Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 08.10.2018 г.
Плевенският районен съд,
ДЕВЕТИ наказателен състав в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Якимова НАХД №1514 от 2018
година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0938-001383 от 28.03.2018
година на Началник Сектор Пътна полиция към ОД МВР Плевен, с което на Л.Ц.Б. с ЕГН **********
***, на основание чл.183 ал.5 т.1 от
ЗДвП е наложена Глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение по чл.6
т.1 от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 к.т.
Недоволен от така наложеното административно наказание е
останал жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с
която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. В жалбата се
иска от съда да постанови решение, с
което да отменени процесното
наказетелно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административно наказавщият орган, редовно призован, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което се изпраща преписката
до РС-Плевен,се отправя молба процесната жалба да остоне без последствие и се потвръди наложеното с НП наказание.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в
законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна .
Съдът като обсъди доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение № 1383
е съставен на 16.03.2018г. от Г.К.Г. на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор
„ПП“ при ОД МВР Плевен, против Л.Ц.Б., за
това, че на 16.03.2018г. в гр. ***, ул.“***движейки
се в посока ж.п. гара, управлява л.е. „***като преминава през така образуваното
кръстовище на червен забраняващ сигнал
на светофарна уредба, работеща в нормален режим - нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП.
Жалбоподателят твърди,че нарушението не е доказано,че не е отбелязано в АУАН и
НП дали автомобила е бил навлязъл в кръстовището на разрешен светофар, който в
последствие да се е сменил, като не било ясно в коя част на кръстовището се е
намирал автомобила когато светофара се е сменил от зелен на жълт и съответно на
червен.
Съдът намира тези възражения за несъстоятелни. Преценявайки
доказателствата по делото, които са в контекста на фактическата обстановка, възприетата
и отразена в АУАН и НП от административнонаказващият
орган, Съдът намира, че наказващия орган е приложил правилно закона, като е
приел, че е налице нарушение по смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП, респ. на осн.чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е налижел санкцията. В тази
насока са показанията на свидетелите Г.К.Г. и М.С.М., които са категорични, че жалбоподателят
е преминал на неразрешен сигнал. Двамата свидетели са очевидци на нарушението. Пред
съда двамата заявиха, че светофарната уредба е била синхронизирана и видимостта
от мястото на което са били позиционирани
се е виждало ясно какъв
светлинен сигнал свети уредбата на процестоно кръстовище. Св.
М. твърди: „… Въпросното
кръстовище – видимостта, която имам към светофарната уредба е повече от
чудесна и написаното от колегата отговаря на истината.
Водача написа, че при навлизане в
кръстовището се е сменила светлината
сигнализация. Видимостта ни беше
добра – т.е. водача навлезе на неразрешен сигнал“.
Свидетелят Г. твърди „…следяхме светофарната уредба за автомобили, преминаващи на червен
сигнал. Синхронизиран е така, че на
нашата позиция се вижда ясно как водачите навлизат в кръстовището. Въпросният автомобил
навлезе на червен сигнал. Спряхме го и му съставих АУАН. … Ние виждаме
абсолютно ясно на какъв сигнал навлиза в
кръстовище и това, което пише в
обясненията си не е вярно...“
От
цитираните показания става ясно,че мястото на което са се намирали полицаите е
давало възможност да видят момента на навлизането на автомобила в кръстовището,
както свиетелите категорично са възприели и
светлинният сигнал /червен/ на светофарната уредба, която на кръстовището на ***“
е била синхронизирана. Освен,че показанията на свидетелите са обективни,
последователни, те не са заинтересовани от изхода на делото, което дава
основание на съдът да кредитира показанията им с доверие.
Съдът приема, че е налице извършено административно нарушение. Според
разпоредбата на чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП се наказва с глоба 100 лв. водач,
който преминава през сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването.
В чл.6, т.1 от ЗДвП се казва, че всички участници в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Съдът установява, че при установяване на
административното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, респ. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП не са допуснати съществени процесуални нарушения, не са били налице и
условията на чл.28 от ЗАНН.
От обективна страна, е налице административно нарушение по отношение на преминаване
през регулираното със светофарна уредба
кръстовище. За съставомерността на деянието е необходима
липса на съобразяване поведението на дееца със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая, жалбоподателят излага в жалбата си твърдения,
които имат за цел отпадане на ангажираната му административнонаказателна
отговорност. Всяко едно от тях обаче, несъмнено води до нарушаване на
императивно установеното задължение за непреминаване при сигнал на светофара,
който не разрешава това, какъвто е червения сигнал. Деянието по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е обявено за
наказуемо, като е без значение дали същото се дължи на проявено невнимание или
на умисъл в действията или бездействията, доколкото съгласно чл.7 от ЗАНН
деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Касае се за
една обща система от светлинни съоръжения, синхронизирани помежду си.
При разпита свидетелите посочиха съществените обстоятелства – подадена
забранителна светлина от светофарната уредба и преминаване на автомобила на
жалбоподателя, което деяние е противоправно, тъй като
противоречи на императивната разпоредба на чл.6 ал.1 от ЗДвП водачът да
съобразява поведението си със светлинните сигнали, съответно - подлежи на глоба
по чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, тъй като преминава при сигнал на светофара, който
не разрешава преминаването. Голословни и неподкрепени с доказателства останаха
твърденията на жалбоподателя в жалбата
му, че бил навлязъл в кръстовището /на разрешен сигнал/ и съответно
се изтеглил от него.
В контекста на
изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно,
същото е извършено от жалбоподателя Л.Б.
и е извършено виновно. При съзнаване на задълженията за спазване на светлинните
сигнали, той е предприел действие в противоречие със задълженията си като водач,
като е съзнавал противоправния характер на деянието
си.
Ето защо и Съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП.
За процесното административно нарушение по
чл.6,т.1 от ЗДвП правилно и законосъобразно наказващият орган е приложил относимата санкционна норма, като на основание
чл.183,ал.5,т.1 от ЗДвП е наложил адм.наказание
„глоба” в размер на 100 /сто/ лева. Размерът на наказанието е конкретно
определен от законодателя и по тази причина не може да се подлага на коментар.
Частта на НП, с което спрямо водача Б. са отнети
8 /осем/ контролни точки на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР,
също е законосъобразна.
За пълнота следва да се отбележи,че Съдът не намира
за основателни и останалите,изложени в жалбата аргументи за незаконосъобразност
на административно-наказателното производство, някой от които се явяват
абсурдни.Например твърдението,че никъде законът не бил изписан с пълното си
наименование,че вместо „ал. 5 т.1 ” било посочено „ап.5 т.1” и ,че не било ясно
свидетелят по акта дали е бил такъв при извършване или при установяване на
нарушението,както и че не бил посочен адресът му.
Разликата между съществените и несъществените
процесуални нарушения се свежда до това дали констатираното противоречие или неяснота
представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на
наказателното постановление, като незаконосъобразно. Критерият, по който се
разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко
това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
В наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и
фактическите обстоятелства, при които то е извършено. Това е позволило в
достатъчна степен на водача да разбере за какво го
санкционират, респ. да организира адекватно и ефективно защитата си, за което
сочат всички доказателства по делото от момента на подписване на акта за
установяване на административно нарушение от страна на нарушителя до момента на
подаване на възивната жалба и разглеждането й от възивната инстанция.
При това положение съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0938-001383 от 28.03.2018 година на
Началник Сектор Пътна полиция
към ОД МВР Плевен, с което на Л.Ц.Б. с
ЕГН ********** ***, на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на
100,00 лева за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. На основание Наредба
№Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 к.т., като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Плевен в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: