ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№416
Гр. Пловдив, 14.03.2022
год.
Административен съд – Пловдив, XIV състав,
в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдита адм. д. № 2195 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и слeдв. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба на Ш.Ю.О., ЕГН **********,***, чрез
адв. Х.П., против мълчалив отказ на кмета на общ. Карлово за издаване на
удостоверение за идентичност на имот по заявление вх. № 94-00-377/14.09.2021 г.
и № вх. № 94-00-3773(1)/18.08.2021 г. на общ. Карлово.
В жалбата се твърди, че на 14.07.2021 г. жалбоподателят е
депозирал в общ. Карлово заявление за удостоверяване идентичност на ПИ, но в
указания от АПК 7-дневен срок, общината не е издала такова. Твърди се също така, че с жалба вх. №
94-00-3773(1) от 18.08.2021 г. е поискала преразглеждане на заявлението от
14.07.2021 г., но и на тази жалба няма отговор в 7-денвния законов срок, поради
което и иска от съда да отмени мълчаливият отказ на кмета на общ. Карлово по
посочените две жалби до последния и претендира разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Ответникът –
кмет на Община Карлово, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Постъпила е молба-становище, с която се излагат доводи по
неоснователността на жалбата и се представят доказателства.
С оглед очертания с жалбата предмет на оспорване, с който е
сезиран, при разрешаване на предварителните въпроси по чл.159 АПК съдът прие следното
по допустимостта на жалбата:
От данните по административната преписка, образувана по
искането на жалбоподателя за издаване на удостоверение, се установява, че на 14.07.2021
г. последният е подал заявление до кмета на Община Карлово за издаване на
удостоверение за идентичност на имот с идентификатор стар – 600, нов – 974,
парцел УПИ I-600 стар/УПИ IV
– 974 нов, квартал 26 стар/10 нов по плана на с. Розино, ул. „Белата вода“ № 5,
поради различия в идентификацията на имота между сега действащия план и стар
план на населеното място. На същата дата са депозирани още две заявления: - вх.
№ 94-00-3772 от 14.07.2021 г. за отразяване на промени към регистъра на
собствениците към ПЗР на с. Розино, общ. Карлово и вх. № 94-00-3769/14.07.2021
г. за издаване на удостоверение за данъчна оценка.
На 24.08.2021 г. от страна Ш.О. *** е депозирана втора жалба
с вх. № 94-00-3773(2), с която се иска от кмета на общината да преразгледа
заявления с №№ 94-00-3773/14.07.2021 г. и № 94-00-3772/14.07.2021 г. и да
издаде в срок исканите документи.
На 28.09.2021 г. чрез кмета на общ. Карлово пред настоящата
инстанция е входирана жалба вх. № 94-00-3773/13.09.2021 г. срещу мълчалив отказ
на кмета на общ. Карлово.
В хода на съдебното производство, в изпълнение на указанията
относно доказателствената тежест в процеса, дадени от настоящата инстанция с
Определение № 1666/02.11.2021 г., към делото са приобщени: - заверен препис на
НА № 159–1963 г. на Карловски районен съд,
4 бр. декларации по чл.14 от ЗМДТ и Решение № 1042/05.07.2011 г. по гр.
д. № 1221/2011 г. по описа на ПОС, представени от жалбоподателя; -
молба-становище от кмета на общ. Карлово вх. № 20 859/19.11.2021 г., с
която се представя пълната административна преписка по заявление вх. №
94-00-3773/14.07.2021 г., подадено от г-жа Ш.О., а именно: - 1. заявление вх. №
04-99-3773/14.07.2021 г., ведно с разписка за безкасово плащане, платежно
нареждане, адвокатско пълномощно, НА за дарение на недвижим имот, удостоверения
– за идентичност на имена, за наследници, за данъчна оценка; 2. жалба вх. №
94-00-3773(2) от 24.08.2021 г. от Ш.О., ведно със скица и оригинален пощенски
плик и 3. жалба вх. № 94.-00-3773 (1)от 13.09.2021 г. до Административен съд –
Пловдив, подадена чрез кмета на Община Карлово.
В хода на съдебното производство е депозирана още една
молба-становище от кмета на гр. Карлово, с която се излагат доводи по същността
на спора, както и се представят доказателства – извадка от регулационен план на
с. Розино, одобрен със заповед № 718/1988 г. и копие от разписен лист към
плана; извадка от регулационен план на с. Розино, одобрен със заповед №
337/1976 г. и копие на разписен лист и извадка от регулационен план на с.
Розино, одобрен със заповед № 261/1936 г.
От така представеното от кмета становище се установява, че имотът,
за който е заявена административната услуга, има вписан нов акт за собственост
– НА № 65, том 15 вх. № 2833/2021 г. на Служба по вписванията – гр. Карлово на Ф.А.М..
Със заявление вх. № 94-00-3773/14.07.2021 г. Ш.О. е заявила административна
услуга от общ. Карлово с искане за издаване на удостоверение за идентичност на
УПИ – 600 (стар)/УПИ IV -974 (нов) по плана на с. Розино и към
него е представен НА за дарение на НИ № 87, том IV,
рег. № 5264, дело № 910/1999 г., т.е. НА, съставен при действието на сега
действащия план, одобрен със заповед № 718/1988 г.
Посочено е също така, че преди влизане в сила на устройствен
план на с. Розино от 1988 г., за селото е действал регулационен план, одобрен
със заповед № 337/1967 г., в който имотът е с различен номер, а преди него е
действал регулационен план, одобрен със заповед № 2612/1936 г., в който имотът
е описан като УПИ I – 600. Поради описанието на имота като
УПИ I – 600 (по обезсилен план от 1936 г) в нотариалния акт,
издаден след влизане в сила на сега действия план, одобрен през 1988 г., кметът на Община Карлово е мотивирал липсата
на отговор по така подаденото заявление, като е посочил, като правно основание
чл.55а от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Посочено е и, че след
като нотариалният акт е издаден при действието на одобрения през 1988 г. план,
то в същия е следвало имотът да бъде описан по този план, а не по обезсиления
от 1936 г., тъй като удостоверение за идентичност на ПИ се издава, когато сравнението
се прави с предходно действали планове, а не обратното.
При установените в хода на административното производство
факти, подадената жалба е процесуално недопустима:
Жалбата е подведомствена и подсъдна на сезирания съд съгласно
чл.128 и чл.132 от АПК във връзка с чл.55 ал.1-3 от Закона за
кадастъра и имотния регистър - към датата на
подаване на заявлението за издаване на удостоверение за идентичност /14.07.2021
г./ и датата на подаване на напомнителната жалба срещу мълчаливия отказ на
кмета, едновременно с ново искане /24.08.2021 г./.
Независимо от изрично дадените указания на съда
жалбоподателят да представи заявление вх. № 94-00-3773(1) от 18.08.2021 г.,
такова не представено. Такова липсва и по представената административна
преписка от ответната страна, както и от становището на кмета на Община Карлово
се установява, че изобщо няма заведено такова заявление в деловодството на
общината (л.71 по делото).
На първо място, жалбата е недопустима, тъй
като съгласно чл.149 ал.2 от АПК,
мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок
от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се
произнесе. Предвид, че жалбата е подадена на 14.07.2021 г., то е следвало
органът да се произнесе в 7-дневен срок, съобразно разпоредбата на чл.57 ал.2
от АПК, доколкото удостоверението за идентичност на недвижим имот е
удостоверителен административен акт по смисъла на чл.21 ал.3 от АПК във връзка
с §1 т.2 б."а" от ДР на Закона за администрацията, т.е. до 21.07.2021
г. вкл., считано от 15.07.2021 г. Едномесеченият срок по чл.149 ал.2 от АПК е
изтекъл на 21.08.2021 г., а жалба с вх.№ 94-00-3775 (2) е входирана на 24.08.2021 г.,
предвид изричното заявление, че следва същата да се счита като жалба против
мълчаливия отказ на кмета на Община Карлово по посочените заявления от
14.07.2021 г. /л.10 по делото/. От своя страна жалбата до настоящата инстанция
е входирана на 13.09.2021 г., което я прави недопустима на посоченото по-горе
основание.
На второ място, жалбата е недопустима, тъй като в
случая не е налице мълчалив отказ. Аргументите на този състав на съда в тази
насока са следните:
Към двете посочени дати с искане за издаване на удостоверение
за идентичност на имот 600, компетентността за това е на общините, когато е
необходимо, освен данните от кадастралната карта да бъдат използвани и данните
от карти и планове по чл.41 ал.1 т.1, както и данни, които се съдържат в
предходни кадастрални и регулационни планове.
В случая няма спор, че е налице одобрена кадастрална карта и
кадастрални регистри за съответната територия. Съгласно чл.49б от ЗКИР – след
одобряването на КККР за съответната територия за издаване на актове, с които се
признава или отхвърля право на собственост, или се учредява прехвърля, изменя
или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, се изискват скица - копия
от КК, издадени от АГКК. Следователно, за извършването на сделката пред
нотариуса следва да бъде представена скица, отразяваща актуалното състояние на
имота, съгласно одобрената КК. В случая, видно от НА № 87, том IV,
рег. № 5264, дело № 910/1999 г., при изповядване на сделката за дарение са
представени скица № 49/07.12.1999 г. и удостоверение за идентичност на имота №
171/07.12.1999 г. Т.е. към момента на
сделката, скицата, издадена от СГКК, вероятно е отразявала имота така, както е
заснет в кадастралната основа на действия регулационен план, и именно с
идентификатор 820, видно от приложение разписен лист и действащ регулационен
план от 1967 г. Последното е само предположение, тъй като доказателства по
делото за това липсват. Отделно от това, не е ясно кога е извършена
прехвърлителната сделка по нотариален акт № 65, том 15, вх. № 2833/2021 г. на
службата по вписванията, при която е сменена собствеността на имота (Ф.А.М.) –
преди подаване на заявлението за удостоверение за идентичност от 14.07.2021 г.;
второ, с какъв идентификатор е имотът при тази сделка.
Тук е необходимо да се посочи, че при създаването на КК се
използват данните, които се съдържат в одобрения по действието на ЗТСУ /отм./
кадастрален и регулационен план и имат ли характер на основни кадастрални
данни, което означава, че за поземлените имоти в КК се отразяват границите,
площта, трайно предназначение и начина на трайно ползване, съобразно действащия
кадастрален и регулационен план. Съгласно чл.14 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на КККР в процеса на създаване на КК,
границите на ПИ се установяват приоритетно по конкретни критерии (означеното с
регламентирани знаци местоположение на имота върху терена в съответствие с
акта, установяващ правото на собственост, съществуващите на място
материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т.1,
кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ,
на § 40 от ПЗР на ЗИД ЗКИР и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и
регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ – за имотите с
приложена регулация, границите на които са материализирани). Или иначе казано,
за сключване на сделката пред нотариуса следва да бъде представена скица от КК,
която отразява приложената регулация. Следва да се отбележи още, че от значение
за идентифициране на имот, описан в нотариален акт, са старият идентификатор,
името на собственика и данните за документа, от който собственикът черпи правата
си.
Съгласно т.5 от ДР на Наредба № 3 – стар идентификатор на ПИ
е номер, с който имотът е идентифициран в документа за собственост от предходен
план или карта (за урбанизирана територия – планоснимачен номер, парцел,
квартал, за земеделските земи и гори – масив, парцел).
В случая, като стар идентификатор на имота, предмет на
сделката, е записан старият планоснимачен номер на имота, тъй като действащата
КК отчита приложената регулация и не отразява старото положение на имота
посочен в НА като такъв отменен план от 1936 г. Т.е. не е налице идентичност на
имота, описан в НА и този, за който е издадена скицата от общ. Карлово от
11.08.2021 г. Не се установява какви са причините за това несъответствие – дали
е налице някоя от посочените в чл.14 от Наредба № 3/28.04.2005 г., или други,
предвид наличната скица и удостоверение за идентичност на имота от 1999 г. при
изповядване на сделката по НА № 87/1999 г., още повече, че се твърди, а и това
твърдение не е оборено от жалбоподателя, че имотът е сменил собственика си през
2021 г., за което е издаден НА. Т.е. тук възниква и въпросът доколко
жалбоподателят има правен интерес за издаване на процесното удостоверение за
идентичност.
В подкрепа на горното са и представените от ответната страна
доказателства. Видно от представените регулационни планове, съответно от 1936,
1967 и 1988 г., имотът се идентифицира с различен планоснимачен номер и
идентификатор – 600 стар (1936 г.), 820 (1967 г.) и 974 (1988 г.), както и от
разписните листове, приложени по преписката. Очевидно е налице проблем от
посочените по-горе по Наредба № 3/28.04.2005 г., който проблем следва да бъде
отстранен по друг ред и от друг орган.
Или иначе казано, предвид изложеното, основателно е
възражението на ответната страна, че същата не е компетентен орган за издаване
на удостоверение за идентичност на имот
с идентификатор I 600 – стар/IV – 974 - нов. В конкретния случай, компетентността е на АГКК, тъй
като горното налага поправка на кадастралната карта, което става по инициатива
на собственика и за негова сметка.
В случая жалбоподателката Ш.О. е подала заявление не до АГКК,
а до кмета на общината, който в съответствие с разпоредбата на чл.55а от ЗКИР,
не е компетентен да се произнесе по това искане. Компетентността за
удостоверяване на данни от кадастралната карта и кадастралните регистри е на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър чрез началника на съответната
служба по геодезия, картография и кадастър или изпълнителния директор на агенцията
– чл.55 ал.3 от ЗКИР, а не на общините
чрез кметовете. След като сезираният орган не притежава компетентност да се
произнесе по такова искане, с което е сезиран, не може да се формира и мълчалив
отказ на произнасяне, в случай, че органът не се произнесе. Мълчанието на
некомпетентен орган не формира мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1 от АПК,
който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Неизпращането на
искането до компетентния орган, също не следва да се счита за мълчалив отказ на
органа, до когото е подадено, защото представлява само неизпълнение на
задължението на последния по чл.31 ал.2 от АПК. В резултат от подаването на
искането на жалбоподателя до некомпетентен орган и неизпращането му на
компетентния такъв, срокът за произнасяне не е започнал да тече, поради което
липсва мълчалив отказ на кмета на общ. Карлово, тъй като не е налице
непроизнасяне в срок по смисъла на чл.58 ал.1 от АПК.
Ето защо, и при липсата на годен предмет на оспорване –
липсва индивидуален административен акт под формата на мълчалив отказ за
произнасяне, жалбата срещу т. нар. от жалбоподателя „мълчалив отказ“, се явява
недопустима за разглеждане по същество и следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Воден от горното, на основание чл.159, т.1 и т.5 от АПК, Административен съд – Пловдив, XIV
състав,
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 15.12.2021 г. за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ш.Ю.О., ЕГН **********,***, чрез адв. Х.П., против
мълчалив отказ на кмета на общ. Карлово за издаване на удостоверение за
идентичност на имот по заявление вх. № 94-00-377/14.09.2021 г. и № вх. №
94-00-3773(1)/18.08.2021 г. на общ. Карлово.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по административно
дело № 2591 по описа на Административен съд - Пловдив за 2021 г.
Определението може да се оспори с частна
жалба пред Върховен административен съд на Р България в седемдневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: