М О
Т И В И
към Присъда № 11/28.05.2019г. по НОХД № 219/2019г. по описа на Сливенски
окръжен съд
Съдебното
производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт по досъдебно производство № 198/2017г. по описа на РУ Твърдица,
вх.№ 4173/2017г., пор.№ 227/2017г. на ОП гр.Сливен по обвинението на Н.И.В. ***,
за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК.
Подсъдимият признава изцяло фактите,
изложени в обвинителния акт и делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК –
съкратено съдебно следствие.
В с.з. представителят на
Окръжната прокуратура гр.Сливен посочва, че е установена фактическата установка
по делото, която не се спори и от подсъдимия. Акцентира на обстоятелството
относно определяне размера на наказанието за извършеното престъпление. Сочи, че
подсъдимият е направил необходимото като след ПТП се е обадил на работодателя
си, а след това и на тел.112. Посочва, че подсъдимият е полагал и полага
общественополезен труд, а за пострадалия няма такива данни. В пледоариите
прокурорът посочва, че времето на извършване е такова, че е било наложително
подсъдимият като водач на автомобила да се съобрази с видимостта и да управлява
с по-ниска скорост. Сочи, че целите на наказанието ще бъдат изпълнени ако се
определи наказание около две години и три месеца лишаване от свобода, което да
се редуцира до една година и шест месеца лишаване от свобода и да се отложи на
основание чл.66 от НК. Относно лишаването от право да управлява МПС,
представителят на държавното обвинение иска същото да е в рамките на
наказанието лишаване от свобода.
Повереникът на частния обвинител В.Д.
счита, че обвинението е доказано по безспорен начин. Пледира, съобразно
характеристичните данни на подсъдимия, за налагане на наказание в минимален
размер, което да се редуцира с 1/3, съобразявайки правилата на Глава 27 от НПК.
Посочва, че размерът на наказанието по чл.343г от НК следва да бъде в размера
на наказанието лишаване от свобода.
Подсъдимият в съдебно заседание
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което
делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие. Защитникът
на подсъдимия в съдебно заседание не спори фактическата обстановка, установена
по делото и не се спира подробно на нея. Намира, че следва да бъде определено
наказание на подсъдимия в размер на една година и осем месеца, което да бъде с
приложение на чл.66 от НК и съответно намалено с 1/3. Счита, че с тази присъда
ще се постигнат целите на наказанието и преди всичко поправяне на подсъдимия.
Подс.Н.В. в съдебно заседание потвърждава
изложеното от защитника си. Искрено съжалява за случилото се. Посочва, че това
е дейността, с която изхранва семейството и моли за налагане на минимално
наказание.
От събраните на досъдебното
производство доказателства и направеното самопризнание от страна на подсъдимия се
установява следната фактическа обстановка:
Подс.Н.И.В. от 03.04.2017г. работел по трудов договор
като шофьор към ТД „М. и сие“ ООД - Сливен. Същият притежавал правоспособност
за водач на МПС категория „В“, „С“, „ВЕ“ и „СЕ“, и през последните години на
същият били наложени няколко наказания за извършени нарушения на правилата за
движение по ЗДвП.
На
04.10.2017г., изпълнявайки трудовите си задължения, подс.В. управлявал товарен
автомобил „Мерцедес 2541 Л Актрос“ с per.№ СН 5080
АР. Автомобилът бил с редовни документи, технически преглед за 2017г. и
сключена застраховка гражданска отговорност в „Левинс“ АД.
Около
20.00 часа на посочената дата, подсъдимият се движел с товарния автомобил по
главен път І-6 в посока от гр.Казанлък към гр.Сливен и се намирал в участъка в
землището на гр.Шивачево. По същото време в същия участък, в дясната лента на
пътя, по посока на движение на товарния автомобил „Мерцедес“, като пешеходец,
се движел пострадалият Й. И. Д..
В
момента, в който автомобилът, управляван от подс.В., преминавал през участъка
на пътя, в който се намирал и пострадалия пешеходец, настъпил удар между
товарния автомобил и пешеходеца, който удар бил възприет от подсъдимия и
същият спрял управлявания от него автомобил. Върнал се назад и установил, че е
блъснал човек.
Подс.В. веднага се обадил по телефона на своя работодател
- свид.М., на който казал: „Ударих човек, какво да правя“, като свид.М. го
посъветвал да се обади веднага на тел.112 и да остане на място /справка л.69 от
ДП/.
След обаждането на тел.112 на мястото на пътнотранспортното
произшествие пристигнал автопатрул от РУ Твърдица, като непосредствено след
това и екип на Бърза помощ, който установил, че пострадалото лице е починало. След
това тялото на пострадалия било обърнато, тъй като преди това е лежало по очи,
при което полицейските служители, единият от които свид.К.Щ.Н., установили, че пострадалият
е Й. И. Д., който бил познат на полицията като бездомник, който водел
скитнически начин на живот в района.
На водача, подс.В., на мястото на пътнотранспортното
произшествие, свид.М. Й.ова М. - инспектор „Пътен контрол“ при РУ Твърдица,
извършил проба за алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, фабр.№ ARDM 0201, която дала отрицателен
резултат.
Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза е,
че смъртта на постр.Д. е в резултат на автомобилна травма, вследствие блъскане
от товарен автомобил по време на движение, като при външния оглед и аутопсията
на трупа са установени данни за съчетана травма с обхващане на главата, гръдния
кош, корема и крайниците. Причината за настъпването на смъртта е тежката
съчетана травма с обхващане на главата, лицето, гръдния кош, корема и
крайниците. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на
пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок, поради
множествените травми в областта на главата, гърдите, корема и крайниците.
Настъпването на смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема. Животът му
е бил неспасяем.
Установено е от
заключението на експертизата, че описаните увреждания са получени вследствие
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, и са получени по механизма на
удряне и притискане на главата, гърдите, корема и крайниците по такива предмети,
и притискане на тези области на тялото между такива предмети. Смъртта се дължи
на получените тежки травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно
произшествие и настъпилите усложнения. Описаните травми и настъпилата смърт са
пряка и непосредствена последица на възникналото пътнотранспортно произшествие.
Локализацията на уврежданията сочи, че пострадалият е получил тежки травми в
областта на лявата половина на гръдния кош и левите крайници. Най-тежки са били
уврежданията в областта на лявата половина на гръдния кош, както и в областта
на левите крайници. Установените увреждания са получени вследствие блъскането
на тялото на пострадалия със значителна сила, отхвърлянето на тялото на
пострадалия по посока на блъскането му и удряне на тялото на пострадалия по
повърхността на терена на местопроизшествието. Уврежданията в областта на
лявата половина на гръдния кош и левите крайници най-добре отговарят да са били
получени при блъскането на пострадалия с предната част на товарния автомобил в
областта на левите крайници и лявата половина на гръдния кош, като това е била
първата фаза на пътнотранспортно произшествие. През втората фаза тялото на
пострадалия е било изхвърлено напред със значителна сила и при падането му
пострадалият е получил значителните охлузвания в областта на лицето, корема и разкъсването
на черния дроб и останалите повърхностни травми в областта на тялото и
крайниците. Не са установени данни за пълно прегазване на части от тялото на
пострадалия от гумите на товарния автомобил.
От заключението на
назначената по делото авто-техническа експертиза е установено, че скоростта на
движение на автомобила „Мерцедес“ преди пътнотранспортното произшествие е около
61км/ч; опасната зона за спиране на автомобила „Мерцедес“ е около 67м; мястото
на удара е в дясната лента за движение, гледано по посока на движение на
автомобила и на около 13.1м преди мерната линия и на около 2.7м вдясно от
разделителната линия; в момента на удара пешеходецът е бил с лявата си
странична повърхност към челната част на автомобила, както и в състояние на
пълен покой; автомобилът е осветил пешеходеца с челния си фронт на светлините и
на около 50м от него; водачът е имал техническата възможност да възприеме
опасността на около 50м от пешеходеца. Наличната видимост е била равна на
осветеността пред автомобила; опасната зона за спиране на автомобила при
определената скорост е по-голяма от далечината на видимост на водача; ако се
приеме, че пешеходецът е бил предвидима опасност за водача, при определената
скорост на движение, той е нямал техническата възможност да предотврати
пътнотранспортно произшествие, тъй като опасната зона от 67м е по-голяма от
далечината на видимост; технически съобразената скорост на движение на
автомобила, при която водачът е имал техническата възможност да спре в зоната
на наличната видимост от светлините на фаровете, е около 49км/ч и по-ниска;
водачът е имал техническата възможност да намали скоростта си на движение до
технически съобразената, при която не би настъпило пътнотранспортно
произшествие; пешеходецът е имал техническата възможност да предотврати
пътнотранспортно произшествие, като се движи по банкета. Техническите причини, довели до възникването на
пътнотранспортно произшествие са технически неправилното поведение на
пешеходеца, който е бил върху платното за движение и в дясната част на дясната
лента, както и в пълен покой. Технически правилно е пешеходецът да се движи по
банкета, за което не е имало пречка. Ако пешеходецът, постр.Д., извън населено
място, както и в тъмната част на денонощието, е предвидимо препятствие,
техническа причина за настъпилото произшествие е и движението на автомобила с
технически несъобразена скорост на движение, съобразно видимостта пред
автомобила.
Фактическата обстановка, такава
каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С
оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Съдът
извърши внимателен и подробен анализ на всички, събрани и проверени в хода на
проведеното съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени
средства, преценени както поотделно, така и в съвкупността си и прие за
установено по несъмнен и безспорен
начин, описаното по-горе като фактическа обстановка. Настоящата инстанция подложи
на анализ кратките обяснения на подсъдимия Н.И.В., показанията на свидетелите К.Щ.Н.,
М. Й. М., М.И.М., В.И.М., Р.И.К., М.И.А., М. Л. М. и В.В.Д., заключенията по
назначените съдебно-медицинска експертиза на труп № 229/2017г., съдебно-автотехническа
експертиза, както и цялата доказателствена съвкупност, приложена по делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели К. Н. и М. М., тъй
като са ясни, точни, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и относими към
предмета на доказване. Показанията им се допълват и кореспондират с обясненията
на подсъдимия и със събраните по делото доказателствени материали – СУМПС на
подсъдимия, свидетелство за регистрация част ІІ на т.а. „Мерцедес 2541 Л Актрос“
с рег. № СН 50 80 АР, застраховка „Гражданска отговорност“ на „Левинс“, справка
за нарушител, удостоверение за родствени връзки, съобщение за смърт, препис
извлечение от акт за смърт, протокол за оглед на ПТП от 04.10.2017г. ведно с
фотоалбум, справка за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние, Удостоверение за наследници №
11-02-6-1/12.04.2019г.
По делото
безспорно и категорично е установено, че на 04.10.2017г. около 20.00 часа подс.Н.В.
управлявал т.а.“Мерцедес 2541 Л Актрос“ с рег. № СН 50 80 АР, собственост на ТД
„М.и и сие“ ООД Сливен, по главен път І-6 посока от гр.Казанлък към гр.Сливен.
Подсъдимият управлявал автомобила със скорост около 61 км/час. По същото време
на пътя, в дясната лента за движение по посока на движение на автомобила, в
дясната й част, в пълен покой се намирал пострадалият Й. Д.. Подсъдимият
управлявал автомобила и се движел на къси светлини, като по този начин осветил
пешеходецът с челния си фронт на светлините на 50 метра от него. При тази
скорост на движение опасната зона за спиране на т.а.“Мерцедес“ била около 67
метра. Наличната видимост била равна на осветеността пред автомобила, т.е. 50
метра, като опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост
била по-голяма от далечината на видимост на водача. При така определената
скорост на движение на автомобила подсъдимият нямал техническа възможност да
предотврати ПТП, тъй като опасната зона от 67 метра била по-голяма от
далечината на видимост 50 метра. Технически съобразената скорост на движение на
автомобила, при която подсъдимият В. имал техническа възможност да спре в
зоната на наличната видимост от светлините на фаровете била около 49 км/час и
по-ниска. Водачът имал техническа възможност да намали скоростта си на движение
до технически съобразената, при която не би настъпило ПТП. Тъй като подсъдимият
В. управлявал автомобила с технически несъобразена скорост с конкретните
условия на видимост, то той блъснал намиращият се в неговата лента за движение
пешеходец. Подсъдимият възприел удара и спрял управлявания от него автомобил,
след което се върнал назад и видял, че е блъснал човек. Обадил се на своя работодател,
а след това и на тел.112 и останал на място до пристигане на органите на
полицията и медицинския екип.
Безспорно
и категорично е установено, че техническите причина за възникване на процесното
ПТП са две. Първата, технически неправилното поведение на пешеходеца, постр.Д.,
който се намирал на платното за движение, в дясната част на дясната лента,
както и в пълен покой. Технически правилно било пешеходецът да се движи по
банкета, за което не е имало пречка. Пешеходецът се намирал извън населено
място, в тъмната част на денонощието и е бил предвидимо препятствие за водача
на автомобила, поради което техническа причина за настъпилото произшествие е и
движението на автомобила с технически несъобразена скорост на движение,
съобразно видимостта пред автомобила.
По делото
се установи по категоричен и безспорен начин, че причина за настъпването на
смъртта на пострадалия Д. е автомобилната травма в резултат на блъскането от
товарния автомобил по време на движение. Смъртта на пострадалия се дължи на
получените тежки травматични увреждания при възникналото ПТП и настъпилите
усложнения. Описаните в съдебно-медицинската експертиза травми и настъпилата
смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото ПТП. Локализацията на
уврежданията сочи, че пострадалият получил тежки травми в областта на лявата
половина на гръдния кош и левите крайници, където били и най-тежките му увреждания.
Установените в експертизата увреждания били получени след блъскане на тялото на
пострадалия със значителна сила, отхвърлянето на тялото на пострадалия по
посока на блъскането му и удряне на тялото на пострадалия по повърхността на
терена на местопроизшествието. Първата фаза на ПТП е било блъскане на
пострадалия с предната част на товарния автомобил в областта на левите крайници
и лявата половина на гръдния кош. През втората фаза тялото на пострадалия било
изхвърлено напред със значителна сила и при падането му пострадалият получил
значителни охлузвания в областта на лицето, корема, разкъсване на черния дроб и
останалите описани в експертизата повърхностни травми в областта на тялото и
крайниците. Не било установено пълно прегазване на части от тялото на
пострадалия Д. от гумите на товарния автомобил.
След като
водачът на автомобила – подс.В., възприел удара, той преустановил движението на
автомобила, върнал се назад и видял, че е блъснал човек. След това се обадил на
работодателя си и спешен телефон 112.
Съдът
кредитира и писмените доказателствени материали, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и веществените доказателства, които не се оспорват от страните.
При така
установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и събрани
доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието
си подс.Н.И.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като на
04.10.2017г. около 20.00 часа на главен път І-6 км 365 в землището на
гр.Шивачево, общ.Твърдица, в посока от гр.Казанлък към гр.Сливен, управлявал
моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“
с рег. № СН 50 80 АР с несъобразена с конкретните условия на видимост скорост,
с което нарушил изискванията на чл.20 ал.2 от ЗДвП, указващ на водачите, че при
избиране на скоростта на движение, наред с другите изисквания, трябва да се
съобразяват с конкретните условия на видимост, като допуснал пътнотранспортно
произшествие – блъснал намиращия се на пътното платно Й. И. Д., ЕГН **********,
в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на същия.
Анализът
на събраните по делото доказателства сочи категорично, че на инкриминираните
място и време подсъдимият В. управлявал процесния товарен автомобил в нарушение
на правилата за движение по пътищата, визирани в нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Доказателствената съвкупност по делото по несъмнен начин сочи, че от обективна
страна е налице управление на автомобила със скорост, несъобразена с
конкретните условия на видимост – при включени къси светлини. Видно от
назначената автотехническа експертиза водачът е имал техническа възможност да
спре в зоната на налична видимост от светлините на фаровете ако се е движел със
скорост около 49 км/час и по-ниска, като водачът е имал техническа възможност
да намали скоростта си на движение до тази, при която не би настъпило
процесното ПТП. При установената скорост на движение на товарния автомобил,
която е била около 61 км/час, водачът не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, тъй като опасната зона от 67м е по-голяма от далечината на
видимост – автомобилът е осветил пешеходеца с челния си фронт на светлините на
около 50м от него. Наличната видимост е била равна на осветеността пред
автомобила, а именно 50 метра. Безспорно е, че от обективна страна движението
на подсъдимия със скорост над 49 км/час се явява несъобразена с условията на
видимост и представлява нарушение на правилата за движение по смисъла на чл.20
ал.2 от ЗДвП.
От
обективна страна е безспорно наличието на значителен принос за настъпване на
ПТП от страна на пострадалия Д.. Пострадалият е бил в състояние на пълен покой
и се е намирал върху платното за движение в дясната част на дясната лента по
посока на движение на автомобила. В момента на удара пешеходецът е бил с лявата
си странична повърхност към челната част на автомобила. Безспорно е установено,
че технически правилно е било пешеходецът да се движи по банкета, за което не е
имало пречка. Техническите причини довели до възникване на ПТП са и технически
неправилното поведение на пешеходеца, който е бил в дясната част на дясната
лента, в пълен покой. По този начин е допуснато от страна на пострадалия
съпричиняване на вредоносния резултат.
Пешеходецът,
пострадалият Д., се намирал извън населено място, в тъмната част на денонощието
и е предвидимо препятствие, поради което техническа причина за настъпилото
произшествие е и движението на автомобила с технически несъобразена скорост на
движение, съобразно видимостта пред автомобила. В настоящия случай не е налице
случайно деяние по чл.15 от НК. Случайно деяние би било налице ако при движение
нощно време, със съобразена със светлините на фаровете скорост, възникне
внезапна опасност за движението и водачът не може да я преодолее. В случая
скоростта на движение на товарният автомобил не съответства на разстоянието на
видимост, което е причина за настъпване на произшествието и е виновно нарушение
на чл.20 ал.2 от ЗДвП от страна на подс.В., като водач на товарния автомобил.
Нормата на чл.15 от НК има възможност да се приложи само ако водачът е
управлявал правомерно товарния автомобил, а фактите по делото не сочат на
такава правомерност. За подсъдимия В., като водач на автомобила, деянието не е
случайно, тъй като същият сам се е поставил в невъзможност да избегне
настъпването на общественоопасните последици, т.е. при допуснато съзнателно
нарушение на закона, а именно на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Константна е съдебната
практика, че при движение нощно време, скоростта на МПС трябва да бъде в
съответствие с разстоянието на видимост на светлините на фаровете, с реална
възможност за спиране при появяване на опасност. В настоящия случай подсъдимият
е управлявал автомобила със скорост, за която опасната зона за спиране е около
67 метра и е по-голяма от осветеното пространство на фаровете /50 метра/,
поради което е налице несъответствие между видимостта и възможността за спиране
на автомобила и е изключено приложението на чл.15 от НК.
От
обективна страна е безспорно, че е налице пряка причинна връзка между
настъпилия общественоопасен вредоносен резултат и допуснатото от подсъдимия
нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в нормата на чл.20
ал.2 от ЗДвП. Безспорно е, че управлението на МПС с несъобразена с конкретните
условия на видимост скорост, от страна на подсъдимия В., се явява една от
причините за настъпване на ПТП, пряк резултат от което е настъпилата смърт на
пострадалия Д.. Смъртта на пострадалия се дължи на получените тежки травматични
увреждания при възникналото ПТП и настъпилите усложнения. Безспорно е
установено, че описаните травми в заключението на съдебно-медицинската
експертиза и настъпилата смърт на пострадалия са пряка и непосредствена
последица на възникналото ПТП. Установените увреждания на пострадалия са
получени в резултат на блъскането на тялото му със значителна сила,
отхвърлянето на тялото му по посока на блъскането и удряне на тялото му по
повърхността на терена на местопроизшествието. Уврежданията в областта на
лявата половина гръдния кош и левите крайници на пострадалия най-добре
отговарят да са получени при блъскането му с предната част на товарния
автомобил, което е първата фаза на ПТП, а през втората фаза – тялото на
пострадалия е било изхвърлено напред със значителна сила, при което е получил
значителни охлузвания в областта на лицето, корема, разкъсване на черния дроб и
повърхностни травми в областта на тялото и крайниците.
От
субективна страна деянието на подсъдимия В. е извършено при форма на вина
несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК. Подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, с оглед стажа си на правоспособен водач и познаване на
постоянно управляваното от него МПС, че движението със скорост 61 км/час, няма
да му позволи да спре в зоната на осветеност от късите светлини 50 метра,
поради което не би могъл да избегне възникването на опасност, осветена от
фаровете. Бил е длъжен да знае правилото на чл.20 ал.2 от ЗДвП, че трябва да се
движи със скорост, която да му позволява да намали скоростта и при необходимост
да спре, когато възникне опасност за движението. Като не е сторил това, той е
станал причина за настъпване на ПТП, пряка и непосредствена последица от което
е причинената смъртта на пострадалия Д.. Налице е била обективна възможност за
движение със скорост от около 49 км/час и по-ниска, която скорост би позволила
на водача да възприеме пострадалия Д. от около 50 метра, т.е. в обсега на
осветеност на късите светлини на товарния автомобил, тъй като по този начин е
могъл да предотврати произшествието като спре в зоната на видимост до мястото
на удара. Безспорно подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването
на общественоопасните последици.
Дългогодишният
стаж на подсъдимия като шофьор /правоспособен водач е от 1986г./ и задължението
му да познава, и да спазва правилата за движение по пътищата, предполагат и
налагат подсъдимият да познава възможностите си като шофьор, от една страна и
техническите възможности на управляваното от него МПС, от друга страна, което
му вменява задължение да съобрази поведението си като водач с разписаните
правила за движение, с особеностите на автомобила и собствените си възможности
като водач. Това сочи на категоричен извод за съставомерност на престъпното
деяние, извършено от подсъдимия, както от обективна, така и от субективна
страна.
Като
причини и условия за извършване на престъплението, съдът преценява проявеното
от страна на подсъдимия В. незачитане на правилата за движение по пътищата и
несъобразяване с разпоредбата от ЗДвП, регламентираща съобразяване на скоростта
на движение с конкретните условия на видимост.
Разпитан
на досъдебното производство подс.Н.И.В. разбира обвинението, съжалява за
извършеното и дава кратки обяснения. В с.з. подсъдимият се признава за виновен
и делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с
предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на
санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществена опасност на
дееца и неговото деяние, взе предвид подбудите, мотивирали подсъдимия да
извърши конкретното престъпление, както и прецени всички останали
обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността и изискванията на чл.36
относно целите на наказанието за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, да се
въздейства предупредително върху него и другите членове на обществото, както и
да се отнеме възможността подсъдимият да върши други престъпления. За
извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда кумулативно
наказанията лишаване от свобода от две до шест години и лишаване от право да
управлява МПС. Предвид това, че съдът е провел съкратено съдебно следствие, при
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с императивната
разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, указваща приложение на нормата на чл.58а от НК.
Съдът
намира, че осъщественото от подсъдимия деяние се отличава със завишена степен
на обществена опасност, предвид характеристиките на същото, вида на нарушените
обществени отношения, настъпилия вредоносен резултат, начина на осъществяването
му и честата проява в обществото. Тази обществена опасност се отчита и
съобразявайки подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши конкретното деяние, и
всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността му.
Въпреки това съдът счита, че обществената опасност на процесното деяние не е
по-висока от тази на други деяния от същия вид.
От друга
страна, личността на подс.В. е с ниска степен на обществена опасност.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало, трудово ангажиран е, живее на семейни
начала и се грижи за детето си и детето на жената, с която живее на семейни
начала, с добри характеристични данни е, осъждан е, но е реабилитиран по право,
изразява искрено съжаление за случилото се, от самото начало е съдействал за
разкриване на обективната истина още във фазата на ДП.
Тези
обстоятелства съдът отчита като смекчаващи отговорността на подсъдимия,
включително и обстоятелството, че постр.Д. също е допринесъл за настъпването на
произшествието. Пострадалият с неправилното си поведение се е поставил в
опасност, като е бил върху платното за движение, в дясната част на дясната
лента, по посока на движение на товарния автомобил, в пълен покой. Ето защо, действията на пострадалия са в
пряка причинна връзка с настъпването на процесното ПТП.
Съдът
намира, че не следва да се отчитат като отегчаващи отговорността
обстоятелствата, свързани с допуснати от подсъдимия предходни нарушения на
правилата за движение по пътищата. Видно от справка за нарушител, подсъдимият В.
след 2013г. няма съставени актове и съответно наказателни постановления. Съдът
отчита наложените административни наказания на подсъдимия, следвайки
задължителните указания на ТП № 1/2015г., съвместно на ОСНК на ВКС и ІІ-ро
отделение на ВАС, че при преценка на личната обществена опасност на подсъдимия,
следва да се отчетат не всички административни нарушения в годините назад,
санкционирани по административен ред с издадени НП и фишове, а само онези от
тях, допуснати от водача на МПС четири години назад, считано от датата на
престъплението. Така в периода 2015г. – 2018г. подсъдимият има издадени пет
фиша за констатирани нарушения, които не са свързани с предизвикване или
участие в ПТП, или създаване на опасност за движението, както и с нарушаване
режима на скоростта. Изложеното по безспорен начин сочи, че подсъдимият В. не е
системен нарушител на правилата за движение по пътищата и въпреки, че съдът
отчита наличните санкции като отегчаващо вината му обстоятелство, същите не
характеризират личността му, като такава с по-висока степен на обществена
опасност. При определяне размера на наказанието следва да се има предвид и че
при процесното произшествие подсъдимият е управлявал автомобила със скорост
по-ниска от разрешената за съответния участък, въпреки че не е била съобразена
с видимостта на светлините.
Всички
изброени смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства нямат характер
нито на многобройни, нито на изключително по смисъла на чл.55 ал.1 от НК,
обстоятелства, поради което съдът определи наказание на подс.В. по правилата на
чл.58а ал.1, вр.чл.54 от НК. Съпоставяйки отегчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства, а именно тежестта на допуснатото от подсъдимия
нарушение на ЗДвП по настоящото дело, довело до вредоносния резултат,
характерът на настъпилия вредоносен резултат, предходни нарушения на подсъдимия
по ЗДвП в горепосочения период и отчитайки смекчаващите такива – чисто съдебно
минало, трайната
трудова заетост на подсъдимия и семейната му ангажираност, изразеното съжаление,
приносът на пострадалият за осъществяване на процесното деяние, съдействието,
което подсъдимият е оказал като е съобщил за настъпилото ПТП, съдът определи
наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съобразно чл.54 от НК в минимален размер, а именно в размер на две
години лишаване от свобода, което съдът редуцира на основание чл.58а ал.1 от НК
с една трета, като наложи наказание на подсъдимия в размер на една година и
четири месеца лишаване от свобода.
Съдът
намира, че в случая са налице абсолютно задължителните условия на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание – то е лишаване от свобода
за срок по-малък от три години и подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер /осъждан е през 1994г., но е
реабилитиран през 1998г./. Едновременно с това, възрастта на подсъдимия /51
години/, предпоставя достатъчно житейски опит, който в съвкупност с неговата
дългогодишна трудова ангажираност и семейна среда са достатъчни, за да се
направи положителен извод за резултатно прилагане на условното осъждане спрямо
него. С оглед личностните особености на подсъдимия, положителния му социален
облик и дългогодишната му трудова ангажираност, е възможно целите на
специалната превенция да бъдат успешно реализирани чрез освобождаване на дееца
от ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Действително, за
постигане целите на индивидуалната превенция и най-вече за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, който трайно полага общественополезен труд и има
добри характеристични данни, а настоящата проява е инцидентна в живота му, не е
наложително той да търпи реално определеното му наказание, като бъде изолиран
от обществото, откъснат от нормалната среда, в която живее и работи, и бъде
поставен при ограниченията на пенитенциарно заведение. По този начин чрез
условното осъждане, позволяващо запазване на обичайното място на дееца в
обществото, може обосновано да се очаква положителен резултат на поправяне и
превъзпитание от наказателната репресия. В съответствие с правната норма на
чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване
от свобода за минимален изпитателен срок от три години, който е съобразен с
размера на конкретното наказание, с позитивната характеристика на подсъдимия
като личност, с утвърдено правомерно поведение на подсъдимия, както и с трайно
установената съдебна практика.
Съдът, в
съответствие с правната норма на чл.343г от НК, наложи на подсъдимия наказание
лишаване от право на управление на МПС за срок от една година и четири месеца.
Размерът на това наказание съобрази със степента на обществена опасност на
конкретното транспортно престъпление, с ниската степен на опасност на подсъдимия
като човек и водач на МПС, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, с приноса на
пострадалия към деянието. При индивидуализиране на срока на въпросното
наказание, съдът съблюдава и разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК, и конкретно
определи размер на това наказание, който не надминава установения в цитираната
правна норма максимум от три години над срока на наложеното наказание лишаване
от свобода. В този смисъл наказанието лишаване от право да управлява МПС е в
рамките на тези срокове и ще изиграе своята поправителна и превъзпитателна
роля.
С оглед
правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по
сметка на ОД МВР Сливен направените по делото разноски в размер на 686.78 лева.
Тези разноски са свързани с предмета на доказване по делото, поради това и на
основание чл.189 ал.3 от НПК, и предвид постановената осъдителна присъда, съдът
осъди подс.В. да ги заплати.
Веществените
доказателства, приложени по делото, а именно веществено доказателство № 1 - парче от пластмаса от предна броня,
поставено в полиетиленов плик, запечатан с лепенка на ОД на МВР - Сливен №
А5670; № 2 - парче от пластмаса от предна броня, поставено в полиетиленов плик,
запечатан с лепенка на ОД на МВР - Сливен № А 5671; № 3 - парче от пластмаса от
предна броня, поставено в полиетиленов плик, запечатан с лепенка на ОД на МВР -
Сливен с № А5672; № 4 - парче от пластмаса от предна броня, поставено в
полиетиленов плик, запечатан с лепенка на ОД на МВР - Сливен с № А5673; № 5 -
парче от гривна на фар, поставено в полиетиленов плик, запечатан с лепенка на
ОД на МВР - Сливен с № А5674; № 6 - гумена обувка, поставена в полиетиленов
плик, запечатан с лепенка на ОД на МВР - Сливен с № А5675, да се върнат на свид.М.Л.М.,
след влизане на присъдата в сила, тъй като същите са част от т.а.“Мерцедес 2541
Л Актрос“, собственост на „М.и и сие“ ООД Сливен, на което дружество свидетелят
е управител.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите се написаха на 12 юни 2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: