Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр.Габрово, 23.03.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на осемнадесети март, две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Е. КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря Радина Бурмова, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА- ТОДОРОВА адм. д. № 18 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.27, във вр. с чл. 25, ал.2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Същото е образувано по жалба вх. № 113 от 24.01.2011 г. по описа на Административен съд Габрово /ГАС/ на И.Л.М. ***, с ЕГН: **********, против Заповед № 1261 от 11.06.2007 г. на Кмета на община Габрово. С тази Заповед на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.25, ал.2, във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗОС и предстоящо прокарване на улица о.т. 46-158, източно от кв. 25, по плана на кв. Русевци, гр. Габрово, І етап, І част, се отчуждават части от четири поземлени имота /ПИ/, сред които е част от ПИ пл. № 199, кв.25, от който се отчуждават 280 кв.м. Четирите имота са посочени като собственост на наследниците на Стефан Д.Ч. /И.С.Д., И.Х.Д., В.Х.Д., И.В.Ч., В.Х.Ч., Е.К.Ч., И.С. Колева, К.С.Ч. и Х.С.Ч./, които са конституирани като заинтересовани лица. За същите е определено обезщетение в общ размер на 21 396.00 лв. за четирите имота, като за всяко от правоимащите лица е посочен конкретен размер обезщетение, като част от тази сума. Към датата на издаването на процесния ИАА чл.27, ал.1 от ЗОС е предвиждал, че Заповедта на кмета на общината по чл.25, ал.2 може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от връчването й.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна в частта и по т.1, предвиждаща отчуждаване на ПИ № 199, кв.25- 280 кв.м., като не се атакува в останалите й части. Жалбоподателят М. твърди, че посочените в заповедта лица не са били собственици на този имот през 2007 г., поради което същият не може да бъде “отчужден” от тях и неправилно по отношение на тези лица е изплатено предвиденото в ИАА обезщетение. Сочи, че собственик на имот към датата на издаване на атакуваната заповед се явява самият той, а авторът на ИАА не се е убедил, преди издаването й, че отчуждава права на собственост от лица, които не притежават такива. Този порок жалбоподателят намира за особено съществен и годен да доведе до прогласяване на нищожност на процесния АА, каквото искане се прави с жалбата. М. твърди и представя доказателства в насока, че ЕТ “******.” /регистриран от жалбоподателя/ е собственик на този имот още от 1995 г., като на 27.11.2008 г. той прехвърля сам на себе си от ЕТ този имот и към момента на подаване на жалбата негов собственик е той, вече като физическо лице. В открито съдебно заседание същият твърди, че Община Габрово, по време на отчуждителната процедура, е била уведомена за прехвърлянето на имота от 1995 г., но въпреки това е постановила отчуждаване от несобственици и обезщетяване на лица, чиито субективни вещни права не са налице.
Ответникът по жалбата, кметът на Община Габрово, чрез процесуалните си представители юриск. М.и юриск. Ф., оспорва жалбата, като намира същата за неоснователна. В о.с.з. от 04.02.2011 г. юрисконсулт М. сочи, че “нотариалният акт от 1995 г., с който жалбоподателят се легитимира като собственик, се намира в преписката при нас и не мога да кажа защо не е взет предвид”.
Съдът е конституирал като заинтересованите лица освен изброените по- горе адресати на заповедта и К.И.Д. /като наследник на И.Х.Д.- починал и заличен като страна/, както и “*******” ООД, Габрово, за което дружество също са налице доказателства по преписката, че към датата на издаване на процесната заповед то е придобило от останалите заинтересовани процесния имот с НА № 139 от 29.04.2005 г. и който субект, на това основание, има правен интерес от изхода на правния спор. Това търговско дружество и И.С.Д. оспорват подадената жалба, а останалите страни по делото не изразяват становище по правния спор.
Административен съд Габрово, след като прецени допустимостта на жалбата, изложените в нея доводи, становищата на страните, както и данните по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Атакуваният административен акт не е бил връчен на жалбоподателя, за изготвянето му последният не е получил съобщение, нито е бил уведомен по друг начин. Към датата на издаването на процесната заповед ЗОС е предвиждал не обнародване в ДВ, а връчване на собственика, но такова не е осъществено по отношение на М.. Самият той твърди, че е разбрал за заповедта едва когато в имота му са започнали да осъществяват строителството на улица- мероприятието, за което е трябвало да бъде отчуждена част от него. Същият е бил уведомен само за започване на отчуждителното производство. Що се отнася до спазване срока на обжалване ГАС намира, че жалбата е допустима с оглед искането за постановяване на нищожност на акта, което не е обвързано със срок, както разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК изрично регламентира.
Що се отнася до наличието на правен интерес от атакуването на акта съдът намира, че такъв е налице по отношение на жалбоподателя, т.к. законодателят не е ограничил възможността за атакуване на ИАА само до кръга от посочените в него адресати. Регламентирайки страните в административното производство той е използвал по- широкото понятие- субекти, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от акта или съдебното решение или за които те биха породили права или задължения /чл.15 от АПК/. Правен интерес от съдебното оспорване на административен акт, вкл. и при претендирана нищожност, имат лицата с нарушени от действието на акта законни права. Вярно е, че не е налице правен интерес, когато жалбоподателят претендира неблагоприятни за друго, трето лице последици /Определение № 8647 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4828/2010 г., II о./, но в случая М. претендира наличие на свои права, които атакуваният ИАА не зачита и чието упражняване той възпрепятства. Действителният собственик на отчуждавания имот, който не е посочен в административното решение, е активно легитимиран да го обжалва, защото обжалването е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици при наличие на пряк и личен интерес за този жалбоподател. Действителният собственик на имота не е адресат на акта поради незаконосъобразно протичане на административното производство, но процесуална предпоставка за придобиване на качеството "страна" или "заинтересована страна" е наличието на обективен и законен интерес. Тази процесуална предпоставка за непосочените в отчуждителната заповед собственици на отчуждаваните имоти е налице, защото ИАА създава права за другиго въз основа ограничаване правата на реалния собственик, което обстоятелство уврежда собствениците на имотите поради нарушаване на закона от административния орган при издаване на акта. ГАС приема, че лицето, което претендира, че е носител на субективни вещни права, които се отчуждават с процесната заповед, е активно легитимирано да води процес по атакуване на акт от този вид. Това негово участие дава възможност да установи незаконосъобразността на един акт, с който фактически се посяга на негови лични права, върху които занапред ще бъде въздействано пряко /чрез осъществяване на мероприятието, за което се отчуждава имота или части от него/. Чл.147 от АПК също не приравнява жалбоподателите и заинтересованите лица само към адресатите на атакуваните АА. Аналогия може да се направи с допустимото обжалване на кадастрална карта и кадастрален регистър от лице, непосочено като собственик на засегнат в новия план имот, което, обаче, претендира свои права върху такъв. В случай, че законодателят считаше за еквивалентни понятията “заинтересовано лице” и “адресат на акта”, то той не би употребил по- общото понятие /заинтересовани/, когато очертава кръга страни, участващи в административното производство. Законодателят дори не търси пряко нарушение на правата, свободите и законните интереси на субектите, за да им признае качеството на заинтересовани. За него е достатъчно тези блага да са само “застрашени”, а случаят е точно такъв- при положение, че М. е действителен собственик на отчуждения имот и не му бъде предоставена възможност да защити правата си, то той би претърпял изпълнение на заповедта, което пряко би повлияло на собствения му патримониум- да претърпи през имота му да премине път, без дори да е получил предварително и равностойно обезщетение затова.
С оглед така изложеното ГАС намира, че И.Л.М. има правен интерес от атакуването на процесната заповед и че жалбата му е редовна и допустима, поради което я разгледа по същество.
ГАС извърши проверка за наличието на основания за прогласяване нищожност на заповедта,т.к. срокът от узнаването за изготвянето й до подаване на жалбата е повече от 14 дни, видно от жалбите, които подава до Кмета на Община Габрово през лятото на 2010 г.
Заповедта е издадена от компетентен съгласно чл.25, ал.2 от ЗОС административен орган в лицето на кмета на Община Габрово. С Решение № 144 от 31.05.2007 г. е открито отчуждителното производство, като са посочени съответните имоти или части от тях, собствениците им и причината за отчуждаването- прокарване на улица, съгласно влязъл в сила устройствен план /ЗРП/. Преписката не съдържа данни кога и на кои лица е било връчено то и, в частност, дали М. е бил уведомен за него. В имотния регистър на общината /л.118/ за имот № 199 като собственик е посочено “неустановен”. Към преписката, обаче, на л.9 от делото, е приложено писмо от Кмета на Община Габрово с изх. № 94-П-15/18.01.2006 г. /преди издаване на Решението/, адресирано до жалбоподателя, с което последният бива уведомен, че съгласно ЗРП е предвидено проектиране на улица източно от кв.**, ,**** която “засяга част от ПИ-199 Ваша собственост, подлежаща на отчуждаване”, от където е видно, че преди издаването на атакуваната заповед ответната страна е била наясно, че И.Л.М. е собственик на процесния имот. Жалбоподателят твърди, че е представил в тази връзка и въз основа на това писмо нотариалния си акт от 1995 г. в общината. Това знание у ответната страна се потвърждава и от цитираните по- горе думи на процесуалния му представител на ответника в о.с.з. от 04.02.2011 г., а именно, че НА, с който М. се легитимира като собственик, е бил в общината, но “неясно защо не е взет предвид”.
По делото е представен НА № 139 от 29.04.2005 г., с който заинтересованите лица **** и ***** прехвърлят на “*****” ООД, Габрово УПИ І-199, кв.** с обща площ от 1867 кв.м. и частта от ПИ 199, попадаща в улица о.т. 149-46 с квадратура 280 кв.м. /отчуждения имот/, т.е. налице е още един титул за собственост, на името на тази заинтересована страна, създаден също преди издаването на заповедта, на лице, непосочено като адресат в заповедта. Дори и да не е налице собственост на жалбоподателя върху този имот, то той не е собственост на адресатите на заповедта повече от две години преди издаването й. Този НА е вписан в АВ на датата, на която е издаден и при положение, че община Габрово бе извършила проверка там, то би установила наличието на това обстоятелство.
С договор за замяна на частен недвижим имот с държавен от 20.10.1998 г. /л.18/ Изп. комитет на ОбНС Габрово, от една страна и ****,****,***,***,/от друга/, се заменят два имота, като на **** и ***** се предоставя държавен парцел VІІ, дв. 64 от кв.** по плана на кв. ****- Габрово.
С НА № 65 от 13.01.1995 г. /л.6/, също своевременно вписан, ***,****,****,.”*** дворище с планоснимачен номер 79 от кв. 9 и 10 по плана на гр. Габрово, кв. Русевци, цялото от 1870 кв.м., а жалбоподателят, като президент и собственик на ЕТ, купува същия. С НА № 96 от 27.11.2008 г., ЕТ продава на жалбоподателя, в качеството му на физическо лице, ПИ № 14218.501.303 с площ от 2195 кв.м.
Към делото /л.117/ е приложено Удостоверение № 96-00-49 от 25.02.2011 г., издадено от Община Габрово, в което се сочи, че по издадената от СГКК скица на ПИ № 14218.501.303 съставлява процесният имот № 199 от кв.25, Русевци, гр. Габрово- І етап, І част, по ПРЗ на града, одобрен през 2001 г., като за част от този имот е отреден УПИ І-199 от 1867 кв.м., а за останалата част с площ от 329 кв.м. попада улица о.т. 46-149. Същият имот, по предходния план на кв. Русевци, гр. Габрово, от 1986 г. съставлява дворище № 79, кв. 9 и 10, с площ от 2148 кв.м., като за част от него е отреден УПИ І-79. Описаният имот в договора за замяна на частен недвижим имот с държавен от 20.10.1998 г. представлява същевременно парцел VІІ-64 от кв.13 по плана на кв. Русевци от 1967 г. и е част от ПИ с настоящ идентификатор 14218.501.303, както и част от ПИ 199, част от дворище пл. № 79.
Към момента в кадастралния регистър като собственик на имота е посочен единствено жалбоподателят /л.88-90/. Очевидно е налице конкуренция на субективни вещни права между търговското дружество, легитимиращо се като собственик с НА № 139 от 29.04.2005 г. и жалбоподателя, представящ НА № 65 от 13.01.1995 г. и НА № 96 от 27.11.2008 г., като и двамата не се явяват адресати на заповедта. Към датата на издаване на процесната заповед- 11.06.2007 г., са били налице данни за собственост в полза и на двете лица, като за жалбоподателя се установява, че дори е уведомил ответната страна за тези свои права преди издаването на атакувания ИАА. Въпреки това, обаче, заповедта е издадена с адресати- лицата, които през 2005 г. са прехвърлили на “********” ООД, Габрово собственост върху имота.
В този случай ГАС намира за логически необосновано и юридически недопустимо при наличието на документ за собственост и индиции за спор за материално право между различни субекти, притежаващи различни титули за собственост, обстоятелството, че общината сама е решила този спор, като е “предпочела” едни лица за собственици, посочвайки ги като адресати в заповедта, и същевременно не е зачела други, с конкуриращи се права. Няма данни да са били изисквани справки от Агенция по вписванията или АГКК досежно това, кой, към датата на издаване на процесната заповед, се води собственик на имота. В имотния регистър няма вписани такива лица. Не е налице и последващо уведомяване за изготвената отчуждителна заповед на останалите претенденти за собственост. В становището на ответника, изразено в о.с.з. от 04.02.2011 г., се сочи, че адресатите на заповедта се установяват като собственици по НА от 1942 г. и решение на ОСЗ от 1993 г. за възстановяване на земеделски земи.Съгласно чл.29, ал.2 от ЗОС когато собственикът на имота не може да бъде установен или е с неизвестен адрес, както и в случаите, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимото обезщетение или за права върху отчуждавания имот, обезщетението се внася в банката по сметка на общината. В тези случаи банката изплаща обезщетението на лицето, което установи правата си по съдебен ред, по нареждане на кмета на общината. Разпоредбата е била в сила и към датата на издаване на заповедта, но очевидно ответната страна е допуснала нарушение в тази насока, като към този момент разпоредбата се е съдържала в чл.29, ал.5 със следното съдържание: “В случаите когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимата сума или за права върху отчуждавания имот, обезщетението се внася в търговска банка по сметка на общината. В този случай банката изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред.”. ГАС не решава спор за материално вещно право между жалбоподателя и заинтересованите страни, но от доказателствата по делото установява, че действително адресатите на заповедта не са собственици на отчуждавания имот, респективно няма основание да получат обезщетение за неговото отчуждаване. Такъв спор е фактически налице между М. и дружеството.
ГАС счита, че неспазването на законовото изискване за посочване на собственика на отчуждавания имот, съдържащо се в чл.25, ал.1, т.3 от Закона за общинската собственост, води до нищожност на отчуждителната заповед предвид началната невъзможност тя да породи целените от закона свързани с отчуждаването правни последици- имот, собственост на физически или на юридически лица, да бъде отчуждаван принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обекти- публична общинска собственост, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение на собствениците. В случая не може да се отнеме имот преди реалният му собственик да е получил такова обезщетение, като това свое право правоимащият черпи на първо място от чл.17, ал.57 на КРБ: “Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.”.
Принудителното отчуждаване на имоти– частна собственост, за държавни и общински нужди е дълбока и трайна намеса в правната сфера на гражданите и юридическите лица, която засяга конституционно регламентираното и гарантираното им право на собственост, поради което параметрите му са не само законово, но и конституционно закрепени. Предварителното и равностойно обезщетяване е гаранция за защита правата на гражданите и организациите, засегнати от отчуждаването и е предпоставка за придобиване на собствеността от държавата. В изпълнение на този принцип е разпоредбата на чл.29, ал.3 /ал.1 през 2007 г./ от ЗОС, съгласно която имотът се смята за отчужден от датата, на която се изплати обезщетението, определено в заповедта по чл.25, ал.2 или в съдебното решение. Както разпоредбата на чл.17, ал.5 от Конституцията, така и тази на чл.29 от ЗОС /в сила към 11.06.2007 г./ визират обезщетение, изплатено на действителния собственик. Едва след плащането на обезщетението на действителния собственик държавата придобива собствеността върху отчуждения имот.
Отчуждаването се извършва с властническо волеизявление на компетентен административен орган /административен акт/, рефлектиращо директно в имуществената сфера на гражданина или юридическото лице. То, като придобивен способ на държавата и общината, има оригинерен характер, изключващ волята на досегашния собственик за това дали да извърши и срещу каква цена прехвърляне на правото си на държавата за нейните нужди. По тази причина и за да се осъществи вещноправният ефект на административния акт, волеизявлението на органа следва да съответства на изискването за съдържание и форма, посочено в чл.25, ал.2 от ЗОС. Поради липса на обективирана воля на собственика на имота нормата има императивен характер, не допуска никакво отклонение от регламентираното правило. В случай че изискването за съдържание както относно индивидуализацията на имота– вид, местонахождение и размер, така и относно цената и най-накрая относно собственика, не е спазено, не може да се стигне до плащане на засегнатия собственик на равностойно обезщетение и в крайна сметка до придобиване на собствеността върху имота от държавата.
Понятията унищожаемост и нищожност на административните актове не са законово определени, а са установени в административноправната теория и практиката на съдилищата. Подходът при разграничаването им е конкретен за всеки отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение при издаване на акта и в крайна сметка от характера на засегнатите по този начин обществени отношения, като се преценява и как нарушението се отразява върху волеизявлението на органа, съдържанието и действието на акта. Нищожният административен акт не поражда правни последици от самото си издаване. Той е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и затова съдът следва да обяви неговата нищожност с цел установяване на сигурност в правния оборот. Унищожаемият акт поражда правни последици, но страда от определен порок, засягащ волеизявлението на административния орган, и това налага отмяната му с решение на компетентния съд, което има конститутивно действие. Макар формално изискуемата форма и съдържание съгл. чл.25, ал.2 от ЗОС да са налице, отчуждителната заповед, в която не е посочен собственик, не е годна да породи правно действие, не е в състояние да уреди материалното административно правоотношение– равностойно разместване на материални права /право на собственост срещу обезщетение/ и в крайна сметка не е в състояние да изпълни целта на закона. Целта на закона е държавата да придобие собствеността върху имот, необходим й за задоволяване на определена нужда, но при спазване правилата и принципите, залегнали в закона и КРБ. При конституционната уредба, съдържаща се в чл.17, ал.5 от КРБ, възпроизведена в ЗОС, придобиване на собствеността не може да се извърши, ако обезщетението за имота не бъде предварително платено на собственика. Обезщетението не може да се получи, ако собственикът на имота /по титул за собственост/ не е адресат на административния акт.
Нищожни са онези административни актове, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която се издават или съдържанието, което трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и се третират, поради това, като несъществуващи. Нищожни са актовете с невъзможен предмет, чието изпълнение е невъзможно /Проф. Ив. Дерменджиев, Д. Костов и Д. Хрусанов- “Административно право на Република България- обща част”/, а в случая процесната заповед има такива характеристики, поради гореизложеното, не може да се придобие собственост посредством отчуждаване на имот от лица, които не са негови собственици и без предварително и равностойно да е бил обезщетен истинският му собственик.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена. Жалбоподателят е поискал присъждане на направени по делото разноски, съставляващи платена ДТ в размер на 10.00 /десет/ лв. и 150.00 /сто и петдесет/ лв. адвокатски хонорар, изплатен в брой, видно от приложения договор за правна защита и съдействие, което искане съдът следва да уважи на основание чл.143, ал.1 от АПК. Преписката следва да се върне на ответника, който при спазване разпоредбите на сега действащите правила по чл.22 и чл.29 от ЗОС да издаде нова отчуждителна заповед, в случай, че основанието за това не е отпаднало.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. първо, във вр. с ал.1, чл.173, ал.2 от АПК, настоящия състав на Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ на Заповед № 1261/11.06.2007 г. на Кмета на община Габрово, в частта, в която се отчуждава част от поземлен имот /ПИ/ пл. № 199, кв.25- 280 кв.м.
ОСЪЖДА Община Габрово да изплати на жалбоподателя И.Л.М. ***, ЕГН: ********** сумата от 160.00 /сто и шейсет/ лв. разноски по настоящото дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 27, ал.6 от ЗОС.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:
Е. КИРОВА- ТОДОРОВА