Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
гр. Пловдив, 18
януари 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на единадесети януари, две хиляди
и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Б.К., като разгледа административно
дело №2892 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).
“Садат” ООД, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С.К.- управител, обжалва Решение №1623 от 24.10.2011г. на
началника на Митница Пловдив, с което дружеството жалбоподател е задължено да
доплати по единен административен документ (ЕАД) с №10BG003000H0098350 от 30.06.2010г.
сумата от 2 213,96 лева, представляваща данък върху добавената стойност
(ДДС), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2010г. Претендира
се отмяна на акта поради незаконосъобразност.
Ответникът- началник на
Митница Пловдив, представляван от старши експерт с висше юридическо образование
Н.И.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересуваното лице-
Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите
(НАП), не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата, съдът констатира следното:
Процесното решение
(листи 8-10, 50-52) е изпратено до жалбоподателя като приложение към писмо с Рег.Индекс№2600-5123 от 25.10.2011г. (лист 7, 49) и
получено съответно на 26.10.2011г., за което по делото е прието заверено копие
на известие за доставяне /обратна разписка/ (лист 53). От своя страна, жалбата
(листи 3-6) е постъпила в съда на 03.11.2011г., т.е. в законоустановения срок.
Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което
се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
На 30.06.2010г. с ЕАД №10BG003000H0098350
(лист 12, 54) на територията на страната е поставена под режим “допускане за
свободно обращение с крайно потребление” стока,
представляваща “препарат за поддържане на косата- шампоан, марка “Ипек””, с тарифен код **********, общо нетно тегло от 9 867,00
кг., условие на доставката СРТ- Пловдив и декларирана
митническа стойност от 4 712,40 евра. За
придобиване на посочената стока е представена фактура/invoice с №469587 от 28.06.2010г.
(лист 13, 57, 94/95, 100/101) на стойност 4 712,40 евра.
и левова равностойност от 9 216,65 лева, при фиксиран курс от 1,95583 лев/евро. Изпращач на стоката е “CANAN KOZMETIK VE. TIC. A.Ş.”, Турция.
Въз основа на посочената
фактура и съгласно чл.29, §1 от Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета от 12
октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността
(Регламент №2913/92г.), е декларирана митническа стойност на осъществения внос
от 9 216,65 лева.
Поради възникнали
съмнения относно действителния размер на цената на внесената стока, с писмо
Изх.№/Рег.№2600-3513 от 12.07.2010г. (лист 68, 70) е
изискано представянето на допълнителни документи, съгласно чл.178, §4, трето
тире и чл.181а от Регламент №2454/93г. В отговор на направеното искане от страна
на ответника, като приложение към заявление с Вх.№2600-3513 от 10.08.2010г.
(лист 69) са представени- копие от оригинал на търговски договор от 08.01.2010г.
(лист 73), копие от превод на посочения договор (лист 72), копие на фактура с №4-588
от 10.07.2010г. (лист 77) за последваща реализация на стоката, копие на invoice
с №469587 от 28.06.2010г. (лист 76), копие от митническа декларация на
държавата за износ /фабричен №YF 0201050/ с №10341300ЕХ309254 от 29.06.2010г. (лист 75,
80) и копие на платежно нареждане (вносна бележка) от 05.07.2010г. (лист 74,
84) за внесен депозит. Като приложение към писмо с Изх.№4400-1643 от 23.11.2010г.
(листи 82-85) цялата преписка е изпратена до Агенция “Митници” за последваща
проверка на търговски документи по линията на международното сътрудничество. В
отговор, като приложение към писмо с Вх.№4400-1643/10/ от 26.08.2011г. (лист 86),
в Митница Пловдив са получени писмо от турската митническа администрация (лист 87),
фактура с №469587 от 28.06.2010г. (лист 89, 110/108-109) и ЕАД с №10341300ЕХ309254
от 29.06.2010г. (лист 88, 114/111-113), които са представени пред турските
митнически органи при износа на стоката. При извършена съпоставка между документите, представени при вноса на
стоката от страна на жалбоподателя, и документите, получени служебно от
турската митническа администрация, се констатира, че при вноса на стоката от страна
на жалбоподателя са представени фактура/invoice с №469587 от 28.06.2010г. (лист
57) и турска износна декларация с №10341300ЕХ309254 от 29.06.2010г. (лист 67),
според които общата фактурна стойност на стоката “препарат за поддържане на косата- шампоан, марка
“Ипек””, с
нетно тегло от 9 867,00 кг., е 4 712,40 евра,
а като условие на доставката е посочено СРТ PLOVDIV, докато според фактура с №469587
от 28.06.2010г. (лист 89, 110/108-109) общата фактурна стойност на “шампоани “Ипек”” с нетно тегло от 10 710,00 кг. е 9 996,00 евра; а според износна декларация с №10341300ЕХ309254 от 29.06.2010г.
(лист 88, 114/111-113), предмет на износ са “шампоани” с нетно тегло от 10 710,00
кг., с цена от 9 996,00 евра, статистическа
стойност в размер на 12 350,10 евра и условие на
доставката е EХW ISTANBUL.
При така установената фактическа обстановка,
ответникът приема, че цената на внесената стока представлява фактурната
стойност от 9 996,00 евра с левова равностойност
от 19 550,48 лв. Освен това, към цената на придобиване на стоката,
определена по реда на чл.29, §1 от Регламент №2913/92г., са прибавени и
транспортните разходи по вноса, определени по реда на чл.164 от Регламент №2454/93г.,
в размер на 735,97 лева, предвид служебна бележка с Изх.№2600-5123 от
20.12.2011г. на Р.Н.- специалист в отдел “Тарифна политика” на Митница Пловдив (лист
130). Посочената служебна бележка е изготвена въз основа на сравнителен анализ,
чрез съпоставяне на заплатената цена за превоз на товар с тегло от 22 000,00
кг. нето тегло по ЕАД с №10BG003000H0080637 от 31.05.2010г. (лист 131) в размер
на 1 343,00 лева без ДДС от Истанбул до Пловдив, за което е издадена
фактура с №2439 от 28.05.2010г. (лист 135). В резултат е определена действителната
митническа стойност на осъществения внос или 20 286,45 лева (19 550,48
лв. + 735,97 лв.). На база определената действителна митническа стойност е определен
размерът на дължимия ДДС, съгласно чл.55, ал.1, т.2 и чл.56 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС), или 4 057,29 лева. При положение, че
жалбоподателят внесъл сумата от 1 843,33 лв. ДДС, според вносна бележка с
№44799 от 30.06.2010г. (лист 14, 58), ответникът определя за довнасяне сумата
от 2 213,96 лв., представляваща разликата между действително дължимия ДДС
и внесения такъв (4 057,29 лв. – 1 843,33 лв.), след което е издадено
процесното решение.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на
съществени нарушения на процесуалните правила.
На следващо място, според чл.29, §1 от Регламент
№2913/92г., митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност,
а именно – платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана
при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при
условията, визирани в букви “а”-“г”. Според чл.30, §1
от Регламент №2913/92г., когато митническата стойност не може да се определи
съгласно член 29, се прилагат последователно букви а), б), в) и г) от параграф
2, докато се стигне до първата от тези букви, по която въпросната стойност може
да са определи. Изключение от посочения ред се допуска, ако деклараторът изяви
желание букви в) и г) да бъдат разменени по ред на прилагане. Само когато тази
митническа стойност не може да бъде определена чрез прилагане на дадена буква,
може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно
този параграф. А според чл.32, §1, б.”д” от Регламент №2913/92г., при определяне
на митническата стойност съгласно член 29, към действително платената или
подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят транспортните и застрахователните
разходи за внасяните стоки.
Освен това, според чл.178, §1 от Регламент
№2454/93г., когато е необходимо да се установи МОС /митническата облагаема
стойност/ за целите на членове от 28 до 376 от Кодекса /Регламент №2913/92г./,
митническата декларация за внесените стоки трябва да бъде придружена от
декларация за данните за МОС (декларация за МОС). Декларацията за МОС се
попълва на формуляр D.V.1, който отговаря на образеца в приложение 29.
Декларацията за митническа стойност по реда на параграф 1 се попълва от лице,
установено в Общността и притежаващо съответните факти (чл.178, §2 от Регламент
№2454/93г.). А според чл.181, §1 от Регламент №2454/93г., лицата, посочени в
член 178, § 2 трябва да представят на митническите органи копие от фактурата,
на чиято база е декларирана стойността на внасяната стока. Когато МОС се
декларира писмено, копието се съхранява от митническите органи. В случая, “CANAN KOZMETIK VE. TIC. A.Ş.”, Турция се явява лицето по смисъла на чл.178, §2 от
Регламент №2454/93г., представило пред турските митнически органи копие от фактурата
с №469587
от 28.06.2010г. (лист 89, 110/108-109) и износна декларация с №10341300ЕХ309254
от 29.06.2010г. (лист 88, 114/111-113), които отразяват действителната продажна цена на внесената стока от
жалбоподателя. Респективно, митническата облагаема стойност, върху която следва
да бъде начислен дължимия ДДС, а именно 9 996,00 евра,
с левова равностойност от 19 550,48 лв.
Също така, като
действително условие на продажбата се явява EХW ISTANBUL. Съгласно ИНКОТЕРМС 2000- Международни правила за тълкуване на търговските
термини, условието на доставка EXW (Ex Works) - ФРАНКО ЗАВОДА (уговорено място)
означава, че продавача е изпълнил задължението си по доставката, когато той е
предоставил стоките в разпореждане на купувача в своето предприятие или друго
уречено място (т.е. в завод, фабрика, склад, и т.н.), не е извършено
митническото изчистване за износ и не е задължен за натоварването им на превозно
средство. Даденият термин предполага минимум задължения за продавача. Купувачът
трябва да поеме всички разходи и рискове във връзка с превозването на стоките
от предприятието на продавача до местоназначението им. Обаче, ако страните
пожелаят продавачът да поеме задължението с натоварването на стоките за изпращане/експедиция
и да поеме всички разходи и рискове за такова товарене, това трябва ясно да
бъде уговорено със съответното допълнение към договора за покупко-продажба. Предвид
действително определеното условие на продажбата и липсата на друга уговорка между
страните по същата, административният орган правилно е приел, че транспортните
разходи са за сметка на купувача. И след като такива транспортни разходи не са
декларирани в процесния ЕАД, то същите като размер следва да се определят по
правилата на чл.164 от Регламент №2454/93г., а именно- на 735,97 лева.
Въвеждането на стоката в страната представлява и внос на стоки по смисъла
на чл.16, ал.1 от ЗДДС, поради което за жалбоподателя възниква задължение да
начисли дължимия за доставката ДДС. Според изричната разпоредба на чл.54, ал.1 от ЗДДС
данъчното събитие в случая е възникнало и данъкът е станал изискуем
на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да
възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. А
според чл.201, §1, б."а" и §2 от Регламент №2913/1992г., това е датата
на приемане на митническата декларация /30.06.2010г./, с която стоката е поставена
под режим допускане за свободно обращение.
Според чл.56 от ЗДДС,
начисляването на данъка при внос по чл.16 от закона се извършва от митническите
органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за
митническото задължение. Освен това, задълженията за митни
сборове са лихвоносни, според чл.232, т.1, б.”б” от Регламент №2913/1992г. А
според чл.59, ал.2 от ЗДДС, когато съгласно митническото законодателство
възникне задължение за заплащане на лихви върху митните
сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви
върху несъбрания данък. Тези лихви се изчисляват по
реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
(ЗЛВДТДПДВ). Следователно, определените с процесното решение задължения за доплащане
на ДДС пораждат задължение за плащане и на законните лихви върху това
задължение. В случая, размерът на дължимия ДДС е правилно определен, а липсата
на конкретно посочен размер на лихвите не представлява нарушение на закона, тъй
като същите са определяеми.
На следващо място, началникът на Митница Пловдив е
“митнически орган” по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗМ /в редакция към
24.10.2011г./, в чиито правомощия е издаването на процесното решение, предвид
разпоредбата на чл.30 от Правилника за прилагане на Закона за митниците (ППЗМ),
според която норма, когато в закона или в правилника не е определен точно
компетентният за дадено решение орган, счита се, че компетентен е митническият
орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на решение. Респективно,
оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Разбира се, в процесното решение е посочено, че записаното
в клетка 22 на изменения със същото ЕАД следва да се счита като “Валута и обща
фактурна стойност”: USD /щатски долар/ 9996”, докато фактурната валута е евра, но посоченото обстоятелство съдът намира за очевидна
фактическа грешка, която не е в състояние да повлияе върху законосъобразността
на акта.
Следователно, като издаден от компетентен орган, в
съответствие с целта на закона, при липсата на съществени нарушения на процесуалните
правила и на изискванията за форма на акта, и в съответствие с материалния
закон, оспореният индивидуален административен акт се явява законосъобразен, а
жалбата против него е неоснователна и като такава ще следва да се остави без
уважение. С оглед очерталия се изход на делото, направеното искане за
присъждане на разноските и юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника
се явява основателно и такива ще следва да му се присъдят до размера, в който
са направени, както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
определен по реда на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Садат”
ООД, със седалище и адрес на управление: ***, против Решение №1623 от 24.10.2011г.
на началника на Митница Пловдив, с което дружеството жалбоподател е задължено
да доплати по ЕАД с №10BG003000H0098350 от 30.06.2010г. сумата от 2 213,96 лева,
представляваща ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2010г.
ОСЪЖДА “Садат” ООД, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Митница Пловдив сумата от 111,00
лева, представляваща направените по делото разноски, както и сумата от 272,84
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/