Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 171
гр. Севлиево, 17.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Христов
при участието на секретаря Ивелина Цонева сложи за разглеждане
докладваното от съдията Христов гр. д. № 28 по
описа на съда за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл.
92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК.
Делото е
образувано по искова молба от „А1 България " ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р – н Илинден, ул. Кукуш № 1,
представлявано заедно от А. Д. и М. М. срещу С.И.И., с ЕГН **********, с адрес ***.
Ищеца
твърди, че по ч. гр. д. № 1355/2018 г. Районен съд - Севлиево му била издадена
заповед за изпълнение № 727 от 26.10.2018 г., срещу ответницата С.И.И. за
сумите, предмет на настоящото производство. Заповедта за изпълнение била
връчена на длъжницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Между ищеца и С.И.И.,
с индивидуален абонатен номер *********, бил сключен договор за електронни
съобщителни услуги (Договор за услуги) № М4081806 от 29.04.2014 г., по силата
на който ищеца предоставял на абоната услуги, съгласно Общите условия за
взаимоотношенията между А1 България и абонатите, и избрания от абоната тарифен
план, посочен в Приложение № 1 към същия, които услуги последния следвало да
заплаща по начин и в срокове, уредени в Общите условия на оператора и
договорите. Същият бил изменян и допълван многократно, като за периода, за
който били претендирани суми по издадени фактури, били релевантни 2
допълнителни договора към посочения по-горе основен договор. Бил подписан
договор за електронни съобщителни услуги (Договор за услуги) от 18.08.2014 г.,
с който бил избран тарифен план за телефонен номер **********, видно от
Приложение № 1 към същия. Месечната такса, която била определена за ползване на
услугите, била в размер на 13,90 лева (11,58 лева без ДДС). С договора за
електронни съобщителни услуги (Договор за услуги) от 12.05.2015 г. и Приложение
№ 1 към същия - Условия за ползване на тарифни планове Мтел трансфер, също
приложени към исковата молба, бил посочен тарифен план за телефонен номер
**********. Стандартната месечната абонаментна такса за него била в размер на
34,90 лева (29,08 лева без ДДС), като била уговорена отстъпка в размер на 40 %
- т.е. - 13,96 лева (11,63 лева без ДДС). Така промоционалната месечна
абонаментна такса за срока на договора възлизала на 20,94 лева (17,45 лева без
ДДС). Освен това, в следващо Приложение № 1 - Условия за ползване на тарифни
планове Мтел трансфер, бил избран тарифен план за телефонен номер **********.
За него била предвидена месечна такса в размер на 10,00 лева (8,33 лева без
ДДС), като била уговорена отстъпка за срока на договора в размер на 20%. Между страните по делото бил налице и сключен
договор за електронни съобщителни услуги (Договор за услуги) № М4575593 от
26.05.2015 г. В Приложение № 1 към същия бил определен тарифен план за телефонен
номер **********, за който месечната абонаментна такса била в размер на 20,00
лева (16,67 лева без ДДС), като била уговорена отстъпка от 20% за срока на
договора. Всички подписани договори между страните ставали неразделна част от
последния такъв и се идентифицирали с уникалния номер на абоната („Клиентски
номер"). Условията, посочени в тях, запазвали силата си, доколкото в
последващ договор не било уговорено друго и доколкото не се изменят от
последващ договор или приложения към него - чл. 5.1. от горепосочените
договори, подписани между А1 България и С.И.И.. За неуредените в индивидуалните
договори въпроси, следвало да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията
между „Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE
(наричани накратко „Общите условия"). Те имали задължителна сила за
абонатите. Това се удостоверявало чрез подписа им под договора за услуги,
съгласно т. 6 от Общите условия. Съгласно т. 26.4 от Общите условия и в
изпълнение на задълженията си по посочените договори, А1 България, издавал
ежемесечни фактури за предоставяните услуги на абоната. От своя страна обаче,
последният не изпълнявал своето задължение за заплащане на услугите. В случая,
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК били налице незаплатени задължения по гореописаните договори за
услуги по следните фактури, за периода от 14.03.2016 г. до 25.02.2017 г., както
следва: по договор М4575593 от 26.05.2015 г. – фактури – *********, ********* и
*********; по договор М4081806 от 29.04.2014 г. – фактури – *********,
*********, *********, *********, *********, *********; на обща стойност 412,16 лева. Горепосочените задължения
по издадените фактури станали изискуеми, тъй като съгласно т. 26.5 от Общите
условия, мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване
на фактурата за плащането на посочената в нея сума, през който период от време
вземането било ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането
ставало годно за принудително изпълнение по реда на ГПК. На следващо място,
издадените фактури относно задълженията на потребителя за процесния период, не
били оспорени в дадения срок, съгласно т. 26.6 от Общите условия, според която
месечните сметки на Потребителя можели да бъдат оспорени пред мобилния оператор
в 6 месечен срок след датата на издаване на фактурата, каквото оспорване в
случая не било налице. Гореизложеното водело до извод, че ищеца изпълнил задължението
си по горепосочените договори, поради което възниквало и задължение на
потребителя за заплащане от негова страна на получените услуги. След завеждане
на заповедното производство пред PC Севлиево били заплатени част от фактурите.
