№ 10669
гр. С., 20.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110155428 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от Г. С. К. с ЕГН **********, адрес град С.,
ж. к. „Ж.К.“, ** ** ** **, съдебен адрес град С., ж. к. „Ж.К.“, ** ** ** (ищец) чрез
процесуалния представител адвокат Р. Р.. Ищецът твърди, че през 2012 г. ответникът се е
снабдил с изпълнителен лист срещу него за парични задължения, свързани с доставянето на
топлинна енергия. В хода на образуваното въз основа на него изпълнително дело са били
предприемани изпълнителни действия до 30. 07. 2012 г. След това до 03. 02. 2017 г.
изпълнителни действия нито са били предприемани, нито са били искани от ответника.
Твърди, че през този период изпълнителното производство се е перимирало по силата на
закона, а наред с това е изтекла погасителната давност на вземанията, която приема за
тригодишна, защото правилото на чл. 117, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) не се прилага спрямо влязлата в сила заповед за изпълнение. Прави извод, че сумите
по изпълнителния лист са се погасили по давност към датата на подаването на исковата
молба. Иска от съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 792
лева и 91 стотинки, представляваща главница за топлинна енергия, за която е бил издаден
изпълнителен лист от 30. 01. 2012 г. по ч. гр. дело № 6391 по описа на Софийския районен
съд, 117-и състав, за 2011 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ФИРМА.“ ЕАД,
ЕИК **********, седалище и адрес на управление град С., ул. „УЛИЦА“ ** (ответник), чрез
юрисконсулт Петър Симонов. Оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че приложимата
погасителна давност в случая всъщност е петгодишна, а не тригодишна, както твърди
ищеца. Обосновава тезата, че влязлата в сила заповед за изпълнение следва да бъде
приравнена на влязло в сила съдебно решение, във връзка с което се позовава на чл. 117, ал.
2 ЗЗД. Поддържа освен това прекъсване на течението на давностния срок чрез възлагане на
изпълнителни действия с молбата за образуването на изпълнителното производство по чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ. Излага доводи и за спиране на давността въз основа на ППВС № 3 от 1980 г.,
като намира, че възприетото различно тълкуване с т. 10 от ТР № 2/2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС поражда действие от обявяването на това тълкувателно
решение. Твърди, че надлежно е прекъснал течението на погасителната давност с молби до
съдебния изпълнител на 03. 02. 2017 г. и на 04. 05. 2020 г. Достига до извода, че към
момента на подаването на исковата молба погасителната давност не е изтекла. Иска от
Софийския районен съд да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Прави
евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
1
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Ищецът е предявил иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Изложените твърдения
в исковата молба за изтичане на погасителна давност след влизането в сила на заповед за
изпълнение обуславят наличието на правен интерес за предявяването му. Самата искова
молба е подписана от надлежно упълномощен процесуален представител и отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК.
С оглед на конкретните твърдения, направени в исковата молба и в отговора на
исковата молба, в тежест на ищеца е да установи изтичането на погасителната давност,
докато в тежест на ответника е да докаже прекъсване на давността чрез предприемането на
действия по принудително изпълнение. Изтичането на така нареченият „перемпционен“
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по себе си не погасява паричните задължения по
изпълнителния лист, във връзка с което ще бъдат изложени подробни доводи по-долу.
Във връзка с наличието на правен интерес и допустимостта на иска съдът приема
следното. По начало твърденията за издаден изпълнителен лист, както и за изтекла в полза
на ищеца погасителна давност след издаването му обуславят наличието на правен интерес от
воденето на отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК. В конкретния случай
съдът следва да съобрази обаче и още един факт, който е от значение за допустимостта на
отрицателния установителен иск: че още преди предявяването му съдебният изпълнител с
разпореждане, влязло в сила на 16. 10. 2020 г., е приключил изпълнителното производство
по вземанията по изпълнителния лист на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. Това обстоятелство
се доказва от приложеното изпълнително дело № 20128380406593 по описа на частния
съдебен изпълнител Милен Бъзински, рег. номер 838, ареал на действие Софийския градски
съд (изпълнителното дело). Във връзка с него съдът държи сметка, че съдебната практика
(определение по ч. т. дело № 577/2009 г. на ВКС, II т. о. и определение по ч. т. дело №
2331/2019 г. на ВКС, II т. о.) и правната теория приемат, че искът по чл. 439 ГПК е
предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на
изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита, която е
регламентирана именно в Глава тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“ на ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който
съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално
право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно
процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното
материално право – длъжникът като ищец и взискателят като ответник. При уважаване на
отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати
висящото изпълнително производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
Изпълнителното производство би могло да бъде прекратено и на друго основание –
например на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на двугодишния
„перемпционен“ срок от последното предприето от взискателя действие по принудително
изпълнение. Изтичането на този срок и прекратяването на изпълнителното производство на
това основание обаче не изключва правния интерес на длъжника да предяви отрицателния
установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК. Това е така, защото и след прекратяването на
изпълнителното производство на това основание взискателят би могъл да образува ново
изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист (в какъвто смисъл е съдебната
практика: решение № 37 от 24. 02. 2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV г. о.;
решение № 3 от 04. 02. 2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о.). В настоящия
2
случай обаче се установява, че изпълнителното производство в крайна сметка е било
прекратено от съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 2 ГПК поради изпълнение на
задълженията по изпълнителния лист и събиране на разноските по изпълнителното
производство. След като е налице прекратяване на изпълнителното производство на това
правно основание, при което съответното разпореждане на съдебния изпълнител е влязло в
сила, то няма опасност за длъжника кредиторът отново да образува друго изпълнително
производство. Затова и ищецът няма правен интерес от воденето на иска по чл. 439, ал. 1
ГПК, в какъвто смисъл е и съдебната практика – определение № 337 от 21. 07. 2022 г. на
ВКС по ч. т. дело № 854/2022 г., I т. о.
По изложените съображения настоящият исков процес следва да бъде прекратен
поради недопустимост на предявения иск.
Разноски. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени
сторените разноски. Те се свеждат до юрисконсултското възнаграждение, което предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото и пасивното процесуално поведение на
представителите на ответника съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 50
лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определенията, с които съдът е сложил край на съдебното дирене, дал е
ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс
производството по гр. дело № ********* 55428 по описа на Софийския районен съд, III
гражданско отделение, за 2021 г.
ОСЪЖДА ищеца Г. С. К. с ЕГН ********** да заплати в полза на ответника
„ФИРМА.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата в размер на 50 лева, представляваща в
производството пред първата инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3