Решение по дело №15741/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 18.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова                                                     

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

Боряна Воденичарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №15741 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващи вр.чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

С решение №232/16.11.2018г. по гр.д.№3745/2017г. ВКС, Четвърто гражданско отделение е отменил решение №2703/24.04.2017г. по в.гр.д.№3743/2016г. на СГС, ІV-Г състав, с което е потвърдено решение от 29.06.2012г. на СРС, 36-ти състав по гр.д.№32909/2009г. в обжалваната част (с която са уважени  предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 вр. с чл.40 ЗЗД и чл.108  ЗС и е оставен без разглеждане  евентуалния иск с правно основание чл.38 ЗЗД), като вместо това е отхвърлил предявеният иск от „М.П.”ООД срещу Н.Р.Р. и П.К.Р. на основание чл.40 ЗЗД да се обяви за недействителен договора за покупко-продажба между „М.П.”ООД, представляван от управителя П.К.Р., и купувача Н.Р.Р., обективиран в нотариален акт №115, том В1, рег.1920, дело №105 от 22.05.2008г. на нотариус №045 от регистъра на Нот.камара и район на действие СРС поради споразумяване на управителя с трето лице във вреда на представлявания и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд по предявените от „М.П.”ООД срещу Н.Р.Р. и П.К.Р. евентуални искове с правно основание чл.26, ал.1, вр. чл.38 ЗЗД и чл.108 ЗС.

С горепосоченото решение от 29.06.2012г. на Софийският районен съд, 36-ти състав са отхвърлени предявените от „М.П.“ ООД срещу Н.Р.Р. и П. К.Р., искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба, сключен на 22.05.2008 г. с нотариален акт № 115, дело № 105/2008 г. на нотариус с район на действие СРС, между„М.П.“ ООД чрез управителя си П.К.Р. и Н.Р.Р., поради липса на съгласие и като привиден. Признато е за установено по иска, предявен от „М.П.“ ООД, срещу Н.Р.Р. и П. К.Р., че договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр. София, СО-район „Сердика", ул. „******, представляващ поземлен имот с пл. № 21 от кв. 39 по плана на гр. София, м. „ГГЦ-зона-Б-17“, целият с площ от 286 кв.м., при съседи по нотариален акт: Н.А., П.Б., К.и нова улица и по скица: имот с пл. № 22, имот с пл. № 20, имот с пл. № 18 и ул. „Яворова чука“, заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи, кухня и антре, сключен на 22.05.2008 г. между „М.П.“ ООД чрез управителя си П.К.Р. и Н.Р.Р. с нотариален акт № 115, дело № 105/2008 г. на нотариус с район на действие СРС, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 вр. с чл. 40 ЗЗД като сключен от представителя П.К.Р. при споразумяване във вреда на представляваното юридическо лице-продавач. Оставен е без разглеждане предявения при условията на евентуалност от „М.П.“ ООД, срещу Н.Р.Р. и П. К.Р. иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за прогласяване за нищожен на описания договор на основание чл.38 ЗЗД. Признато е за установено, на основание чл.108 от ЗС, по отношение на Н.Р.Р. и П. К.Р., че „М.П.“ ООД е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, СО - район „Сердика“, ул. „******, представляващ поземлен имот с пл. № 21 от кв. 39 по плана на гр. София, м. „ГГЦ-зона-Б-17“, целият с площ от 286 кв.м., при съседи по нотариален акт: Н.А., П.Б., К.и нова улица и по скица: имот с пл. № 22, имот с пл. № 20, имот с пл. № 18 и ул. „Яворова чука“, заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи, кухня и антре, като Н.Р.Р. и П.К.Р. са осъдени да предадат на „М.П.“ООД владението на имота.

С решение № 75 от 23.03.2016 г. по гр.дело № 6298/2015 г., ВКС, Четвърто гражданско отделение, е отменил влязлото в сила решение от 14.03.2013 г., постановено по гр.дело № 1449/2013 г. от СГС, III „Б“ състав, с което е потвърдено решение от 29.06.2012 г. на Софийския районен съд, I ГО, 36-ти състав, постановено по гр. дело № 32909/2009 г. на СГС, I ГО, 36-ти състав на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС, с указания при разглеждане на делото да се съобразят обективните предели на влязла в сила присъда по нохд № 5353/2011 г., постановена от СРС, 100 състав, НО, по силата на която П.К.Р. е призната за невиновна в това, че в качеството си на длъжностно лице е сключила неизгодна сделка, с което е причинила вреда на „М.п.“ ООД – престъпление по чл. 220, ал. 1 НК, като съобрази обстоятелството доколко гражданският съд следва да е обвързан от възприетото от наказателния съд, предвид състава на престъплението от обективна страна.

Настоящият състав следва да се произнесе по евентуално предявения иск в хипотезата на чл.271, ал.2 ГПК- при отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.

При произнасянето си, съгласно указанията в решение №232/16.11.2018г. по гр.д.№3745/2017г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, въззивният съд следва да съобрази и доводите на ищеца за влязло в сила решение №2939 от 06.01.2018 г. по гр.д. № 368/2018 г. на Районен съд Разлог, за обявяване на нищожна поради привидност на сделката, обективирана в нот.акт № 175, том XI, рег.27837, дело № 1958 от 2007 г. на нотариус с рег.№ 274 от регистъра на Нотариалната камара, както и субективните предели на силата на пресъдено нещо на посоченото решение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 175, том XI, рег. № 27537, дело № 1958 от 27.11.2007 г., на нотариус с рег. № 274 на НК, Г.И.Т., Г.С.С.и съпругата му М.Х.С.продали на „М.п.“ ООД недвижим имот, находящ се в гр. София, СО – район „Сердика“, ул. „******, представляващ поземлен имот с пл. № 21 от кв. 39 по плана на гр. София, м. „ГГЦ-зона Б-17“, целият с площ от 286 кв. метра, при съседи по нотариален акт: Н.А., П.Б., К.и нова улица и по скица: имот с пл. № 22, имот с пл. № 20, имот с пл. № 18 и ул. „Яворова чука“, заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи, кухня и антре, за сумата от 13155 лв.

С протокол за проведено на 15.05.2008 г. общо събрание на съдружниците в „М.п.“ ООД, М.П.Й.и П.К.Р., притежаващи 100 % от капитала на дружеството към сочената дата, са взели решение придобитият по-рано недвижим имот да бъде продаден за сума „не по-малка от 20000 лв. Общото събрание на съдружниците е взело решение, че всички дейности по договарянето и продажбата на описания имот се възлагат на управителя П.К.Р..

С нотариален акт № 115, рег. № 1920, дело № 105 от 22.05.2008 г. на нотариус с рег. № 045 на НК с район на действие СРС, съставен на 22.05.2008 г. „М.п.“ ООД чрез управителя си П.К.Р. продало на Н.Р.Р. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, СО – район „Сердика“, ул. „******, представляващ поземлен имот с пл. № 21 от кв. 39 по плана на гр. София, м. „ГГЦ-зона Б-17“, целият с площ от 286 кв. метра, при съседи по нотариален акт: Н.А., П.Б., К.и нова улица и по скица: имот с пл. № 22, имот с пл. № 20, имот с пл. № 18 и ул. „Яворова чука“, заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи, кухня и антре, за сумата от 21000 лв., като в нотариалния акт е отбелязано, че продавачът заявява, че е получил от купувача продажната цена изцяло преди подписване на договора.

С представен по делото протокол без дата за проведено неприсъствено заседание на Общото събрание  на съдружниците в „М.п.“ООД П.К.Р. и М.П.Й., притежаващи 100% от капитала на дружеството единодушно са взели решения за освобождаване на управителя П.К.Р., както и за освобождаването и от отговорност за управлението на дружеството.

От представения акт за граждански брак от 18.10.1987 г. се установява, че П.К.Р. и Н.Р.Р. са съпрузи.

От представеното по делото писмо с изх. № 05-11-01-1121 от 22.03.2011 г. от „Банка ДСК“ ЕАД се установява, че на 22.05.2008 г. П.К.Р. е открила банкова сметка *** „М.п.“ ООД с IBAN ***.

От представената по делото вносна бележка от 22.05.2008 г. се установява, че Н.Р.Р. е превел по посочената сметка на „М.п.“ ООД сумата в размер на 21000 лв. с основание на превода „покупка на недвижим имот“. Сметката е заверена със сумата в размер на 21000 лв. на 22.05.2008 г.

От извлечение от сметка на „М.п.“ ООД, се установява, че сумата е изтеглена от П.К.Р. с тегления, извършени на 26.05.2008 г., 29.05.2008 г., 30.05.2008 г., 02.06.2008 г., 04.06.2008 г., след което, на 04.06.2008 г. банковата сметка е закрита.

От изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесният недвижим имот е заведен в счетоводството на „М.п.“ ООД като актив през месец 11.2007 г. за 2008 г. В счетоводството на ищцовото дружество няма отразени движения на активи. В отчета за приходите и разходите, както и в отчета за паричните потоци за 2008 г. не са отразени постъпления от продажбата на имота. В отчета за приходите и разходите за 2009 г. е отразен приход от 21000 лв. От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че няма издадена фактура за покупко-продажба на процесния недвижим имот, като към момента на изготвяне на заключението на вещото лице имотът се води под отчет в дружеството като ДМА. През 2009 г. ищцовото дружество е продало недвижим имот в гр. Пловдив, за който има издадена фактура № 1/04.08.2009 г. на стойност 21600 лв. към 31.07.2008 г. по касов път са извършени плащания, а именно на 05.06.2008 г. са възстановени на заемодателя 54000 лв., заплащани са разходи за услуги в размер на 964,10 лв. към 31.07.2008 г. са отразени разходи по разплащателна сметка на дружеството в размер на 4900 лв. – изтеглени суми и 35 лв. банкови такса.

Съгласно заключението на вещото лице за отчетните периода 2007 г., 2008 г. и 2009 г. не може да се заключи, че счетоводството на дружеството е съобразено с основните принципи на счетоводството. Липсва съпоставимост на данните, отразени в отделните финансови отчети и съществува противоречие между отразеното в баланса на дружеството за 2007 г. и оповестеното в информацията, отразена във финансовия отчет. (лист 86 от делото). През 2008 г. в счетоводството няма отразени продадени имоти, независимо от реално извършената продажба. Постъпленията по сделката с недвижим имот не са отразени по счетоводните и банкови сметки на дружеството, не са отразени и в приходната част на ОПР, както и в ОПП за 2008 г. (лист 129, 132).

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, се установява, че пазарната стойност на процесния имот (земя и сграда) към 22.05.2008 г. е в размер на 435330 лв. В допълнителните пояснения, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 18.05.2011 г., вещото лице посочва, че пикът на цените на недвижимите имоти в гр. София е през лятото на 2008 г., като от август 2008 г. те са започнали постепенно да падат. Заявява, че цените през 2007 г. са били по-ниски от тези през 2008 г. с около 20%-30%. Според експерта процесната продажба е била в пика на цените на пазара на недвижими имоти.

От изслушаните и приети по делото заключения на съдебно-графологичните експертизи се установява, че подписът, положен върху протокола от проведено общо събрание на съдружниците от 15.05.2008 г. е изпълнен от М.Й..

От представената по делото присъда по нохд № 5353/2011 г., постановена от СРС, 100 състав , НО, влязла в сила на 27.11.2014 г. П.К.Р. е призната за невиновна в това, че в качеството си на длъжностно лице е сключила неизгодна сделка, като се касае до сделката, обективирана в нотариален акт № 115, дело № 105/2008 г. на нотариус с район на действие СРС, съставен на 22.05.2008 г., с което е причинила значителни вреда на „М.п.“ ООД – престъпление по чл. 220, ал. 1 НК. В мотивите на решение № 1211 от 27.11.2014 г. на СГС, НК, XVII въззивен състав, постановено по внохд № 4395 по описа на съда за 2014 г., с което е потвърдена изцяло присъдата от 25.01.2013 г. по нохд № 5353/2011 г., СРС, НК 100 състав, послужила като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е прието, че за да е съставомерно деянието следва да са настъпили реални вреди за дружеството. Обективно, процесният имот е продаден на по-ниска от пазарната цена и разликата представлява вреда за дружеството, но от субективна страна подсъдимата е извършила сделката в съответствие с взетото решение на общото събрание, което е задължително за управителя, поради което доколкото Р. е сключила сделката, съзнавайки че изпълнява решението на общото събрание, не е налице субективният елемент на състава, а именно умисъл у подсъдимата да сключи неизгодна сделка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С исковата молба и уточняваща молба от 19.02.2010г. ищецът „М.п.“ООД е предявил евентуален иск с правно основание чл.26 вр.чл.38, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за покупко- продажба на недвижим имот поради това, че продавайки имота на съпруга си, управителят на дружеството е договарял на практика сам със себе си, каквото изрично съгласие не било давано от дружеството. 

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. В случая се касае за представителство на търговско дружество от неговия управител (органно представителство на търговско дружество) и при наличие на специални разпоредби същите имат предимство пред общите такива. Съгласно приетото в т.2 от ТР  №3 от 15.11.2013г. по т.д.№3/2013г., на ОСГТК НА ВКС,  органното представителство не включва упълномощаване, а външно изразената воля от органния представител спрямо третите лица, не е същинско представителство по ЗЗД, основано на представително правоотношение, а представителна функция, част от законовата компетентност на органите на ЮЛ. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, относима към представителната власт, не може да се пренесе механично към органното представителство, при което се касае до формиране и изразяване на воля, тъй като ще се стигне до стесняване компетентността на органния представител. В това тълкувателно решение, видно и от диспозитива на т.2 от същото („при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества“), се визира хипотезата на множествено представителство- случаите в които две договарящи юридически лица имат органен представител- едно и също физическо лице. Ищецът твърди наличието на различна хипотеза- органният представител на търговско дружество е сключил сделка за покупко- продажба на недвижим имот, като е договарял със съпруга си и на практика по този начин- сам със себе си като физическо лице, предвид разпоредбите на СК относно СИО- чл.38, ал.1, предл.1 ЗЗД. Съгласно константната практика на ВКС сключването на търговска сделка между дружеството, представлявано от управителя му и самия управител в качеството му на физическо лице, попада в приложното поле на първото предложение на чл.38, ал.1 ЗЗД- органният представител сключва договор между себе си като самостоятелен правен субект и юридическото лице, което представлява. На органния представител е признато правото волята му като физическо лице да бъде счетена във външните отношения спрямо третите лица за воля на юридическото лице, но не и в отношенията със самия него. В случая обаче следва да бъде отчетено от една страна, че сключването на процесната сделка е станало след взето единодушно решение на съдружниците в „М.п.“ООД М.П.Й.и П.К.Р. (по представения по делото протокол за проведено на 15.05.2008г. общо събрание на съдружниците) за продажба на имота за сума „не по-малка от 20000лв.“, като всички дейности по договарянето и продажбата се възлагат на управителя П.К.Р.. От друга страна, с представен по делото протокол от общо събрание съдружниците в „М.п.“ООД П.Р. и М.Й., притежаващи 100% от капитала на дружеството, единодушно са взели решение за освобождаване на управителя П.К.Р. от отговорност за управлението на дружеството. Както е постановено и в горепосоченото решение №232/16.11.2018г. по гр.д.№3745/2017г. ВКС, Четвърто гражданско отделение, при неизпълнение задълженията на управителя на търговско дружество, в закона е предвидена специална имуществена отговорност, която се отличава от общата отговорност за вреди при неизпълнение. Управителят изпълнява правомощията на орган на дружеството въз основа на дружествения договор, решенията на общото събрание на съдружниците и на закона, поради което отговорността му за причинените на дружеството вреди може да бъде ангажирана единствено по реда на чл.145 ТЗ, а не по общите правила на ЗЗД. Следователно вземането на решение от общото събрание за освобождаването от отговорност на управителя на дружеството представлява признание, че действията му при управление на дружеството са били осъществени при полагане на дължимата грижа, което е пречка да се ангажира неговата отговорност за причинените на дружеството вреди. В случая управителят е сключил сделката в рамките на зададените с решение на общото събрание параметри и с последващо решение на общото събрание е освободен от отговорност за управлението на дружеството по реда на чл137, ал.1, т.5 от ТЗ.  

Ответниците не са били страни в производството по гр.д.№368/2018г. на РС-Разлог, поради което субективните предели на силата на пресъдено нещо на решение №2939 от 06.01.2018г. (за обявяване на нищожна поради привидност на сделката, обективирана в нот.акт № 175, том XI, рег.27837, дело № 1958 от 2007 г. на нотариус с рег.№ 274 от регистъра на Нотариалната камара), не се разпростират по отношение на тях съгласно чл.298, ал.1 ГПК.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 вр.чл.38, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Искът с правно основание чл.108 то ЗС е обусловен от иска по чл.26 вр.чл.38 ЗЗД. Не се установи процесната сделка да е нищожна на посоченото основание, поради което не се установява и правото на собственост на ищеца върху имота. Отделно от това видно от представения по делото констативен протокол от 18.12.2014г. владението на процесния имот е предадено от ответниците на ищеца, следователно не е налице и втората необходима предпоставка за уважаване иска с правно основание чл.108 ЗС.

С оглед изхода на спора на ответниците се дължат направените разноски както във въззвиното, така и в първоинстанционното производство в размер на 1300 лева за Н.Р. и 900 лева за П.Р., съгласно представените договори за правна помощ и списъци по чл.80 от ГПК.   

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.П.”ООД с ЕИК****** срещу Н.Р.Р. ЕГН********** и П.К.Р. ЕГН********** искове: с правно основание чл.26, ал.1 вр.чл.38, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр. София, СО-район „Сердика", ул. „******, представляващ поземлен имот с пл. № 21 от кв. 39 по плана на гр. София, м. „ГГЦ-зона-Б-17“, целият с площ от 286 кв.м., при съседи по нотариален акт: Н.А., П.Б., К.и нова улица и по скица: имот с пл. № 22, имот с пл. № 20, имот с пл. № 18 и ул. „Яворова чука“, заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи, кухня и антре, сключен на 22.05.2008 г. между „М.П.“ ООД чрез управителя си П.К.Р. и Н.Р.Р., обективиран в нотариален акт № 115, дело № 105/2008 г. на нотариус с район на действие СРС, като сключен от представителя П.К.Р. при договаряне от името на представлявания лично със себе си; с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на недвижим имот, находящ се в гр. София, СО-район „Сердика", ул. „******, представляващ поземлен имот с пл. № 21 от кв. 39 по плана на гр. София, м. „ГГЦ-зона-Б-17“, целият с площ от 286 кв.м., при съседи по нотариален акт: Н.А., П.Б., К.и нова улица и по скица: имот с пл. № 22, имот с пл. № 20, имот с пл. № 18 и ул. „Яворова чука“, заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи, кухня и антре.

ОСЪЖДА „М.П.“ООД ЕИК****** да заплати на Н.Р.Р. ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК, 1300 (хиляда и триста) лева разноски за първата и въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „М.П.“ООД ЕИК****** да заплати на П.К.Р. ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК 900 (деветстотин) лева разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.