№ 99
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно
търговско дело № 20215001000899 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:25 часа се явиха:
Жалбоподателят А.Б. в качеството на едноличен търговец с фирма
ЕТ „А.-**–А.Б.“, редовно призована, за нея се явява адв. М., представя
пълномощно.
Жалбоподателят „Р. /Б./“ ЕАД, редовно призован, явява се юриск. Т.,
с пълномощно по делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Юриск. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
По делото са постъпили две въззивни жалби.
С въззивна жалба от 06.08.2021 г. „Р. /Б./“ ЕАД обжалва решение №
260311 от 06.07.2021 г., постановено по т.д. № 1110/2019 г. по описа на
Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която е признато за установено по
отношение на банката, че Едноличния търговец с фирма „А.-**–А.Б.“, не
1
дължи по изп.д. № 358/2015 г. по описа на ЧСИ П.И. сумата 184 000 лв. и
законна лихва от датата на плащане от 06.03.2017 г. до 27.09.2019 г. в размер
на 47 839,99 лв.
Изложени са подробни съображения за необоснованост на съдебния
акт и неговата необоснованост в обжалваната му част, и се иска то да бъде
отменено и съответно установителната претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Представени са съдебни решения, представляващи съдебна практика
във връзка с наведените доводи за тълкуване на споразумението.
Постъпил е отговор на тази въззивнна жалба от Едноличен търговец
с фирма „А.-**–А.Б.“, с който е изразено становище за нейната
неоснователност.
С въззивна жалба от 07.09.2021 г. Едноличен търговец с фирма „А.-
**–А.Б.“, обжалва същото първоинстанционно решение, но в частта, с която
са отхвърлени претенциите на А.Б., действаща в качеството на Едноличен
търговец с фирма „А.-**–А.Б.“, за признаване на установено, че същата не
дължи 45 810 лв. задатък, с който да се намали задължението, поради
обявяване на публична продан за нестанала, както и сумата 12 877,71 лв.
обезщетение за забава върху горната сума.
Също са изложени подробни съображения за необоснованост на
съдебния акт и противоречието му със закона в посочената обжалвана част.
Постъпил е отговор по тази въззивна жалба от „Р. /Б./“ ЕАД, с който
се изразява становище за нейната неоснователност.
Във вече докладваната въззивна жалба и отговори към тях не са
направени доказателствени искания.
Адв. М.: Поддържам депозираната от нас жалба. Поддържам
отговора на жалбата и оспорвам жалбата на „Р. /Б./“ ЕАД. Нямам
доказателствени искания.
Юриск. Т.: Поддържам депозираната от нас въззивна жалба.
Оспорвам жалбата на противната страна. Нямам доказателствени искания.
Представям списък на разноските.
Съдът с оглед становищата на страните, счете делото за изяснено от
фактическа страна и
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА представения списък на разноските.
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, през 2015 г. банката образува
изпълнително дело с № 358 по 2 изпълнителни листа, единият от които е за
471 000 лв. по договор за кредит от 31.10.2007 г. Във връзка с това
изпълнително дело страните подписват едно споразумение от 06.03.2017 г., с
което решават да спрат изпълнението, респективно публична продан на 5
недвижими имота, като длъжника внесе сумата от 100 000 евро. Длъжникът
внася тази сума на същия ден – 06.03.2017 г. и проданта е спряна с молба на
банката, респективно цялото изпълнително производство за 2 месеца. С тази
сума и в банката, и в длъжника, в техните счетоводни записвания е намалена
съдебно установената главница, която е предмет на това изпълнително
производство. Това е така, тъй като по други множество дела, които страните
водят, банката неведнъж е представяла счетоводни документи, включително
справки по чл. 366 от ГПК, от което е видно, че тази главница е намалена за
471 000 лв. е намалена с 287 000 лв., т.е. е извадена тази сума от 184 000 лв.,
т.е. банката е приела плащане при условията на чл. 176 от ЗЗД. Длъжникът е
упражнил своето право да обяви кои задължения погасява, в случая главица
по този договор за този кредит. Две години след тази банката решава, че с
тази сума не следва да се погасяват сумите, предмет на изпълнението, а
някакви други нейни вземания, които нито са предмет на водените между
страните дела, нито са предмет на изпълнителното производство. И в крайна
сметка се поражда настоящия спор, в който ЧСИ отказва да намали вземането
на банката с тази сума, продължава да го събира, продължава да начислява
лихви, тъй като банката не признава извършеното плащане, като твърди
някакви други отношения ,които били водени, преговори, писма се
представят по делото и т.н.
Волята на страните е ясно посочена в това споразумение и тя е да се
уредят отношенията, свързани с изпълнителните дела, а не други, свързани с
бъдещи спорове и бъдещи вземания.
По някакви причини, банката до ден днешен не е претендирала
разликата по договора за кредит, която е 327 000 лв., т.е. навремето през
3
2014 г. тя е заявила частичен иск от общо 800 000 лв., заявила е 470 000 лв.,
другите са висящи, които пък към днешна дата са погасени по давност, тъй
като кредитът е от 2007 г. През 2012 г. е падежирал кредитът.
Съдът правилно е постановил съдебното си решение и фактите, че
тълкувайки волята на страните стигаме до тези изводи за решаване на спорове
по изпълнителното производство. По нашата жалба, съдът трябва да прецени
дали нормата на чл. 493 т.1 с изменението от октомври 2017 г. ГПК въвежда
нова санкция за взискателите, които не са внесли припадащите се суми по чл.
495 и обявени за купувачи или всъщност тази норма пояснява и досега
действащо правило, че не бива да има разлика между наддавачите 3-ти лица и
наддавачите взискатели, т.е. и двете групи ако не си изпълнят задълженията
да внесат сумите за допълване на продажната цена , те ще понесат санкцията
на един задатък. Третите лица ще загубят дадения задатък, който са платили
на ЧСИ, а взискателите трябва да претърпят санкцията, тяхното вземане да
бъде намалено с този задатък.
Конкретно и ясно тази разпоредба не съществуваше в този си вид, а
беше изменена 2017 г. октомври, че санкция търпи и взискателя чрез
намаляване на своето вземане.
Има решения на Върховния съд, които казват, че не може да се
третира неравностойност наддавачите от различните групи, те винаги ще
търпят санкцията си от неправомерното си поведение. За да се избегнат
противоречиви решения, законодателят реши изрично да допълни нормата на
чл. 493, като посочи, че ако взискателят не изпълнява своето задължение по
разпределението, което му е вменено от ЧСИ, ще намали своето вземане с
един задатък. Първоинстанционният съд каза, че това е процесуална норма,
която няма обратно действие съгласно параграф 73, т.е. ще прилагаме тази
норма оттук насетне, но не и за заварените положения, което считам, че не е
така, с оглед практиката, която съм цитирал и в жалбата, а тя е, че
взискателят при всички случаи до сега е търпял подобна санкция, независимо,
че изрично не е била предвидена в закона.
Моля в тази част да отмените първоинстанционното решение и
признаете, че вземането на „Р. /Б./“ ЕАД в тази част, в размер на 45 000 лв. не
съществува, а следва да бъде с него намалено задължението на ищеца.
Претендираме присъждане на разноски.
4
Юриск. Т.: Изложила съм подробни съображения в депозираната от
мене жалба.
Виждането на банката е съвсем различно от теорията и твърденията
на ответната страна.
Банката не отрича, че е сключила споразумение между страните,
което е за временно спиране на изпълнителните действия и в него е посочено,
че в случай, че се получи плащане в размер на сума, не по-малко от 100 000
евро, банката ще спре за срок от два месеца предприетите принудителни
действия и насрочената публична продан, с оглед на което е извършено и
плащането, което е от трето за спора лице. Посочено е в основанието на
платежното нареждане - главница по договор за кредит и е цитиран конкретен
договор за кредит. Всички тези действия са свързани във връзка с водените
продължителни преговори между страните, продължили месеци преди
сключване на процесното споразумение, за които единствена цел е била да се
постигне доброволно уреждане на отношенията, цялостно погасяване на
вземането, за кратък период. Към конкретния период на сключване на
споразумението и на полученото плащане вземането на банката е било в
много по-голям размер от сумата от 184 000 лв., не само за конкретния
договор за кредит, по който договор за кредит, вземането за главница е било
над 798 000. Общо вземането по цялата експозиция на банката е било над
1 000 000 евро.
Изложила съм подробни съображения какво банката е погасила и
коя норма следа да се приложи.
Смятам, че това, което е посочено като основание не обвързва
банката.
Моля да ни се присъдят направените разноски – юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса.
Адв. М. /реплика/: До ден днешен банката не е представила
счетоводни документи, от които да е видно какво всъщност е осчетоводила по
повод на това плащане.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
5
Заседанието се закри в 10:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6