РЕШЕНИЕ
№ 1298
гр. Русе, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520100811 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове по реда на чл.18 от ЗН.
Ищците Г. Д. Г., в качеството му на баща и законен представител на
малолетното дете Г. Г.а Д.а и В. Г. Д., действащ лично и със съгласието на баща си Г.
Д. Г. твърдят, че към момента на своята смърт на 08.11.2021 г. И.А.М. оставила за свои
наследници по закон сина си Г. Д. Г. и дъщеря си Б. Д.а Х.. Ищците са деца на Г. Д. Г.,
а ответникът Д. К. Г. - cин на Б. Д.а Х.. По силата на саморъчно завещание от
09.05.2019 г., извършено от И.А.М. в полза на ответника, обявено с протокол за
обявяване на саморъчно завещание от 30.09.2022 г. и вписано с вх.№ 12674/05.10.2022
г., акт № 44, том 6, по описа на Служба по вписванията, гр.Русе, бил завещан недвижим
имот в гр.Русе, представляващ апартамент по ул."С.П." № 2, вх.3, ет.2, ап.7, със
застроена площ 60,49 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 17 и 1,477 %
ид.ч. от общите части на сградата, както и цялото движимо и недвижимо имущество.
Съгласно волята на завещателя, изразена писмено и изрично в завещанието: ,...
Завещавам на Д. К. Г., роден на 10.01.1998 г., с ЕГН:**********, от гр.Русе, цялото си
движимо и недвижимо имущество..... След моята смърт наследникът се задължава да
заплати на внука ми В. Г. Д. сумата – 2500 лв. и на внучката ми Г. Г.а Д.а сумата 2500
лв.“, т.е. завещанието било извършено с тежест. Тежестта по своята същност
представлявала волеизявление на завещателя, с което той възлага на лицето, в полза на
което е направено завещателно разпореждане, да извърши определено действие (dare)
1
или да се въздържи от извършването му (facere) след откриване на наследството, като
адресат на тежестта може да бъде само наследникът по завещание, респективно
заветникът. В настоящия случай тежестта, предвидена според волята на завещателя,
била наследникът да извърши определено действие - да заплати изрично посочена
парична сума на всеки от ищците. Тъй като в завещанието не бил посочен срок, в който
следвало ответникът да изпълни облигационното си задължение, с писмо, получено от
него на 17.01.2023 г., той бил поканен да заплати на ищците дължимата сума в
едноседмичен срок от получаване на последната, но до настоящия момент посочената
завещанието сума не била заплатена.
Предвид изложеното, молят да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати на всеки от двамата ищци сумата от по 2500 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до нейното изплащане, както и направените
деловодни разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на исковете. Заявява, че като едностранен безвъзмезден акт, който
поражда действие след откриване на наследството, като съгласно чл.17, aл.1 ЗН,
завещанието може да бъде направено под условие, или тежест. Тежест в завещание е
налице, когато на лицето, на което се завещава, се вменява задължение да извърши
нещо, когато завещанието породи действие, т.е. след откриване на наследството.
Заинтересованото лице може да иска изпълнението на възможна тежест, съгласно чл.
18 ЗН, но волята на завещателя подлежи на тълкуване. За да се определи целта на
завещанието, тълкуването следва, с оглед разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, да се извършва
съгласно чл. 20 ЗЗД, като се изходи от целта на завещанието, обичая и
добросъвестността, а отделните клаузи следва да се тълкуват във връзка помежду си.
Счита, че волята на завещателката е пределно ясна и тя е била Д. Г. да получи цялото
имущество, включено в наследството на И.М. към датата на смъртта и, а ищците да
бъдат „обезщетени" чрез задължаване на ответника да им заплати парична сума.
Законният представител на ищците - Г. Д. Г., вместо да спази последната воля на майка
си, завел гр.д.№ 6215/2022 г. по описа на РС-Русе, с искане за намаляване на
завещателното и разпореждане до размера на запазената му част по закон. В същото
време ищците, чрез законния им представител - Г. Д. Г., искат и изпълнение на
посочената в завещанието тежест. Ответникът счита, че тълкуването на завещанието и
изрично изразената в него воля на починалата И.М. води до извода, че изпълнението и
на двете искания - намаляване на завещанието и едновременно с това изпълнение на
тежест би било в противоречие с волята на завещателката, неморално и поради това в
противоречие с добрите нрави и закона. Логиката на завещанието била внуците (и деца
на ищеца по ГД 6215/2022 г. на РС-Русе) да получат част от имуществото на баба си,
чрез задължаване на ответника с посочената в завещанието тежест. Счита, че
завещателката не е очаквала синът и да оспори волята и в този смисъл – след като
2
волята и е оспорена и той ще получи запазената си част по закон – тогава и децата му
нямат моралното и законно право да получат посочената тежест.
Моли исковете да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Представеното удостоверение за наследници установява, че страните по делото
са внуци на И.А.М., б.ж. на гр.Русе, починала на 08.11.2021 г. Приживе баба им оставя
саморъчно завещание от 09.05.2019 г., обявено на 30.09.2022 г. и вписано в Службата
по вписвания на 05.10.2022 г., с което завещава на внука си Д. Г. цялото си движимо и
недвижимо имущество. В случая завещанието съдържа и тежест по смисъла на чл.17 от
ЗН - завещателката е инкорпорирала допълнително волеизявление, с което възлага на
наследника по завещание определено действие – да заплати суми от по 2500 лв. на
останалите й двама внука – ищците Г. Д.а и В. Д., като не е посочен краен срок за
изпълнение на тежестта.
Последните са се възползвали от правото си, предвидено в чл.18 от ЗН, да
поискат от заветника изпълнение на тежестта, депозирайки настоящата искова молба.
Съобразно неоспореното съдържание на процесното завещание, съдът намира
претенциите на ищците основателни.
В отговора на исковата молба ответникът счита, че в случая действителната воля
на завещателката следва да се тълкува и тя е била внукът й Д. Г. да получи цялото й
имущество, а останалите внуци да бъдат обезщетени чрез получаване на посочените в
завещанието суми. В същото време техният баща и законен представител Г. Г. е
предявил иск за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената
му част.
Съдът намира горното възражение неоснователно. На основание чл. 44 ЗЗД по
отношение на сделката завещание, намират приложение правилата за договорите.
Когато завещателните разпореждания са неясни, те подлежат на тълкуване по
правилата на чл. 20 ЗЗД - действителната воля на завещателя следва да се разкрие чрез
тълкуване на отделните клаузи в завещанието в тяхната връзка, като всяка от тях се
схваща в смисъла, който произтича от целта на сделката - разпореждане с част или
цялото имущество на завещателя за след смъртта. В определени случаи съдът следва да
отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната
воля на завещателя, като се прилагат и правилата на формалната и житейската логика.
В настоящия случай действителната воля на завещателя е напълно ясна за
страните и не подлежи на тълкуване – след като ответникът получи цялото и
имущество, да заплати на останалите двама внуци на наследодателката сумата от общо
3
5 000 лв. Изпълнението на тежестите в завещанието се дължи независимо дали то ще
бъде намалено по реда на чл.30 от ЗН от наследник по закон. Ако волята на
наследодателката е била цялото й имущество да бъде получено от внука й Д. Г., това
не лишава наследника й по закон Г. Г. да претендира възстановяване на запазената му
част от наследството. Предявяването на иск по чл.30 от ЗН пък от своя страна не може
да лиши лицата, в чиято полза са наложени тежести в саморъчното завещание на баба
им И.М., да претендират изпълнение на тежестите.
Съобразно изложеното, предявените искове с правно основание чл.18 от ЗН като
основателни и доказани следва да се уважат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
разноските, направени от ищците, за заплатена държавна такса по делото в размер на
200 лв. Съобразно представения списък по чл.80 ГПК, ответникът следва да заплати на
пълномощника на ищците адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗА,
в размер на 550 лв. по всеки от исковете, представляващ минималния размер,
определен по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.02.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. К. Г., с ЕГН **********, от гр.Р, ул.“С.П.“ 2, вх.3, ет.2, ап.6, да
заплати на Г.Г.а Д.а, с ЕГН **********, представлявана от своя баща и законен
представител Г. Д. Г., с ЕГН ********** и В. Г. Д., с ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на баща си Г. Д. Г., с ЕГН **********, сумите от по 2500 лв. на всеки
от тях, на основание чл.18 от ЗН, представляващи тежести на саморъчното завещание,
направено от тяхната баба И.А.М., в полза на ответника, ведно със законната лихва,
считано от 07.02.2023 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Д. К. Г., с ЕГН **********, от гр.Р, ул.“С.П.“ 2, вх.3, ет.2, ап.6, да
заплати на Г. Д. Г., с ЕГН **********, като баща и законен представител на Г.Г.а Д.а, с
ЕГН ********** и В. Г. Д., с ЕГН **********, 200 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д. К. Г., с ЕГН **********, от гр.Р, ул.“С.П.“ 2, вх.3, ет.2, ап.6, да
заплати на адв.К. Х. от АК-Русе, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, 1100 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5