Определение по дело №2106/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1710
Дата: 25 август 2021 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20217040702106
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№1710                                 25.08.2021 година                                     гр.Бургас

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                                         VІІ-ми състав

на двадесет и пети август                                              две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

       Председател:…Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова,

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

административно дело № 2106 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството по делото е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).      

Образувано е по жалба на „Вромос.ком“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Софроний №11, против заповед № РД-01-526/27.07.2021г. на кмета на Община Царево, с която е наредено премахването на преместваеми обекти: 15бр. дървени навеси, с разположени под тях каравани, находящи се в поземлен имот с идентификатор 44094.2.681 по кадастралната карта на с.Лозенец, с предназначение: дървопроизводителна гора и възложител „Вромос.ком“ЕООД

С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото от закона по чл.217, ал.1, т113 от ЗУТ, предварителното изпълнение на оспорената заповед, което намира правното си основание в чл.217, ал.2 от ЗУТ, вр. чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК и което е предмет на настоящото произнасяне.

Искането за спиране е направено от надлежна страна – адресат на акта и е процесуално допустимо, предвид и обстоятелството, че жалбата се приема за подадена в законовия срок. Оспорената заповед е изпратена с електронно писмо на адресата на 29.07.2021г., като от разпечатката на същото не може да се установи датата на изтеглянето му по смисъла на чл.18а, ал.4, т.2 и чл.137, ал.3 от АПК. Поради това е приложима втората хипотеза от последната разпоредба, предвиждаща изтичането на 7-дневен срок от изпращането на писмото и заповедта се счита за съобщена на 06.08.2021г. Жалбата е подадена на 13.08.2021г., т.е. в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.

Разгледано по същество, то е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ жалбите пред съда не спират изпълнението на заповеди по чл.57а, ал.3 и 9. Заповед № РД-01-526/27.07.2021г. на кмета на Община Царево касае премахването на квалифицирани като преместваеми обекти, т.е. е издадена с посочено правно основание – чл.57а, ал.3 от ЗУТ, поради което попада в хипотезата на чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ.

Съгласно нормата на чл.217, ал.2 от ЗУТ, съдът може да спре изпълнението на тези заповеди. Законът за устройство на територията не е посочил основанията, при които съдът може да извърши това. По силата на препращащата норма на чл.213, ал.1 от ЗУТ, следва да намери приложение разпоредбата на чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК, в която са посочени основанията – ако предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по силата на закон би могло да причини на оспорващия значително или трудно поправима вреда.

Като основания за спиране, жалбоподателят сочи обстоятелството, че предварителното изпълнение на заповедта и в частност прекъсването на захранването с вода и ел.енергия би му донесло такива вреди, изразяващи се в лишаване от право да ползва обектите – къмпинг-автомобили, движими вещи, неподлежащи на разрешителен режим и премахване. Освен това прекъсване захранването с вода и ел.енергия ще засегне ползването и на съседните имоти от които то се осъществява и ще доведе до значителни вреди за трети лица.

От жалбоподателя по делото не са представени доказателства установяващи твърдението му, че с предварителното изпълнение ще бъде лишен от право да ползва вещите си, за които сам твърди, че са движими къмпинг-автомобили, т.е. могат да се ползват на различни места и по предназначение, без да е необходимо захранване с вода и ел.енергия. Не е направено и твърдение, че предварителното изпълнение би довело до значителни материални вреди, нито е обоснован техен размер. Ако евентуално такива биха настъпили, това не обосновава значим интерес на собственика закрилян с интензитет равен или по-висок от защитения обществен интерес, тъй като в случай, че заповедта бъде отменена, вредите биха подлежали на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Още повече, че премахването на преместваем обект се извършва чрез демонтаж, което изключва възникването на значителни вреди, противопоставими на охранявания от закона обществен интерес.

Що се касае за твърдението, че предварителното изпълнение ще засегне трети лица – съседи на имота, същото не може да бъде предмет на искането, защото с нормата на чл.166, ал.4 от АПК се защищават единствено правата на оспорващия при причиняване на значителна или трудно поправима вреда, но не и на трети лица.

От съдържанието на оспорената заповед се установява, че процесният обект са използва с цел туризъм, но не са ангажирани никакви доказателства кой извършва търговската дейност в обекта, реализират ли се приходи от тази нея, какъв е техният размер, за да може да се прецени дали действително именно за жалбоподателя ще възникнат твърдените значителни материални вреди.

В тежест на жалбоподателя пред административния съд е да посочи и установи наличието на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК както и вида, размера и вероятността за настъпване на твърдените имуществени вреди от изпълнението, за да се прецени дали те са значителни или трудно поправими като основание за спирането на предварителното изпълнение по аргумент на чл.166, ал. 2 от АПК, вр. чл.217, ал.2 от ЗУТ. Такива доказателства не са представено от страна на жалбоподателя.

Предвид изложеното съдът намира, че претенцията на спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед е немотивирана, защото към жалбата не са приложени надлежни доказателства, не се твърдят нови обстоятелства, липсва конкретика относно вредата, която жалбоподателят би понесъл в резултат на изпълнението на обжалваната заповед преди влизането й в сила с оглед определянето й като значителна или трудно поправима по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК. Обстоятелството, че процесните обекти се ползват за туризъм, е извън обстоятелствата, визирани в предложение последно на цитираната разпоредба, въз основа на които съдът преценява степента на засягане правната сфера на оспорващия и мотивира наличието или липсата на вероятност предварителното изпълнение на причини на адресата на заповедта значителна или трудно поправима вреда. (В тази насока вж.: определение № 471/15.01.2016г. на ВАС по адм.д.№ 14126/2015г., II о., докладчик съдията Галя Костова; определение № 3525/29.03.2016г. на ВАС по адм.д.№ 3062/2016г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова; определение № 7124/ 14.06.2016г. на ВАС по адм.д.№ 6021/2016г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова; определение № 13673/14.12.2016г. на ВАС по адм.д.№ 9705/2016г., II о., докладчик съдията Таня Радкова; определение № 1818/13.02.2017г. на ВАС по адм.д.№ 1576/2017г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева). Посочените обстоятелства – лишаване от право на ползване и невъзможност за ползване по предназначение, са неотносими към предпоставките по чл.166, ал.4, вр. ал. 2 от АПК, а се отнасят до спора по същество.

Воден от горното и на основание чл.217, ал.2 от ЗУТ, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ без уважение искането на „Вромос.ком“ЕООД, ЕИК-*********, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РД-01-526/27.07.2021г. на кмета на Община Царево.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: