Р Е Ш Е Н
И Е
№
143
11.07.2023г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на пети юли две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 109 по описа за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Адв.И.Г.
*** като пълномощник на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление ***,
законен представител управителя А.В.П. и служебен адрес на адвоката:
гр.Дупница, ул.“Христо Ботев“ №3 обжалва решение №88/21.03.2023г. по а.н.д.№1254/2022г.
на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на ясно
и точно описание на деянието със съставомерните признаци от обективна страна, отсъствие
на прието на работа непълнолетно лице, твърди за нарушения на изискванията в
ЗЗДет. при попълване на декларацията поради липса на социален работник или
родител и евентуално сочи за маловажен случай по чл.415в от КТ. Моли за отмяна
на решението и отмяна на НП, евентуално за намаляване на санкцията.
В
писмено становище вх.№2831/05.07.2023г. пълномощникът на касатора поддържа
жалбата.
В
с.з. пълномощникът на ответния директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на КОП дава заключение, че оспореното решение на районния съд е правилно и
обосновано, съобразено със събраните по делото доказателства, поради което моли
за оставянето му в сила. Касационната жалба намира за неоснователна и моли да
не се уважава.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №10-2200081/07.10.2022г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ /ДИТ/ – Кюстендил, с което на „С.Б.“ ЕООД в качеството на
работодател за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ на основание чл.414, ал.1 от КТ
е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че при извършена проверка по работни места на 02.08.2022г. в бар
„Наслада“ на ул.“Николаевска“ №16 в гр.Дупница контролните органи от ДИТ –
Кюстендил са установили приемане на работа като сервитьор в бара на лицето К К
К с ЕГН **********. Непълнолетното лице е изпълнявало трудови задължения по
сервиране и отсервиране на напитки без да има разрешение от Инспекцията по
труда /ИТ/ за работа на непълнолетно лице. Съгласно писмената й декларация, К работи в обекта с работно време от 11.00 до
12.30 часа, като три пъти е помагала като сервитьор на Р С, последната мияч на
съдове в заведението. Нарушението е установено след приключване на проверката
по документи на 12.08.2022г. От показанията на контролните органи съдът е
установил, че непълнолетното лице е посрещнало органите при влизането им в
обекта и ги е настанило на маса, а при попълване на декларацията пристигнал В Р
/пълномощник на дружеството/, който започнал да дърпа Костова и да казва какво
точно да напише. Преди идването на Р, непълнолетното лице обяснило на
проверяващите, че работи в заведението.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за липса
на съществени нарушения на процедурата по ЗАНН и доказано противоправно деяние
от дружеството като работодател на непълнолетното лице, което е приел на работа
без разрешение на ИТ. Съдът е приел за справедлива наложената имуществена
санкция и е отрекъл маловажност на случая. Съдът е потвърдил НП и е осъдил
дружеството да заплати на ДИТ – Кюстендил 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче, преценено за
съответствие с материалния закон, е неправилно досежно извода на съда за
справедлив размер на наложената имуществена санкция. Съображенията за това са
следните:
Касационният
съд споделя изводите на районния съд за спазване на процедурата по ЗАНН и за
доказано противоправно деяние.
Неоснователни
са възраженията на касатора за неясно обвинение. Обвинението в АУАН и НП е за
това, че дружеството като работодател на 02.08.2022г. в стопанисвания от него
обект /бар/ е приел на работа като сервитьор непълнотелната К К К без да има
издадено разрешение от ИТ за работа на непълнолетно лице. Описанието на
деянието покрива нормативното задължение по чл.303, ал.3 от КТ, съгласно което
лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение от ИТ за всеки
отделен случай. Нарушението на посоченото нормативно задължение правилно е
санкционирано по чл.414, ал.1 от КТ. Видно от изложеното, налице е конекситет
между словесното и цифрово обвинение. Обвинението е описано със съставомерните
от обективна страна признаци на нарушената правна норма.
Липсва
твърдяното в жалбата нарушение при попълване от работника на декларацията по
чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Посочената норма от КТ е специална спрямо общите
изисквания на ЗЗДет. и не съдържа изискване при попълване на документа от
непълнолетно лице да присъстват родител или социален работник.
Правилна
е преценката на съда и по съществото на
спора за доказано противоправно деяние. Неоснователно касаторът твърди за
недоказано наемане на работа на непълнолетното лице. Съставомерен елемент от
отговорността на работодателя по чл.303, ал.3 от КТ е приемането на лицето на
работа, т.е. допускането му до изпълнение на трудови задължения, като без
правно значение за отговорността е наличието на сключен трудов договор. Липсата
на такъв договор е друго нарушение на разпоредбите на КТ и се санкционира
отделно. Доказателствата по делото на районния съд, включващи попълнената от
работника декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ и показанията на контролните
органи св.С и св.А установяват релевантните за отговорността факти, че в деня и
часа на нарушението непълнолетното лице е извършвало трудова дейност в обекта
на дружеството като сервитьор. Това лице е посрещнало проверяващите служители,
настанило ги е на маса в бара, започнало е дейност по сервиране на поръчки и е
обяснило, че идва да работи, като работата включва сервиране и отсервиране. Липсват
доказателства, опровергаващи верността на установеното от контролните органи и
изявленията на непълнолетното лице. Справката
от информационната система на ИА „ГИТ“ установя, че лицето е прието на работа
без разрешение от инспекция по труда, което касаторът не оспорва. Дружеството
има качеството на работодател по легалната дефиниция на §1, т.1 от ДР на КТ.
Правилен
е и извода на районния съд за немаловажен случай. Приложима за преценката
относно маловажността е специалната норма на чл.415в от КТ. Липсват
доказателства, установяващи, че нарушението на трудовото законодателство е
отстранено веднага след установяването му по предвидения ред, независимо от
липсата на вредни последици за работника, т.к. посочените условия са в
кумулативна връзка.
Неправилна
обаче е преценката на районния съд за законосъобразен размер на имуществената
санкция от 2 000лв. по приложимия санкционен състав на чл.414, ал.1 от КТ.
Нормата въвежда санкция в широк диапазон – от 1 500лв. до 15 000лв. При
спазване на критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН
касационният съд намира, че справедлив размер на санкцията е 1 500лв. От
една страна, в съдържанието НП липсват съображения за наложения от АНО по-високия
размер на санкцията. От друга страна, липсват данни за предходни нарушения от
работодателя на правилата на трудовото законодателство. Изложеното обосновава
извод за ниска степен на обществена опасност на дееца. Няма доказателства за висока
степен на обществена опасност на деянието. При тези данни, уредената в КТ
засилена охрана на трудовите отношения по предоставяне на работна сила от непълнолетни
лица следва да бъде реализирана чрез налагане на минималния размер на
имуществената санкция от 1 500лв. С този размер на санкцията ще се постигнат
целите по чл.12 от ЗАНН без да се стига до неоправдано засягане на имуществената сфера на дееца.
На
основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК касационният съд ще отмени решението на
районния съд. Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК,
съдът ще измени НП, като намали имуществената санкция до минимално предвидената
в чл.414, ал.1 от КТ от 1 500лв.
Поради
изхода от делото съдът не присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение на
ответника.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №88/21.03.2023г. по а.н.д.№1254/2022г. на РС -
Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ НП №10-2200081/07.10.2022г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, с което на „С.Б.“ ЕООД в качеството на работодател за
нарушение на чл.303, ал.3 от КТ на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000лв., като намалява размера на имуществената санкция на 1 500лв. /хиляда и петстотин
лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.