№ 23167
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Частно гражданско
дело № 20241110106117 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
С молба от 28.05.2024год. процесуалният представител на длъжника В. Х. К. –
адв. К. И. Б. е заявил становище за присъждане на разноски по делото с оглед
обезсилване на издадената заповед по чл. 410 ГПК и прекратяване на производството.
Ответната страна /фирма/ е депозирала становище, с което намира молбата за
неоснователна.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 32 с-в, след като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,
имаща право да иска допълване на разпореждането в частта за разноските, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна
по следните съображения:
С разпореждане от 08.05.2024г. СРС, 32 състав е обезсилил издадената
Заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция е достатъчно
по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната
предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на
безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от
съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими
на страните. Също така съдът не е обвързан от искането ако адвокатът е посочил
конкретна сума /Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2186/2019 г. по
описа на ВКС, IV Г0/.
Съдът намира, че представянето на договора за правна защита и съдействие, в
който изрично е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента
1
безплатно, както и основанието за това – доверителят е материално затруднено лице, е
достатъчно, за да се приеме, че е налице сочената хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като
изрично доказване, че лицето, на което е предоставена правната защита е материално
затруднено, не е необходимо – така Определение № 337 от 18.10.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 2221/2017 г., II т. о., Определение № 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. №
4735/2019 г., II г. о., Определение № 395 от 9.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1314/2018 г.,
II т. о. Нещо повече, по делото не са представени доказателства, опровергаващи
наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
В случая, принципно е налице възможност за присъждане на разноски в
заповедното производство в хипотеза на обезсилена заповед за изпълнение. Съгласно
чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски. С обезсилването на заповедта за се слага край на
заповедното производство, поради което и по аргумент от нормата на чл. 81 ГПК съдът
дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски, каквито
пълномощникът на длъжника своевременно е направил с възражението си по чл. 414,
ал. 2 ГПК. Обезсилването на заповедта за изпълнение е основание да се приеме, че
кредиторът – заявител с действията си е довел до неоснователно въвличане на
длъжника в заповедното производство за съответната част, поради което той следва да
понесе санкционните последици на разноските чл. 78, ал. 4 ГПК.
Както се посочи по-горе, размерът на адвокатското възнаграждение при
безплатно предоставена правна помощ се определя по преценка на съда. Подаването на
възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на
заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство, а не е
израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се
постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за
предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково
производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на
иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира
възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по
реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван
двукратно за едно и също нещо. Освобождавайки длъжника от задължение за
мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е
само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и
изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална
незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право (в
този смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. №
3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размера съгласно чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от
Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
означава да се приравни по сложност извършването на това действие с депозирането на
отговор на искова молба и явяването на адвоката в открито съдебно заседание, каквито
действия биха били извършени от процесуалния представител при прерастване на
заповедното производство в състезателно исково производство.
Все пак съдът намира, че попълването и подаването на възражение по чл. 414
ГПК е вид адвокатска защита и за нея следва да се дължи заплащане на някакво
2
адвокатско възнаграждение. Доколкото предоставената правна защита и съдействие,
изразяваща се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, не е сред изрично
предвидените в Наредбата случаи, то на основание § 1 от ДР на същата
възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на самото
процесуално действие. За възражението е налице образец, утвърден с Нредба № Н-
2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за
издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното
производство, издадена от министъра на правосъдието /обн. ДВ, бр. 15 от 21.01.2020 г.
/. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея винаги е приложена
бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за
попълването, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава,
това да се посочи изрично. Ирелевантно в случая е, че длъжникът чрез процесуалния
си представител е подал мотивирано възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, тъй като това не е относимо към реда за определяне на разноските за
адвокатско възнаграждение. В случая, длъжникът има право на разноски по реда на чл.
6, т. 5 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, установяваща
минималния размер на следващото се адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението, остава неприложима спрямо дължимото
възнаграждение за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение, чрез
депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, която форма на защита не е обусловена от
материалния интерес. Тази уредба може да се съотнесе само към заявителя, но не и към
защитата на длъжника срещу заповедта за изпълнение.
Ето защо, при определяне на конкретния размер на адвокатското
възнаграждение, следващо се в полза на адв. Билева за осъщественото процесуално
представителство на длъжника по заповедното дело, съдът съобрази конкретно
извършеното от пълномощника процесуално действие, изразяващо се в подаване на
възражение по образец чл. 414 ГПК, поради което намира, че то следва да бъде
определено в минимален размер от 50 лв., установен в разпоредбата на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приложими по аналогия съгласно § 1 от ДР на същата.
Следва да се отбележи, че съображенията в горния смисъл се споделят и в
съдебната практика из цялата страна – Определение № 1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. №
13860/2021 г. на СГС, II-А въззивен състав, Определение № 268172 от 07.05.2021 г. по
ч. гр. д. № 4751/2021 г. на СГС, VI състав, Решение № 265337 от 10.08.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 6442/2020 г., IV-A състав, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. №
4109/2019 г. наСГС, II-Д въззивен състав, Решение № 264070 от 18.06.2021 г. по в. гр.
д. № 15394/2019 г. на СГС, ІV-Г въззивен състав, Определение № 2530 от 23.09.2021 г.
по ч. гр. д. № 7721/2021 г. по описа на СГС, IV – Е въззивен състав, Определение №
20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на СГС, Решение № 915 от
03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по описа на СГС, Решение № 260510 от
12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Определение №
3262/01.10.2017 г. по в. гр. д. № 3474/2017 г. на САС, Определение № 3262 от
10.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3474/2017 г. по описа на САС, Решение № 2 от 08.01.2021 г.
3
по в. гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд; Решение № 887 от
16.10.2019г. по т. д. № 1263/2018 г. на Окръжен съд – Варна; Решение № 74 от
08.02.2019 г. по т. д. № 1369/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора; Определение №
2736 от 03.09.2020 г. по в. ч. гр. д. № 2253/2020 г. на Окръжен съд – Варна;
Определение № 1194 от 11.05.2016 г. по в. ч. гр. д. № 860/2016 г. на Окръжен съд –
Варна; Определение № 390 от 10.08.2020 г. по в. ч. гр. д. № 442/2020 г. на Окръжен съд
– Пазарджик; Определение № 260258 от 28.07.2020 г. по в. ч. т. д. № 2028/2019 г. на
Окръжен съд – Варна; Определение № 260214 от 23.07.2020 г. по в. ч. т. д. № 841/2020
г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 1734 от 19.09.2019 г. по в. ч. гр. д. №
1288/2019 г. на Окръжен съд – Бургас и др.
Съобразно горното и на осн. чл.78, ал.4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
Закон за адвокатурата /ЗА/ /фирма/ следва да заплати на адв. К. И. Б. от АК – гр. София
възнаграждение в размер на 50.00 лв.
С оглед изложеното, Софийски районен съд, І ГО, 32 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА /фирма/ , ЕИК
************, представляван от А. В. Д. М., с адрес /населено място/ да заплати на
адвокат К. И. Б. от АК – гр. София възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4