№ 29230
гр. София, 05.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20211110161401 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление вх.№76735/27.10.2021 г. на С.К. ООД за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Н. Ц. Ж. за задължения по
договор за потребителски кредит №457298/05.10.2020 г. към искане №369588, като се
претендират и следните суми: 274,80 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение за периода 05.10.2020 г.-15.03.2021 г., 175,00
лв.-неустойка при забава, както и 260,00 лв. (sic!)-юрк.възнаграждение.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се отхвърля, когато „искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави“ (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това“ (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Процесният договор е сключен при действието на ЗПК-2010 г.
Заявлението е частично неоснователно.
1. Клаузата за претендираната неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение е нищожна.
1.
1. Тя е нищожна като противоречаща на добрите нрави (чл.26, ал.1, хип.ІІІ ЗЗД)-от
неизпълнението на задължението за недаване на обезпечение по кредита не
произтичат преки вреди за кредитора; тази неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Поставените прекомерни
изисквания относно дължимото от длъжника обезпечение за изпълнение на
задължението му за връщане на сумата по договора сочат на единствената цел на
клаузата, противоречаща на добрите нрави-задължението за предоставяне на
обезпечение да не може да бъде изпълнено от длъжника и като последица от
това неизпълнение кредиторът да получи претендираната неустойка;
2. Тази клауза за неустойка е нищожна и поради заобикаляне на закона (чл.26, ал.1,
хип.ІІ ЗЗД), доколкото чрез прехвърлянето на риска от осигуряване на
поръчители върху потребителя кредитодателят си осигурява приход по договора
над определения годишен процент на разходите в чл.19, ал.4 ЗПК, което е
очевидно при съпоставката между размера на претендираната неустойка и на
1
законната лихва. По този начин кредиторът постига незаконен резултат, което
представлява заобикаляне на закона-следователно клаузата за неустойка е
нищожна и поради заобикаляне на закона.
2. Клаузата за неустойка за забава е очевидно нищожно като противоречаща на закона-
чл.33, ал.2 ЗПК ясно забранява мораторните неустойки при потребителските договори.
Дори и да се приеме, че неустойката за забава обезщетява кредитора за разходите му за
събиране на вземането поради забава, тази претенция също е неоснователна поради
противоречие на тази уговорка с императивни разпоредби на закона. Според чл.33,
ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Тази претенция се основава на
нищожна договорна клауза, според която длъжникът следва да заплати на кредитора
второ обезщетение за забава, различно от претендираното със заявлението
обезщетението за забава, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл.33,
ал.1 ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата (което свое право заявителят е
упражнил със заявлението), но не и други такси и разноски.
Уговарянето в договора на суми и такси, които се дължат при забава всъщност представлява
забранено от чл.33, ал.1 ЗПК уговаряне на мораторна неустойка (в същия смисъл-
Определение от 18.01.2021 г. по ч.гр.д.№440/2021 г. на СГС-VІ отд. и мн.др.). Съгласно
чл.33, ал.1 ЗПК „При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата“-от ясния текст на нормата („при забава…“)
безпротиворечиво следва, че в предметния й обхват попадат всякакви вземания на
кредитора, който той претендира от потребителя в хипотезата на забава на последния по
договора-независимо дали се касае за мораторна неустойка или пък за разноски по договора
по смисъла на чл.76, ал.2 ЗЗД, които са уговорени като задължение на потребителя при или
поради изпадането му в забава.
Претенцията за неустойка при забава за извънсъдебно събиране на задължението
противоречи на чл.10а, ал.4 ЗПК-не е изпълнено изискването видът, размерът и действието,
за което ще се събират такси, да са ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. Макар и наречени разноски, дължимостта на тези суми е обвързана с неизпълнение
на задължение по договора и забава на длъжника, което противоречи на разпоредбата на
чл.33 от ЗПК.
3. Заявлението в частта за разноските също е частично неоснователно.
Съгласно чл.78, ал.8 ГПК, приложим и в заповедното производство, „В полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ.“ Според чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП) „За защита
по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск
възнаграждението е от 50 до 180 лв.“-следователно неговият размер не зависи от материалния
интерес по делото.
Цитираната в заявлението разпоредба на чл.13, т.2 НЗПП е изобщо неприложима при
възнагражденията за процесуално представителство по чл.78 ГПК, защото касае т.нар.“първична
правна помощ“ по чл.21, т.1 и 2 ЗПП, която е различна от правната помощ под формата на
процесуално представителство-чл.21, т.3 ЗПП; следователно на основание чл.78 ГПК не може да
се присъжда юрк.възнаграждение за „подготовка на документи за завеждане на дело“ по чл.13, т.2
НЗПП, защото тази дейност се извършва преди да е налице висящо дело и не се включва в
дейността по процесуално представителство.
При сезиране на съда със заявление по чл.410 ГПК единствената процесуална дейност за
защита интересите на заявителя в производството е изготвянето на заявлението по нормативно
утвърдения образец и депозирането му в съда, поради което съдът намира, че следващо се
2
юрк.възнаграждение следва да е в минималния размер по чл.26 НЗПП.
Заявлението следва да се отхвърли и частично за претендираните държавна такса и
юрк.възнаграждение-съобразно отхвърлената част от заявлението.
По изложените мотиви и на основание чл.413 ГПК Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№76735/27.10.2021 г. на С.К. ООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Н. Ц. Ж. за задължения по договор за
потребителски кредит №457298/05.10.2020 г. към искане №369588, за следните суми: 274,80 лв.-
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода
05.10.2020 г.-15.03.2021 г., 175,00 лв.-неустойка при забава, както и в частта му относно
искането за присъждане на държавна такса от 9,00 лв. (над дължимата държавна такса от
16,00 лв. до пълния претендиран размер от 25,00 лв.) и за присъждане на
юрк.възнаграждение по делото в размер на 228,00 лв. (над основателния размер от 32,00 лв.
до пълния заявен размер-260,00 лв.).
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3