Определение по дело №983/2016 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………../……………..2016 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

АНДОН ВЪЛКОВ – МЛ. С.

 

като разгледа докладваното от съдия Събева

въззивно гражданско дело № 983 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 22415/11.08.2016 г., подадена от А.М.К., чрез адв. И. Р., с искане да бъде допълнено Решение № 1069/04.08.2016 г. в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на молителя, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозирано становище от насрещната страна К.И.Т., чрез адв. И.М., в който излагат доводи за неснователност на молбата, като се позовава, че доколкото вина за разтрогването на брака имат двамата съпрузи, разноските следва да останат за страните така, както са направени.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба вх. № 16666/30.03.2016 г., подадена от К.И.Т. - К., чрез адв. И.М., срещу Решение № 773/29.02.2016 г., постановено по гр. дело № 3024/2015 г. на ВРС – IX състав, в частите относно вината за прекратяване на брака, размера на присъдената издръжка и определения режим на лични отношения на бащата с детето.

С Решение № 1069/04.08.2016 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е отменил първоинстанционното решение в частта на определяния режим на лични отношения на бащата Атрак М.К. с детето Б. А.К. и е определил нов такъв, както и е отменил обжалвания акт, в частите, в които е отхвърлен иска за издръжка на детето Б. А.К., за разликата над 120 лв. до 180 лв. и е осъдил А.М.К.  да заплаща в полза на детето Б. А.К., чрез неговата майка и законен представител К.  И.Т.-К., месечна издръжка за разликата над 120 лв. до 180 лв. /общо 180 лв./, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от предявяване на иска- 05.05.2015г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. Въззивният съд е потвърдил решение № 773/ 29.02.2016г. постановено по гр.д.№ 3024/ 2015г. ВРС, в частите относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал.3 СК, и относно отхвърления иск на К.И.Т.-К. за издръжка на детето Б. А.К., за разликата над 180 лв. до 200 лв. При постановяване на решението си, съставът на ВОС не се е произнесъл относно сторените от страните разноски в производството.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от въззиваемия А.М.К., чрез адв. И. Р., с депозирането на отговор на въззивната жалба. Съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК същият е претендирал разноски пред въззивната инстанция в размер на 800 лв., като е представен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ извършването на разноските. По отношение на размера на претендираното адвокатско възражение е направено възражение за прекомерност от насрещната страна.

Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, доколкото се претендира общ размер за процесуално представителство по делото, като същият е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, с обема и характера на извършваните процесуални действия във въззивното производство. Насрещната страна също е заявила претенция за адвокатско възнаграждение в размер, надвишаващ минималния такъв по Наредба № 1/09.07.2004 г., което действие съдът възприема, като признаване наличието на фактическа и правна сложност на производството (в този смисъл е Определение 395/17.12.2014 г. по гр.д. 2690/2014 г. на ВКС, I г.о.). По отношение на възражението, че разпределението на разноските следва да останат за страните, както са правени, на основание чл. 329 от ГПК, следва да се отбележи, че този ред за разпределение на разноските е приложим пред първоинстанционния съд, а при пренасянето на спора пред въззивна инстанция, приложение намира разпоредбата на чл. 78 от ГПК.

Съобразно изхода на спора – частично уважаване на въззивната жалба, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски, в размер съответстващ на неоснователните части на въззивната жалба             (в частта за вината за разтрогване на брака и в частта относно дължимата издръжка над сумата от 180 лв. до 200 лв.).

Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се допълни в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на А.М.К. в размер на 400 лв.

С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА Решение № 1069/04.08.2016 г., постановено по в. гр. дело № 983/2016 г. по описа на ВОС в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА К.И.Т.-К., ЕГН- ********** да заплати на А.М.К., ЕГН- **********, сума в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направени разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.