№ 3380
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110125201 по описа за 2023 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът *** извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против М. Р. Г., като се твърди, че е негов клиент за ТЕ за
битови нужди за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: : ***, аб.№ 45789, поради което претендира заплащане на сумите е 1269,26 лева
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.11.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 225,95 лева , представляваща мораторна лихва за период от
15.06.2020 г. до 16.11.2022 г., 27,19лева , представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5,74
лева,представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г.
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения имот, е страна по
неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за
който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово
разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е
издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон,
публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на
общата фактура, ответникът е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се
заплащат на него.
1
Ответникът, чрез особения си представител, назначен от съда, в срока за отговор
оспорва иска, с довод, че евентуалният клиент на ищеца е ***а, за която ищецът е
представил документ за собственост. М. Г. не пребивава на територията на страната, няма
доказателства, че е собственик или вещен ползвател на имота. Поради изложеното, счита, че
е неоснователно и искането за допускане на трето лице – помагач и експертизи. Прави се
възражение за погасителна давност.
С писмени бележки по съществото на спора, се навеждат доводи – че задължението
на ответника да осигури достъп за отчет на уредите, но за да се ползва от правото да
начисли енергия в тази хипотеза, ищецът следва да докаже уведомяването на клиентите в
определен срок, което липсва, и за липса на валиден договор с ФДР, предвид изтеклия му
срок, които възражения и доводи, съдът намира за преклудирани – същите не са направени
в срока за отговор, а по тях се носи тежест на доказване, следователно и разпоредбата на
чл.131-133 ГПК, е приложима.
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди.
По делото са представени – договор за замяна на недвижим имот, с който, през
2004г., ***а е придобила право на собственост върху апартамент 67, заявление от ***а от
2004г. до ищцовото дружество за закриване на партидата, открита на ***, и откриване на
2
нова. Видно от постановление за налагане на възбрана от 2019г., за задължение на ***по
изпълнителното дело, е наложена възбрана върху ап.67. В извлечението от постановлението
е вписана констатация на ЧСИ, че имотът, към налагането на възбраната, е собственост на
*** Ето защо, СРС намира, че ответникът ***– собственик на имота / при липса на
представени доказателства, че преди исковия период правото на собственост е прехвърлено,
за което обстоятелство, тежестта, съгласно чл.154, ал.1 ГПК е на ответника/, е встъпил в
правоотношението, възникнало по отношение топлоснабдения имот, с първоначалния
собственик .- ***, и, впоследствие – с ***а. Същият извод на съда следва от
обстоятелството, че видно от издаденото удостоверение за наследници на ***а, тя е
починала на 8.11.2012г, като е оставила като свой единствен наследник по закон – сина си
***
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани, за което са представени доказателства, а и това обстоятелство съдът намира за
общоизвестно. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил
правото си на възражения срещу Общите условия. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Действащата през
процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна
консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през
процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
3
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през
този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното
количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за
измерване. По делото твърдението на ищеца, че исковата сума съставлява реално
ползваната енергия не е оспорено в срока за отговор, поради което искът за главница е
доказан по основание, което по същество не се оспорва от ответника.
Предвид изложеното, следва да се разгледа релевираното в срок от ответника
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 23.08.2021 г., от която дата
установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. С
Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“
ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Анализът на
цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/
не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Видно от цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не
влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване
на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на
разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
4
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е.,
задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на
месечните вноски. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на
топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите,
от изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени
след 7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Поради изложеното по - горе, погасителната
давност за вземанията за топлинна енергия за период от м.05.2019г. до м.04.2020г., започва
да тече за всяка отделна фактура, от изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването
й, защото от този срок, кредиторът – ищец може да иска изпълнение на задължението по
нея. Относимо към делото, към датата на предявяване на иска в съда в погасителна давност
са всички вземания с настъпил към 29.11.2022г. падеж, съгласно разпоредбата на чл.422
ГПК, тъй като подаденото заявление по чл.410 ГПК прекъсва теченето на давностния срок.
Относимо към спора, изравнението, с обща фактура №********** от 31.7.2020г.,
съдържа посочване на сторнирано вземане на ищеца по прогнозни фактури за период
5.2019г.-4.2020г. на стойност 660,31 лева, които са сторнирани и е издадена обща фактура
на стойност 674,30лева. Когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя
изравнителната сметка и ако прогнозно определената цена надвишава определената по
изравнителна сметка, разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай –
сумата се добавя към фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение.
Следователно, двете вземания възникват от издаване на фактурата. В частност, от издаване
на обща фактура, за ищеца ще възникне вземане за 13,99 лева – разликата.
С оглед изложеното по –горе, в погасителна давност са всички вземания по
прогнозни фактури, издадени от 5.2019г. до 9.2019г. включително, които са на стойност
190,90 лв, а извън нея – вземането на ищеца от фактурата от 10.2019г., задължението по
което е извън погасителна давност, до края на сочения период. На основание чл.119 ЗЗД, в
погасителна давност е вземането за обезщетение за забава върху главницата 190,90 лева.
Съгласно чл.33 ОУ, обезщетение за забава се дължи от изтичане на 45-дневен срок от датата
на издаване на фактурата, но общата фактура, която съдържа реално ползваното количество
ТЕ. Ето защо, обезщетение за забава му се дължи от 15.9.2020г. , а не от 15.6.2020г., както е
поискано, с оглед изложеното по-горе.
Останалите, претендирани от ищеца суми, са извън давностния период.
Относно фактурите, претендирани от ищцовото дружество по извлечение от
счетоводни сметки на лист 28 – 3.2020г.-6.2020г., същите са извън давностния срок.
5
С оглед изложеното, искът за главница в размер 1078,36 лева за период от
м.10.2019г. до 4.2021г. е основателен. Лихва за забава върху главниците от – 3.2020г.-
6.2020г отново се следват от 15.9.2020г., като, общо, лихвата възлиза на 215,15 лева.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно
от копия на фактури, вземането на ищеца е за главници по фактури от м.10..2019г. .
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово
разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата. Или
искът за главница е основателен. Падежът на вземането е издаването на фактурата, като най-
старата фактура е издадена на 31.10.2019г., за която е изтекъл давностен срок, а за
останалите, със заявлението по чл.410 ГПК, давността за вземането е прекъсната, и в
погасителна давност е само вземането по нея – за сумата 1,49 лева главница, като за
горницата, до пълния предявен размер, считано от фактура от 11.2019г, искът е основателен.
За да изпадне ответникът в забава, следва да е налице покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
6
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция е изцяло неоснователна.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът доказва
разноски за заповедното производство от: 80,56лева - сумата от 30,56лева държавна такса
и 50лева юрисконсултско възнаграждение и за исковото производство – 723,02лева – 170,21
лева държавна такса , сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение, както и 452,81 лева
депозит за особен представител, от които на ищеца се следват, съответно, сумата: 69,55
лева и 905,21 лева.
Ответникът е представлявана от процесуален представител, назначен от съда по
реда на чл.47,ал.5 ГПК, и не доказва разноски.
Ето защо, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Р. Г. с ЕГН: ********** и адрес: ***, , чрез
особен представител адвокат Д. Д., САК, дължи на *** с ЕИК: *** и адрес: *** сумите:
1078,36 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ 45789, ползвана за битови
нужди , през период от м.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
29.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 215,15 лева представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., 25,70лева , представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от м..11.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането за които
суми по гр.д.№ 65347/2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕИК: *** и адрес: ***, против М. Р. Г. с ЕГН:
********** и адрес: ***, , чрез особен представител адвокат Д. Д., САК за установяване на
вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д.№ 65347/2022г.
за: разликата над уважения размер на иска за главница за топлинна енергия от 1078,36 лева
до пълния му предявен размер от 1269,26 лева, както и за период от 1.5.2019г. до м 9.2019г.,
за разликата над уважения размер на иска за лихва от 215,15 лева до пълния предявен размер
на претенцията от 225,95 лева, както и за период от 15.6.2020г. до 14.9.2020г., за сумата
1,49 лева – главница за дялово разпределение по фактура , издадена на 31.10.2019г, както и
за сумата 5,74 лева представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 27,19 лева, претендирана за период от 01.12.2019 г. до 16.12.2022 г..
ОСЪЖДА М. Р. Г. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски за
исковото производство в размер на 905,21 лева и разноски за заповедното производство в
размер на 69,55 лева.
7
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Техем Сървисиз“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка на ищеца
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8