№ 3595
гр. С, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110130144 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация в разпоредбите на чл. 45 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от Я. Ю. М., с
ЕГН ********** за осъждане на П. Ц. Т., с ЕГН ********** да заплати на ищеца
сумата от 1500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания както и преживян силен стрес и душевни страдания,
вследствие на ПТП от 23.04.2017г. в гр. С, настъпило по вина на ответника, като водач
на лек автомобил „марка“ с рег. № **** и при участието на ищеца като водач на лек
автомобил „Н М“ с рег. № *******, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на увреждането – 23.04.2017г. до окончателното й изплащане, както и
разноски.
Ищецът твърди, че в резултат на претърпяното по вина на ответника ПТП е бил
откаран в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р И С“, където било установено, че
вследствие от удара е получил контузия на главата с масивна ракъсно-контузна рана в
областта на челото, охлузвания и болезнен травматичен оток на тъканите наоколо,
контузия на врата, контузия на раменния пояс и гръдния кош, с болки в областта на
раменете и гърдите. На следващия ден се почувствал зле, за което отишъл отново в
болницата, където му поставили диагноза – мозъчно сътресение. Наложило се да бъде
хоспитализиран за периода от 24.04.2017 г. до 26.04.2017 г., а след това продължил
лечението си у дома. Сочи, че продължава да търпи болки и неудобства в ръцете и
врата. Твърди, че е отсъствал от работното си място за период от около месец и
1
половина. Заявява, че освен травматичните увреждания е преживял и силен стрес и
душевни страдания, за което посещава психолог.
Ответникът П. Ц. Т., с ЕГН ********** не е подал отговор в срока по чл. 131
ГПК.
С молба от 10.03.2022г. Я. Ю. М. е направил на основание чл.214, ал.1 ГПК
изменение на предявения иск по размер чрез завишаване на претенцията до сума в
размер на 12500лв. Увеличението е допуснато с Определение №6572 от 15.03.2022г.
След допуснатото изменение на претенцията по размер, П. Ц. Т. е изразил
становище, че счита предявения иск за неоснователен за сумата над 1000лв. и прави
възражение за давност на претендираните лихви от датата на увреждането.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
От приложените към исковата молба Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №286 от 23.04.2017г., АУАН №001001, бл.№915356 от 23.04.2017г. и
Наказателно постановление №17-0804-001001/1 от 04.05.2017г. се установява, че на
23.04.2017 г. около 16.45 часа, Я. Ю. М. управлявал личния си автомобил „Н, М“, с рег.
№ ******* в района на парк „Юнак“- южно на стадиона „Х Д“ в гр. С. В същото време,
лек автомобил „марка“, с рег. № ****, управляван от водача П. Ц. Т., излизайки от
паркинг, който се намира при стадиона, отнел предимството на ищеца, не го пропуснал
да премине по пътя, като по този начин реализирал пътнотранспортно произшествие.
По отношение на П. Ц. Т. е взето административно отношение за нарушение на чл. 37,
ал. 3 от ЗДвП, а именно: „водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от
крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се
движат по този път".
По делото е представена медицинска документация - Лист за преглед на пациент
5951 от 23.04.2017г., Искане за образно изследване ведно със снимки, Резултат от
образно изследване, Съдебномедицинско удостоверение 170/20176, Епикриза от
МБАЛ „Д-р И С“ АД, Болничен лист Е20170446684, Болничен лист Е20170182019,
Амбулаторен лист 000230 от 17.05.2017 г., Амбулаторен лист 000321 от 01.06.2017 г.;
Амбулаторен лист 000313 от 29.05.2017 г., Магнитнорезонансно изследване на МБАЛ
„Д-р И С“ АД, Амбулаторен лист 007003 от 13.11.2017 г., Медицинско направление от
13.11.2017 г., Опис на прегледи и лечение, кръв- биохимични изследвания, кръв-
хематологични изследвания, Фактури и фискални бонове, от която се установява, че
след процесното ПТП, Я. Ю. М. е бил откаран в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р И
С“, където му били направени изследвания, които установили, че в резултат на удара
при процесното ПТП същият е получил контузия на главата с масивна разкъсно -
контузна рана в областта на челото с обилно кървене от нея, с охлузвания на
2
околността и болезнен травматичен оток на тъканите наоколо, контузия на врата с
болки в областта на врата, контузия на раменния пояс и гръдния кош с болки в
областта на раменете и гърдите. В деня на ПТП- то след приключване на
изследванията, ищецът напуснал болницата, за да се възстановява у дома си. На
следващия ден се появило силно главоболие, световъртеж и светобоязън, болка и
скованост в двете ръце, поради което той отново посетил болнично заведение - МБАЛ
„Д-р И С“ АД и му била поставена диагноза: Мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма, като бил хоспитализиран за период от 24.04.2017 г. до 26.04.2017
г. През месец ноември 2017 г. провел балнеолечение и рехабилитация от 16.11.2017 г.
до 21.11.2017 г. във ВМА- БПЛР- гр. Х.
По делото е прието заключение на Съдебномедицинска експертиза, което като
неоспорено от страните, настоящия състав напълно приема. Съгласно заключението
телесните увреждания, които е получил ищецът, вследствие на вътреавтомобилна
травма, като водач на л.а., при сблъсък с друго МПС са следните:
-Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма /от типа на
зашеметяване, без пълна загуба на съзнание/, с посткомоционен синдром, причинило
на пострадалия временно разстройство на здравето , неопасно за живота.
-Контузия на главата с разкъсно-контузна рана в областта на челото в дясно,
контузия на врата, контузия на раменния пояс и гръдния кош, причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Характерът на получените увреждания е травматичен- вътреавтомобилна
травма.
След инцидента прегледан по спешност в СО-МБАЛ-С Направени
рентгенографии на череп, шиен отдел на гр. стълб-без травматични увреди. Раната на
челото обработена, направен ТАП 0.5. Хоспитализиран на следващия ден от травмата,
поради клинична изява на мозъчно сътресение/главоболие, световъртеж, светобоязън,
болки и скованост в двете ръце и гърба. КАТ на гл. мозък , МРТ на шиен отдел-
дегенеративни промени. Проведена медикаментозна терапия, балнеолечение,
рехабилитация. Оплакванията от болки в шията и ръцете, с намалена сила в същите,
повече в дясно продължили с периоди на обостряне. Бил временно нетрудоспособен -
43 дни. Провел балнеолечение и рехабилитация-16.11.17г..-БПЛР- гр. Х.
Вещото лице счита, че за в бъдеще при натоварване, промени във времето е
възможно да се обострят периодично болките в шийния отдел, тръпненето на горните
крайници. Дава заключение, че съгласно представените писмени доказателства по
делото, описаните травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
В съдебно заседание при приемане на заключението, вещото лице посочва, че с
изследванията, направени непосредствено след произшествието са установени
3
предшестващи възрастови промени на шия и гръбначен стълб на ищеца, като травмата
ги е обострила за момента, острия момент е приключил и за в бъдеще при натоварване,
промени във времето и по-интензивен труд, може да получава оплаквания за
неопределено време.
По делото е изслушано и прието и заключение на Съдебно психологична
експертиза, което също не е оспорено от страните. Вещото лице посочва, че анализът
на информацията от данните по делото, субективните преживявания на Я. М.,
обективното наблюдение и приложените психо-диагностични тестови методики, по
време на психологичното изследване, дават основание да се приеме, че в резултат на
претърпяната от Я. М. пътна злополука на 23.04.2017г., при него са възникнали
преживявания на шок, физическа болка и фрустрация- ограничаване от естествените и
обичайни дейности. Той е бил ограничен от обичайните си дейности, като не е имал
възможност да ги извършва поради физическа невъзможност. Преживял е физически
болки, в психо-вегетативен план- безсъние, а в психологически план- тревоги и
притеснения, касаещи възстановяването му и възможността му да работи, както и да
помага на семейството си и родителите. Бил е затруднен в своята самостоятелност,
независимост и с нарушен интегритет, както и е бил ограничен във възможността си да
общува и контактува с по-широката среда. В социален аспект се установява период на
изолация и отдръпване от по-широкия кръг на общуване като колеги и прлиятели.
