№ 12
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело
№ 20221100602071 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXI-ва от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от частния тъжител Б. Н. Ц. срещу
определение от 10.03.2022 година по н.ч.х.д №3330/2021 година на Софийския
районен съд, НК, 20-ти състав, с което наказателното производство по делото е било
прекратено.
В жалбата се твърди, че определението на СРС е неправилно, немотивирано и
незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на СРС за
продължаване на процесуалните действия.
Съдът, след проверка в цялост на правилността на обжалваното разпореждане,
намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционното производство пред СРС е образувано по тъжба на
частния тъжител Б. Н. Ц. срещу Д. Н. Д.. В горепосочената тъжба се твърди, че
подсъдимата Д. Н. Д. системно отказвала да изпълнява съдебно решение №477 от
14.11.2014 година, постановено по гр.дело №204/2014, по описа на СОС, влязло в
законна сила на 07.06.2018 година, а именно в периода 01.01.2021 година до 02.01.2021
година не завела детето Л. Ц. в дома на тъжителя Ц., като по този начин извършила
съставомерно по чл.182 НК престъпление.
В приобщената от СРС справка по отговор на протоколно определение от 12-ти
1
състав на СРС, постановено по НЧХД №3330/2021 от 20-ти състав на СРС (бел. стр.19
и стр.20 от целокупно приобщените материали по делото на СГС) е приложена и втора
тъжба №21009637 от 15.02.2021 на тъжителя Б. Ц. с еднородно съдържание, въз основа
на която е образувано НЧХД №2386 от 2021 година по описа на СРС. В нея тъжителят
твърди, че подсъдимата Д. не е изпълнила съдебното решение №204/2014, по описа на
СОС и за периода 15.01.2021 до 16.01.2021 година, като впоследствие след образуване
на НЧХД №2386 от 2021 година по описа на СРС е депозирал и втора уточняваща
молба, с която се твърди, че датата, за която се твърди неизпълнение 15.01.2021 -
16.01.2021 година е техническа грешка, и че датата, за която се твърди неизпълнение е
датата 01.01.2021 до 02.01.2021 година.
На трето място, частният тъжител е депозирал и трета тъжба за извършено
престъпление от подсъдимата Д. за периода 21.05.2021 до 27.05.2021 година, въз
основа на което е образувано НЧХД №4654/21 по описа на СРС.
От приложените по делото материали беше установено, че в публично съдебно
заседание от 19.10.2021 година от 12 състав на СРС, НЧХД №2386/2021 и НЧХД
№4654/21 са обединени под общ номер НЧХД №2386/2021 по описа на СРС и са
приети за общо разглеждане.
Производство по реда на чл. 306, ал. 3, предл. второ от НПК
Постъпила е и частна жалба от адв. М. К. срещу определението по същото дело,
и от същата дата, с което е отказано присъждане на разноски в размер на 700
(седемстотин) лева в полза на подсъдимата. Твърди се, че определението е неправилно
в частта по произнасянето за разноските и като такова следва да бъде отменено в
същата.
По отношение на производството по реда на Глава XXI-ва от НПК, настоящият
съдебен състав намира искането на частния тъжител Б. Ц. за неоснователно.
Първоистанционният съд правилно е прекратил производството по НЧХД № 3330/2021
година по описа на същия съд, като е анализирал в цялост и пълнота не само
действащата нормативна уредба, съдопроизводствени правила и константната съдебна
практика, но и основополагащи принципи на наказателното преследване в
международното право, дадени в чл.50 от ЕКПЧ, които установяват забрана за
наказателно преследване два пъти за едно и също престъпление.
С обединяването на производствата по НЧХД №2386/2021 и производството по
НЧХД №4654/21 под общ номер НЧХД №2386/2021 съдът е дал правна квалификация
на твърдяното от частния тъжител, а именно правната квалификация на чл.182, ал.2 НК
вр. чл.26, Ал.1 от НК, с което е дал и правен израз на търсената и исканата от тъжителя
защита, и за двата, твърдяни от същия процесни периода на инкриминираното
2
поведение на подсъдимата. В този смисъл и ТР №3 от 15.02.1971 на ОСНК на ВС:
“Продължавано престъпление има, когато са извършени две или повече отделни и
единични деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и
също по вид престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се
явяват от обективна или субективна страна продължение на предшестващите.” В
условията на съвкупност от извършени деяния престъплението, респективно и
наказанието е само едно. В този смисъл, съдът не би могъл да наложи исканото от
тъжителя наказание лишаване на подсъдимата от свобода за срок от шест месеца и
имуществена санкция в размер на 10 000 лв. веднъж по НЧХД №3330/2021г., и втори
път, като санкция по обединеното НЧХД №2386/2021 година. Отделно от по-горното
обстоятелствено и юридическо тълкуване, което не е предмет на настоящото
производство, а се дава на частния тъжител с оглед процесуална икономия и разумно
упражняване на дадената от закона процесуалноправна защита на права и законни
интереси, следва да се посочи и императивната разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК,
която задължава съда да прекрати наказателното производство, когато спрямо същото
лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство.
По отношение на производство по реда на чл. 306, ал. 3, предл. второ от НПК,
съдът констатира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от
процесуалния представител на подсъдимата Д. - адв.К., а по същество е основателна.
Обективно, по отношение на фактите, и с оглед установяване на обективната
действителност, съдът констатира договор за правна помощ на страница 60 от
целокупно приобщените материали по описа на СГС. Договорът за правна защита и
съдействие е сключен на 07.03.2022 год. от подсъдимата Д. Н. Д. с адвокат М. К. и адв.
В. К.. Размерът на договореното възнаграждение по НЧХД №3330/2021 г. по описа на
СРС е в размер на 700 (седемстотин) лева. На страница № 6 е приложена разписка за
получената сума в размер на 700 лв., като същата е подписана от адв. К.. Действащата
нормативна уредба - Наредба № 18 на НАП, регламентираща реда за регистриране и
осъществяване на плащания в брой, като това за адвокатски консултации и услуги, не
въвежда изисквания за регистрация на същите чрез системите за финансов или паричен
сетълмент, а и частният тъжител не оспорва автентичността на същата. Съдът е
подчинен единствено на закона, като във връзка с тази своя правораздавателна
компетентност му е предоставена и тълкувателна компетентност по реда на чл. 46, ал.
1, ал. 2 ЗНА да допълва същия, когато последният е непълен или неясен. В този смисъл
тълкувателната компетентност на съда да допълва закона чрез лингвистичен,
систематически, исторически, формално, пропозициоанално и предикатно логически
анализ е съдържателно лимитирана. Императивната норма на разпоредбата на чл. 190,
ал. 1 НПК е ясна и изчерпателна в частта за присъждане на разноските, в случай на
3
прекратяване на производството; “Когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер
остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.”
Така мотивиран СГС, НО, 24-ти с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 10.03.2022 г. по НЧХД №3330/21 по описа
на СРС.
ОТМЕНЯ определение от 10.03.2022 по НЧХД №3330/21 на СРС в частта за
възлагане на разноските, като осъжда частния тъжител Б. Н. Ц. да заплати на
подсъдимата Д. Н. Д. разноски в размер на 700 (седемстотин) лева.
Изпраща копие на настоящето решение на СРС, НК, 20-ти състав за сведение и
изпълнение, като съдът следва да издаде изпълнителен лист, съобразно разпоредбата
на чл.190, ал. 2 НПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4