на основание чл. 413, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „ГИТ“ да заплати на „Е.С.К.” ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград сума в
размер на 120 лева, като отхвърля претенцията за разноски в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4