Тези преживявания постепенно се редуцирали, като са преминали през няколко
етапа- няколко дни дни след злополуката, Я. М. е провел болнично лечение в
стационар, неврологично отделение. След това е последвал период на домашно
лечение и провеждане на рехабилитационни процедури, които са са провеждали
дългосрочно и до момента, по няколко пъти в годината. Постепенно са се възстановили
и социалните активности- първоначално в период около 20 дни не е излизал, а след
това е разширил репертоара си от дейности извън дома, както и контактите си, като е
бил посещаван от колеги и приятели първоначално, а след това той е бил по-активен да
търси контакт.
Повече от половин година след инцидента, Я. М. е бил отделен от работната си
среда, поради когнитивно снижение, което е оказвало влияние на работата му,
изискваща повишен капацитет на вниманието. Той споделя за период на трудно
съсредоточаване и концентрация за по-дълъг период от време, който е нарушавал
неговата работоспособност в дългосрочен план.
Към момента на проведеното изследване, се отчита интегриане на преживяното
до степен че Я. М. има пълноценно личностово, емоционално и социално
функциониране, на ниво, приблизително до това, което и имал преди преживяната
злополука.
Налице са остатъчни страхови ситуативни преживявания, изводими от
4
преживаното /рядко в ситуации на шофиране, която дейност е възстановена като цяло/.
По делото са депозирани свидетелски показания от К Ц. Г -приятел и колега на
ищеца Я. М. от военно формирование 22-220 в гр. С от преди около 12 г. Знае за
процесното ПТП, защото ищецът не се явил известно време на работа през април месец
2017 г. В последствие разбрал, че е катастрофирал, като си ударил главата в тавана и
имал счупвания на шийни прешлени. Видял го около месец след инцидента - имал
белег на ръката, на главата и носел медицинска яка на шията. Личало си, че общото му
здравословно състояние е увредено. Три месеца след инцидента се върнал на работа,
след като ползвал болничен и отпуск. Оплаквал се от болки след травмата и всяка
година ходели заедно с ищеца на санаториум в Болница за долекуване, рехабилитация,
възстановяване и профилактика в гр. Х, която била специализирана за лечение на
костно-ставни мускулни увреждания. Свидетелят забелязал, че след инцидента, когато
общувал с хора, ищецът бил по - притеснителен, сприхав, избухлив, изолиран,
забързан и неспокоен. Белегът на главата му стоял още шест месеца след случилото се.
Свидетелства още, че ищецът бил футболен съдия и активно спортуващ и след
инцидента не можел да се занимава с тази си дейност и това също нанесло вреди на
общото му състояние - здравословно и психично. Болките му били основно във врата и
в гърба. През годините ходел редовно на лечение при невролог и ортопед. След
инцидента доста дълго време не шофирал, а и се притеснявал и като го возят. След
инцидента по - трудно изпълнявал задълженията си като началник на отделение в щаб
на формированието, които били по-специфични. Работата му изисквала концентрация,
тъй като работел основно с документи, а той станал по - разсеян. Казвал на свидетеля,
че е посещавал психолог няколко пъти по лични, здравословни въпроси. След
инцидента намалил интензитета на социалните си контакти, защото имал нужда да се
лекува и да си обръща внимание на здравето. Имал остатъчни болки във врата, в
областта на яката и шията. Имало все още и моменти, в който ищецът е по- избухлив и
по - разсеян, което свидетелят отдава на получената травма.
Свидетелят Г Д А - колега и приятел на ищеца, който го познава от 2005 г.,
разбрал за процесното ПТП с ищеца от справка, постъпила в службата им. Разбрали, че
той е бил приет в болница. Видял същия след изписването му - 6-7 ден след инцидента.
Когато го видял, бил с яка на врата, видимо имал рана горе над челото в дясно и бил
трудно подвижен. Не можел да се извърта, чувствал болки в рамото и в кръста. Около
месец или два бил в отпуск по болест и след това си взел допълнително отпуск, за да
може да се възстановява. Докато бил в болнични се чували по телефона. Казвал, че
трудно се придвижва и трудно се обслужва. След като се върнал на работа, свидетелят
забелязал промяна в него - не бил този жив човек, който бил преди инцидента, не бил
същия. Чувствал се несигурен. Като му предлагали да правят нещо, в първия момент се
замислял и гледал да избягва физическа работа, защото му било по- трудно. Споделял,
че все още има болки във врата, трудно му е да се извърта. Ако му се наложело да
5
управлява автомобил, избягвал да шофира, защото имал болки във врата. Молел
колегите си да го вземат и да го придвижват. Всяка година ходел на възстановителни
процедури и рехабилитация в „Х“, бил диспансеризиран във формированието им.
Работел и с психолог във формированието. Избягвал да говори по темата за
произшествието, защото това го стресирало. Дори когато телевизора работел и се
съобщавало за ПТП-та и подобни инциденти, той бягал и гледал да се дръпне на
страна. Не бил забравил инцидента.
Според разпоредбите на чл. 45 - чл. 54 ЗЗД, определящи границите на
деликтната отговорност, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Юридическият факт на увредата създава деликтно
правоотношение, по което увреденото лице в следствие на деликт, е носител на
субективното право на обезвреда от причинителя на вредата. Увредата следва да е
нанесена посредством противоправни действия, като вината на дееца се предполага. В
случая от всички събрани по делото доказателства, включително и представените
официални документи, с обвързваща материална доказателствена сила, каквито са
АУАН и Наказателното постановление, се извежда проявлението на всички посочени в
исковата молба обстоятелства около настъпването на твърдяния деликт. Безспорно се
установява, че на 23.04.2017г. в гр. С е извършено противоправно деяние от страна на
П. Ц. Т., като водач на лек автомобил марка П, модел ****, с рег. № ****, който отнел
предимството на ищеца, не го пропуснал да премине по пътя, като по този начин
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 37, ал. 3 от ЗДвП и в
резултат на това реализирал пътнотранспортно произшествие. Всяко нарушение на
правило, въведено с императивна законова разпоредба, представлява противоправно
деяние, като вината на дееца, презумирана на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, не е оборена
с насрещни доказателства, по делото.
При наличие на претенция за неимуществени вреди от деянието, пострадалият
следва да докаже причиняването на увредата, като обективно състояние, да установи
интензитет и продължителност на търпените страдания, доколкото всяко увреждане се
отразява различно при отделните лица. Следва да установи и действителното
отражение на увредата на общото му състояние, на бита и всекидневния му живот.
Съдът намира, с оглед представените по делото медицински документи, СМЕ и СПЕ,
както и свидетелските показания, безспорно се установява, че в следствие на ПТП,
настъпило на 23.04.2017г. в гр. С, на Я. Ю. М. са причинени болки и страдания в
следствие на нанесени няколко травматични увреждания – контузия на главата с
разкъсно-контузна рана в областта на челото в дясно, контузия на врата, контузия на
раменния пояс и гръдния кош, както и мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма, с посткомоционен синдром, които са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, както и са причинени психологически травми - преживян
силен стрес и душевни страдания.
6
Установените вреди следва да бъдат поправени по справедливост, съгласно
критерия, установен в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Основана на даденото с
ППВС № 4/1968 г. задължително тълкуване, практиката по приложението на
посочената разпоредба е тР. и непротиворечива. Според нея “справедливост” по
смисъла на закона не е абстрактно понятие, а то е свързано с преценката на конкретни
обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Когато непозволеното
увреждане се изразява в нанасяне на няколко телесни повреди, броят и видът им е от
значение за приложение на посочения принцип, тъй като съответните обстоятелства са
относими към тежестта на увреждащото действие. При наличието на едно увреждащо
действие се дължи едно обезщетение, а броят и видът на телесните повреди е от
значение за тежестта на увреждането и, респективно, за справедливия размер на
обезщетението. При установяването на причинената вреда съдът взема предвид и
бъдещите вреди – медицинската прогноза за развитието на страданието (очаквано
подобрение, влошаване или наличие на трайно увреждане), за да определи по
справедливост размера на пълното обезщетение.
Съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52
от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са видът, характерът,
интензитетът и продължителността на претърпените морални болки, страдания и
психически стрес, възрастта на увредения, съществуващите в страната обществено-
икономически условия на живот, както и икономическият растеж, стандартът на живот
и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането. От значение за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в
обществото намира най-чист израз, а „справедливостта” до голяма степен е изпълнена
с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални
вреди. За завишаване размера на обезщетението влияние има обстоятелството, че са
нанесени повече от една травма, като следва да се отчете факта, че травмите са както
физически, така и емоционални; продължителния период на възстановяване – ищецът е
бил временно неработоспособен за период от 43 дни, а за по-пълното му физическо
възстановяване се е наложило последващо вземане на отпуск, провеждане на
рехабилитация и като цяло е отсъствал от работното си място за срок от почти 6
месеца, отшумяването на психологическите травми е отнело период от над 4 години;
травмите са довели до значителни неудобства във всекидневния бит и начин на живот
– имал е затруднение при движение, ограничения на дейностите, обичайни за ищеца
преди инцидента, личностови промени, промени в социалните и професионални сфери
7
на общуване. Като увеличаващо размера обстоятелство следва да се приеме и това, че
е на лице остатъчен дефицит – възможно е да се изпитват болки при натоварване и
промяна във времето. Не са на лице обаче трайни увреди на външния вид или такива,
които да са причинили постоянно наличие на болка или изменения. Психологическите
травми са отшумяли, а физически болки и дискомфорт могат да се получават в
специфични ситуации. Ищецът обаче е ограничен за в бъдеще от извършването на
дейности, които са били възможни преди инцидента – поради забрана за тежка
физическа дейност и препоръка за избягване на интензивно натоварване.
С оглед на установеното по делото, съдът намира справедлив размер на
обезщетението в размер на 9000лв.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължения за непозволено увреждане длъжника
се счита в забава и без покана. Следователно от деня на непозволеното увреждане
същия дължи законна лихва върху дължимото обезщетение. С оглед направеното от
ищеца искане, такава следва да бъде присъдена от 23.04.2017г. не следва да се уважава
възражението за давност, направено от ответника, доколкото е извън срока по чл.131
ГПК. Изменението на размера на исковата претенция не възстановява срока за
подаване на отговор, поради което и възражението за давност, направено в
становището по допускане на изменението, се явява погасено поради неупражняването
му в срок.
От страна на ищеца е направено искане за присъждане на разноски и на осн.
чл.78, ал.1 ГПК му се дължат такива съобразно уважената част от иска, като следва да
се присъдят разноски за заплатени държавни такси, за заплатени такси по привеждане в
действие на допуснати обезпечителни мерки и адвокатско възнаграждение за
представителство по делото. Настоящия състав намира, че не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение за направата на две искания за допускане на обезпечение
на предявения иск, доколкото исканията по чл.389 ГПК са част от цялостното
процесуално представителство в първоинстанционното производство. Поради
изложеното разноските следва да се присъдят съразмерно на уважената част от иска в
общ размер от 2580,12лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има и ответника съразмерно на
отхвърлената част от исковете. От адвокат С И Р е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказваната безплатна правна помощ. Размерът на възнаграждението
следва да се определи върху сумата от 12500лв. по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й преди
изменение с ДВ бр.88 от 04.11.2022г. доколкото меродавен е момента на подаване на
исковата молба, като следва да се определи на сума в размер на 253,40лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С, кв. К, бл. 2, вх. Г, ет.6, ап. 18 да
заплати на Я. Ю. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.В, ж.к.“С“ №55, вх.А, ет.4, ап.9, със
съдебен адрес: гр. С, ул. „П“ № 9, вх. А, ет. 3, офис 9, чрез адв. П. С. от САК, на основание
чл. 45 ЗЗД сумата от 9000лв., представляваща дължимо обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, в следствие
травматични увреждания стрес и душевен дискомфорт, в резултат на ПТП, настъпило на
23.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането -
23.04.2017 г. до окончателното й изплащане , като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 45 ЗЗД за сумата над 9000лв. до пълния предявен размер от 12500лв.
ОСЪЖДА П. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С, кв. К, бл. 2, вх. Г, ет.6, ап. 18 да
заплати на Я. Ю. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.В, ж.к.“С“ №55, вх.А, ет.4, ап.9, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК разноски съобразно уважената част от иска в размер на 2580,12лв.
ОСЪЖДА Я. Ю. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.В, ж.к.“С“ №55, вх.А, ет.4,
ап.9 да заплати на адвокат С И Р, със служебен адрес гр.С, ул.“Г.С.Р“ №1, офис №6, на
осн. чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата възнаграждение за
оказваната безплатна правна помощ в размер на 253,40лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9