О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 32 20.01.2022г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в закрито заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар
и с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 626 по описа за
2017г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във вр. чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молба
вх.№ 6652/ 29.11.2021г. от адвокат А.Г., като пълномощник на
Българска народна банка, с искане за изменение на решение № 387/ 04.11.2021г,
постановено
по адм.дело № 626/ 2017г. по описа на Старозагорския административен съд в
частта за разноските като се присъдят на ответника БНБ направените разноски за
адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице, съобразно
отхвърлителния диспозитив на решението.
В
срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответникът М.З.Т.-К. не изразява становище по
молбата.
Искането за изменение
на решение № 387/ 04.11.2021г. в частта му за разноските, като направено в
законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице - страна
по делото, е процесуално допустимо.
Разгледано
по същество е частично основателно, по
следните съображения:
С
Решение № 387/ 04.11.2021 г по адм.д.№ 626/ 2017г по описа на Административен
съд Стара Загора Българска народна банка е осъдена да заплати да заплати на М.З.Т.
– К., ЕГН **********, обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,60 лева
за забавено плащане на гарантираното вземане от 196 000лв за периода 26.07.2014
г. – 05.11.2014 г вследствие на осъществено нарушаване на правото на
Европейския съюз чрез неизпълнение на задължението по чл. 1, §3, б.i от
Директива 94/19ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г относно
схемите за гарантиране на депозити, а в останалата част до размер 8 627.96лв и
за периодите от 30.06.2014г до 26.07.2014г и от 05.11.2014г до 04.12.2014г,
искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Отхвърлена е искът на М.Т. - К.
против Българска народна банка за присъждане на сумата 1000 лв. (част от сумата
41433.18лв., явяваща се разлика между размера на вложенията на ищцата в
„Корпоративна търговска банка” АД – в несъстоятелност и изплатения й гарантиран
депозит), представляваща обезщетение за вреди от неправомерни действия или
неправомерно бездействие на ответника, като неоснователен и недоказан. В
мотивите на съдебното решение е прието, че искането на ответника за присъждане
на разноски по делото е неоснователно. Счетено е, че на основание чл.10,
ал.2, изр.1 от ЗОДОВ разноски за експертиза не му се дължат, защото въпреки
отхвърлянето на втория иск, направените разходи са свързани изцяло с първия
иск, а относно претендираното адвокатско възнаграждение, са изложени
съображения, че доколкото към момента на завеждане на исковата молба
разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ не е предвиждала възстановяването им при
частично или пълно отхвърляне на иска, такива не се следват на ответника.
Видно от постъпилата по делото молба с вх.№
5268 от 23.09.2021 /л.264/ процесуалният представител на ответника е направил
искане за присъждане на направените разноски по делото, съгласно приложен списък на разноските по чл.80 от ГПК
и доказателства за тяхното действително заплащане. Общият размер на
претендираните разноски възлиза на 1012,80лв., от които адвокатско
възнаграждение в размер на 720лв. и депозит за вещо лице в размер на 292,80лв.
включително и за заплатено адвокатско възнаграждение, за което е приложен
списък на разноските по чл.80 от ГПК и доказателства за тяхното действително
заплащане.
Молбата за допълване на
постановения съдебен акт в частта за разноските, е основателна относно
претендираното адвокатско възнаграждение от ответника. Съгласно мотивите на
Определение № 2/20.04.21г., постановено от първа и втора колегия на ВАС и ОСС
на ГК от ВКС по т.д. № 1/19г, разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ (нова – ДВ, бр.
94 от 2019 г.) следва да се прилага и по заварени дела, каквото е настоящото /в
този смисъл Решение № 9024 от 04.08.2021г. на ВАС по адм.д. № 5505/ 2020г., III о./. При това положение и с оглед изхода на
производството на Българска народна банка следва да се присъдят разноски за
адвокатска защита, пропорционално на отхвърлената част от исковата претенция, а
именно сумата 299,38лв, изчислена съобразно
представените доказателства за уговореното и заплатено възнаграждение в размер
на 720лв с ДДС.
Неоснователна е молбата и по отношение искането за
присъждане на разноски за възнаграждение за вещо лице в полза на БНБ. В
разпоредбите на чл.10, ал.3 и ал.4 от ЗОДОВ не е предвидено репариране на
разноски на ответника от вида на претендираните при частично
уважаване/отхвърляне на иска, а направените разходи са свързани изцяло
с първия иск, който е уважен отчасти. С молбата не се сочат нови факти и
обстоятелства, които да доведат до други правни изводи за дължимите на
Българска народна банка разноски за
експертиза, поради което и в тази част следва да бъде оставена без уважение.
Водим
от гореизложеното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ДОПЪЛВА
Решение № 387/ 04.11.2021 г по адм.д.№ 626/ 2017г по описа на Административен
съд Стара Загора в частта за разноските като ОСЪЖДА М.З.Т. – К., ЕГН **********,***,
да заплати на Българска народна банка сумата 299,38лв, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Българска народна банка в останалата част.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: