Р
Е Ш Е Н И Е № 144/13.6.2019г.
гр.
Ямбол, 13.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.
ПАНАЙОТОВА
при секретаря
В. Г., разгледа докладваното от съдия ПАНАЙОТОВА АНД № 323 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на В.Д.К. ***, против Наказателно постановление № ***., издадено от
Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Я., с което
на основание чл.177, ал.1, т.4,
пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от същия закон.
Жалбоподателят
претендира за отмяна на НП по съображения за незаконосъобразност, с оглед наличието
на допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, но не навежда
конкретни оплаквания. В подкрепа на искането развива и доводи за субективна
несъставомерност на деянието.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от редовно упълномощен защитник – адвокат, който пледира за
отмяна на НП, като счита, че извършеното от жалбоподателя не съставлява
административно нарушение, тъй като не е извършено виновно.
Въззиваемата страна чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Счита,
че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършеното
от жалбоподателя нарушение и при издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Пледира НП да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 25.01.2019г., въз основа на обезпечителна заповед, издадена по гр. д.
№ ***. на ЯРС, върху лек автомобил „Шавролет Авео“ с
рег.№ У 4027 АР, била наложена обезпечителна мярка
„спиране от движение на МПС“. Въпреки това, службата за контрол на движението
не предприела действията по чл.172, ал.2, т.1, т.3 или т.4 от ЗДвП, и
документите, свързани с управлението на автомобила не били отнети. Не били
отнети и регистрационните му табели и върху предното му стъкло не бил поставен
стикер по образец.
Ответникът по иска,
предмет на гражданското дело – К. А., била уведомена за наложената
обезпечителна мярка върху автомобила на 07.02.2019г.
Преди уведомяването на ответника за наложената обезпечителна мярка - на
06.02.2019г. около 16:00 часа на паркинга до магазин „***“ в гр. Я.,
жалбоподателят управлявал лекият автомобил, предмет на гражданския спор, при
което бил проверен от свидетелите Д. и П., служители съответно в РУ – Я. и в ОО
„Автомобилна администрация“ – Я.. По време на проверката жалбоподателят
представил документите за автомобила, в т.ч. част първа и втора от СРМПС. След
справка посредством служебния таблет св. Д. установил, че управлявания от
жалбоподателя автомобил е спрян от движение на 25.01.2019г. и поради това, в
присъствието на св. П., му съставил АУАН серия Д с бланков номер ***. за
нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал акта, като на мястото за вързажения изрично
вписал, че не е запознат със спирането на автомобила.
В последствие - на 22.02.2019г.,
въз основа на акта, при идентично фактическо и юридическо описание на
нарушението, срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Д. и П.,
както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима - подадена е в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо
право и интерес да обжалва един неблагоприятен за него акт.
По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
НП следва да се
отмени, защото извършеното от жалбоподателя не представлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като не е извършено виновно. Според
правната теория, вината е начинът, по който деянието и неговото значение са се
отразили в съзнанието на дееца, а според чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Съгласно разпоредбите
на чл.11, ал.2 и ал.3 от НК, приложими по въпроса за вината по силата на чл.11
от ЗАНН, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасният му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или
допускал настъпването на тези последици, и е непредпазливо, когато деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици,
но е мислил да ги предотврати. Доколкото от доказателствата по делото е
безспорно установено, че към момента на извършване на деянието както
жалбоподателят, така и ответникът по гражданския спор, не са били уведомени по
какъвто и да било начин за наложената върху автомобила обезпечителна мярка
„спиране от движение на МПС“, се налага извод, че липсва т.нар. интелектуален
момент, характерен за умишлените форми на вината и за престъпната
самонадеяност, тъй като жалбоподателят нито е съзнавал, нито е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, защото не е знаел, че автомобилът
е спрян от движение. А доколкото това незнание не е резултат от неполагане
необходимите усилия или от неизпълнение на нормативно установено задължение, не
може да се приеме, че е налице и престъпна небрежност. Поради това, след като
деянието, за което жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, не е
извършено виновно, то не представлява административно нарушение по смисъла на
закона. Като е приел противното, АНО е издал несъобразен с материалния закон
акт, който подлежи на отмяна на това основание.
Водим от изложеното, и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Я., с което
на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, на В.Д.К. ***, ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Решението ПОДЛЕЖИ
на касационно обжалване пред Административен съд – Я. в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: