№ 262 / 14.4.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на двaдесет
и шести февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Янка Вукева, като разгледа административно дело № 20 по описа на съда
за 2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е
образувано по жалба на П.П.К. против Заповед за прилагане на ПАМ №
19-1032-001342/24.09.2019 г. на началник „Група“ в Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – Пловдив, с която на
жалбоподателя в качеството му на водач на МПС е наложена мярката „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач
до решаване на въпроса за отговорността но за не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят претендира отмяна на обжалваната
заповед. Счита, че е постановена в нарушение на материалноправните разпоредби и
при нарушения на административнопроизводствените правила. Не се явява и не
изпраща представител в проведеното съдебно заседание.
Ответникът – началник „Група“ в Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Пловдив – в писмени становища, приложени към преписката, моли жалбата да бъде
оставена без разглеждане като недопустима или да бъде отхвърлена като
неоснователна. Сочи доводи за законосъобразност на обжалваната заповед. Не се
явява и не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице, засегнато от разпореденото с нея. Установеното по делото
обстоятелство, че по образуваното срещу жалбоподателя наказателно производство
за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК съдът е наложил с протокол
от 18.11.2019 г. на жалбоподателя наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца, не води до недопустимост на жалбата против
процесната заповед за налагане на ПАМ, както счита ответникът. То е свързано с
изпълнението на заповедта, а не с нейната законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна:
Заповедта е издадена след извършена проверка от
служители на МВР и съставяне на АУАН. Като фактически основания за издаването
ѝ са посочени обстоятелствата, че жалбоподателят на 24.09.2019 г. около 21.00
ч. в гр. Пловдив управлява МПС, след употреба на наркотични вещества,
установена с техническо средство. Посочените правни основания са чл. 5, ал. 3, т.
1, пр. 2 и чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвВП.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че действително са налице предпоставките за издаване на обжалваната
заповед
Освен редовно съставеният АУАН, който съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното по
делото е приложен и протокол за медицинско изследване, от който е видно, че
действително на процесната дата жалбоподателят е употребил наркотично вещество.
Не на последно място вината на същия е установена и от наказателния съд, който
с протокол от 18.11.2019 г. му е наложил наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца. От друга страна жалбоподателят не оспорва
фактическата обстановка, а възраженията му са от друго естество. Следователно,
жалбоподателят действително е управлявал МПС под въздействието на наркотици,
поради което са осъществени фактическите и правните основания за издаване на
обжалваната заповед. Последните предвиждат следното:
Чл. 5, (3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) На водача на
пътно превозно средство е забранено:
1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно
превозно средство … след употреба на наркотични вещества или техни аналози;
Чл. 171. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51
от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки:
1. временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач:
б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г.,
в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който
управлява моторно превозно средство … след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест … – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца;
Тоест правилно и законосъобразно на жалбоподателя е
наложена процесната принудителна мярка, чийто срок в съответствие с закона
е формулиран условно, а именно “до
решаване на въпроса за отговорността но за не повече от 18 месеца“.
Неоснователни са възраженията, че заповедта е издадена
в противоречие с чл. 6 от АПК, т.е. в нарушение на принципа на съразмерност, а
срокът на мярката е несправедливо дълъг. В случая мярката е наложена при
условията на обвързана компетентност, като административният орган не е имал
възможност за преценка на нейната целесъобразност. Освен това, същата не е
наказание и нейната цел е единствено да се препятства извършването на нови
нарушения от страна на жалбоподателя и то само привременно, докато окончателно
се реши въпроса дали е виновен за извършеното нарушение и какво наказание
следва да му се наложи за него. В настоящия случай наказанието е наложено на 18.11.2019
г., т.е. по-малко от два месеца след издаване на Заповед за прилагане на ПАМ №
19-1032-001342/24.09.2019 г., единствено през който период тя е пораждала
правните си последици. Следва да се отбележи също, че този период на действие
на принудителната мярка ще бъде приспаднат при изпълнение на наложеното от
наказателния съд наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца.
Следователно, действително е налице извършено
нарушение, за което правилно и законосъобразно с обжалваната заповед на
жалбоподателя е наложена принудителната административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС“.
Затова като неоснователна жалбата следва да бъде
отхвърлена.
Предвид гореизложеното Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на П.П.К. против
Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1032-001342/24.09.2019 г. на началник
„Група“ в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, с която на жалбоподателя
в качеството му на водач на МПС е наложена мярката „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач до решаване
на въпроса за отговорността но за не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/