№ 272
гр. Стара Загора, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20225500500266 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано, след като с решение № 84 от
27.04.2022 г., постановено по к.д. № 1314/2019 г., състав на ВКС е отменил
решение № 397/18.12.2018 г., постановено по в.гр.д. № 1416/2018 г. на
Старозагорския окръжен съд, и е върнал делото за ново разглеждане от друг
въззивен състав.
Обжалвано е решение № 47/23.08.2018 г., постановено по гр.д.№
235/2017 г. по описа на Районен съд – Чирпан като неправилно и
необосновано. Въззивникът В.ф. *** с. С. излага оплаквания, че при
уважаването на предявения от ищеца иск за заплащане на възнаграждение за
положен в условията на удължено работно време труд първоинстанционният
съд неправилно и в противоречие с актуалната практика на ВКС не е зачел
направеното от ответника (сега въззивник) възражение за погасяване на
вземането по давност за периода на исковата претенция от 06.07.2001 г. до
23.03.2014 г.
Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на
ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок въззиваемият Д. С. Д., чрез пълномощника си
– адв.М. П., е представил отговор на жалбата, с който я е оспорил като
неоснователна. Изложил е подробни аргументи досежно правилността и
обосноваността на обжалваното решение. Досежно искът за заплащане на
възнаграждение за положен в условията на удължено работно време труд е
посочил, че на практика с отговора на исковата си молба ответникът (сега
1
въззивник) не е релевирал валидно възражение за погасителна давност на
вземането. По същество е аргументирал неоснователността на такова
възражение, предвид липсата на изтекъл срок в законоустановения размер,
който да е довел до погасяване на претендираното вземане по давност.
Претендира се потвърждаването на обжалваното решение и присъждането на
направените във въззивното производство разноски.
ВКС е отменил постановеното решение в частта, с която предявеният от
Д. С. Д. иск за заплащане на обезщетение за положен труд повече от
нормативно определения при даването на 24-часови дежурства, който не е
компенсиран с почивка, е отхвърлен за разликата над сумата от 2921,80 лв. до
пълния предявен размер от 13 441,51 лв. за периода от 06.07.2001 г. до
30.06.2014 г., както и относно разноските. В частта до размера на сумата от
2921,80 лв. за периода от30.06.2014 г. до 14.02.2017 г. въззивното решение не
е било обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск за заплащане на
обезщетение за положен труд повече от нормативно определения при даване
на 24-часови дежурства от военнослужещия, който не е компенсиран с
почивка. Ищецът е твърдял, че за периода от 06.07.2001 г. до 14.02.2017 г. е
бил военнослужещ, съответно за периода от сключване на договора за
кадрова военна служба на 06.07.2001 г. до 01.11.2004 г. в п. *** - С.З.; от
01.11.2014 г. до 01.06.2006 г. в п. *** - С.З.; от 01.06.2006 г. до 01.10.2006 г.
в поделение *** - С.З.; от 01.10.2006 г. до 11.06.2013 г. в поделение/В.ф. *** -
с.С.; от 11.06.2013 г. до 01.07.2014 г. във В.ф. *** - С.З. и от 01.07.2014 г. до
14.02.2017 г. във В.ф. *** - с.С..
Със заповед от 08.02.2017 г. на командира на ответното военно
формирование договорът за военна служба бил прекратен и той бил
освободен от длъжност и военна служба и зачислен в запаса. Със заповед от
14.02.2017 г. бил отчислен от списъчния състав на военното формирование.
Ищецът е твърдял, че за исковия период е давал дежурства по график, с
нормативно установена продължителност от 24 часа, а фактическа такава от
26 часа, предвид задълженията му да се явява на работа един час преди
застъпване на дежурството, и да остава на работа един час след това – за
сдаване на дежурството. Твърдял е, че той не е бил компенсиран с почивка
при даването на дежурства през процесния период.
Ответникът е възразил, че с изтичането на тригодишен срок се е
погасило правото на ищеца да претендира възнаграждение за труд извън
периода 23.03.2014 г. – 13.02.2017 г. Възразил е също така, че за целия исков
период ищецът е служил в различни военни формирования, поради което
ответници за периодите извън службата му във В.ф. *** - с. С. следва да
2
бъдат съответните военни формирования в гр.С.З.. По същество е оспорил
исковите претенции, като е твърдял, че за периода от 23.03.2014 г. –
13.02.2017 г. Д. Д. не бил положил труд над нормативно определеното му
служебно време, което да не е било компенсирано с почивка.
Първоинстанционният съд е присъдил исканото обезщетение в пълен
размер, така както е поискано, като по отношение на претенцията за
присъждането на неплатен извънреден труд или обезщетение за отработеното
от него удължено служебно време над нормативно определеното му служебно
време за процесния период, некомпенсирано с почивки, е разгледал и уважил
главния иск.
Безспорно е, че ищецът (сега въззиваем) Д. С. Д. е работил като
военнослужещ на кадрова военна служба за периода от 06.07.2001 г. до
14.02.2017 г., като съответно за времето от сключване на договора за кадрова
военна служба на 06.07.2001 г. до 01.11.2004 г. е служил в п. *** - С.З.; от
01.11.2014 г. до 01.06.2006 г. в п. *** - С.З.; от 01.06.2006 г. до 01.10.2006 г. в
поделение *** - С.З.; от 01.10.2006 г. до 11.06.2013 г. в поделение/В.ф. *** -
с.С.; от 11.06.2013 г. до 01.07.2014 г. във В.ф. *** - С.З. и от 01.07.2014 г. до
14.02.2017 г. във В.ф. *** - с.С.. Безспорно е и това, че със заповед от
08.02.2017 г. на командира на В.ф. *** - с.С. е бил прекратен договора за
военна служба на ищеца, той е освободен от длъжност и военна служба и
зачислен в запаса, а със заповед от 14.02.2017 г. е бил отчислен от списъчния
състав на военното формирование.
По делото е установено от събраните делото доказателства, че за
исковия период на Д. Д. е било изплатено възнаграждение за положен
извънреден труд, т.е. за фактически отработено служебно време над
месечната продължителност на служебното време, в размер на 107,52 лв. през
месец септември 2002 г. От заключението на допълнителната съдебно-
икономическа експертиза, назначена според указанията на ВКС, фактическата
продължителност на служебното време за процесния по това дело период от
06.07.2001 г. до 30.06.2014 г. некомпенсираните дежурства са в размер на
2719,50 часа (приложение № 3, колона № 17). Сумата за обезщетението,
което би се дължало за тези некомпенсирани с почивка дежурства е 8107,83
лв. (приложение № 4, колона № 11). По делото не е представен специален
график за ползвани от ищеца компенсации с почивки за процесния период,
поради което съдът намира, за недоказано твърдението за съществуването на
такъв график, респ. за ползването на почивки като компенсации.
При така установените факти, настоящият въззивен съдебен състав
намира, че исковата претенция по главния иск за присъждане на обезщетение
за неизползвани за положен труд повече от нормативно определения при
даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, е частично
основателна. Вземането за това обезщетение възниква от датата на
прекратяването на служебното правоотношение. От този момент то става
изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От този
момент започва да тече и 3-годишната погасителна давност по чл.358, ал.1,
3
т.3 във връзка с ал.2, т.2 КТ – ТР №6 от 11.02.2022 г. на ОСГК на ВКС. Така,
че не е основателно възражението на ответника (сега въззивник), че исковата
претенция е погасена по давност. Както бе посочено по-горе, служебното
правоотношение между ищеца и ответника е било прекратено със заповед от
08.02.2017 г. на командира на В.ф. *** - с.С., а исковата молба е постъпила в
съда на 24.03.2017 г., т.е. непосредствено след прекратяването на договора за
военна служба.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не е материално-
правно легитимиран да отговаря по исковата претенция на Д. за времето, през
което той е служил в друго поделение/военно формирование. Докато трае
служебното правоотношение почивките не могат да се компенсират с
парични обезщетения и военнослужещият може да реализира само правото си
на почивка в натура. Преназначаването на военнослужещия в различни
военни поделения/формирования не води до прекратяване на служебното му
правоотношение – то се прекратява при прекратяване на договора за военна
служба, което става с връчването на заповедта за освобождаване от военна
служба (чл. 170 от ЗОВСРБ). При това положение за положения от него труд
повече от нормативно определения при даването на 24-часовите дежурства в
едно поделение/формирование, военнослужещият може да бъде компенсиран
с полагащата му се почивка (в натура) и след преназначаването му в друго
поделение/формирование. Следователно, задължението за заплащане на
паричното обезщетение за положен труд повече от нормативно определения
при даването на 24-часовите дежурства, който не е компенсиран с почивка,
възниква за военното формирование, разпоредител с бюджетни кредити, в
което военнослужещият е бил последно назначен и при което той е освободен
от военна служба, в случая – ответното В.ф. *** - с. С..
С оглед на изложените съображения въззивният съд в настоящия
съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено
частично. Както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е уважил
изцяло предявената от ищеца претенция и е присъдил сумата от 13 441,51 лв.
за целия исков период – от 06.07.2001 г. до 14.02.2017 г. Това решение е било
отменено при предишното разглеждане на делото от въззивния съд в частта
над 2921,80 лв. до размера на 13 441.51 лв. за периода от 06.07.2001 г. до
14.02.2017 г. и искът на Д. С. Д. в тази част е отхвърлен. Това решение е
отменено от ВКС в частта, с която искът на Д. срещу В.ф. *** с. С. е
отхвърлен за разликата над сумата 2921,80 лв. до пълния предявен размер от
13 441,51 лв. за периода 06.07.2001 г. – 30.06.2014 г. Следователно искът е
останал висящ за сумата от 10 519,71 лв. за периода от 06.07.2001 г. –
30.06.2014 г. (13 441,51 лв. за целия период – 2921,80 лв. за периода
30.06.2014 г. – 14.02.2017 г.). Според заключението на вещото лице, посочено
по-горе, обезщетението за този период възлиза на 8107,83 лв. В останалата
част – над 8107,83 лв. до размера на 10 519,71 лв., представляващ разликата
между общия предявен размер и присъдената при предходното разглеждане
на делото сума от 2921,80 лв., първоинстанционното решение следва да бъде
4
отменено, а искът – отхвърлен. На ищеца следва да бъде присъдена и сумата
от 4288,50 лв. за направените по делото разноски за възнаграждение за един
адвокат съразмерно с уважената част от исковете за всички инстанции.
Ответникът следва да заплати в полза на ОС Стара Загора 2696,67 лв. за
заплатените възнаграждения за вещите лица, също съразмерно с
отхвърлената част от исковете, а на държавата, в полза на Окръжен съд Стара
Загора – сумата от 441,19 лв. за дължимата държавна такса.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 47/23.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 235/2017
г. по описа на Районен съд – Чирпан в частта, с която В.ф. *** - с.С., с адрес:
село С., *** е осъдено да заплати на Д. С. Д., ЕГН **********, от гр. Ч., ***,
сумата над 8107,83 лв. (осем хиляди сто и седем лева и осемдесет и три
стотинки) до размера на 10 519,71 лв., представляваща възнаграждение за
положен труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови
дежурства, който не е компенсиран с почивка, за периода от 06.07.2001 г. до
30.06.2014 г., както и в частта за разноските, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. Д., ЕГН **********, от гр. Ч., ***
срещу В.ф. *** - с.С., иск за заплащане на възнаграждение за положен труд
повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, който
не е компенсиран с почивка, за периода от 06.07.2001 г. до 30.06.2014 г. в
размер на сумата над разликата над 8107,83 лв. (осем хиляди сто и седем лева
и осемдесет и три стотинки) до размера на 10 519,71 лв. (десет хиляди
петстотин и деветнадесет лева и седемдесет и една стотинки), представляващ
разликата между предявения размер от 13 441,51 лв. и присъдената при
предходното разглеждане на делото сума от 2921,80 лв. за периода 30.06.2014
г. – 14.02.2017 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47/23.08.2018 г., постановено по гр.д.№
235/2017 г. по описа на Районен съд – Чирпан в частта, с която на Д. С. Д.,
ЕГН **********, от гр. Ч., *** е присъдено възнаграждение за положен труд
повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, който
не е компенсиран с почивка, за периода от 06.07.2001 г. до 30.06.2014 г. до
размера на сумата от 8107,83 лв. (осем хиляди сто и седем лева и осемдесет и
три стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК В.ф. *** - с.С., ДА
ЗАПЛАТИ на Д. С. Д., ЕГН **********, от гр. Ч., *** сумата от сумата от
4288,50 лв. за направените по делото разноски за възнаграждение за един
5
адвокат съразмерно с уважената част от исковете за всички инстанции, а в
полза на ОС Стара Загора 2696,67 лв. за заплатените възнаграждения за
вещите лица, също съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и
441,19 лв. за дължимата държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6