Р Е Ш Е Н И Е
13.04.2017 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА
НАРОДА
VII
Районен съд – Дупница състав
31.03. 2017
на Година
Иван
Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1027 2016
дело № по описа за г.
ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО
„ДУПНИЦА" - ЮЗДП, гр. Дупница, ул. „Саморанска" № 35, ЕИК
2016275060157, е предявило срещу Д.Е.Д., ЕГН **********, адрес ***, иск с правно основание чл.45
от Закона за задълженията и договорите, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер
на 21 423, 02 лв. (двадесет и една хиляди четиристотин двадесет и три лева и
две ст.), от които 20001, 70 лв. (двадесет хиляди и един лева и седемдесет
ст.), представляващи изплатената главница и 1421, 32 лв. (хиляда четиристотин
двадесет и един лв и тридесет и две ст), представляващи изплатена лихва по изп.
дело № 238/2014 г. по описа на ЧСИ Николай Славов, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните
суми. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че с решение по гр.
д. № 1779/2012 г. по описа на ДРС и решение по гр. д. № 381/2013 г. по описа на
Окръжен съд - Кюстендил е осъден да заплати на „Суна 2" ООД сумата 21423, 02
лв., от които 20001, 70 лв. - изплатена сума съгласно покана за доброволно
изпълнение по изп. дело № 238/2014 г. по описа на ЧСИ Николай Славов и 1421, 32
лв. - изплатена лихва върху главницата.
По
посочените дела съдът е приел, че с подписването на констативни протоколи за
освидетелстване на сечища извършената работа от изпълнителя се счита, че е
одобрена от възложителя, както и, че внесените гаранции за изпълнение на
договорите за възлагане на мероприятия по дърводобив следва да бъдат
възстановени.
Ответникът
в настоящото производство е служител на ТП ДГС Дупница, който е подписал
цитираните констативни протоколи и с това е удостоверил, че работата в обектите
е завършена. С присъда № 51/ 2014 по НОХД № 883/2013 г. по описа на ДРС той е
осъден за престъпление по чл.311, ал.1 от НК - за това, че на 28.10.2010 г. в
гр. Дупница, в качеството на длъжностно лице - старши лесничей към ДГС –
Дупница, при условията на продължавано престъпление, през непродължителен
период от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на
вината, в кръга на службата си е съставил официални документи с невярно
съдържание, с цел да бъдат възстановени гаранциите за изпълнение на договорите
на фирма „Суна 2" ООД, които в противен случай следва да се задържат при
спазване условията на сключените договори за възлагане на мероприятия по
дърводобив.
Съдът
е приел, че в съставените от ищеца в кръга на служебните му задължения
официални документи - констативни протоколи за освидетелстване на сечища, той е
удостоверил горепосочените неверни обстоятелства и е представил пред директора
на стопанството тези констативни протоколи за освидетелстване на сечищата за
удостоверяване на факта, че сечта в обектите е извършена без нарушения.
Въз
основа на тези констативни протоколи по посоченото гражданско производство
съдът е осъдил ТП ДГС Дупница да възстанови гаранциите за изпълнение на
фирмата, ведно с лихви, държавни такси и деловодни разноски. В резултат с
изплащането на сумите за ищеца са настъпили материални щети в размер на 21423,
02 лв., които следва да бъдат вменени на ответника на основание чл.45 ЗЗД. С
издаване на констативните протоколи за освидетелстване на сечищата той е създал
условия за облагодетелстване на фирмата - изпълнител.
В едномесечния срок е постъпил
писмен отговор от ответника, който счита иска за неоснователен, тъй като липсва
причинна връзка между неговото деяние и настъпили имуществени вреди за ищеца.
Твърди, че освобождаването на гаранциите било извършено поради изпълнение на
договорните задължения от „Суна 2" ООД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С представените договори №
В-031/21.05.2009 г., № В-032/21.05.2009 г., № В-017/31.03.2009 г.,
В-018/31.03.2009 г., ТП ДГС Дупница е възложило на „Суна 2" ООД
извършването на сеч и други дейности, свързани с дърводобив, в различни обекти
в държавен горски фонд. Във всеки от договорите е предвидено задължение на
изпълнителя за внасяне на гаранция за изпълнението на задълженията му, която
подлежи на връщане след освидетелстване на сечищата. За извършването на
възложената работа са съставени от Д.Е.Д. в качеството на старши лесничей към
ДГС – Дупница констативни протоколи, сред които и Л-2010 № 013906, Л-2010 №
013908, Л-2010 № 013909, Л-2010 № 013910, Л-2010 № 013914.
С рапорт Вх.№ 1600 от 22.11.2010 г. /л.127/ Д.Е.Д. е
представил описаните протоколи на директора на горското стопанство с
предложение за възстановяване на гаранциите на изпълнителя. Видно от рапорта, с
резолюция върху него е разпоредено извършване на проверка. В представения
протокол за резултатите от проверката /л.128-131/ е установено частично
изпълнение на договорените дейности. Въз основа на проверката с писмо от 13.01.2011
г. директорът на горското стопанство е уведомил „Суна 2" ООД, че смята за
приложими последиците по глава VІ от договорите, т.е. поради лошо изпълнение
внесените гаранции следва да останат в полза на възложителя.
Видно
от заключението на вещото лице по назначената и приета от съда съдебно – счетоводна
експертиза /л.119-121/, предвидените в посочените договори гаранции са внесени
по сметка на възложителя. След констатация за неизпълнение на договорите, по
разпореждане на директора на стопанството гаранциите не са възстановени. Въз
основа на издаден изпълнителен лист след проведен съдебен спор, стопанството е
изплатило 21423, 02 лв., от които 13 039 лв., внесени като гаранция, и 8 384,
02 лв. – начислени лихви и разноски по съдебните дела и изпълнителното
производство /съгласно уточнението, направено от процесуалния представител на
ищеца в съдебно заседание/.
С приложеното решение по в. гр. д.
№ 381/2013 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил в производство по реда на
чл.422 ГПК е признато за установено по отношение на ТП ДГС Дупница
съществуването на вземане на „Суна 2" ООД в размер на 12 243 лв.,
представляващо сбор от внесени гаранции по сключените между страните договори,
както и вземане в размер на 1601, 62 лв., представляващо обезщетение за забава
за периода 29.10.2010 г. – 02.02.2012 г. /датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 373/2012 г. по описа на ДРС/. В мотивите си съдът е посочил, че със
съставените констативни протоколи, удостоверяващи извършването на възложената
работа, тя е приета, респ. – одобрена; обсъдил е и събраните доказателства за
неточно изпълнение на работата и е стигнал до извод, че не е налице такова
съществено отклонение от възложеното, което да е предпоставка за задържане на
гаранциите.
Въз основа на въззивното решение
по ч.гр.д. № 373/2012 г. по
описа на ДРС е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело № 238/2014 г.
по описа на ЧСИ Николай Славов, по което с платежно нареждане от 17.12.2014 г.
ищецът е заплатил сумата 21423, 02 лв.
Видно
от присъда по НОХД № 883/2013 г. по описа на ДРС, Д.Е.Д. е признат за виновен
за това, че на 28.10.2010 г. в гр. Дупница, в качеството на длъжностно лице -
старши лесничей към ДГС – Дупница, в кръга на службата си е съставил официални
документи с невярно съдържание: констативни протоколи Л-2010 № 013906, Л-2010 №
013908, Л-2010 № 013909, Л-2010 № 013910, Л-2010 № 013914, в които удостоверил
неверни обстоятелства – че съответните сечища са площно усвоени, с цел документите
да бъдат използвани като доказателство за удостоверените обстоятелства пред
директора на ДГС – Дупница - престъпление по чл.311, ал.1 от НК.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
В
чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от
физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено увреждане
по чл.45 от ЗЗД се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да
бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до доказване на
противното.
Влязлата
в сила присъда на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна за гражданския
съд, който разглежда иска за обезщетяване на вредите от същото деяние.
Сочената от ищеца присъда по НОХД
№ 883/2013 г. по описа на ДРС е за престъпление по чл.311, ал.1 от НК, т.е. претендираните
имуществени вреди не са елемент от състава на изпълнителното деяние. Поради
това причинната връзка между деянието и вредите не се обхваща от задължителната
сила на присъдата по чл.300 ГПК.
Ищецът
твърди, че ответникът е съставил описаните официални документи с невярно
съдържание с цел да бъдат възстановени гаранциите за изпълнение на договорите
на фирма „Суна 2" ООД, които в противен случай следвало да се задържат при
спазване условията на сключените договори за възлагане на мероприятия по дърводобив.
Въз основа на съставените от ответника констативни протоколи, по посоченото
гражданско производство съдът е осъдил ТП ДГС Дупница да възстанови гаранциите
за изпълнение, ведно с лихви, държавни такси и деловодни разноски и в резултат,
с изплащането на сумите, за ищеца са настъпили вреди в размер на 21 423, 02 лв.
Съдът счита, че от събраните по
делото доказателства не се установи пряка причинна връзка между деянието на
ответника /съставяне на констативни протоколи с невярно съдържание с цел
представяне пред директора на стопанството/ и настъпилата вреда /заплащането от
ищеца въз основа на влязло в сила съдебно решение по чл.422 ГПК и заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК на сумите по внесените гаранции и съдебните и
изпълнителни разноски по водените дела/.
След съставянето на описаните
констативни протоколи, ответникът е предложил възстановяване на гаранциите по
договорите. Това негово предложение не е възприето от директора на ДГС –
Дупница, който е възложил проверка на извършената работа и въз основа на
резултатите от нея отказал тяхното възстановяване. В последвалото исково
производство са събрани доказателства за начина на изпълнение на задълженията
на „Суна 2" ООД по гореописаните договори; видно от мотивите на въззивната
инстанция, тези доказателства не обосновават извод за такова съществено
отклонение от възложеното, което да е предпоставка за задържане на гаранциите.
Поради това заплащането от ищеца
на сумата 1601, 62 лв., представляваща обезщетение за забава за
възстановяването на гаранциите, както и на сумите за деловодни разноски, е в
пряка причинна връзка с отказа на възложителя да върне внесените гаранции след
изпълнението на договорите. Заплащането от ищеца на сумата 12 243 лв.,
представляваща сбор от внесени гаранции по сключените между страните договори,
е резултат от проведено състезателно съдебно производство, в което възложителят
не е доказал твърдяното съществено неизпълнение, обуславящо задържане на
гаранциите в цялост; в това съдебно производство са представени и обсъдени не
само съставените от настоящия ответник констативни протоколи, но и
доказателствата, мотивирали директора на стопанството да откаже да върне
процесните гаранции.
Следователно между съставянето на
процесните констативни протоколи и заплащането от ищеца на сумата 21 423, 02
лв. по изп. дело № 238/2014 г. по описа на ЧСИ Николай Славов по повод на
договорите със „Суна 2" ООД са извършени редица действия от различни
служители на ТП ДГС Дупница, сред които не е ответникът. Той не може да
отговаря за чужди действия, а неговото деяние в конкретния случай не е причина
за заплащането на описаната сума. Поради това искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение
и възнаграждение за вещо лице на стойност 422 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО
СТОПАНСТВО „ДУПНИЦА" - ЮЗДП, гр. Дупница, ул. „Саморанска" № 35, ЕИК
2016275060157, срещу Д.Е.Д., ЕГН **********, адрес ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
21 423, 02 лв., от които 20 001, 70 лв. представляващи изплатена главница и
1421, 32 лв., представляващи изплатена лихва по изп. дело № 238/2014 г. по
описа на ЧСИ Николай Славов, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми.
ОСЪЖДА ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „ДУПНИЦА" -
ЮЗДП, гр. Дупница, ул. „Саморанска" № 35, ЕИК 2016275060157, да заплати на Д.Е.Д.,
ЕГН **********, адрес ***, разноски по делото в размер на 422
лв. /четиристотин двадесет и два лева/.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: