Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………/……………..… , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при участието на секретаря
Красимира Манасиева-Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НДАХ №
2656 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на М.М.Х. ЕГН **********
***-0000369 от 24.04.2020год. на и.д. Директор на РД „АА“ Варна, с което за
нарушаване нормата на чл. 58, ал.1, т.4 от Наредба №11 от 31.10.2020год. му е
било наложено адм. наказание глоба в размер на
2000лв. на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е неправилно и незаконосъобразно, сочи че НП не му било връчено по
надлежния ред, не му бил връчен и АУАН. Твърди ,че при съставянето на АУАН били
допуснати съществени нарушения на процес. правила, а отразената там фактическа
обстановка не отговаряла на действителната. Отделно от това сочи ,че
нарушението било първо и АНО следвало само да го предупреди като му даде възможност
да си уреди нужните документи. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено, като отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява
становище.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.02.2020год. свидетелите И.
и К., и двамата инспектори в РД „АА“ Варна, изпълнявали служебните си
задължения като се били позиционирали на ул. „Девня“ в гр.Варна, в посока към
ЖП Гара Варна, на кръстовището с бул. „Република“. Около 09:45ч. двамата спрели
за проверка въззивникът който управлявал товарен автомобил „ДАФ“ кат N3, за чието управление се изисква СУМПС от кат. С, с рег.№ А8811АР, с прикачено полуремарке с рег.№ А2675ЕК и
двете собственост на превозвача. От представените по време на проверката
документи – международна товарителница CMR от 05.02.2020год. свидетелите установили, че
въззивникът извършва международен превоз на товари – аксесоари за мебели по
маршрут Р. Турция гр.Истанбул – Р. България, гр.Варна. По време на проверката
въззивникът не представил карта за квалификация на водача. Свидетелите
направили справка в инф. Система на АА и установили, че към момента на
проверката въззивникът не притежава такава валидна карта. Същият имал издадена
карта за квалификация на 05.12.2013год., която била валидна до 17.11.2018год..
За констатираното нарушение, на
място св. И. съставил на въззивника АУАН бл.№ 274586/10.02.2020год., в който
посочил, че същият е нарушил разпоредбата на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба №
11/31.10.2002год. на МТС.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивника, който го подписал без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН
писмени възражения не били подадени.
На 24.02.2020год., въз основа на
акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в него, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.58, ал.1,
т.4 от Наредба № 11 от 31.10..2002год. и на основание чл. 93, ал.1, т.1 от
ЗАвтП му наложил адм. наказание глоба в размер на
2000лв.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие показания са дали актосъставителя
Б.И. и свидетеля по акта Д.К., които възпроизвеждат възприятията си от
извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени CMR от
05.02.2020год., справка от инф. Система на АА, справка за нарушител.
Като писмено доказателство в
хода на съдебното следствие е приобщена Заповед № РД-08-249/15.05.2015год. на
министъра на транспорта ИТС
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са непротиворечи,
взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда
изцяло.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
обстоятелствените части на същите нарушението е описано в достатъчна степен за
да може санкционирания субект да разбере вида и характера на вмененото му
нарушение. Недвусмислено
в АУАН и НП е посочено извършеното от въззивника нарушение като са изложени
конкретни фактически данни досежно това какъв превоз е осъществявал, с какво
МПС от каква категория, СУМПС от коя категория се е изисквало за управлението
на това МПС, както и липсата на валидна карта за квалификация на водач, с което
изцяло е охранено правото му на защита. Следва да се отбележи още, че правото
на защита се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация и в
тази насока е налице константна съдебна практика.
Както в АУАН така и в НП са
посочени дата и място на извършване на нарушението както и нарушената законова
норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
За каквото и да било нарушено
право на защита и дума не може да става и по-конкретно за неяснота по отношение
на това какво нарушение е вменено на въззивника. Допуснати съществени нарушения
на процес. правила в хода на адм. наказателното
производство съдът не констатира. Що се касае до изложените в жалбата твърдения
за това, че АУАН не бил връчен на въззивника те се опровергават по категоричен
начин от материалите по преписката. Видно от разписката към приложения към
преписката АУАН бл. № 274586/10.02.2020год. в нея е отбелязано връчване на АУАН
на въззивника, който факт той е удостоверил с подписа си.
Действително НП е било изпратено
по пощата, а не е било връчено лично на въззивника от органите на АНО. Горното
обаче по никакъв начин не води до нарушаване правото на защита на въззивника
доколкото той се е запознал със съдържанието на НП и е реализирал правото си на
защита в пълен обем подавайки в срок въззивната жалба срещу него.
Анализът на описаната по-горе
фактическа обстановка дава основание съда да приеме, че инкриминираното в
атакуваното НП деяние съставлява от обективна страна административно нарушение
по чл. 58, ал.1, т.4 от Наредба № 11/31.10.2002год. на МТС. Съгласно цитираната
разпоредба водачът на превозно средство, извършващо международни превози на
пътници и товари, трябва да притежава валидна карта за квалификация на водача
по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.
Безспорно е установено от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят към
момента на проверката не е притежавал валидна карта за квалификация. Такава е
имал издадена в предходен момент, но валидността на същата е била изтекла още
през месец ноември 2018год.. При това положение основателно се налага извода,
че въззивникът е извършил посоченото по-горе нарушение, доколкото не се е
съобразил с изискванията на подзаконовия нормативен акт.
Доколкото
нарушението е типично и не се отличава със степен на опасност по-ниска от
останалите нарушения от същия вид същото не попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН
– не е маловажно. В тази връзка фактът, че нарушението е първо, а предвидената
за него санкция е значителна сам по себе си не може да обуслови извод за
обществена опасност значително под обикновената за този тип деяния. Отделен е
въпроса, че точно това нарушение е определено като тежко такова в РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) 2016/403 от
18.03.2016год. за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на
правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на
автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива
2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
В случая АНО е дал правилна
квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е приложил санкционната
разпоредба на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП като е наложил на въззивника предвиденото
в закона наказание глоба, което определил във фиксирания размер от 2000лв.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния
закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като
такова следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото (НП не е отменено) и отправеното във фазана по същество искане
от страна на процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на
разноски, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ИА „Автомобилна
администрация“ да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на
чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая производството
по делото е приключило в едно съдебно заседание в рамките на 15минути, с разпит
на двама свидетели и делото не е с фактическа или правна сложност съдът счете,
че следва да присъди възнаграждение на минимума предвиден в наредбата, а именно
- 80лева.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000369 от
24.04.2020год. на и.д. Директор на РД „АА” Варна, с което на М.М.Х. ЕГН ********** е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 2000лв. на осн. чл. 93,
ал.1, т.1 от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл. 58, ал.1, т.4 от Наредба №11 от
31.10.2002год. на МТС.
ОСЪЖДА М.М.Х.
ЕГН ********** ***, да заплати на ИА „Автомобилна администрация” юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: