№ 2951
гр. Варна, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110105521 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от В. Н. В., в качеството
на майка и законен представител на детето И. И.ва Н.а, срещу И. И. Н. иск с правно
основание чл. 150 СК за изменение на определената с Решение по гр.д. № 9664/2019 г.
по описа на Районен съд – Варна издръжка в полза на детето от 210 лв. на 350 лв.
месечно, считано от датата на предявяване на иска – 03.05.2022 г., ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж двадесето число на месеца, за който се дължи
издръжка, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Твърди се в исковата молба, че с решение по гр.дело № 16232/2017 г. на Районен
съд - Варна е изменен размерът на определената с влязло в законна сила Решение №
3537/19.08.2015 г., постановено по гр.д. № 4601/2015 г. по описа на Варненски районен
съд, месечна издръжка, дължима от ответника в полза на детето И. И.ва Н.а, чрез
нейната майка, от 130 лв. на 150 лв. месечно, а с решение № 5853 по гр.дело №
9664/2019 г. е увеличен от 150 лв. на 210 лв. месечно. Поддържа се, че от
постановяването на решението до настоящият момент са изминали почти три години,
като през този период е налице трайно изменение на обстоятелствата, при които е
определена издръжката, по отношение действителните потребности на детето,
произтичащи от възрастта и разходите за базови нужди. Сочи се, че дъщерята на
страните е ученичка в пети клас, поради което разходите за консумативи и учебни
помагала за училище, дрехи, обувки и други са нараснали драстично. Преминаването
през тежката епидемиологична обстановка наложило допълнителни разходи за
извънкласни обучения - закупуване на лаптоп за онлайн обучение и абонамент за видео
уроци и тестове. Като родител, който полага преки и непосредствени грижи за детето,
ищцата се стараела дъщеря им да получава всичко необходимо за нормалното си
развитие, правилното израстване и формиране на характера. Излага, че
индивидуалните уроци по български език - 2 дни в седмицата, английски език - 2 дни в
седмицата и математика - 1 ден в седмицата, струват 256 лв. на месец, които уроци
продължават и през ваканцията. И. учила в специализирана паралелка /пиано, поп и
джаз пеене/, което изисквало задължително закупуване на синтезатор и колона с
микрофон. Училището изисквало и задължителна униформа. Ищцата твърди, че
1
получава финансова подкрепа от майка си, но счита че не тя, а ответникът е този който
би следвало да се ангажира с по-висока издръжка за детето. Навежда довод, че
ответникът няма задължения по отношение на друго дете и е в трудоспособна възраст,
работи като готвач и реализира високи доходи. При тези съображения според ищцата е
налице необходимост от актуализиране размера на дължимата издръжка, като предвид
и социалната обстановка в страната счита, че е налице трайно и съществено изменение
на нуждите на детето.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. И. Н. е депозирал писмен отговор
на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на иска, като
оспорва неговия размер и моли издръжката да не бъде променяна, а да остане както е
определена в размер на 210 лв. Поддържа, че преди по-малко от три години съдът се е
произнесъл, като е отчел доходите на двамата родители и потребностите на детето им
И.. Твърди, че оттогава не се е променило нищо, което да налага преразглеждане на
размера на издръжката. Излага, че през последния тригодишен период една от най-
засегнатите професии по време на ограниченията от пандемията е била неговата
професия на готвач. Сочи, че през по-голяма част от пандемията бил безработен, нямал
никакви доходи и не получавал никакви помощи. Това наложило да тегли заеми, за да
може да изплаща издръжката на детето си И.. Връщането на заемите се оказало почти
непосилно за него, което наложило да тегли допълнителни заеми, за да възстановява
предходните задължения. Акцентира върху факта, че през обсъждания период, с
цената на многото лишения от негова страна, не е спрял да плаща издръжката от 210
лв. към дъщеря си. Твърди, че повечето от заеманите от него длъжности са на
временни договори, като в момента отново е назначен на временен трудов договор по
чл. 68 от КТ, което означавало, че на есен отново ще търси работа. Предполага, че ще
има нови ограничения заради нестихващото разпространение на Covid-19. Не оспорва
направените разходи относно детето, но твърди, че няма финансова възможност да ги
споделя. Сочи, че част от тях са необходими, но много от тях може да се оптимизират.
Изразява несъгласие с твърдението на ищцата, че няма задължения към другите му
деца от предишен брак. Посочва, че дъщеря му Михаела И.ва Н.а е ученичка през
2021/2022 и има още една година до завършването ѝ.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от служебно изготвената справка от НБД
„Население“ (л. 35 от делото) се установява, че ответникът И. И. Н. е баща на И. И.ва
Н.а, родена на 07.08.2010 г. Видно от същата справка, ответникът има още две
пълнолетни деца И. И.в Н. и Михаела И.ва Н.а.
Между страните не се спори и относно обстоятелствата, че с Решение №
5853/18.12.2019 г., постановено по гр.д. № 9664/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна, е изменен размерът на присъдената с Решение № 252/24.1.2018 г. по гр.д. №
16232/2017 г. на Районен съд - Варна, издръжка, дължима от И. И. Н. в полза на
малолетното дете И. И.ва Н.а, чрез неговата майка В. Н. В., като е увеличен от 150 лв.
на 210 лв. месечно, считано от 20.06.2019 г., до настъпването на законно основание за
нейното изменение или прекратяване.
Видно от представеното удостоверение от 11.04.2022 г., издадено от СУХНИ
„Константин Преславски“, И. И.ва Н.а е записана като ученичка в пети клас за
учебната 2021/2022 г. и според приложената разпечатка от електронния дневник на
училището е с отличен успех за учебната година.
По делото е представено Удостоверение №01/31.05.2019 г., издадено от „Вижън
клас“ ООД, в уверение на това, че В. Н. В. е получила за периода април 2021 г. до март
2022 г. сумата от 7072,47 лв., като трудовото възнаграждение е било в размер на
минималната работна заплата.
Представено е Удостоверение от Детски клуб „Том Сойер“ в уверение на това,
2
че в периода от 01.07.2019 г. до 12.07.2019 г. детето ще посещава детски лагер и са
платени такси от 140,00 лв., които не включват такси за музеи, атракции и храна за
детето.
Представена е служебна бележка от Туристическа агенция „Вакнция М“ ЕООД,
че за детето И. И.ва Н.а са заплатени 240 лв. за участие в туристически лагер за периода
от 05-09.08.2019 г.
Приобщени към доказателствения материал по делото са фактури и касови
бонове за закупуването на детето в периода 16.12.2020 г. - 07.12.2021г . на преносим
компютър на стойност 801,99 лв., принтер на стойност 259 лв., таблет на стойност 99
лв., слушалки на стойност 40,99 лв. и офис стол на стойност 130 лв. На 17.11.2021 г. са
закупени и униформи за училище на стойност 159 лв., видно от приложената касова
бележка.
Представени са разписки за платени 179,49 лв. за годишен абонамент в „Уча се“
ООД на 07.04.2022 г. и 138 лв. на 28.01.2020 г. , както и фактура за платени 220,00 лв. –
такса за обучение SoftUni Kids към „Софтуерен университет“ ЕООД на 23.09.2012
От представеното удостоверение от Детски клуб „Том Сойер“ е видно, че за
посещение на детето на детски лагер в периода от 01.07.2019 г. до 12.07.2019 г. е
заплатена сумата от 140 лв.
Видно от представения договор за провеждане на курс и обучение по ментална
математика от 26.10.2019 г., е че детето И. И.ва Н.а ще посещава 4 занятия на стойност
100,00 лв. платени на същата дата.
Според приложената служебна бележка от „Сибебе“ ЕООД детето И. И.ва Н.а е
посещавало занятия по „Бързо четене“ в центровете SmatryKids – гр. Варна, всеки
вторник и четвъртък от 14.30 часа до 18.30 часа за периода от 19.11.2019 г. до
31.03.2020 г. с цена от 200,00 лв.
Представени са и фискални бонове за заплатени такси за обучение по английски
език на „Смарти юнивърс“ ЕООД в общ размер на 595 лв. за посещения в периода
18.11.2019 г. – 24.10.2020 г.
По делото са представени и фискални бонове за заплащане на занималня за
детето И. И.ва Н.а за периода от м. май 2019 г. до м. септември 2019 г. в общ размер от
314 лв.
От ищцата са ангажирани и писмени доказателства за закупуването на детето на
учебни помагала и книги през 2019 г. - 2022 г. на обща стойност от 352,35 лв., както и
за заплатени две такси за проведени амбулаторни прегледа на 21.04.2021 г. и
12.05.2021 г. за сумата от общо 120 лв.
От страна на ответника са представени писмени доказателства относно неговата
трудова ангажираност и задължения. Видно от приложената служебна бележка от
24.06.2022 г., издадена от „Биболина“ ООД, същият е назначен на длъжност „готвач“, с
месторабота Златни пясъци, Китайски ресторант Шанхай, на срочен трудов договор от
03.06.2022 г. Според представените писма с дата 23.05.2022 г. от „ВКР -22“ ЕООД
сключените между ответника два договора за кредит с БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, са обявени за предсрочно изискуеми и общата дължима сума по
единия е 1103,98 лв., а по втория – 4458,14 лв.
Изяснява се от приложеното по делото удостоверение от 29.06.2022 г., че
дъщерята на ответника Михаела И.ва Н.а е била ученичка в единадесети клас в
Профилирана езикова гимназия „Н. Й. Вапцаров“ гр. Шумен през учебната 2021/2022
г.
Установява се от служебно изисканата справка от ТД на НАП – гр. Варна, че В.
Н. В. в периода м. януари 2020 г. – м. април 2022 г. е съдружник във „Вижън клас“
ООД и се е самоосигурявала на минимална работна заплата, която от м. април 2022 г. е
3
в размер на 710 лв.
Съгласно данните от ТД на НАП – гр. Шумен, за периода 01.01.2020 г. –
31.07.2022 г. ответникът е получил трудов доход в общ размер от 10 324,63 лв., като е
работил за различни работодатели – „Пампорово“ АД, „Бору стил“ ЕООД, „Каза оле“
ЕООД, „Баш“ ООД, „Ащар-1“ ООД, „Биболина“ ООД, „Квалитет продукт“ ЕООД,
„Селена карс“ ООД и „Гео сървисис“ ЕООД, като средномесечният му доход за
периодите, в които е престирал труд и е бил осигуряван е 645,29 лв. Най-високият му
осигурителен доход е деклариран през м. декември 2021 г. и м. януари 2022 г. – 1678,70
лв. общо за м. декември 2021 г. при двама осигурители и съотв. за м. януари 2022 г. –
1448,64 лв.
Приложено по делото е и становище от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Варна, съгласно което определената до момента издръжка в полза на детето не е
достатъчна за задоволяване на неговите потребности.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището
на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни
изводи:
По силата на императивната правна норма, уредена в чл. 143 СК, бащата -
ответник в настоящото съдебно производство, има право и е задължен да полага грижи
за нормалното физическо, психическо и нравствено развитие на непълнолетното си
дете И. И.ва Н.а. Законодателят ограничава обема на правното задължение за издръжка
на родителя, като в чл. 142, ал. 1 СК установява два критерия, съобразно които се
определя размерът на дължимата издръжка – 1) нуждите на детето и 2) възможността
на родителя да я предоставя, като той не може да се освободи от изпълнението на това
правно задължение независимо от доходите, имуществото, здравословното състояние и
работоспособност, в случай че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения,
дадени в ППВС № 5/1970 г., за да се уважи искът за изменение на присъдената
издръжка, е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Според съдебната практика на ВКС нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се
вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са установени и с
разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК, както и в т. 7 на Постановление №
5/1970 г. на Пленума на ВС.
При установените по делото обстоятелства, с оглед изминалия близо 3-годишен
период от определяне на дължимата от бащата издръжка в полза на детето с Решение
№ 5853/18.12.2019 г., постановено по гр.д. № 9664/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна, възрастта на детето И. – 12 навършени години, нарастването на неговите
ежедневни и образователни потребности, които неминуемо са свързани с
допълнителни ежемесечни разходи за родителя, полагащ непосредствените грижи за
отглеждането на детето, съдът намира, че е налице трайно съществено изменение на
нуждите на И.. Съществен критерий за изменението на обстоятелства, при които е
определена първоначалната издръжка на детето, е изменението на икономическата
обстановка в страната, тъй като минималната работна заплата към 2019 г. е била
определена с ПМС № 320/20.12.2018 г. в размер на 560 лв., а понастоящем същата се
равнява на 710 лв., съгласно ПМС № 37/24.03.2022 г. Общоизвестни са и нарастващите
понастоящем инфлационни процеси в страната, съгласно оповестените данни на
4
интернет страницата на Националния статистически институт, според които годишната
инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), за м. август 2022 г.
спрямо м. август 2021 г. е 17,7%, а спрямо м. декември 2019 г., когато е определена
издръжката на детето, е 21,50%
Съобразявайки обичайните нужди на детето и ангажираните доказателства,
съдът възприема за необходим общ размер на издръжката от 400 лв. За да достигне до
този правен извод съдът е съобразил и обстоятелството, че част от представените от
ищцата писмени доказателства са за извършени разходи в период, който касае
предходно определената издръжка с горецитираното решение от 18.12.2019 г., които са
били обект на обсъждане и взети предвид при определянето й. Не е доказано
наличието на здравословни проблеми, чието лечение изисква трайни грижи и системно
извършване на медицински разходи, както и извършването допълнителни разходи
извън обичайните, поради което съдът счита, че този размер на месечната издръжка би
позволила на И. да задоволява нейните потребности.
Съдът, като съобрази представените доказателства за доходите на родителите,
както и с оглед на факта, че майката е поела грижите за отглеждането, възпитанието и
обучението на детето, при определена месечна издръжка на детето в размер на 400 лв.,
тя трябва да поеме 100 лв. от необходимата издръжка, тъй като майката предоставя
част от необходимата му издръжка в натура. Останалата част от дължимата месечна
издръжка в размер на 300 лв. трябва да бъде поета от бащата.
Ответникът сам заявява, че по професия е готвач и се изяснява по делото от
събраните доказателства, че е получавал месечно възнаграждение в размер на 1678,70
лв. за м. декември 2021 г. Макар и от събраните доказателства да е видно, че
ответникът не полага труд целогодишно, не са налице обстоятелства, които да го
възпрепятстват или ограничават да работи по трудово правоотношение и да реализира
доходи в размер на поне средната работна заплата за страната – той е в трудоспособна
възраст, има необходимата квалификация да работи на определена професия и няма
данни да страда от заболяване, което да препятства реализирането на трудови доходи.
Съгласно Заповед № РД-01-138 от 17.03.2022 г. на Министъра на здравеопазването,
понастоящем няма действащи противоепидемични мерки в страната, които да налагат
ограничения в сферата на хотелиерството и ресторантьорството.
Законодателят нормативно е въздигнал като по-висше благо интересът на детето
– арг. чл. 143, ал. 2 СК, който предписва, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Издръжката представлява алиментно задължение, чиято
цел е да осигури необходимият доход на детето както за неговото биологическо
съществуване, така и за неговото социализиране и духовно израстване – постоянно
през съответния месец. Несъстоятелен е доводът на ответника, че изплащането на
парични дългове по заеми се конкурира със задължението към малолетната му дъщеря.
Така определеният размер на издръжката в размер на 300 лв., дължима от бащата в
полза на детето И. И.ва Н.а, съответства на конкретните разходи за отглеждането му,
неговите потребности и необходимите средства за тяхното задоволяване, и
същевременно позволява на ответника да изпълнява и алиментното си задължение към
другото си вече пълнолетно дете за осигуряване на издръжка, съгласно чл. 144 СК. По
отношение на издръжката на пълнолетното дете по чл. 144 СК следва да бъде
съобразено, че не е налице пълна безусловност на задължението, каквато съществува
за задължението спрямо непълнолетните низходящи, тъй като изисква едновременното
наличие на законовите предпоставки детето да учи, да не може да се издържа от
доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката
да не създава особени затруднения за родителя. Освен това по делото са представени
доказателства единствено относно обстоятелството, че другата дъщеря на ответника е
била ученичка през учебната 2021/2022 г., която понастоящем е приключила.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на
5
определената с Решение по гр.д. № 9664/2019 г. по описа на Районен съд – Варна,
издръжка в полза на детето И. И.ва Н.а, следва да бъде уважен за сумата от 300 лв.,
като за разликата до 350 лв. бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2
ГПК ответникът следва да заплати дължимата държавна такса в размер на 129,60 лв., а
съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в негова тежест следва да бъдат възложени сторените от
ищеца съдебни разноски за сумата от 200 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената издръжка с Решение № 5853/18.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 9664/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, дължима от
бащата И. И. Н., ЕГН **********, с адрес ***, в полза на детето И. И.ВА Н.А, ЕГН
**********, чрез и законен представител В. Н. В., ЕГН **********, двамата с адрес
***, като я увеличава от 210 лв. (двеста и десет лева) на 300 лв. (триста лева) месечно,
считано от датата на предявяване на иска – 03.05.2022 г., ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, с падеж двадесето число на месеца, за който се дължи
издръжка, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдения размер от 300 лв. до
претендирания размер от 350 лв. месечно, на основание чл. 150 СК.
ОСЪЖДА И. И. Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на В. Н. В., ЕГН
**********, с адрес ***, като майка и законен представител на детето И. И.ва Н.а, ЕГН
**********, сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща сторени съдебни разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА И. И. Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна съдебни разноски в
размер на 129,60 лв. (сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки), представляващи
дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6