РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. Бл., 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело №
20231200101117 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, гр. С., пл.
„С.Н.“ представлявана от А. Т. С., е предявила искова молба срещу Б. Е. Л., ЕГН
**********, адрес с. А., общ. Х., обл. Б., ул. „Ч.“ №, М. А. Л., ЕГН **********,
адрес с. А, общ. Х., обл. Бл., ул. „Ч.“ № ., и П. Б. Л., ЕГН **********, адрес с. А.,
общ. Х., обл. Б., ул. „Ч.“ №.. В нея се твърди, че на 04.05.2023 г. е образувано
производство срещу Б. Е. Л. въз основа на получено уведомление от Окръжна
прокуратура Бл. за привличането му като обвиняем за това, че в периода 14.04.2011
г. - 15.03.2012 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството на
управител и представител на „Л.“ ЕООД, гр. Гоце Делчев, ЕИК **, е потвърдил
неистини в декларации по ЗКПО и ЗДДС, в които е отразил фактури по
несъществуващи сделки с доставчици, използвал е неистински документи при
водене на счетоводството, приспаднал е неследващ се данъчен кредит и е избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери -
престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Престъплението попадало в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от Закона за отнемане на
незаконно придобито имущество /ЗОНПИ/. На 02.01.2020 г. била образувана
проверка срещу Б. Е. Л.. Нейният период бил от 02.01.2010 г. до 02.01.2020 г.
1
Проверяваното лице имало участие в собствеността и управлението на „Л.“ ЕООД,
ЕИК **, „Л. Строй“ ЕООД, ЕИК ***, и ЕТ „Л.-Б. Л.“, ЕИК ***. Притежаваните от
него 20 дружествени дяла, с номинална стойност 20 лева, от капитала на „Л.
Строй“ ЕООД, подлежали на отнемане в полза на държавата на основание чл. 142,
ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ, тъй като не бил установен законен източник на
средствата за придобиването им. За 2010 г. ЕТ „Л.-Б. Л.“ декларирал отрицателен
счетоводен финансов резултат в размер на 56 940 лева. Декларирани били
непогасени заеми, дадени на ЕТ от Б. Е. Л. - 59 453,42 лв., от А. Х. Л. - 38 000 лева,
от Ш. А. Ш.- 22 000 лева, от Р. Б. Л. - 49 300 лева, и от Ф. М. Т. - 60 000 лева. За
2011 г. бил деклариран отрицателен финансов резултат в размер на 38 445 лева, за
2012 г. - 36 357 лева, за 2013 г. - 25 597 лева, за 2014 г. - 11 746 лева, и за 2015 г. - 12
681 лева, като през следващите години въпросният ЕТ не извършвал стопанска
дейност. Останал непогасен заем в размер на 113 190 лева, дължим към Б. Е. Л.. М.
А. Л. декларирала за 2010 г. доход в размер на 5520,25 лв. /след данъчно облагане/,
за 2011 г. - 5339 лева, за 2012 г. - 4533 лева, за 2013 г. - 4470 лева, за 2014 г. - 3259,62
лв., за 2015 г. - 2962,10 лв., за 2016 г. - 2697 лева, за 2017 г. - 2633,95 лв., за 2018 г. -
2272 лева, и за 2019 г. - 2209 лева. Б. Е. Л. и М. А. Л. получили парични
обезщетения за безработица: за 2015 г. - 152,82 лв., за 2017 г. - 564,91 лв., за 2018 г. -
1366,11 лв., и за 2019 г. - 1919,85 лв., както и обезщетения от ДОО: за 2012 г. -
3483,84 лв., за 2016 г. - 3687,80 лв., и за 2019 г. - 3649,07 лв. Нямало данни за
изплащани пенсии. На 04.05.2017 г. Б. и М. Л.и дарили на сина си П. Л.
притежавания от тях поземлен имот № 505 по плана на с.А., общ. Х., обл. Бл.,
заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена
площ 95 кв. м., като запазили за себе си правото на ползване върху имота и
сградата. На 03.09.2012 г. Б. и М. Л.и дарили на другия си син Р. Л. целия *** и 458
от кв. 30 по действащия план на с. А., общ. Х., обл. Б., и ½ от УПИ II-457 и 458 от
кв. 30 по действащия план на с. А., общ. Х., обл. Б.. На 10.06.2013 г. Б. Е. Л. купил
от „С.“ ЕООД гараж и таван, намиращи се в сграда с идентификатор *** по КККР
на гр. Бл., за 7000 лева /с ДДС/. Пазарната им стойност към датата на придобиване
била 19 500 лева. Пазарната стойност на гаража към настоящия момент била 12 000
лева, а на тавана - 8000 лева. На 04.05.2017 г. Б. и М. Л.и дарили на сина си П. Л.
апартамент и паркомясто, намиращи се в сграда с идентификатор *** по КККР на
гр. Бл., като си запазили правото на ползване върху тях. За придобиването на
гаража и тавана в същата сграда не били установени средства от законни
източници, поради което гаражът и паричната равностойност на тавана /8000 лева/
подлежали на отнемане в полза на държавата от П. Л., понеже били придобити за
2
сметка на Б. Л. и съпругата му. Б. Е. Л. бил титуляр по разплащателна сметка ***,
открита на 12.09.2008 г., и крайното салдо по същата, в размер на 1222,88 лв.,
подлежало на отнемане в полза на държавата, тъй като не били установени законни
източници на тези средства. М. А. Л. била титуляр по разплащателна сметка ***,
открита на 31.07.2009 г., и крайното салдо по същата, в размер на 1724,60 лв.,
подлежало на отнемане в полза на държавата, защото не били установени законни
източници на тези средства. Тя била титуляр и по разплащателна сметка ***,
открита на 27.01.2016 г., и крайното салдо по нея, в размер на 5562,80 лв., също
подлежало на отнемане в полза на държавата, понеже не били установени законни
източници и на тези средства. Съгласно данните на НСИ, паричният разход за
издръжката на домакинството на Б. Л. и съпругата му през проверявания период
възлизал общо на *** лв. и по години бил, както следва: за 2010 г. - 5365,83 лв., за
2011 г. - 6661 лева, за 2012 г. - 7501 лева, за 2013 г. - 8215 лева, за 2014 г. - 8375 лева,
за 2015 г. - 8469 лева, за 2016 г. - 8611 лева, за 2017 г. - 9650 лева, за 2018 г. - 10 272
лева, за 2019 г. - 10 843 лева, и за 2020 г. - 11 464,36 лв. Разходите им за пътувания
през граница за 2016 г. били 391,17 лв., за 2017 г. - 919,24 лв., за 2018 г. - 2383,76
лв., за 2019 г. - 5456,77 лв., и за 2020 г. - 713,88 лв. Б. и М. Л.и платили местни
данъци, такси и глоби през периода на проверката, както следва: за 2010 г. - 91,50
лв., за 2011 г. - 154,75 лв., за 2012 г. - 285,89 лв., за 2013 г. - 653,31 лв., за 2014 г. -
241,41 лв., за 2015 г. - 327,38 лв., за 2016 г. - 273,82 лв., за 2017 г. - 357,18 лв., за
2018 г. - 212,38 лв., и за 2019 г. - 322,28 лв. За 2011 г. „Л.“ ЕООД декларирало
отрицателен финансов резултат от 210 664 лева, за 2012 г. - 45 572 лева, за 2013 г. -
54 467 лева, за 2014 г. - 30 449 лева, а за 2015 г. пък декларирало положителен такъв
от 65 288 лева. Била му извършена данъчна ревизия за периода 01.01.2011 г. -
31.12.2014 г., в резултат на която били установени задължения за ДДС и
корпоративен данък в общ размер на 295 428,87 лв. На 11.10.2018 г. „Л. Строй“
ЕООД купило апартамент в сграда с идентификатор 68134.4339.9860.2 по КККР на
гр. С., за сумата от 166 617,12 лв., платена на части. За 2015 г. споменатата фирма
декларирала положителен финансов резултат в размер на 26 196 лева, за 2016 г. -
6992 лева, за 2017 г. - 231 544 лева, за 2018 г. - 582 234 лева, и за 2019 г. - 166 793
лева. За 2010 г. доходите, приходите и източниците на финансиране на
проверяваните лица общо възлизали на сумата от 94 369,42 лв., обичайните и
извънредните им разходи общо били 28 974,66 лв., установен бил нетен доход в
размер на 65 394,76 лв., нямало придобито имущество и не се установявало
несъответствие. За 2011 г. доходите, приходите и източниците на финансиране
били 13 493,79 лв., обичайните и извънредните разходи - 61 415,48 лв., установен
3
бил недостиг на парични средства в размер на 47 921,69 лв., придобити били МПС
за 15 000 лева и имало несъответствие от 62 921,69 лв. За 2012 г. доходите,
приходите и източниците на финансиране били в размер на 8016,84 лв., обичайните
и извънредните разходи възлизали на 43 116,45 лв., имало недостиг на парични
средства в размер на 35 099,61 лв., нямало придобито имущество и било налице
несъответствие в размер на 35 099,61 лв. За 2013 г. доходите, приходите и
източниците на финансиране били 10 780,91 лв., обичайните и извънредните
разходи - 43 693,51 лв., установен бил недостиг на парични средства в размер на 32
912,60 лв., придобит бил недвижим имот за 19 500 лева и се установило
несъответствие в размер на 52 412,60 лв. За 2014 г. доходите, приходите и
източниците на финансиране били 17 298,16 лв., обичайните и извънредните
разходи - 25 652 лева, установен бил недостиг на парични средства в размер на
8353,84 лв., нямало придобито имущество и се констатирало несъответствие от
8353,84 лв. За 2015 г. доходите, приходите и източниците на финансиране били
общо в размер на 20 490,86 лв., обичайните и извънредните разходи - 33 539,21 лв.,
установен бил недостиг на парични средства в размер на 13 048,35 лв., нямало
придобито имущество и било налице несъответствие в размер на 13 048,35 лв. За
2016 г. ситуацията била следната: доходи, приходи и източници на финансиране -
6863,57 лв., обичайни и извънредни разходи - 22 331,71 лв., установен недостиг на
парични средства - 15 468,14 лв., нямало придобито имущество и съществувало
установено несъответствие в размер на 15 468,14 лв. За 2017 г. доходите, приходите
и източниците на финансиране били 7799,27 лв., обичайните и извънредните
разходи били общо в размер на 84 085,62 лв., установен бил недостиг на парични
средства в размер на 76 286,35 лв., нямало придобито имущество и било
установено несъответствие в размер на 76 286,35 лв. За 2018 г. положението било
следното: доходи, приходи и източници на финансиране - 24 579,73 лв., обичайни и
извънредни разходи - 26 628,39 лв., установен недостиг на парични средства -
2048,63 лв., придобити дружествени дялове - 20 лева, и установено несъответствие
- 2068,63 лв. За 2019 г. доходите, приходите и източниците на финансиране били
7089,55 лв., обичайните и извънредните разходи - 27 852,42 лв., имало недостиг на
парични средства в размер на 20 762,87 лв., нямало придобито имущество и било
налице несъответствие в размер на 20 762,87 лв. За 2020 г. доходите, приходите и
източниците на финансиране възлизали на 7775,87 лв., обичайните и извънредните
разходи били 773,14 лв., установил се нетен доход в размер на 7002,73 лв.,
придобито било имущество за 8510,28 лв. и се констатирало несъответствие от
1507,55 лв. Анализът на целия проверяван период разкрил следната картина:
4
доходи, приходи и източници на финансиране - 218 557,97 лв., обичайни и
извънредни разходи - 398 062,55 лв., установен недостиг на парични средства - 179
504,58 лв., придобито имущество - 43 030,28 лв., и установено несъответствие - 222
534,86 лв. При така описаната фактическа обстановка било видно, че е налице
значително несъответствие - над 150 000 лева, за целия проверяван период, в
имуществото на проверяваното лице, по смисъла на чл. 107, ал. 2 вр. § 1, т. 3 от ДР
на ЗОНПИ. Предмет на отнемане в исковото производство щяло да бъде
имущество на стойност 28 530,28 лв. Налице били предпоставките, визирани в чл.
153, ал. 2, чл. 154, ал. 1, чл. 141, чл. 142, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 144 от ЗОНПИ. Иска се
постановяване на съдебно решение, с което да се отнеме в полза на държавата
имущество от Б. Е. Л., М. А. Л. и П. Б. Л., както следва: на основание чл. 142, ал. 2,
т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ, от Б. Е. Л.: налични 20 дружествени дяла, с
равностойност от 20 лева, от капитала на „Л. Строй“ ЕООД, и сумата в размер на
1222,88 лв., представляваща крайно салдо по разплащателна сметка № ***,
открита на 12.09.2008 г. в „УниКредит Булбанк“ АД; на основание чл. 144 вр. чл.
142, ал. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ, от П. Б. Л.: сумата в размер на 8000 лева,
представляваща паричната равностойност на таван, изграден на кота +16,90 метра,
с площ от 30,55 кв. м., придобит с нотариален акт за дарение на недвижим имот №
32, том I, peг. № 1025, дело № 29/2017 г., вписан в СВ Бл. с вх. рег. №
1796/04.05.2017 г., акт № 107, том VI, дело № 975/2017 г.; на основание чл. 144 вр.
чл. 141 от ЗОНПИ, от П. Б. Л.: самостоятелен обект в сграда, с предназначение
„гараж в сграда“, заснет с идентификационен № ***.49, който обект попада в
сграда с идентификационен № ***, построена в поземлен имот с
идентификационен № 04279.626.113 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бл., одобрени със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на
изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в гр. Бл., вписан с административен
адрес гр. Бл., п. к. 2700, кв. „Е.“, етаж -1, паркомясто с площ от 23,71 кв. м., при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - обект № ***.48 и обект № ***.50,
под обекта - няма посочени съседи, над обекта - обект № ***.60, заедно с
прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, който самостоятелен обект, съгласно
предходни документи, е представлявал 1/15 идеална част от подземен паркинг,
изграден на кота -2,50 м., на ниво сутерен, който подземен паркинг е с обща площ
от 413,85 кв. м., състоящ се от 15 паркоместа, която идеална част е с реално
ползване на паркомясто № 8, с площ от 23,71 кв. м., при граници: паркомясто № 7 и
паркомясто № 9; на основание чл. 142, ал. 2, т. 4 вр. чл. 141 от ЗОНПИ, от М. А. Л.:
5
сумата в размер на 1724,60 лв., представляваща крайно салдо по разплащателна
сметка № BG54 UNCR 7000 1518 1398 90, открита на 31.07.2009 г. в „УниКредит
Булбанк“ АД, и сумата в размер на 5562,80 лв., представляваща крайно салдо по
разплащателна сметка № ., открита на 27.01.2016 г. в „Експресбанк“ АД.
Ответниците оспорват основателността на исковете и твърдят, че са разполагали
със законни доходи за закупуване на процесното недвижимо и движимо
имущество. Позицията на КОНПИ, че по отношение на тях е налице значително
несъответствие между придобитото имущество и законните доходи, не била
обоснована с факти, от които да се направят последователни, логични и
непротиворечиви съждения в тази насока. Установените от Комисията приходи не
били единствените такива на ответниците, а били налице други приходи за
проверявания период, които не били надлежно изследвани в производството по
установяване на незаконно придобито имущество от КОНПИ. Следвало да се
направи анализ на представените доказателства относно приходите на лицата,
както и на размера на разходите - обичайни и извънредни, а също и на други
обстоятелства, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото,
чието отнемане се иска. В исковата молба не били взети предвид редица
обстоятелства, касаещи доходите на ответниците, както и имало фрапиращи
грешки, допуснати от ищеца в изчисленията на паричния поток на ответниците.
Заключението на КОНПИ се явявало несъдържателно. На практика анализ на
паричните потоци по години не бил извършен, тъй като липсвало начално и крайно
салдо за всяка от годините, включени в процесния период. Комисията не
изследвала и дори не взела предвид наличието на всички доходи на ответниците. В
случая КОНПИ не обосновала по никакъв начин твърдяното значително
несъответствие в размер на 222 534,86 лв. За да стигне до тази сума, КОНПИ
включила разходи, каквито не били правени от ответниците, и изключила редица
техни законни доходи. Разходите за вноските по застраховките „Живот“ били
заплащани от „Л. Строй“ ЕООД и не следвало да се възлагат в тежест на
ответниците. Недопустимо било да се приеме, че изтеглени суми от сметките на
лицата са техен фактически разход. Нямало законова забрана гражданите да
притежават пари в брой. Изтеглянето на пари от банкова сметка представяло
промяна на съхраняване на имущество от банкова сметка в брой. Ето защо
„изтеглени суми по вноски по сметки в размер на 69 183,70 лв.“ не представлявали
разход за лицата. На практика по този начин ищецът претендирал едни и същи
суми повторно в разходната част на анализа. Сумите, изтеглени от сметките на
ответниците, следвало да бъдат приспаднати от претендираните разходи за
6
издръжка по данни на НСИ, защото именно с тези суми били заплащани текущите
разходи за издръжка на Л.и. Дублирането на разходи и включването на
неизвършени от ответниците разходи били съществени пороци на исковата
претенция и водели до нейната неоснователност и недоказаност. Третирането на
сумата в размер на 69 183,70 лв. - „изтеглени суми от вноски по сметки“ - като
разход, противоречало на приетата от страна на ВКС задължителна тълкувателна
практика. Тези пари следвало да се изключат от разходната част на анализа. За
2010 г. ищецът определил установен нетен доход, след изваждане на разходите и
имуществото, от 65 394,76 лв. Твърде необяснимо обаче, като начално салдо за
2011 г. била посочена сумата от едва 1962,36 лв. Така още в началото на
имуществения анализ ответниците били ощетени с невключен нетен приход от 63
432,40 лв. Когато се прибавели към тази сума и вноските от трети лица и от
проверяваните лица, в общ размер на 69 183,70 лв., ставало ясно, че не е налице
значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Правело
впечатление, че КОНПИ включила в разходната част на т. нар. „анализ“ сумите, с
които ответниците са погасявали вноските по отпуснатите кредити, но в
приходната част на анализа удобно било пропуснато да се включи и приходът от
съответните кредити. Отделен бил въпросът, че единственият разход по
отпуснатите кредити би следвало да са таксите и лихвите на банките.
Погасителните вноски по кредитите погрешно се приемали за разход, без в анализа
да се включат получаваните от същите приходи. Процесният таван бил наличен в
патримониума на ответника П. Л. и било неоснователно да се иска присъждане на
негова равностойност на основание чл. 142, ал. 1 от ЗОНПИ. Имало редица
неточности, грешки и недостатъци в изчисленията на паричния поток на
ответниците. Лизинговите вноски в правоотношенията между „Л. Строй“ ЕООД и
„УниКредит Лизинг“ АД неоснователно били включени в паричния поток на
физическите лица. Ищецът неоснователно не включил в паричния поток сумите от
продажба на МПС /„Шевролет“, „Тойота“ и „Опел“/. В имуществения анализ бил
включен разход за придобиване на тези автомобили, докато приходите от
продажбата неоснователно били изключени. Следователно сумата, получена от
продажбата на въпросните коли, била законен приход за ответниците и следвало да
се включи в имуществения анализ като приход. Неправилен бил подходът на
ищеца, който неоснователно не отчел факта на наличното начално салдо при
ответниците в началото на проверката. Проверяващият орган се ограничил
единствено до наличното имущество по банковите сметки, без да отчете
притежаваното в брой. Житейски логично било, че средствата на всяко физическо
7
лице не следва да са само онези, които същото притежава по банковите си сметки.
Дори напротив - всеки български гражданин притежавал парични средства в брой,
с които обслужвал ежедневните си нужди. Към началното салдо на Л.и не били
включени редица обичайни дарения и приходи от продажба на движимо
имущество. В началото на проверявания период те разполагали с 20 000 лева в
брой. От обичайните разходи следвало да се изключат разходите за закупуване на
недвижимо имущество, за наем на жилище, разходите за закупуване на МПС,
разходите за пътувания и почивки и платени данъци. Извън всякакви законови
разпоредби и икономическа логика, в паричния анализ проверяващият орган
третирал като „обичайни и извънредни разходи“ изтеглените пари на каса или
ПОС терминал. КОНПИ тенденциозно не включила всички приходи на
ответниците в имуществения анализ. Б. Л., в качеството му на едноличен
собственик на капитала на „Л. Строй“ ЕООД, получил дивиденти от печалбата на
дружеството, надхвърлящи дори размера на твърдяното несъответствие между
нетните приходи, разходи и имущество на ответниците. С платежно нареждане от
07.01.2019 г. бил заплатен данък дивидент за 2018 г. в размер на 10 400 лева, с
платежно нареждане от 02.05.2019 г. - в размер на 5873,26 лв., с платежно
нареждане от 01.08.2019 г. - в размер на 5001,39 лв., и с платежно нареждане от
30.10.2019 г. - сумата от 5000 лева. Ищецът сам признал, че през 2018 г. е била
разпределена печалба в размер на 198 000 лева, но не включил същата в приходната
част на анализа. През 2018 г. Б. Л. получил дивиденти от „Л. Строй“ ЕООД в
размер на 197 600 лева. През 2019 г. дивидентите били в общ размер на 415 000
лева. „Л. Строй“ ЕООД подало декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, в които били
отразени всички суми, изплатени на Б. Л., като били заплатени и данъчните
задължения. Друг невключен приход за ответниците били получените кредити през
юли и декември 2009 г. от Б. Л. и М. Л.. С договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице, № 7 от 31.07.2009 г., М. Л. получила финансиране в размер на 50
000 лева. Тя превела по сметка на ЕТ „Л. - Б. Л.“ 35 000 лева по договор за заем.
Оспорва се твърдението на ищеца, че заемите от М. Л. не били реално отпуснати.
Именно поради извършените заеми, средствата за погасяване на ипотечния кредит
на Л. били с произход преводи от ЕТ „Л. - Б. Л.“ и „Л. Строй“ ЕООД. Следователно
всички суми, посочени на стр. 19 от исковата молба, следвало да се изключат от
разходната част на анализа, тъй като не били направени от ответниците, а именно:
2100 лева - удържани суми по застраховка „Живот“ и такси за управление на
кредита, както и сумата от 55 701,90 лв. Неправилно и избирателно в
имуществения анализ не били включени всички заеми, получени от ЕТ „Л. - Б. Л.“
8
и Б. Л.. През 2011 г. по разплащателна сметка на Б. Л. в „УниКредит Булбанк“ АД
постъпила сумата в размер на 20 000 евро, преведена от Р. Л.. Предоставената
заемна сума представлявала законен доход, който неоснователно не бил включен в
приходната част на анализа. Сумата на заема била с произход изтеглен кредит от
„Обединена българска банка“ АД. Отделно от това, противно на всякаква правна
логика и в разрез с тълкувателната практика на ВКС, въпросната сума била
третирана като разход. Не било възможно приход от 20 000 евро /39 116,90 лв./ да
се третира като разход. Тази фрапираща грешка водела до разлика в имуществения
анализ, тъй като сумата не намерила отражение в приходната част на анализа, а
неоснователно била включена в разходната му част. На 10.08.2015 г. Б. Л. получил в
заем сумата от 2000 лева от Шериф Арифов Шерифов. Тази сума представлявала
законен доход и следвало да намери отражение в приходната част на имуществения
анализ. Редица противоречия и несъответствия били налице и по отношение на
приетите в анализа действителни стойности на притежаваните МПС. Оспорват се
изцяло изводите на Комисията относно разходите за придобиване на описаните в
исковата молба автомобили. Пазарната стойност, възприета от Комисията като
действителна стойност, не била и не можела да бъде единствен и еднозначен
критерий, защото средната пазарна цена не отчитала направените подобрения,
ремонти, преустройства, текущо състояние, възраст и конструкция. Придобитото
имущество следвало да се оценява по документално доказаната му цена, която
представлявала платената цена за придобиването или отчуждаването му. Това била
единствената стойност на имуществото, която следвало да се приеме за реална,
изведена въз основа на писмен документ, подписан от договорилите се страни, с
нотариална заверка /по отношение на недвижимите имоти в частност/. Приемането
на всяка друга стойност, различна от тази в договора за покупко-продажба,
следвало да бъде третирано само като абстрактна сума. Оспорват се твърденията
на ищеца, че пазарната оценка на гаража и тавана е в размер на 19 500 лева, че
ответниците са направили разход за закупуване на товарен автомобил „Нисан“ в
размер на 15 000 лева и че през 2012 г. те са направили разходи за придобиване на
МПС в размер на 20 814,43 лв. Исковите претенции били неоснователни и
недоказани. Не било налице значително несъответствие между приходите и
разходите за придобиване на имуществото на Л.и. Последните разполагали със
законен източник на доходи. Моли се за отхвърляне на предявените претенции и
присъждане на направените разноски.
Правната квалификация на исковете се съдържа в нормите на чл. 141, чл. 142, ал. 1
и ал. 2, т. 1 и 4, чл. 144 и чл. 151 от ЗОНПИ.
9
КОНПИ следваше да докаже, че: а/ ответникът Б. Л. притежава дяловете от
капитала на „Л. Строй“ ЕООД, за които се иска да бъдат отнети в полза на
държавата, б/ ответникът П. Л. притежава правото на собственост върху тавана,
паричната равностойност на който се иска да бъде отнета в полза на държавата, и
тази стойност е такава, каквато се сочи в исковата молба, в/ ответникът П. Л.
притежава правото на собственост върху гаража, чието отнемане в полза на
държавата се претендира, г/ ответниците Б. и М. Л.и са получили по съответните
свои банкови сметки паричните суми, чието отнемане в полза на държавата се
претендира, и същите са налични по сметките, фигуриращи в исковата молба, д/
доходите, приходите и източниците на финансиране, обичайните и извънредни
разходи, установеният нетен доход и имуществото /пари, движими вещи,
недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи/ на ответниците
действително са с размерите и стойностите, посочени в исковата молба, е/ е налице
твърдяното в исковата молба значително несъответствие между имуществото на
ответниците и нетните им доходи - както в началото, така и в края на изследвания
период, и ж/ престъпната дейност на Б. Л. е довела до придобиване на имущество,
подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и
въпросното имущество.
Ответниците трябваше да докажат, че получените през проверявания период техни
законни приходи надвишават всичките им установени разходи, включително за
издръжка, и че конкретното имущество е придобито със средства от установени
законни източници.
Събраха се писмени и гласни доказателства. Изслушаха се експертни заключения.
Исковете са редовни и допустими, поради което трябва да бъдат разгледани по
същество.
КОНПИ изложи изрични твърдения, че в конкретния случай може да се направи
логически обосновано предположение за връзка между престъпната дейност на
проверяваното лице и придобиването на установеното имущество. С присъда №
901253 от 02.12.2021 г., постановена по НОХД № 159 от 2019 г. на Окръжен съд
Бл., Б. Л. бил признат за виновен в това, че за периода от 14.04.2011 г. до 15.03.2012
г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и
представител на „Л.“ ЕООД, е потвърдил неистина в годишна данъчна декларация
по чл. 92 от ЗКПО и в СД по чл. 125 от ЗДДС, в които е отразил фактури по
несъществуващи сделки с контрагенти-доставчици, използвал е неистински
документи при водене на счетоводството - данъчни фактури, използвал е и
10
документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред орган по
приходите - дневник за покупките за 2011 г., и е приспаднал неследващ се данъчен
кредит, като по този начин е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения в особено големи размери - 159 945,80 лв. - 39 271 лева дължим данък
по ЗКПО и 120 674,80 лв. по ЗДДС. Връзката между придобитото от ответника
имущество и престъплението, за което той е осъден с влязла в сила присъда,
можела да бъде установена както при условията на пълно и главно доказване, а
така също чрез предположение, което е обосновано въз основа на обстоятелствата
по делото и правилата на формалната логика. Липсата на законен източник
предполагала, че имуществото е незаконно придобито. Законните източници обаче,
както приемал и КС, били конституционно признати и нормативно
регламентирани, поради което и тежестта на доказването в закона била обърната
чрез оборимата презумпция - тя била върху ответника, който следвало да установи
чрез каква правнорегламентирана дейност или уреден от действащото право
способ е придобил имуществото си. Следователно, с оглед на обстоятелствата по
делото и липсата на установен законен източник за придобиване на процесното
имущество, обосновано можело да се предположи, че е налице индиция за
придобиване на богатство, което не можело да бъде обяснено с конституционно
признатите и законово регламентирани източници на забогатяване и нарушавало
правилното функциониране на процесите в различни обществени сфери. В този
смисъл, наличието на значително несъответствие в размер, регламентиран в § 1, т. 3
от ДР на ЗОНПИ, било нарушение на КРБ и данъчните закони. Несъответствието
над 150 000 лева било предвиденият в закона праг за преценка на
пропорционалността на намесата на държавата в индивидуалните права на
проверяваните лица, чрез запазване на справедливия баланс между
индивидуалните права и обществения интерес. Неустановяването на средства за
придобиване на процесното имущество се свързвало с разумното обяснение, че е
съществувал незаконен доход/приход, от който е произтичало това превишение. В
конкретния случай предположението за наличие на връзка /пряка или косвена/ се
обосновавало от обстоятелството, че Б. Л. е осъден за престъпление, насочено към
генериране на неследваща му се облага, което е в ущърб на държавата.
Обосноваността на престъпленията по чл. 255 от НК, попадащи в предметния
обхват на ЗОНПИ, се състояла в наличието на значително несъответствие между
доходите и разходите на Б. Л. и съпругата му М. Л.. Следвало да бъде отбелязано
обстоятелството, че М. Л. е обслужвала счетоводствата на дружествата на Б. Л..
Концентрацията на парични средства и придобиването на имущества от
11
ответниците били именно по време или непосредствено след установената с влязла
в сила присъда престъпна дейност. Дарените на П. Л. имоти били придобити от Б.
Л. и съпругата му скоро след установената престъпна дейност. През 2012 г. били
придобити и 3 МПС от Б. Л., в качеството му на ЕТ, а през 2011 г. той придобил
автомобил в лично качество. Съгласно приетите по делото ГДД по чл. 50 от
ЗДДФЛ, Б. Л. си предоставил като ЕТ парични заеми през 2011 г. в немалка сума, а
именно - над 80 000 лева, а през 2012 г. - в размер на 15 000 лева. Съобразявайки
вида и характера на извършеното престъпно поведение на ответника за
престъпления, попадащи в предметния обхват на специалния закон, нейната цел,
липсата на данни за реализирани законни доходи от ответниците и съпоставката на
доходите и разходите им по години, можело да се направи основателно
предположение, че процесното имущество е придобито от тази дейност на лицето.
Престъплението, за което Б. Л. е осъден, безспорно генерирало незаконни облаги и
имало за цел да бъде източник на незаконни доходи в особено големи размери - 159
945,80 лв. От събраните по делото доказателства се установявало, че той и
фактически е реализирал такива доходи. Общият размер на получените през
периода законни доходи на лицето бил недостатъчен за придобиване на
имуществото. За всяка година от проверявания десетгодишен период бил
установен недостиг на средства. Следователно, за придобиване на процесното
имущество не бил установен законен източник на средства.
Анализът на приобщения доказателствен материал по настоящото дело налага
извод за неоснователност на предявените претенции.
Видно от приетото на 11.07.2025 г. допълнително заключение на вещото лице Е. В.,
Б. и М. Л.и, за целия проверяван период, са придобили имущество в размер на
20 412,80 лв. - т. 25 от обобщената таблица за времето от 2010 до 2020 г. Тази сума
от 20 412,80 лв. е формирана от: 1/ стойността на придобитото и налично към края
на проверявания период недвижимо имущество - 9499 лева, 2/ стойността на
придобитите и налични в края на проверявания период МПС - 5331 лева, 3/
разходите за придобиване на дружествени дялове, които са налични към края на
проверявания период - 20 лева, и 4/ крайното салдо по банковите сметки на
ответниците - 5560,80 лв.
Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие,
означаващо превишаване с най-малко 150 000 лева на стойността на имуществото
/не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания
период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи какви са
доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези
12
доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество, или не. Това е
така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно
придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат възможностите
за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него.
Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното
от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания
период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило
в края на проверявания период /Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК, докладчик съдията Майя Русева/.
Изхождайки от нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, за да се направи извод дали е
налице значително несъответствие, следва да се извърши съпоставка между
имуществото на ответниците и нетния им доход, при отчитане на легалните
дефиниции на понятията „имущество“ и „нетни доходи“, дадени с разпоредбите на
§ 1, т. 4 и 8 вр. т. 2 и 9 от ДР на ЗОНПИ.
Като неправилен трябва да бъде определен подходът на КОНПИ да сумира сбора
на разходите и да ги прибавя към имуществото, за да докаже превишение с над 150
000 лева, какъвто е и конкретният случай. В тази връзка следва да се има предвид
приетото в Определение № 50295 от 31.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3145/2022 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Определение № 50292 от 27.07.2023 г.
на ВКС по гр. д. № 1946/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, и др.,
че при определяне на размера на несъответствието, от стойността на имуществото
трябва да се извади само положителният нетен доход, доколкото такъв е налице.
Когато нетният доход представлява отрицателна стойност - както се твърди и в
настоящия казус - той не се добавя към стойността на имуществото, нито се отчита
като обективен фактор, увеличаващ несъответствието. Отрицателен доход, по
смисъла на закона и съдебната практика, не съществува като понятие, водещо до
юридически значимо несъответствие.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 732 от 12.12.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 2652/2023 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов,
Решение № 50130 от 03.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Боян Цонев, и др., нетният доход, по смисъла на разпоредбата
на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, е превишението на общия размер на приходите /т. нар.
„брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т. е.
оставащите свободни и разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и
отрицателна величина. Ето защо не може към стойността на наличното имущество
да се добавят разходи на проверяваното лице, превишаващи брутните му приходи,
13
тъй като това би било в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на § 1, т. 3,
4 и 8 от ДР на ЗОНПИ, респ. в противоречие с трайно установената практика на
ВКС.
Брутните разходи на ответниците са ирелевантни за размера на значителното
несъответствие, ако същите надвишават приходите им. В случаи като настоящия,
когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не
надвишава 150 000 лева, няма как да се формира значително несъответствие по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, независимо от размера на нетните доходи по
смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ.
На отнемане по реда на ЗОНПИ подлежи само налично имущество, което
съществува в патримониума на проверяваното лице или на свързаните с него лица.
Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да
бъде отнето от него. Ако имуществото се намира при свързани лица, то се отнема
от тях. Ако същото е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи
равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е
противопоставимо на държавата. Ако отчуждаването не е противопоставимо на
държавата, имуществото се отнема от приобретателя. Основната предпоставка за
отнемането на незаконно придобито имущество е установяването на превишение
между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на
проверявания период. Отнемането може да бъде извършено тогава, когато
имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в
началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на
ЗОНПИ размер /Решение № 191 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4768/2019 г., IV
г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров, Решение № 97 от 18.05.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав
Белазелков, и др./. Когато превишението на имуществото е под посочения в закона
размер, отнемане не може да бъде извършено. Преминалите през банковите сметки
на ответниците суми нямат отношение към размера на несъответствието. Те, без
съмнение, са били част от имуществото на ответниците, преди да бъдат изтеглени.
Към момента на отправяне на искането на КОНПИ обаче същите вече не са по
банковите им сметки и няма както твърдения, така и доказателства в какво са били
превърнати.
Ето защо претенциите на КОНПИ спрямо Л.и изначално подлежат на отхвърляне,
тъй като имуществото в края на проверявания период не се е увеличило в
сравнение с това в началото на периода, респ. не е налице увеличение, което да
14
надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер.
Не се доказа съществуването на посоченото във вариант „КОНПИ“ на експертното
заключение имуществено несъответствие от 227 770,38 лв. С Тълкувателно
решение № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК, докладчик
съдията Майя Русева, безспорно е прието, че изтеглените суми от банковите
сметки на лицата не намират отражение в разходната част на имуществения
анализ, тъй като с изтеглянето на една парична сума от банковата сметка просто се
променя начинът на съхранение на съответния актив. От т. 15 на общата обобщена
таблица, с оглед на указанията на ВКС, следва да отпадне сумата, формирана от
изтеглени пари от банкови сметки, с произход „вноски на каса“, в размер на 69
183,70 лв. Освен това, с оглед на дадените разяснения от ВКС, от имуществения
анализ безспорно следва да отпаднат и движимите вещи, които са отчуждени и не
се намират в патримониума на лицето. В този случай иде реч за процесните МПС,
за които във вариант „КОНПИ“ е взет разходът за придобиването им, а отсъства
приходът от последващи разпоредителни сделки с автомобилите. С оглед на това,
от размера на посоченото несъответствие следва да отпадне сумата от 37 883 лева -
т. 16 от обобщената таблица, и само от тази сума е ясно, че имуществено
несъответствие в претендирания от закона размер няма. Третирането на изтеглени
пари като разход противоречи на приетото в тълкувателното решение, според
което сумите от придобито и впоследствие отчуждено друго имущество, за което
не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не
участват при определяне на размера на несъответствието съобразно нормата на §
1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. В конкретния случай КОНПИ твърди, че след изтеглянето
на сумите от банковите сметки същите са изразходени, но не отчита, че няма
нормативна забрана за съхранение на парични суми в брой. Съвсем отделен е
въпросът, че тези изтеглени суми са налични по банковите сметки в края на
проверявания период и е недопустимо веднъж да се третират като имущество и
още веднъж - като разход на ответниците, какъвто не се доказа те да са имали. Пак
в противоречие със споменатото тълкувателно решение, КОНПИ включва в
имуществения анализ стойността на движими вещи /продадени МПС/, които са
отчуждени. Освен това ВКС е разяснил, че постъпилите суми по банкови сметки
стават част от имуществото на проверяваното лице или свързаните с него лица, тъй
като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с
извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от
имуществото. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и
15
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи /самите
парични средства са движими вещи до момента, в който са в наличност/. Ако те са
налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на
отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Изяснено е още, че
паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е
установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на
проверяваното лице или на свързаните с него лица, не подлежат на отнемане и не
участват при формиране на несъответствието.
Съобразно Решение № 13 от 13.10.2012 г. на КС по к. д. № 6/2012 г., докладчик
съдията Р. Ненков, на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е
разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия
период от законни източници /трудова дейност, частно предприемачество,
наследяване, сделки и пр./, направените през това време разходи и възникналите
задължения. Същото следва и по аргумент за по-силното основание от
разпоредбата на чл. 45 от НК. Не подлежи на отнемане в полза на държавата
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник,
както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края
на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.
За да е възможно отнемането на някакво имущество, то трябва да съществува
реално /да е налично/ към момента на приключването на проверката, като част от
патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица, или да е
отчуждено по непротивопоставим на държавата начин. Предмет на отнемане могат
да са налични парични средства, т. е. такива в икономическата им функция на
запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им
разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия
за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични
средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото
имущество, но неналични към датата на предявяване на иска, тъй като законът не
предвижда такава възможност. Паричните средства, които са изразходвани и не са
налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да
се намират по сметка на проверяваното лице или на свързаните лица, не подлежат
на отнемане. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са
налични в края на изследвания период, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен
16
законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на
имуществото, не могат да обосноват несъответствие и липсва предмет на
отнемане, поради което и не подлежат на отнемане. С оглед на това, в конкретния
казус, неправилно в имуществения анализ, в частта на „имущество“ или
„извънредни разходи“, са включени изтеглените суми от АТМ устройства,
изтеглените суми на каса в банка и разходите за придобити и впоследствие
отчуждени МПС. Отчужденото движимо имущество и паричните суми не трябва
да бъдат в част „извънредни разходи“ на анализа, а в част „имущество“.
Неправилно КОНПИ включва в разходната част на анализа придобивната стойност
на процесните МПС, а цената, която е получена при продажбата им, е пропусната в
приходната част на анализа. В такава насока е и практиката на ВКС, изложена в
Определение № 3349 от 25.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4211/2024 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Даниела Стоянова, Решение № 50004 от 08.04.2024 г. на ВКС
по гр. д. № 3649/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Анелия Цанова, и др.
Трябва да се има предвид обстоятелството, че в заключението по вариант
„КОНПИ“ не са включени някои законни приходи. Съдът счита за доказано по
делото, че Б. Л. е получил законни доходи от дивидент. Твърдението на КОНПИ, че
РКО, с които Б. Л. е получил дивидент от „Л. строй“ ЕООД, са съставени за
нуждите на процеса, противоречи на доказателствената съвкупност. В исковата
молба се твърди, че с решение № 380 от 04.05.2023 г. на КОНПИ е образувано
производство срещу Б. Л.. Междувременно, още през 2019 г. „Л. строй“ ЕООД е
заплащало данък в размер на 5 % от разпределената печалба. По делото са
представени платежни нареждания за платен данък върху дивидента в полза на
ТДНАП Бл. за 2018 и 2019 г., като общият размер на данъка за тези 2 години
възлиза на повече от 25 000 лева /с платежно нареждане от 07.01.2019 г. е заплатен
данък върху дивидента за 2018 г. в размер на 10 400 лева; платежно нареждане от
02.05.2019 г. за платен дивидент в размер на 5873,26 лв.; платежно от 01.08.2019 г.
за платен дивидент в размер на 5001,39 лв.; платежно от 30.10.2019 г. за сумата от
5000 лева/. КОНПИ сама признава, че през 2018 г. е била разпределена печалба в
размер на 198 000 лева, но неправилно не е включила същата в приходната част на
анализа. По делото са представени и приети и протоколи за разпределение на
печалбата на дружеството и РКО, от които е видно, че през 2018 г. Б. Л. е получил
дивиденти от „Л. строй“ ЕООД в размер на 197 600 лева. През 2019 г. той е получил
дивиденти в общ размер на 415 000 лева. „Л. строй“ ЕООД е подало декларации по
17
чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, в които са отразени всички суми, изплатени на Б. Л., като са
заплатени и данъчните задължения, и то много преди образуването на
производството от ищеца. Видно от приетата по делото експертиза, „Л. строй“
ЕООД е разполагало със сумите, които е предоставило като дивидент.
Доказа се в хода на съдебния процес притежаваното от ответниците начално салдо
за проверявания период в брой, а именно - сумата от 20 000 лева. Ответниците са
имали дългогодишни доходи от производство на тютюн и работа в чужбина. Видно
от свидетелските показания на Р. Л., още от 1990 г. ответниците и родителите на М.
Л. са отглеждали тютюн, от което са си докарвали между 10 000 и 15 000 лева на
година. От работата си в Португалия и Гърция и доходите от тютюн, в началото на
2010 г. ответниците са разполагали със спестена сума в брой в размер на 20 000
лева. Това се потвърждава и от разпита на свидетеля Джинсов, който е
категоричен, че през 2010-2011 г. е виждал спестяванията на М. и Б. в тяхната
къща. КОНПИ не представи доказателства, които да оборват изложеното от
свидетелите. Свидетелските показания кореспондират с писмените доказателства.
Установи се, че сумите, които е предоставил Р. Л. на баща си Б., са с произход
банкови кредити. Що се отнася до изложеното от свидетеля Д., че Ш. Ш. е дал пари
на Б., за да „стартира“ фирмата, същото обстоятелство е установимо и от
представения по делото договор за заем, предхождащ учредяването на „Л. строй“
ЕООД.
Възраженията на ищеца относно кредитирането на събраните гласни доказателства
не са основателни. Вярно е, че свидетелите Р. Л. и П. Д. са близки роднини на
ответниците. Законодателят е създал едно предположение относно посочените в
хипотезата на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода
на делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната
обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват
заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му /Решение
№ 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Албена Бонева/. В настоящия казус свидетелските показания на Р. и П. не
са противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява
кредитирането на подобни показания, а предвижда преценката им да става в
съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях в случая показанията
не са опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Не могат да се
игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък или роднина
/Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК,
18
докладчик съдията Бонка Дечева/. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева,
роднинската връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по себе си
не е основание показанията на този свидетел да се считат недостоверни. Не
съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на
техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват довелата ги
страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Бонка Дечева, и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/. В случая
съобщеното от свидетелите Р. и П. се характеризира с висока степен на
достоверност, защото е вътрешно хармонично, последователно и изчерпателно
/водещи критерии за оценка на свидетелските показания според „Разпит на
свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, София, 1997 г.,
стр. 55/. И двамата подробно описват особеностите и спецификите на паричните си
отношения с ответниците. Показанията им не оставят съмнение, че те са били
очевидци на това, което обрисуват, и имат необходимите пълни, преки и
непосредствени впечатления за него. Не са налице причини за некредитиране на
информацията, дадена от тези свидетели.
Друг невключен приход за ответниците са получените кредити през юли и
декември 2009 г. С договор за банков ипотечен кредит, сключен на 31.07.2009 г., М.
Л. е получила финансиране в размер на 50 000 лева. Видно от съответното
извлечение от разплащателна сметка, през 2009 г. тя е превела по сметка на ЕТ „Л.
- Б. Л.“ 35 000 лева по договор за заем. Съдът приема, че заемите от М. Л. са реално
дадени и именно поради това средствата за погасяване на нейния ипотечен кредит
са с произход преводи от ЕТ „Л. - Б. Л.“ и „Л. строй“ ЕООД. Следователно сумата
от 2100 лева - удържани пари по застраховка „Живот“ и такси за управление на
кредита, и сумата от 55 701,90 лв. следва да се изключат от разходната част на
анализа, тъй като не са направени от ответниците. Неправилно в имуществения
анализ на ищеца не са включени всички заеми, получени от ЕТ „Л. - Б. Л.“ и Б. Л..
През 2011 г. по разплащателна сметка на Б. Л. в „УниКредит Булбанк“ АД е
постъпила сума в размер на 20 000 евро, преведена от Р.Л.. Тя представлява законен
доход за него, който неоснователно не е включен в приходната част на анализа.
Сумата на заема е с произход изтеглен кредит от „Обединена българска банка“ АД.
Същата неправилно е третирана като разход, което води до неоправдана разлика в
имуществения анализ.
На 10.08.2015 г. Б. Л. е получил в заем от баща си сумата от 2000 лева, която също
19
представлява законен доход и следва да намери отражение в приходната част на
имуществения анализ.
Не следва да бъде споделено твърдението на КОНПИ, че предоставените заеми от
Б. Л. на ЕТ, в общ размер на 104 453,42 лв., трябва да бъдат отразени в стойността
на наличното имущество на ответниците, тъй като не е доказано погасяването им
преди края на изследвания период. В нито един момент от съдебното производство
обаче ищецът не е твърдял, че процесните вземания не са погасени, както и не е
поддържал, че тези вземания са станали част от имуществото на проверяваното
лице и подлежат на отнемане от него. Отделно от това трябва да се отбележи
фактът, че КОНПИ не оспори допълнителното заключение на счетоводната
експертиза във вариант № 1, озаглавен „КОНПИ“, съгласно който в края на
проверявания период имуществото на ответниците е в размер на 20 412,80 лв.
В мотивите на Решение № 13 от 13.10.2012 г. на КС по к. д. № 6/2012 г., докладчик
съдията Р. Ненков, е залегнал принципът, че проверяваният период не може да бъде
разглеждан самоцелно и изолирано. Преди началото му проверяваните лица са
осъществявали икономическа дейност, реализирали са доходи, придобивали са
имущества и са извършвали разходи.
Твърденията на КОНПИ за незаконния произход на средствата, с които е
придобито имуществото, предмет на отнемане, останаха недоказани в процеса. Не
се доказаха твърденията, че съществува значително несъответствие по отношение
на всеки от ответниците. Недоказани останаха твърденията, че направените от
ответниците разходи през процесния период многократно надвишават получените
от тях доходи по време на същия. Недоказани останаха и твърденията за размера на
разходите /обичайни и извънредни/. Свидетелските показания и банковите
документи опровергаха тези твърдения.
Съобразявайки всичко изложено дотук, съдът приема, че несъответствие по
смисъла на ЗОНПИ, и още повече - значително такова /над 150 000 лева/, не е
налице в настоящия казус. Предявените искове се оказаха неоснователни и трябва
да бъдат отхвърлени.
С оглед на изхода на делото и на основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, на
ответниците трябва да бъдат присъдени направените от тях в хода на настоящия
съдебен процес разноски за експертизи и адвокатска защита, както и разноските по
обезпечителното производство. Заплатените адвокатски хонорари изобщо не са
прекомерни и даже не съответстват на изключително голямата фактическа и
правна сложност на казуса.
20
Воден от изложените мотиви, умотворения и дълбокомислени разсъждения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество, гр. С., пл. „С. Н.“ № ., представлявана от А. Т. С., предявени срещу Б. Е.
Л., ЕГН **********, адрес с. А., общ. Х., обл. Бл. ул. „Ч“ №, за отнемане, на
основание чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ, на налични 20 /двадесет/
дружествени дяла, с равностойност от 20 /двадесет/ лева, от капитала на „Л. строй“
ЕООД, ЕИК ***, и сумата в размер на 1222,88 лв. /хиляда двеста двадесет и два
лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща крайно салдо по
разплащателна сметка № ., открита на 12.09.2008 г. в „УниКредит Булбанк“ АД.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество, гр. С., пл. „С.“ № ., представлявана от А. Т. С., предявени срещу П. Б.
Л., ЕГН **********, адрес с. А., общ. Х., обл. Бл., ул. „Ч. № ., за отнемане, на
основание чл. 144 вр. чл. 142, ал. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ, на сумата в размер на
8000 /осем хиляди/ лева, представляваща паричната равностойност на таван,
изграден на кота +16,90 метра, с площ от 30,55 кв. м., придобит с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 32, том I, peг. № 1025, дело № 29/2017 г., вписан в СВ
Бл. с вх. рег. № 1796/04.05.2017 г., акт № 107, том VI, дело № 975/2017 г., и за
отнемане, на основание чл. 144 вр. чл. 141 от ЗОНПИ, на самостоятелен обект в
сграда, с предназначение „гараж в сграда“, заснет с идентификационен № ***.49,
който обект попада в сграда с идентификационен № ***, построена в поземлен
имот с идентификационен № 04279.626.113 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бл., одобрени със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006
г. на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в гр. Бл., вписан с
административен адрес гр. Бл., п. к. ., кв. „Е.“, етаж -1, паркомясто с площ от 23,71
кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - обект № ***.48 и обект
№ ***.50, под обекта - няма посочени съседи, над обекта - обект № ***.60, заедно с
прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, който самостоятелен обект, съгласно
предходни документи, е представлявал 1/15 идеална част от подземен паркинг,
изграден на кота -2,50 м., на ниво сутерен, който подземен паркинг е с обща площ
от 413,85 кв. м., състоящ се от 15 паркоместа, която идеална част е с реално
ползване на паркомясто № 8, с площ от 23,71 кв. м., при граници: паркомясто № 7 и
паркомясто № 9.
21
ОТХВЪРЛЯ исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество, гр. С, пл. „С.“ № , представлявана от А. . С., предявени срещу М. А. Л.,
ЕГН **********, адрес с. А., общ. Х., обл. Б., ул. „Ч“ № , за отнемане, на основание
чл. 142, ал. 2, т. 4 вр. чл. 141 от ЗОНПИ, на сумата в размер на 1724,60 лв. /хиляда
седемстотин двадесет и четири лева и шестдесет стотинки/, представляваща
крайно салдо по разплащателна сметка № ., открита на 31.07.2009 г. в „УниКредит
Булбанк“ АД, и сумата в размер на 5562,80 лв. /пет хиляди петстотин шестдесет и
два лева и осемдесет стотинки/, представляваща крайно салдо по разплащателна
сметка № ., открита на 27.01.2016 г. в „Експресбанк“ АД.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. С., пл.
„С“ №, представлявана от А. Т. С., да заплати на Б. Е. Л., ЕГН **********, адрес с.
А., общ. Х., обл. Б., ул. „Ч.“ №, сумата от 2300 /две хиляди и триста/ лева,
представляваща направени от него разноски по настоящото дело, и сумата от 1875
/хиляда осемстотин седемдесет и пет/ лева, представляваща разноски, сторени от
същия по обезпечителното производство.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. С., пл.
"С.Н." №, представлявана от А.Т.С., да заплати на П. Б. Л., ЕГН **********, адрес
с.А., общ. Х, обл. Б, ул. "Ч.в." № сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева,
представляваща направени от него разноски по настоящото дело, и сумата от 1860
/хиляда осемстотин и шестдесет/ лева, представляваща разноски, сторени от
същия по обезпечителното производство.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. С., пл.
„С.“ № ., представлявана от А. Т. С., да заплати на М. А. Л., ЕГН **********, адрес
с. А., общ. Х., обл. Бл., ул. „Ч.“ № , сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева,
представляваща направени от нея разноски по настоящото дело, и сумата от 1860
/хиляда осемстотин и шестдесет/ лева, представляваща разноски, сторени от
същата по обезпечителното производство.
На страните ДА СЕ ВРЪЧАТ копия на настоящия съдебен акт, който може да бъде
обжалван от КОНПИ в двуседмичен срок, считано от връчването, пред Апелативен
съд София, с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд Бл..
Съдия при Окръжен съд – Бл.: _______________________
22