Погасени били изцяло фактури № *********, *********, *********, за Договор за
услуги М4575593 от 26.05.2015 г. и част от фактура № *********, за Договор за
услуги М4081806 от 29.04.2014 г.,
като общата сума на плащанията била в размер на 50,00 лв.. Предвид изложеното,
незаплатена оставала неустойката, която се дължала при предсрочно прекратяване
на договора. Поради неизпълнение в определения срок на задълженията от страна
на абоната, договорите били прекратени и на основание чл. 92 от Закона за
задълженията и договорите, както и на основание горепосочените договори, били
начислени неустойки по правилата, описани в същите (чл.5.3.1 от Приложение №1
към Договор за услуги от 26.05.2015 г.;
чл. 5.3.1 от Приожение №1 към Договор за услуги от 18.08.2014 г.; чл.6.3.1 от
Приложение №1 за телефонен номер ********** и чл.5.3.1 от Приложене №1 за
телефонен номер ********** към Договор за услуги от 12.05.2015 г.). Размерът на
неустойката се определял на база всички стандартни месечни абонаментни такси
(без отстъпки и без ДДС), дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок на ползване. Неустойката за незаплатените задължения била
начислена за всяка от предоставяните услуги за съответните телефонни номера,
както следва: 133,36 лв. (8 оставащи месечни вноски х 16,67 лв.) - за телефонен
номер ********** по Договор за услуги от 26.05.2015 г.; 203,56 лв. (7 оставащи
месечни вноски х 29,08 лв.) - за телефонен номер ********** по Договор за
услуги от 12.05.2015 г.; 16,66 лв. (2 оставащи месечни вноски х 8,33 лв.) - за
телефонен номер ********** по Договор за услуги от 12.05.2015 г.. Към посочения по-горе Договор за услуги от
12.05.2015 г. бил сключен и Договор за продажба на изплащане от 12.05.2015 г.
за същия абонатен номер. По силата на този договор, продавачът - А1 България,
прехвърлял на купувача - С.И.И., правото на собственост върху една или няколко
вещи, а последният се задължавал да му заплати уговорената цена на вноски при
разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора. Срока на
договора бил 23 месеца (чл.11 от Договора), като била определена месечна вноска
в размер на 8,00 лв., като първата била платима при подписването на договора.
Предмет на същия бил Апарат Lenovo А536 DS Black Промоция - Мтел 23м.. Видно
било от Договора за продажба на изплащане и приемо-предавателния протокол в
Приложение № 1 към него, че ищеца изпълил задължението си да предаде вещта,
предмет на договора, но длъжника не заплатил необходимите вноски. Към момента
на подаване на исковата молба налице били незаплатени задължения, във връзка с
посочения договор за продажба на изплащане, по следните фактури за периода от
27.09.2016 г. до 27.03.2017 г., както следва: *********, *********, *********,
*********, *********, *********
и *********; на обща стойност 56,00 лв.. Договора за продажба на
изплащане се прекратявал при неплащане в срок на най-малко 2 последователни
месечни вноски от страна на купувача. В настоящия случай всички суми, дължими
до края на срока на договора ставали изискуеми от датата на издаване на фактура
за тези суми (в случая това била горепосочената фактура № ********* от
27.03.2017 г. за Договора за продажба на изплащане от 12.05.2015 г. към Договор
за услуги от 12.05.2015 г., с който бил допълнен Договор за услуги М4081806 от
29.04.2014 г.) и следвало да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения
във фактурата срок - чл. 12.3. от Договора за продажба на изплащане от
12.05.2015 г.. Договорът се считал за прекратен от датата на фактурата, като
прекратяването не засягало задължението на купувача за плащане на дължимите
суми. Предвид изложеното, към датата на депозиране на исковата молба ищецът
имал изискуемо и непогасено вземане към С.И.И. по гореописаните фактури. След
депозирането на заявление по чл. 410 ГПК, ответницата направила плащания по
претендираните фактури, в общ размер на 50,00 лева, които били отчетени в
счетоводството на ищеца. Предвид изложеното, ищеца моли за постановяване на
решение, с което да бъде прието за установено, че ответницата му дължи горните
суми, за които била издадена заповед за
изпълнение по гореопосоченото ч. гр. д. на РС – Севлиево, а именно: сумата
362,16 лева - незаплатени електронни съобщителни услуги /получена като разлика
от начислената сума 412,16 лв. и частичното плащане на сумата 50,00 лв./; за
сумата 56,00 лева - цена за продадена вещ; за сумата 353,58 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за услуги; ведно със законна лихва от дата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
С влязло в
сила определение от 04.02.2019 г., поради невнасяне на указаната такса, в
частта по първоначално предявен иск за вземане за лихва в размер 91,21 лева,
начислена за периода от 04.04.2016 г. до 26.10.2018 г., е обезсилена заповед за
изпълнение на парично задължение № 727 от 26.10.2018 г., издадена по реда на
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1355/2018 г. на РС - Севлиево, в посочената част за
вземане за лихва, като е прекратено производството по настоящото гражданско
дело № 28 по описа на РС - Севлиево за 2019 г., в същата част.
В
едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответницата не е подала писмен отговор.
В съдебно заседание ищеца не се
представлява. В писмена молба развива съображения за основателността на
исковете.
В съдебно
заседание ответницата, заявява, че е платила част от претендираната сума, а
неустойката е прекомерна. Претендира
намаляване на неустойката и приспадане на платените суми. Представя писмени
доказателства за извършени плащания към ищеца.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Установява
се от договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги с № ********* от
18.08.2014 г., приложения № 1 и № 3 към посоченият договор, договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги с № ********* от 12.05.2015 г.,
два броя приложение № 1 и приложение № 3 към посоченият договор, от договор
за предоставяне на електронни съобщителни услуги с № ********* от 26.05.2015
г., приложения № 1 и № 3 към посоченият договор, от договор за продажба на изплащане №
********* от 12.05.2015 г., приложение № 1 - приемо – предавателен протокол за
апарат ***, че такива договори са сключени между страните и по силата на същите
ищеца се е задължил да предостави: електронни съобщителни услуги и вещ - апарат *** на ответника, а последният се е
задължил да заплати цена на предоставените услуги и вещ, съгласно тарифен план по
действащият ценоразпис на ищеца и стойност на вещта /обща стойност 192,00 лева,
включваща първоначална вноска от 8,00 лв. и месечни вноски общо 184,00 лв./, подробно описани в договорите и приложенията. Видно от
описаните по – горе приложения към договорите между страните, че в същите са
предвидени клаузи съгласно които, ако абоната наруши задълженията си по
приложенията, договорите или Общите условия, операторът има право да прекрати едностранно сключеният с абоната
договор и да получи неустойка в размер на дължимите такси до изтичане на
посочения в договора срок.
Установява
се от приетите по делото фактури, че ищецът е издал за претендираните, като
дължими от ответника суми, за периода от 14.03.2016 г. до 25.02.2017 г.,
следните фактури: по договор М4575593 от 26.05.2015 г. – фактури – *********,
********* и *********; по договор М4081806 от 29.04.2014 г. – фактури –
*********, *********, *********, *********, *********, *********; на обща
стойност 412,16 лева.
От фискални
бонове е видно, че С.И.И. е заплатила на ищеца: на 15.02.2019 г. по документ *********, сумата 50,00 лв.; на 19.04.2019
г. – по документ ********* - 24,33 лв., главница и 0,46 лв., лихва и по
документ ********* - 35,21 лв.; на 10.05.2019
г. – по документ ********* - 50,00 лв..
Представени
са фискални бонове от които е
видно, че С.И.И. е заплатила на ищеца: на 14.12.2018 г. по документи *********,
*********,
********* и *********, общо сумата 50,00 лв., а също и за плащане от ответницата на
ищеца: на 26.03.2019 г. по документ *********/26.08.2016 г., на сумата 50,00
лв..
От
приложеното ч. гр. д. № 1355/2018 г. на РС – Севлиево се установява, че ищеца е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу
длъжника заповед № 727/26.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за сумите: 821,74 лева — главница, представляваща незаплатени електронни
съобщителни услуги и закупени продукти, сключени между С.И.И. с индивидуален
клиентски № ********* и заявителя, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 26.10.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 91,21
лева, представляваща лихва, начислена за периода 04.04.2016 г. - 26.10.2018 г.,
както и за разноски - платена държавна такса в размер на 25,00. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не е
намерен нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия си
адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията на
Районен съд – Севлиево, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото
дело.
При така
установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването
на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 200, ал. 1 ЗЗД,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието,
размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и
валидността на описаните в исковата молба договори между ищеца и ответницата със съществените им
елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията на ищеца по договорите.
Установи се
от договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги с № ********* от
18.08.2014 г., приложения № 1 и № 3 към посоченият договор, договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги с № ********* от 12.05.2015 г.,
два броя приложение № 1 и приложение № 3 към посоченият договор, от договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги с № ********* от 26.05.2015 г.,
приложения № 1 и № 3 към посоченият договор,
от договор за продажба на изплащане № ********* от 12.05.2015 г.,
приложение № 1 - приемо – предавателен протокол за апарат *** и от
приетите по делото фактури, че такива договори са сключени между страните, и по
силата на същите ищеца се е задължил да предостави електронни съобщителни
услуги и вещ - апарат *** на ответника,
а последният се е задължил да заплати цена на предоставените услуги и вещ,
съгласно тарифен план по действащият ценоразпис на ищеца и стойност на вещта,
подробно описани в договорите и
приложенията. Установи се също така от описаните по – горе приложения към договорите
между страните, че със
същите са уговорени
клаузи съгласно които, ако абоната наруши задълженията си по приложенията,
договорите или Общите условия, операторът има право да прекрати едностранно сключеният с абоната
договор и да получи неустойка в размер на дължимите такси до изтичане на
посочения в договора срок. Съдът намира наличието на валидно облигационно
правоотношение между ищеца и ответника с предмет предоставяне на електронни
съобщителни услуги и вещ, свързана с ползването на посочените услуги, за
установено от посочените по - горе писмени доказателства. Отделно от
изложеното, следва да се приеме, че извод за установеност по делото на
гореобсъдените предпоставки за уважаване на предявените искове, а също и за наличието
на изпълнение от страна на ищеца на задълженията на последния по процесното
облигационно отношение, за изискуемостта и за размерът на дължимите на ищеца
суми, се налага и предвид липсата на подаден отговор от ответницата.
Въпреки
представянето на доказателства за плащане на част от претендираните по делото
суми от ответницата едва в съдебно заседание, извършеното от последната
доброволно плащане следва да бъде съобразено, а представянето на доказателства
от същата установяващи погасяване на претендираните от ищеца права, след срока
за отговор не се обхваща от процесуалните преклузии, предвидени в актуалната
редакция на разпоредбата на чл. 133 ГПК (в посочения смисъл е съдебната
практика - решение № 416 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 2612/2015 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение; тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, т. 11. в.).
С оглед
частичното плащане на сумите от ответницата, установено от приетите по делото фискални
бонове, следва да се приеме, че в хода на делото от общата претендирана сума - 362,16
лева, представляваща незаплатени
електронни съобщителни услуги (получена
като разлика от претендираната в хода на заповедното производство сума 412,16
лв. /за която са издадени фактури – *********, *********, *********, *********,
*********, *********, *********, ********* и *********/ и платената сумата от 50,00
лв., преди подаване на исковата молба и призната в същата) следва да
се извадят и сумите за които бяха представени доказателства за заплащането им
от ответницата в хода на исковото производство. От представените фискални
бонове се установи, че С.И.И. е заплатила на ищеца: на 15.02.2019 г. по
документ *********, сумата 50,00 лв.; на 19.04.2019 г. – по документ *********
- 24,33 лв., главница и 0,46 лв., лихва и по документ ********* - 35,21 лв.; на 10.05.2019 г. – по документ
********* - 50,00 лв., поради което от претендираната сума 362,16 лева,
представляваща незаплатени електронни
съобщителни услуги, следва да се приспадне и сумата 159,54 лева, представляваща
сумите платени от ответницата на 15.02.2019 г., на 19.04.2019 г. и на
10.05.2019 г., без стойността на платената лихва - 0,46 лв., предвид, че по
иска за лихва настоящото производство бе прекратено и евентуално връщане на
тази сума би могло да е предмет, в случай на недължимост на друго производство,
но не е на настоящото. След приспадане
на платената в хода на исковото производство сума 159,54 лева, дължимата и
незаплатена сума,
представляваща незаплатени електронни
съобщителни услуги е в размер 202,62 лева. Представеният от ответницата
фискален бон за плащане на 14.12.2018 г. по документи *********, *********,
********* и *********, на сумата 50,00 лв., е взет предвид от ищеца и е изваден
след заповедното производсто от претендираните суми, като в исковата молба не е
формулирано искане за установяване на дължимост на тази сума, поради което не
следва повторно да се приспада същата сума при постановяване на решението по
делото. Извън предмета на делото е и плащането от ответницата на ищеца на
26.03.2019 г. по документ *********/26.08.2016 г., на сумата 50,00 лв.,
доколкото посоченият документ не е сред съдебно предявените по настоящото дело.
С оглед изложеното установи се наличие на
предпоставките за частично уважаване на предявените искове. Установи се и
размерът на дължимите на ищеца вземания: 202,62 лева, представляваща стойност
на незаплатени електронни съобщителни услуги и сумата 56,00 лева,
представляваща цена за продадена вещ. За тези суми следва да се уважат предявените искове, като основателни, като
следва да се уважи и предявеното искане за законната лихва върху посочените суми,
а до пълният предявен размер за разликата до претендираната сума 362,16 лева,
представляваща незаплатени електронни
съобщителни услуги, иска за същата следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
Установи се
по делото и уговаряне на твърдяната от ищеца неустоечна клауза в договорите за
предоставяне на електронни съобщителни услуги сключени между страните по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Предпоставките и хипотезите, при които уговорената в
договор неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в
т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на
ВКС. Според дадените в него указания, преценката дали една неустойка е нищожна
от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти
и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии като например естеството на
обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката
(компесаторна или мораторна), вида на неизпълнение на задължението (съществено
или за незначителна негова част), съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В
настоящият случай преценен от гледна точка на справедливостта и
добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, размерът на
уговорената неустойка, в размер на всички такси по договора до края на срока на
договора, е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и
обезщетителна функции, тъй като не е съобразен нито с естеството на
обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от неизпълнение на
задължението на абоната да заплаща месечни вноски. Така уговорена неустойката
има подчертано санкционен характер и би довела до несправедливия правен
резултат ищеца да получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави, тъй
което създава условия за неоснователно обогатяване на доставчика на услугата,
като нарушава принципа за справедливост и насочва на извод, че неустойката
излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на
уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на доставчика
за сметка на потребителя. Тъй като уговорената клауза за неустойка нарушава
добрите нрави, то същата е нищожна, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради
което предявеният иск за установяване, че ответницата дължи на ищеца сумата 353,58
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В горният смисъл е и практиката на
въззивната инстанция - решение от 27.01.2017 г. по гр. д. № 369/2016 г. на
Окръжен съд – Габрово и решение от 29.09.2017 г. по гр. д. № 203/2017 г. на
Окръжен съд - Габрово, с която настоящият състав се солидаризира.
По
настоящото дело възражение за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави, изрично не бе направено, като бе заявено относно
клаузата за неустойка единствено, че размера ѝ е прекалено висок и то
след изтичане срока за отговор на исковата молба, но тези обстоятелства са
ирелевантни в конкретния случай, доколкото в трайната си практика ВКС приема,
че е налице служебно задължение съдът да се произнесе по това основание за
нищожност, при наличие на предпоставките за това, без да е от значение дали такова възражение е
заявено и дали това е станало в преклузивните срокове - решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. №
4497 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; определение № 96
от 27.02.2019 г. по ч. гр. д. № 347 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение; решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т.
о. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС.
Относно
разноските, предвид частичното уважаване на исковете, частичното прекратяване
на производството, отхвърлянето на исковете в една част, поради настъпил в
хода на делото факт - погасяване на част от задължението, съдът намери, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата дължи на ищеца направени по делото
разноски, в размер на сумата от 89,74 лева, за заплатена държавна такса.
С
оглед уважаването на исковете, само за част от предявените суми по реда на
заповедното производство, съдът намери, че следва да се изменят дължимите, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение по ч.
гр. д. № 1355/2018 г. по описа на РС – Севлиево, като се намалят до сумата 12,82
лева, за заплатена държавна такса. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК,
ответницата също има право на разноски,
но предвид че не е направила искане и не е представила доказателства за
разноски такива не следва да ѝ се присъждат.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 200, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „А1 България
" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р –
н Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано заедно от А. Д. и М. М., съществуват
парични вземания: за сумата 202,62 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатени електронни съобщителни услуги,
по фактури, за периода от 14.03.2016 г. до 25.02.2017 г., както следва: по
договор М4575593 от 26.05.2015 г., фактури : *********, ********* и *********;
по договор М4081806 от 29.04.2014 г., фактури : *********, *********, *********,
*********, ********* и *********; и за сумата 56,00 лева - главница, представляваща цена за продадена вещ по договор за продажба на
изплащане № ********* от 12.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземанията, към длъжницата
С.И.И., с ЕГН **********, с адрес ***, за които вземания е издадена заповед № 727/26.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1355/2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за стойност на незаплатени
електронни съобщителни услуги В ЧАСТТА
за разликата над сумата от 202,62
лева до претендираната сума 362,16 лева, като погасен чрез плащане, ведно
със законната лихва до окончателното изплащане, за което вземане е издадена
заповед № 727/26.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1355/2018 г. по
описа на Районен съд – Севлиево.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, от „А1 България " ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р – н Илинден, ул.
Кукуш № 1, представлявано заедно от А. Д. и М. М. против С.И.И., с ЕГН **********, с адрес ***, за установяване
съществуване на парично вземане: за сумата
353,58 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за услуги, ведно със законната лихва до окончателно изплащане, за което
вземане е издадена заповед № 727/26.10.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
1355/2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.И.И., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на „А1 България " ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р – н Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано заедно от А. Д. и М. М.,
направени по гр. д. № 28/2019 г. по
описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата 89,74 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.И.И., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на „А1 България " ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р – н Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано заедно от А. Д. и М. М.,
направени по ч. гр. д. № 1355/2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево
разноски
в размер на сумата 12,82 лева.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: