№ 476
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
В. В.
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000004 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. Д. К. чрез
пълномощниците му адв.А.С. и адв.Е. М. – ответник в първата инстанция
против решение №260 065 от 02.03.2021 год. на Софийски окръжен съд, ГО,V
с-в, постановено по гр.д.№ 380/2020 год., в частта му, с която е уважен иска
по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ, както и иска по чл.86
ЗЗД, предявени от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“-АД против М. Д.
К., като е признато за установено, че ответникът дължи на банката следните
суми:
-131 400 лева – просрочена непогасена главница по девет вноски с
падежи от 17.10.2016 г. до 17.12.2018 г., ведно със законната лихва от
18.01.2019 г. до окончателното изплащане;
-сумата 67 256,94 лева – непогасена договорна лихва за периода от
15.01.2016 г. до 14.01.2019 г.;
-сумата 47 420,69 лева – непогасена наказателна лихва за периода от
18.10.2016 г. до 17.01.2019 г.;
-сумата 6 692,77 лева – непогасена комисионна за управление за
2016, 2017 и 2018 г.,
за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 08.02.2019 г. по ч.гр.д.
№3297/2019 г. на Софийски районен съд. Решението е обжалвано и в частта за
разноските.
1
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е
подробно мотивирана.Ответникът К. твърди, че е подписал договора за
кредит като поръчител по см. на чл.138 ЗЗД на главния длъжник –
кредитополучателя. Именно той е получил кредита, предмет на договора, а
останалите лица, вкл. и жалбоподателя, са подписали същия като поръчители,
макар да отговарят солидарно с главния длъжник. И тъй като банката-
кредитор е предявила иска / в случая заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ след изтичане на 6-месечния срок по чл.147,ал.1 ГПК, то
вземането на банката е погасено по давност. Моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му осъдителна част и отхвърли изцяло като
неоснователни предявените искове.
Постъпил е отговор от ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“-АД чрез пълномощника й юрк.В. В., в който се излагат подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се
споделят мотивите на първоинстанционния съд. Излага доводи,
опровергаващи твърдението в жалбата, че ответникът е подписал договора за
кредит като поръчител.Твърди, че същият има качеството на съдлъжник
/солидарен длъжник/, както е приел и съдът. Моли за потвърждаване на
решението като законосъобразно и правилно.
Софийският Апелативен съд, като провери обжалваното решение
във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно
като краен резултат. Релевантните за спора факти са правилно установени,
с изключение на факта, че по отношение на индивидуално поетите от
кредитополучателя задължения отговорността на съдлъжниците е
производна на неговата отговорност, акцесорна, поради което е прието, че в
тези случаи е налице договор за поръчителство. Макар и неправилно да е
установен вида на солидарната отговорност в тези случаи, отличаваща се с
определена специфика, то в конкретния случай това не се е отразило на
правилността на крайния съдебен акт в обжалваната му осъдителна част от
ответника по делото.
За да уважи исковете за установяване дължимост на просрочена
непогасена главница, непогасени договорна, наказателна лихва и комисионна
за управление за 2016, 2017 и 2018 г. в пълния им претендиран размер , съдът е
приел, че за тези задължения съгласно договора ответникът има качеството на
съдлъжник, а не на поръчител, и именно като съдлъжник отговаря наравно с
кредитополучателя на собствено основание за поетите задължения. Приел е
размера на задълженията за безспорно доказан от приетата ССЕ, неоспорена
2
от страните. Отрекъл е за посочените задължения ответникът да отговаря за
дълга на кредитополучателя като поръчител, позовавайки се на изричната
клауза на раздел II, т.2, буква „и“ от договора, в която страните са
дефинирали понятието ,,съдлъжник“. По тези съображения исковете са
уважени в предявения размер, с изключение на иска за установяване
дължимост на сумата 160,11 лева, представляваща разноски за подновяване
на застрахователни сертификати, за което задължение е прието, че в този
случай ответникът отговаря като поръчител и тъй като тази претенция е
заявена извън 6-мсчния срок по чл.147 ЗЗД, то иска за тази сума е
неоснователен.
Във въззивната си жалба ответникът развива доводи, че не дължи на
банката претендираните суми, тъй като се е задължил по договора за кредит
като поръчител, а ищецът не е спазил преклузивния 6-месечен срок,
установен в разпоредбата на чл.147,ал.1 ЗЗД. Твърди, че при тълкуване на
клаузите на договора една с друга се установява, че всички лица, подписали
договор за кредит като съдлъжници, вкл. и ответникът, имат качеството на
поръчители. Аргумент в полза на тази теза бил и фактът, че съгласно
договора цялата сума по кредита се усвоява от кредитополучателя. Тези
доводи всъщност са поддържани и в първата инстанция.
От събраните в първата инстанция писмени доказателства се
установява от фактическа страна следното:
Между ищеца „Първа инвестиционна банка“-АД от една страна като кредитор и
„АГРОКЛАС 7“-ООД като кредитополучател, както и „АГРО ДАР 7“-ООД, М. Д. К., Н. Д.
К., Д. Я. К. и Р. Н. К. като съдлъжници бил сключен Договор за банков кредит № 033LD-S-
000035 от 12.08.2011 г., по силата на който Банката отпуснала на кредитополучателя сумата
от 300 000 лева целеви кредит за закупуване на недвижими имоти /чл.4/. В Раздел II, т.2,
буква „и“ от договора страните са дефинирали понятието „съдлъжник“, в който смисъл ще
се използва това понятие в договора и всички приложения към него. Според тази клауза,
„съдлъжник“ е физическо или юридическо лице, което се задължава солидарно с
кредитополучателя да погасява всички задължения, произтичащи от договора при
условията на чл.121 от ЗЗД. Договорът за кредит е стандартен и в него са уредени правата и
задълженията на страните, условията за ползване на кредита, дължимите лихви, такси и
комисионни, погасяването н кредита, просрочените плащания, обезпеченията, които следва
да бъдат дадени, условията, при които банката може да обяви целия кредит за предсрочно
изискуем, условията за предоговаряне, прекратяването на договора, приложимото право и
начина на уреждане на споровете.
Видно е, че някои от условията по договора за кредит били променени с 4 броя
анекси.
С Анекс №1 от 10.08.2012г. бил променен срока за усвояване на кредита до
31.12.2012г., както и срока за погасяването му (от 15.08.2020г. на 15.08.2021г.). Уговорен е и
нов погасителен план съгласно Приложение № 2. Останалите клаузи от договора не са
засегнати.
С Анекс №2 от 05.11.2014г. бил уговорен нов погасителен план съгласно
Приложение №3, както и две еднократни плащания. Останалите клаузи от договора не били
3
променени.
С Анекс №3 от 29.12.2015г., считано от датата на подписването му,
погасителният план бил променен съгласно Приложение №4 за период от
29.12.2015г. до 15.07.2021г. Кредитополучателят и съдлъжниците са поели
задължение да представят допълнителни обезпечения. Съществуващите
обезпечения и останалите клаузи по договора били зпазени.
С Анекс № 4 от 25.02.2016г. е променен срока за предоставяне на
едно от уговорените Анекс № 3 допълнителни обезпечения.
С протоколно определение от 02.10.2020г. съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че
Анекс № 4 към Договор за банков кредит не е подписан с ответника М. Д.
К.. С него обаче не са променени съществените задължения на
кредитополучателя и съдлъжниците по основния договор, а единствено е
променен срока за предоставяне на допълнителни обезпечения в полза на
банката.
Съгласно заключението на приетата по делото ССЕ, неоспорена от
страните, отпуснатия кредит е усвоен в пълен размер (300 000лв.) от
кредитополучателя „АГРОКЛАС 7“ ЕООД на два транша – на 20.08.2012г. и
23.08.2012г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (18.01.2019г.), по договора не е изплатена просрочена главница в
размер на 131 400лв. (респ. остатък по редовна главница в размер на 132
400лв.), неплатена възнаградителна лихва в размер на 67 256,94лв. за период
от 15.01.2016г. до 15.01.2019г., неплатена наказателна лихва в размер на 47
420,67лв. за период от 18.01.2016г. до 18.01.2019г., неплатени три годишни
такси за управление в общ размер 6 692,77лв., както и неплатена сума за
застраховка на обезпечението в размер на 160,11лв. ВЛ е отбелязало в о.с.з.,
че при изготвяне на заключението е ползвало погасителния план, който е
неразделна част от Анекс № 3 и се е съобразил с Приложение № 4 към този
анекс. Обяснява, че в актуалния погасителен план - Приложение №4 към
Анекс №3 - поради забавено погасяване на редовната главница, вноските са
по-големи от тези в погасителния план към Анекс №2. Кредитът е бил
преоформен в редовен (т.е. не е бил просрочен), и просрочената главница се е
върнала в редовната. Така има по - малко дължими вноски за главница и
повече месечни гратисни периоди. ВЛ не е установило капитализация на
лихви към главницата (добавяне на лихви към главницата). Има само
прехвърляне на просрочена главница към редовната главница. Преди
сключване на Анекс №3 е имало просрочени вноски по главница. С този анекс
те са върнати обратно в остатъчната редовна главница, която се е увеличила с
размера на просрочената главница. В резултат кредитът е преоформен като
редовен.
На 18.01.2019г. банката - кредитор подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за претендираните в настоящото
производство суми, както и за разноски в заповедното производство. Били
претендирани само изискуемите вземания, т.е. тези с настъпил падеж.
На 08.02.2019г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от СРС, с която е
съдът е разпоредил длъжниците „АГРОКЛАС 7“ ЕООД, „АГРО ДАР 7“
4
ЕООД, М. Д. К., Н. Д. К., Д. Я. К. и Р. Н. К., да заплатят солидарно на
„Първа инвестиционна банка“ АД сумата 131 400 лв., представляваща
просрочена непогасена главница по девет вноски с падежи от 17.10.2016г. до
17.12.2018г., ведно със законната лихва от 18.01.2019г. до изплащане на
вземането, сумата 68 879,03лв., представляваща непогасена договорна лихва
за периода от 15.01.2019г до 14.01.2019г., сумата 47 420,69лв.,
представляваща непогасена наказателна лихва за периода от 18.10.2016г. до
17.01.2019г., сумата 6 692,77лв., представляваща непогасена комисионна за
управление за 2016, 2017 и 2018г., както и сумата 160,11лв., представляваща
разноски за подновяване на застрахователни сертификати по повод
обезпеченията, а също и разноските по делото.
По фактите няма спор между страните. Няма спор и по размера на
отделните задължения, установени със заключението на ССЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
При така установените факти правилно първостепенният съд е
приел, че исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимост на просрочена непогасена главница,
непогасени договорна, наказателна лихва и комисионна за управление за
2016, 2017 и 2018 г., са основателни и доказани в размера, установен от ВЛ.
По делото не е спорно, че исковете са допустими, доколкото е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, длъжникът
К. е подал възражение, а кредиторът е предявил исковете в срока по чл.415,
ал.4 от ГПК.
Спорт между страните е правен. Както в първата, така и в
настоящата инстанция той е съсредоточен върху това, в какво качество
ответникът е подписал договора за кредит – като поръчител или като
съдлъжник, а оттук носи ли отговорност за задължението на
кредитополучателя, тъй като по делото няма спор, че заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е подадено след изтичане на 6-месечния срок по
чл.147 ЗЗД.
Оспорването от ответника, че подписите, положени за него под
Анекс №1, Анекс №2 и Приложение №3 към него, както и Анекс №3 и
Приложение №4 към него, не са на М.К., е останало недоказано.
Следователно, тези диспозитивни документи са валидни, пораждат целените с
тях правни последици и обвързват подписалите ги страни, вкл. ответника
М.К..
Неоснователни са доводите на ответника-жалбоподател, че има
качеството на поръчител, поради което не бил отговорен за задълженията на
кредитополучателя.
Поръчителството, уредено в чл.138 и сл. от ЗЗД, е договор, по
силата на който едно лице –поръчител – се задължава спрямо кредитора на
друго лице да отговаря за неизпълнение на неговото задължение.
Поръчителството е договор, който се сключва между кредитора и поръчителя,
не между длъжника и поръчителя. Това съгласие трябва да бъде изразено в
5
писмена форма – чл.138 ЗЗД, следователно поръчителството е формален
договор. Поръчителството е и акцесорна сделка, т.е. отношението кредитор – поръчител зависи
от отношението кредитор – главен длъжник. Отговорността на поръчителя възниква, прехвърля се
и се прекратява с възникването, прехвърлянето и прекратяването на главното вземане.
Поръчителската отговорност не може да надхвърли размера на главния дълг и правните последици
от неговото неизпълнение. Когато се погаси главния дълг, тогава се погасява и поръчителската
отговорност.
Според разпоредбата на чл.101 ЗЗД, трето лице може да встъпи като
съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с
длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може
да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният
длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни
длъжници.
От сравнителния анализ на двата института е видно, че както
съдлъжникът /встъпилият в чужд дълг при условията на чл.101 ЗЗД/, така и
поръчителят отговарят солидарно с главния длъжник, т.е. между тях има
прилики, но има и съществени различия. Докато отговорността на поръчителя
е акцесорна и зависи от главния дълг /от отношението кредитор-длъжник/, то
съдлъжникът отговаря спрямо кредитора на собствено основание.
Спецификата на двата вида солидарна отговорност е различна. При
встъпването в дълг едно трето на правоотношението между кредитор и главен
длъжник лице се съгласява да поеме съществуващото задължение като
солидарен длъжник. Встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото
правно основание, на което дължи първоначалния длъжник и солидарно с
него. Затова в случаите на чл.101 от ЗЗД отговорността на встъпилия нов
длъжник може да съществува само ако съществува първоначалния дълг.
Отговорността на встъпилия обаче не е акцесорна на главното задължение,
каквато е отговорността на поръчителя, чиято отговорност винаги е
акцесорна.
При тълкуването на основание чл.20 ЗЗД на клаузите на договора в
тяхната взаимна връзка и логическо единство се налага изводът, че лицата,
посочени в Раздел 1 от договора като съдлъжници, вкл. и ответникът,
несъмнено имат качеството именно на съдлъжници, наред с главния длъжник,
отговарящи на същото правно основание, на което дължи първоначалния
длъжник и солидарно с него, независимо от факта, че сумата по кредита е
усвоена от кредитополучателя. Това следва от една страна от даденото от
страните легално тълкуване на употребеното в договора за кредит и
приложенията към него понятие „съдлъжник“. В договора за кредит никъде
няма уговорена клауза, че същият ще бъде обезпечен с Договор за
поръчителство, с поръчители посочените в него като съдлъжници лица. Тъй
като договорът за поръчителство е писмен /формата е за действителност/, то
същият следва да бъде сключен в писмена форма или отделно между
кредитора и поръчителя, или да бъде инкорпориран в договора за кредит, но
следва да има изрична уговорка в тази насока – че се учредява поръчителство
като обезпечение на задълженията на кредитополучателя. Видно от клаузите
на договора за кредит, такива уговорки между страните не са налице.
6
Следователно, с подписването на договора, респ.Анекс №3 към него,
на който кредиторът основава претенцията си, подписан и от ответника М.К.,
последният е станал солидарен длъжник на банката, като тази
солидарност произтича от встъпването в дълг по см. на чл.101 от ЗЗД.
Условията на закона са изпълнени, тъй като има съгласие както на кредитора,
така и на длъжника.
Неправилно съдът мотивира двоякото качество на солидарните
длъжници, подписали договора – за определени задължения да отговарят като
съдлъжници, а за други – като поръчители. От клаузите на договора такъв
извод не може да бъде направен, а и е невъзможно да съществува такова
двояко качество по отношение на едно облигационно отношение между
кредитора и главния длъжник – солидарно отговорните лица, подписали
договора, могат да бъдат или съдлъжници /встъпили в дълга на
кредитополучателя/, или поръчителя. Но както стана въпрос, последното
следва да е изрично уговорено като обезпечение на задължението, каквото в
случая не е налице.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, обосновавайки
качеството си на поръчител, че процесният договор е реален, като сумата по
кредита била предоставена само на кредитополучателя, а оттук – солидарна
отговорност като съдлъжник ответникът би носил, ако е получил сумата по
кредита.
По своята правна характеристика договорът за банков кредит е
двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се
отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква
задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез
превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между
страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за
изпълнение по търговски сделки /чл.305 ТЗ/, при безкасово плащане,
релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане на
сумата в наличност на кредитополучателя. В този смисъл е Решение № 125
от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т.о, Определение № 424 от
31.07.2019 г. на ВКС по т.д. №3205/2018 г., I т. о., Определение №392 от
4.04.2017 г. на ВКС по гр.д. №2571/2015 г., IV г.о, Решение № 685 от
8.04.2016 г. на САС по в. гр. д. № 1667/2015 г., Решение № 93 от 27.09.2019 г.
на БАС по в.т.д. № 186/2019 г. и др.
Тези характеристики сочат на извод, че договорът за банков кредит
поражда действие между всички страни по него от момента на постигане на
съгласие, без да е необходимо реално предаване на заемната сума от
кредитодателя на кредитополучателя и/или на останалите съдлъжници (за
разлика от договора за заем по ЗЗД). Затова независимо дали сумата по
кредита е предадена във владение на кредитополучателя, договорът е валидно
сключен и обвързва страните с всички уговорени в него права и задължения.
Поради това фактът, че сумата по кредита е преведена само по сметка на
кредитополучателя, не освобождава от отговорност съдлъжниците.
По изложените съображения е неоснователно поддържаното в
7
жалбата оплакване, че ответникът има качеството на поръчител, както и че
неговата отговорност е погасена поради това, че не е спазен 6-месечният срок
по чл.147 ЗЗД.
При този анализ на доказателствата и тълкуване на договора
въззивният съд намира, че предявения иск е основателен и доказан в
размера,приет от първоинстанционния съд. Изводите му са изцяло основани
на заключението на съдебната експертиза, неоспорена от страните, поради
което липсват основания да се приеме извод, различен от направения.
Тъй като въззивният съд приема ответникът да отговаря за всички
задължения на кредитополучателя като негов съдлъжник, той би следвало да
отговаря и за задължението за разноски за подновяване на застрахователните
сертификати във връзка с предоставените обезпечения в размер на сумата от
160,11 лева, за която сума иска е отхвърлен. Но тъй като Банката не е
обжалвала отхвърлителната част на решението, а положението на
жалбоподателя е недопустимо да се влошава – чл.271,ал.1 ГПК, то решението
следва да бъде потвърдено в обжалваната му осъдителна част.
В отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1, във вр. с ал.8 от
ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна „Първа инвестиционна банка“-АД разноските за тази инстанция. От
процесуалния представител на банката – юр.В. е представен списък по чл.80
ГПК, в който се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 450
лева. Пълномощникът на жалбоподателя адв.М. е направила възражение за
недължимост на разноските, евентуално за прекомерност, тъй като
доверителят й бил освободен от заплащане на такси и разноски по делото.
Съдът намира, че действително с определение № 260591 от
30.11.2021 г. /л.48 от настоящото дело/ жалбоподателят е освободен от
заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното
решение, но не и от съдебни разноски. Такива се дължат на общо основание
съобразно изхода на спора, на основание чл.78,ал.1 ГПК. На въззиваемата
банка следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева съобразно разпоредбата на чл.25,ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260 065 от 02.03.2021 год. на Софийски
окръжен съд, ГО,V с-в, постановено по гр.д.№ 380/2020 год., в обжалваната
му осъдитлна част, с която е уважен иска по чл.422 от ГПК, във вр. с
чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ, както и иска по чл.86 ЗЗД, предявени от „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“-АД против М. Д. К..
8
В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН-********** да заплати на „Първа
инвестиционна банка“-АД, ЕИК-********* сумата 300 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9