РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. гр. Хасково, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20245640200362 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Н. Д. Ш. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № 23-1253-002559 от 26.01.2024 г. на Началник – група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което, на основание чл. 53
от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения, в
каквато насока се развиват конкретни доводи и поради нарушение на
материалния закон. Твърди от жалбоподателя, че не били спазени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН и конкретно на т. 5 от цитираната разпоредба,
а така също била нарушена и нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като
1
наказващият орган не бил установил по безспорен начин виновно поведение
на жалбоподателя от субективна страна, което обуславяло неправилно
приложение на материалния закон. Не били спазени в производството по
налагане на административното наказание и нормативните изисквания
относно формата и съдържанието на наказателното постановление, липсвало
мотивиране на санкционния акт и не били изложени в достатъчна степен
обстоятелства, които да описват в максимална степен рамката на вмененото
нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят,
редовно призована, не се явява. Чрез надлежно упълномощените си
процесуални представители адв. К. Р.и адв. Д.Ф. - Р. от АК – Хасково заявява,
че поддържа подадената жалба и в хода по същество излага конкретни и
подробни съображения в рамките на посочените в жалбата доводи. Моли за
отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява
становище по жалбата и моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани
предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на
евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от
другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима, както впрочем е
прието и от касационната инстанция, обвързващо настоящия съдебен състав
при новото разглеждане на делото.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 28.11.2023 г., в около 09:25 часа свидетелите Ц. Б. Б. и И. И. Ч.,
двамата на длъжност „****“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
2
Хасково възприели движение на лек автомобил марка „***“, модел „*** в
град Хасково, който бил управляван от жалбоподателя Н. Д. Ш., а пред нея се
движел с друго пътно превозно средство свид. О. Ш. М., неин близък.
Автомобилът бил закупен от жалбоподателя и с платформа бил
транспортиран и оставен в имот, собственост на свид. О. М. в близост до
сградата на КАТ - Хасково, тъй като било неприсъствен ден, където бил
съхраняван до съответния работен ден на Сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Хасково, когато трябвало да бъде регистриран. За целта, на 27.11.2023 г. било
упълномощено еднолично дружество с ограничена отговорност „***“ град
Хасково от жалбоподателя с Н. Д. Ш. с нотариално заверени подпис на
упълномощителя, рег. № 2582 от Нотариус, рег. № 081 по Регистъра на
Нотариалната камара с район на действие РС – Хасково с права да
представлява пред КАТ – Хасково жалбоподателя, с право да я подписва по
повод регистриране, бракуване и спиране от движение на МПС и да получи
СРМПС, да подписва и получава документи – актове за установяване на
административни нарушение, фишове и наказателни постановления. Тъй като
на следващия ден – 28.11.2023 г., поради близкото разстояние до сградата за
регистрация на МПС и поради невъзможност специализирани автомобили с
платформа да извършват маневри в района на паркинга на КАТ - Хасково,
жалбоподателят Н. Д. Ш. не успели да организират транспорт с платформа и
решили да представят процесното МПС за регистрация в КАТ – Хасково, като
го придвижат на собствен ход. Именно тогава контролните органи, при
излизане от района на КАТ – Хасково, възприели процесното движение лек
автомобил марка „****“, модел „***“ в град Хасково, който бил управляван от
жалбоподателя Н. Д. Ш. по бул. „***“, подали светлинен и звуков сигнал и го
спрели за проверка до сервиз „****, тъй като им направило впечатление, че на
превозното средство нямало поставени регистрационни табели на съответното
място. В хода на проверката не била извършена справка в информационната
система, дали превозното средство, управлявано от Н. Д. Ш. било
регистрирано, като контролните органи приели, че достатъчно било, че е
управлявано в този момент без поставени регистрационни табели на
определеното за това място. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу
жалбоподателя, на място и в нейно присъствие, бил съставен от свид. Ц. Б. Б.
Акт за установяване на административно нарушение серия GA, бл. № 1160816
за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписала, а в
3
графата за обяснения и възражения срещу съставения акт вписала, че няма
такива, като бил уведомен за правото да подаде възражения в 3 – дневен срок
от връчване на акта.
Възражения срещу съставения АУАН постъпили допълнително в рамките
на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 28.11.2023
г., според отразеното в приложената разписка с твърдения за маловажност на
случая по конкретно изложени съображения относно степента на обществена
опасност на деянието, обусловена от краткото разстояние, което било
изминато с автомобила и целта за това, които твърдения се подкрепяли от
представени писмени доказателства, а именно Заявление за регистрация на
моторно превозно средство, подадено на 28.11.2023 г. в 10:50 часа и
издаденото Свидетелство за регистрация № *** на моторно превозно средство
с рег. № **** марка „****, модел „***“ с рама № ***** *** металик на цвят.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
18.01.2024 г., прокурор в РП – Хасково отказал да образува досъдебно
производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК и прекратил пр.пр.
№ 176/2024 г. по описа на РП – Хасково, като е посочено препис от
постановлението, ведно с преписката да се изпратят на Началник Сектор
„ПП“ при ОД на МВР – Хасково с оглед реализиране на
административнонаказателна отговорност на Н. Д. Ш..
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, вписвайки, че жалбоподателят бил извършил:
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил
чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ц. Б. Б. и И.
И. Ч. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната
проверка – пряко, включително по въпроса относно авторството на деянието и
конкретно относно факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя,
както и липсата в момента на проверката табела с регистрационен номер,
поставена на определеното за целта места. Дава се вяра на показанията на тези
4
свидетел и относно възприетите от тях факти, касаещи процедурата по
съставяне на акта за установяване на административно нарушение като
логически последователни и вътрешно безпротиворечиви. Тези показания не
само не оборват, но тъкмо напротив, правят да изглеждат логически
обосновани и показанията на свид. О. М. Ш., съответно съдът дава вяра на
изложеното от него в пълнота, както за обстоятелствата, предшестващи
процесното управление, така и за целта, с която е предприето. Извод,
достигнат след съвкупен анализ на гласните доказателства, така и след
отчитане на връзката на този свидетел със страна в процеса и преценката за
възможна негова заинтерисованост от изхода на спора, която не променя
извода за правдивост на неговите показания.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същата,
както вече бе посочено, е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
5
законосъобразност на процесното наказателно постановление в частта
относно деянието квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият
съдебен състав намира за уместно да отбележи следното:
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
18.01.2024 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че макар и деянието
макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2,
вр. ал. 1 НК, то поради своята малозначителност се характеризирало с явно
незначителна степен на обществена опасност и това, на основание чл. 9, ал. 2
НК, изключвало определянето му като престъпление, поради което отказал да
образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1
НК и прекратил пр.пр. № 176/2024 г. по описа на РП – Хасково, като е
посочено препис от постановлението, ведно с преписката да се изпратят на
Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково с оглед реализиране на
административнонаказателна отговорност на Н. Д. Ш.. Преценката на
прокурора за обществената опасност на деянието и предпоставките за
реализиране на административнонаказателната отговорност не обвързва
наказващия орган, нито пък съда, но всеки от решаващите органи следва да
прецени наличието на деяние, неговата обществена опасност, авторството и
вината на привлеченото към отговорност лице. В случая обаче, издавайки по
реда и в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление,
следва да бъде обърнато най – напред внимание, че не е отпаднала
необходимостта то да отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити. В тази връзка е необходимо да се
отбележи, че при издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, а именно, че жалбоподателят е управлявал моторно
превозно средство и не е имало поставени регистрационни табели на
определените за това места, но веднага след това е посочил, че ангажира
отговорността на жалбоподателят за това, което е счел, че е извършил:
„управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно
бил нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП“. По този начин, при иначе
безпротиворечиво и точно описание на фактите в съставения АУАН,
наказващият орган е допуснал неяснота и вътрешно противоречие в
санкционния акт, относно словесното описание на нарушението, което е
приел, че в крайна сметка жалбоподателят е извършила. Това се явява
6
самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт, като издаден при
допуснато съществено процесуално нарушение. Действително, разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат моторни превозни
средства и ремаркета, които не само са регистрирани, но са и с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Всъщност,
обаче, са описани две отделни и самостоятелни задължения, което се
потвърждава от редакцията на текста на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В наказващата
норма е предвидена наказуемост за водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер, или табелите с регистрационния
номер не са поставени на определените за това места, като очевидно всяка от
алтернативите представлява самостоятелна форма на изпълнителното деяние
на нарушението по този текст, отделно наказуема. За тези особености е било
необходимо наказващият орган да държи сметка, доколкото ангажирайки
отговорността на жалбоподателя по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, словесно
приемайки, че е „извършил“ /какъвто е употребеният от него израз/,
нарушение първата от дадените алтернативи на цитираната норма, е допуснал
и несъответствие с описаната фактическа обстановка, сочеща на една
определена форма на изпълнителното деяние, различна от тази, за която е
наложена санкцията. А именно управление на МПС, което е регистрирано, но
е било без регистрационни табели, поставени на съответното място в момента
на проверката, а не че моторното превозното средство не е било въобще
регистрирано – на територията на Република България и в страна - членка на
ЕС. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, доколкото препятства
упражняването на правото на защита в пълен предоставен от закона обем, а
така също и възможността за съдебен контрол, а оттам и самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, без да се обсъждат
въпросите по същество.
Отделно, и за пълнота на изложението следва да се отбележи по
същество, че липсва спор и съмнение, че на процесната дата жалбоподателят е
предприела процесното управление на МПС, което не е било регистрирано и
логически преценено, поради тази причина е било без поставени на
определените за това места регистрационни табели, по път отворен за
обществено ползване, което формално разкрива от обективна страна
7
признаците на нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, но липсва умисъл за използване на пътя по предназначение – за
превоз на пътници и/или товари, а в предприето с единствена цел –
представянето на моторното превозно средство пред компетентната служба за
регистрация. Това намерение се потвърждава и от представените впоследствие
документи за регистрация на МПС, някои от които отразяващи, освен датата,
така също и часа. В деня пък, предхождащ процесната дата, е нотариално
заверен подпис на упълномощителя в лицето на жалбоподателя, учредяващо
права именно във връзка с регистрацията на моторното превозно средство,
поради което изводът за управление на МПС от страна на жалбоподателя,
което не е регистрирано по надлежния ред, а намерение да ползва път,
отворени за обществено ползване в нарушение на нормата по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, остава и неподкрепен от субективна страна от доказателствата по
делото. Това го прави необоснован, както и издадения санкционен акт,
материализиращ го като основание за ангажиране на отговорността. При
условията на евентуалност, в случай, че този довод не би могъл да бъде
споделен, то целта на управлението и изключително краткото разстояние, на
което е било предприето и конкретната причина за това - липсата на друга
техническа възможност за транспортиране на процесното МПС, извън тази
това да стане на собствен ходи, сочи на хипотеза по чл. 28 ЗАНН, доколкото
случаят се отличава с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните и това налага деянието да бъде квалифицирано като маловажно по
смисъла на цитираната разпоредба. Преценката за това е по същество и
доколкото не е сторена от наказващия орган, няма пречка да бъде направена
от съда, а предвид извода, до който решаващият орган достигна в съдебна
фаза в рамките на осъществения контрол за законосъобразност, наказателното
постановление подлежи на отмяна на това самостоятелно основание.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
организацията, в чиято структура е административнонаказващият орган
следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед
представените доказателства, че същите са действително сторени. В случая
обаче, е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради
прекомерност, което изисква съдът да вземе отношение дали размерът е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Преценката е, че
8
макар делото да не е приключило в едно съдебно заседание, то по своята
правна сложност не се отличава от други аналогични случаи, а
пълномощникът се е явил и адв. К.Р. е изложил обстойни аргументи в
пледоарията си по същество. Изложеното обосновава тезата, че размерът на
разноските, които следва да бъдат присъдени не е необходимо да бъде
редуциран, тъй като е договорен съобразно минимално установения относно
възнаграждението на упълномощения адвокат /без значение, че наред с него, е
участвал друг адвокат – Д. Ф. – Р./ по чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възражението за
прекомерност не може да бъде споделено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1253-002559 от 26.01.2024
г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на Н. Д. Ш., ЕГН:
**********, с адрес: с. С., обл. Хасково сумата в размер на 500 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
9