№ 21455
гр. С., 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.В.К.
при участието на секретаря Д.Д.Н.
като разгледа докладваното от Г.В.К. Гражданско дело № 20221110145779 по
описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.10 от ЗПК,
вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от И.Ф. ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул. “*****“ ***, представлявано от
Б.Н., против Р. П. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. “*****“ 3, бл. ***,
вх. 7, ап. 4, с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено, че съществува вземане в размер от 1670,94 лева главница и
441,87 лева лихва за забава за периода 01.12.2018 г. до 12.03.2020 г. и
15.07.2020 г. до 10.11.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 16.01.2017 г. между страните е
сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***** при
условията на ЗПФУР. Твърди се, че ищецът е предоставил паричната сума по
банкова сметка на ответницата, открита в „*****“ЕАД, след което
ответницата е реализирала частични плащания, с които са погасени 129,06
лева главница, 59,40 лева договорна лихва и 101,54 лева лихва за забава, след
което плащания не са извършвани. В исковата молба се поддържа, че
незаплатената главница по договора възлиза на 1670,94 лева, а лихвата за
забава е в размер от 441,87 лева. Исковата претенция се основава на
твърдения, че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство, но предвид връчването на заповедта за изпълнение по реда на
чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на установителната
искова претенция. Моли съда да постанови решение,с което да уважи
исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
ответницата Р. Ф. чрез назначения й особен представител със становище за
недопустимост на иска, тъй като не е доказано, че ответницата не живее на
1
адреса. Ако искът бъде възприет като допустим, то същият се явява
неоснователен – твърди се, че договорът за кредит е недействителен поради
противоречие с добрите нрави, защото лихвеният процент възлиза на 40,15 %,
а годишният процент на разходите е 48,44 %. Твърди се, че договорът не е
сключен в писмена форма със шрифт, не по-малък от 12. Моли съда да
постанови решение,с което да отхвърли исковете претенция.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК, И.Ф. ЕООД претендира от Р.
П. Ф. сумата от 1670,94 лева главница по договор за заем и 441,87 лева
мораторна лихва за периода 01.12.2018 г. до 10.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч. гражд. дело № 64120/2021 г. по описа на СРС, 42
състав.
Представен е договор № *****/14.01.2017 г., сключен между И.Ф.
ЕООД и Р. П. Ф..
От разписка за извършено плащане се установява, че на 16.01.2017 г.,
И.Ф. ЕООД нарежда сумата от 1800 лева към Р. П. Ф..
Приети са общи условия наИ.Ф. ЕООД, приложими към договорите за
предоставяне на кредит от разстояние.
По делото е представена на хартиен носител, извадка от електронна
кореспонденция между потребители с имейли съответно – info@minizaem.bg
и Gotss@abv.bg , в която се съдържат изявления от страна на кредитора ищец
във връзка с процесния кредит.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че според писмо с изх. № 14-ИСК-*****/1/27.09 г.
от „*****“ ЕАД, на 16.01.2017 г., сумата в размер 1800 лева е постъпила по
банкова сметка с ***** с титуляр Р. П. Ф. на основание „дог. за заем №
*****“. В изпълнение на договора, на 15.02.2017 г., е извършено еднократно
плащане на сума в размер 290 лева, която е послужила за погасяване на
129,04 лева – главница, 59,40 лева – договорна лихва и 101,54 лева -
неустойка. Неиздължените парични суми по договора са 1670,94 лева
главница, 386,08 лева договорна лихва, 1320,02 лева неустойка и 441,87 лева
мораторна лихва за периода 01.12.2018 г. до 10.11.2021 г.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза, се установява, че платформата на И.Ф. ЕООД на интернет адрес –
https://minizaem.bg/ , представлява специализирана интернет платформа за
онлайн бързи кредити, която се състои от информационна част, включваща
рубриките – „как работим“, „как да платя“, „отстъпки“, „новини“, „контакти“
и др. Съдържа преддоговорна информация, общи условия, тарифи,
калкулатор за лихви по заеми, полезна информация за процеса на
кредитиране, статии, данни за контакт и т.н. Друга основна функционалност
2
на платформата е потребителската част, като достъп до нея получават
потребители след като се регистрират, за която цел се попълва
регистрационна форма. С помощта на електронен пощенски адрес се създава
личен профил, в който се вижда статусът на заема и предлаганите
възможности. В потребителския профил се осъществяват конкретни действия
по избор на параметрите на заема, запознаване с условията, потвърждаване на
съгласие, получаване на информация и съобщения и др. Вещото лице е
изследвало потребителския профил на Р. П. Ф., който е бил създаден след
регистрация на горепосочения сайт. В обстоятелствената част на
експертизата, е изложена информация под формата на изображения, от които
се установява, че ответницата е попълнила формата за сключване на договор.
В раздел „документи по кредита“ се съдържа файлът, който се създава при
потвърждаване на договора, който е бил активиран чрез платформа „
signnow.bg “. Активацията при тази платформа се осъществява чрез поставяне
на договора в системата , при което от страна на клиента се задават
инициали, които се прилагат на всяка страница. Приема се, че с това полагане
на символи през системата, договорът е подписан, като е уточнено в
експертизата, че тези инициали не са със значение на саморъчен подпис, но са
израз на валидно волеизявление между страните. Подписването на договора е
видно от приложените изображения, в които се съдържат инициали на
кредитополучателя. Техническата експертиза е изслушана и по въпроса за
приложен по делото аудиозапис и неговото съдържание, като вещото лице е
посочило, че е установило свободен сигнал в рамките на 27 секунди.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск, съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение, когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или е връчена при условията на чл. 47 от ГПК. Това
означава, че искът има предмет, идентичен с предмета на заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер, за което е издадена заповед за
изпълнение. Регламентирането на иска като положителен установителен иск
обосновава извода, че доказването наличието на материалноправни
предпоставки за уважаване на иска е възложено в тежест на ищеца. Законът
урежда фикция, че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението, когато исковата молба е подадена в едномесечен срок, считано
от съобщението с указания за предявяване на иск, а именно на 10.11.2021 г.
Съдът намира за неоснователен доводът на ответницата Ф. чрез процесуалния
представител,че искът е недопустим,тъй като съгласно чл.415,ал.1,т.2 от ГПК
при връчване на книжата по реда на чл.47 от ГПК съдът следва да даде
указания за предявяване на иск,а в настоящия случай с оглед обезпечаване
връчването на препис от заповедта за изпълнение съдът е разпоредил
двукратно връчването на книжа по постоянен/настоящ адрес като
уведомленията съдържат отбелязване,че адресатът не живее на адреса,а
3
същевременно изпратената по месторабота призовка е върната в цялост
поради невъзможност да бъде връчена,т.е. с оглед връчването на заповедта за
изпълнение чрез залепване на уведомление при събрани данни от
длъжностното лице по призоваването,че адресатът не живее на адреса и
поради невъзможност да бъдат връчени книжа по месторабота,съдът
приема,че предявеният установителен иск е допустим като са реализирани
предпоставките за неговото предявяване.
Софийският районен съд счита, че исковата претенция в частта за
главницата подлежи на уважаване за сумата от 1670,94 лева. Договорът за
заем е реален договор, т. е. за възникване на заемното правоотношение не е
достатъчно страните да са постигнали съгласие относно условията по
договора, но е необходимо и да бъде доказан фактът на предаване на
паричната сума. От събраните в хода на производството доказателства се
установява, че договор за кредит е сключен на 14.01.2017 г., а на 16.01.2017 г.
е предадена чрез заверяване на банкова сметка с ***** с титуляр Р. П. Ф. на
основание „дог. за заем № *****“ уговорената заемна сума от 1800 лева.
Предвид това, че ищецът е доказал изпълнението на своето договорно
задължение, а именно доказан е фактът на предоставяне на паричната сума, за
което е представена разписка, преценката дали искът е основателен, съдът
реализира с оглед обстоятелството дали ответната страна е върнала паричната
сума. Провеждането на доказване, че заемната сума е върната е възложено на
ответницата, а същата в хода на производството не е представила
доказателства да е заплатила главницата изцяло, а и липсата на плащане се
установява от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
според което са реализирани плащания в размер на 290 лева, а последващи
плащания липсват. Така мотивиран, съдът приема, че искът в частта за
главницата подлежи изцяло на уважаване. За да формира извод за
основателност на иска за главница, съдът приема, че сключеният между
страните договор за кредит се явява действителен. Съдът счита, че следва да
бъде отчетено, че в настоящия случай е сключен договор за кредит от
разстояние, при което разпоредбите на ЗПК следва да бъдат прилагани при
отчитане спецификите на кредита, сключен от разстояние. Следва да бъде
отбелязано, че съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договорното правоотношение
възниква при използване на средства за комуникация от разстояние, а
легалната дефиниция на понятието средство за комуникация от разстояние
предвижда, че такова е всяко средство, което не изисква присъствието на
доставчика и на потребителя. Договорите, сключени при прилагане на
ЗПФУР, при които фактическият състав на реализиране на правоотношението
предвижда използване на средство за комуникация се считат сключени при
реализиране на съответната поредност от действия чрез средствата за
комуникация, но по отношение на тези договори законът не предвижда
изискване да бъдат подписани, съответно липсата на подпис не рефлектира
върху действителността на договорното правоотношение. За да приеме,че
договорно правоотношение между страните по настоящото дело е
възникнало,съдът кредитира заключението по изслушаната съдебно-
техническата експертиза, в чиято обстоятелствена част детайлно е разяснено
4
чрез какви конкретни стъпки се сключва договорът. Отделно от това,съдът
намира,че предвид постъпване на паричната сума по банкова сметка с титуляр
ответницата Ф.,както и при отчитане наличието на частични плащания,които
представляват признание,че заемната сума е получена от
ответницата,респективно които плащания доказват,че ответницата не отрича
възникване на заемно правоотношение,следва да бъде възприето,че
договорно правоотношение е възникнало. За да бъде счетено,че съществува
договор, от значение е най-вече волята на страните, а с оглед установяването,
че по банковата сметка на ответницата е постъпила сума на основание
процесния договор,както и при съобразяване реализирането на частични
плащания от ответницата Ф., съдът приема, че договорно правоотношение
съществува. Изложените съображения мотивираха съда да счете, че исковата
претенция в частта за главницата подлежи на уважаване.
Съдът намира за неоснователни доводите на особения представител на
ответницата, че договорът е недействителен, тъй като лихвеният процент
надвишавал допустимия такъв съгласно разпоредбите на ЗПК. Съгласно
чл.19,ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на МС на РБ. Съгласно чл. 19, ал. 5
ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по чл. 19, ал. 4 ЗПК
размери, се считат за нищожни. В конкретния случай годишният процент на
разходите е в размер на 48,44 %, който размер не е по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на РБ, поради което договорът не
нарушава императивна правна норма,респективно не може да бъде
възприето,че целият договор е недействителен. Същевременно съдът
приема,че клаузата за договорна лихва в размер на 40,15 % представлява
договорна клауза,за която може да бъде възприето,че накърнява добрите
нрави. Възнаградителната лихва представлява печалба за дружеството
заемодател и принципно страните сами определят размера на дължимата
договорна лихва,което съответства на принципа на договорна автономия,но
размерът на договорната лихва не следва да нарушава императивна правна
норма,нито да накърнява добрите нрави. В настоящия случай размерът на
възнаградителна лихва не нарушава императивна правна норма,но следва да
бъде счетено,че накърнява добрите нрави. В съдебната практика е
установено,че договорна лихва,която надвишава два пъти размера на
законната лихва при обезпечените кредити и три пъти размера на законната
лихва при необезпечените кредити е недействителна. В конкретния случай
кредитът не е обезпечен,поради което следва да се приеме,че уговарянето на
договорна лихва в размер от 40,15 % накърнява добрите нрави и е
реализирано в ущърб на заемополучателя – потребител.
Уважаването на иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД е обусловено от
доказване, че парична сума не е заплатена, при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на мораторна лихва. Когато
изпълнението на задължението има срок или падежна дата, считано от датата,
следваща падежната дата или от датата, следваща последния ден от срока,
5
длъжникът изпада в забава, а ако изпълнението няма срок, за да бъде
поставен в забава длъжникът е необходимо да му бъде отправена покана. В
настоящия случай страните при сключване на договора за заем са утвърдили
погасителен план, съгласно който за всяка от вноските има определена
падежна дата, респективно при липса на изпълнение заемополучателят
отговаря за заплащане на мораторна лихва върху неиздължената главница.
Предвид обстоятелството, че ответницата Ф. не е изпълнявала задълженията
си по договора, съдът приема, че искът за мораторна лихва е доказан по
основание,а по размер искът подлежи на уважаване за сумата от 441,87
лева,съобразявайки заключението по съдебно-счетоводната експертиза,т.е.
явява се доказан по основание и по размер искът,какъвто е предявен с
исковата молба. Предвид извода на съда,че искът е доказан по основание и по
размер,съдът приема,че следва да бъдат отчетени извършените плащания на
договорна лихва и договорна неустойка и предвид това,че клаузите за
договорна лихва и договорна неустойка се явяват
недействителни,заплатените въз основа на тези договорни клаузи парични
суми да послужат за намаляване размера на мораторната лихва. За да
възприеме,че клаузата за договорна неустойка е недействителна,съдът взе
предвид,че уговарянето дължимост на неустойка поради непредставяне на
обезпечение,отговарящо на съответни изисквания,като дължимостта на
неустойката възниква независимо дали заемодателят изпълнява точно своите
договорни задължения или допуска неточно изпълнение,не съответства на
типичните функции на неустойката – обезпечителна,обезщетителна и
санкционна.
Доколкото ответницата е платила сума от 101,54 лева за неустойка и
59,40 лева договорна лихва, то тази сума следва да се приспадне от
претендираната лихва за забава при съобразяване разпоредбата на чл.76,ал.2
от ЗЗД,както и на мотивите,изложени в постановеното Тълкувателно решение
№ 3/2017 от 27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, с което е
дадено задължително тълкувание, че когато извършеното плащане не е
достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при
неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в
поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. При
спазване на тази поредност и при съобразяване, че ответницата е платила
сумата 101,54 лева неустойка и 59,40 лева договорна лихва, дължима е сумата
280,93 лева лихва за забава. Относно компетентността на съда да извърши
прихващане между дължимите суми и платените суми по неравноправни
клаузи, следва да се съобрази решение по дело С- 170/21 на СЕС, с което
СЕС е дал тълкуване на Директива 93/13, като е посочил, че член 6, параграф
1 от посочената Директива трябва да се тълкува в смисъл, че националният
съд е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено
въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и
останалата дължима сума по договора.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски, съдът счита, че следва да бъдат
присъдени такива съобразно уважената част от исковете в размер от 85,10
6
лева за заповедното производство и в размер от 1275,43 лева за исковото
производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
415 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД по отношение на Р. П.
Ф., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. “*****“ 3, бл. ***, вх. 7, ап. 4, че
съществува вземане на И.Ф. ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. “*****“ ***, представлявано от Б.Н., в размер от
1670,94 лева (хиляда шестстотин и седемдесет лева и деветдесет и четири
стотинки) главница по договор за кредит № *****/14.01.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска – на 10.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 280,93 лева (двеста и
осемдесет лева и деветдесет и три стотинки) мораторна лихва за периода
01.12.2018 г. до 10.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч. гражд. дело № 64120/2021 г. по описа на СРС, 42 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД в частта за разликата над
280,93 лева до пълния претендиран размер от 441,87 лева.
ОСЪЖДА Р. П. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. “*****“ 3, бл.
***, вх. 7, ап. 4 да заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от
ГПК на И.Ф. ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул. “*****“ ***, представлявано от Б.Н. сумата от 85,10 лева (осемдесет и пет
лева и десет стотинки) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и в размер от
1275,43 лева (хиляда двеста седемдесет и пет лева и четиридесет и три
стотинки ) за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7